Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Сръбският режисьор Стефан Арсениевич: Светът не може да функционира в разделение

БАЛКАНСКО КИНО НА ФОКУС

Сръбският режисьор Стефан Арсениевич: Светът не може да функционира в разделение

"Защо през Средновековието да има поема, която коментира темата за женската изневяра и прошката, а днес да не можем да покажем хора с различен цвят на кожата като национални герои?", пита той

Стефан Арсениевич (Снимка: Личен архив)

"Докато мога да вървя" на Стефан Арсениевич спечели Кристалния глобус на кинофестивала в Карлови Вари и спечели цели пет награди на престижния фестивал, включително за най-добър актьор. Филмът беше част от балканския конкурс на София Филм Фест и може да бъде гледан в онлайн платформата на фестивала преди да бъде разпространен по кината у нас. "Докато мога да вървя" е копродукция между България, Сърбия, Франция, Люксембург, Литва. Българските продуценти са "Чучков Брадърс".

Филмът разказва за любовна история, която се развива в сърцето на бежанските движения през 2015 г. Той е вдъхновен от една от класическите сръбски поеми "Страхиня Банович", но разказва съвсем съвременна история. История за вътрешните драми на хора, изправени и пред външни такива - разкроени, забранени граници, опасности, създадени единствено от факта, че са бежанци от Сирия или Африка.

Стефан Арсениевич беше гост на София Филм Фест и е добре познат на фестивала. С него разговаряме за невидимите хора, видимата човечност, разделението и защо мигрантите могат да бъдат национални герои на страните, в които бягат.

Още

Вижте кои са наградите на 26-ия Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Вижте кои са наградите на 26-ия Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Стефан, защо реши да използваш класическата сръбска поема "Страхиня Банович" за филма си "Докато мога да вървя"? С какво тя те вдъхнови, разкажи повече за нея?
- Това е много известна поема в Сърбия, всеки я знае и всички я учим още в основното училище. Като бях малък знаех, че искам да стана режисьор и всичко, което учехме си го представях съответно на филм. Тази поема беше едно от нещата, които ми харесваха за филм. На първо място, защото това е любовна история.

Става дума за любовен триъгълник. По много интересен начин нещата се насочват от главния герой, към героинята, след това към третия герой.

Това, което научих тогава е, че това е преди всичко поема за прошката. Става дума за изневярата на една жена, но и за прошката, която главният герой дава на съпругата си в крайна сметка. Това е история, писана през Средновековието. Реших, че тя е много интересна. В нашия случай я адаптирахме за екрана с посланието за емпатията, за любовта, за човечността.

Кадър от "Докато мога да вървя", който е копродукция между Сърбия/Франция/Люксембург/България/Латвия

Смятам, че това са послания, които са важни и днес.

Още когато започнах да пиша сценария и да опитвам да адаптирам поемата, си мислех за това колко сме разделени по всякакви въпроси. Винаги се борим много яростно един срещу друг, винаги има две възможни опозиции, между които трябва да изберем една правилна. Независимо дали става въпрос за ваксините, Запад срещу Изток, за спорт... Това ме провокира. Мисля, че светът не може да функционира по този начин, трябва да се намери някакъв мост.

Още

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Полският творец Лех Майевски получи Специалната награда на София филм фест

Има и класически филм, базиран на поемата "Страхиня Банович". Той е с Франко Неро и се казва "Соколът" (1983). Разбира се, ние искахме да направим нещо различно от този филм, който е истински мащабна продукция. Така, започнах да мисля за съвременна история. Тогава започна мигрантската криза.

Пред мен се случваше нещо наистина голямо. Накрая повече от един милион хора бяха преминали през Сърбия, за да търсят по-добър живот. Тези бежанци ми напомниха на бежанците, които имахме през 90-те от югославската война. Така реших да събера двете истории: класическата, традиционната и новата, на тези хора, които идват и търсят своето място и сигурност.

Стефан Арсениевич и екипа на филма "Докато мога да вървя" получават голямата награда на фестивала Карлови Вари (Снимка: Личен архив)

- Тази провокация ми се струва много интересна - традициите, които мнозина вярват, че ще бъдат застрашени именно от бежанците, чужденците. Нали точно това е причината обществата да отхвърлят бежанците.
- Да, така е, донякъде това е и артистичната провокация срещу националистическите възгледи, че чужденците ще дойдат и ще изкоренят идентичността ни. Мисля, че във времето идентичността винаги се променя. Идентичността винаги трябва да бъде преосмисляна през съвременни очи.

Tези хора нима не могат да бъдат нови граждани на Сърбия? Имахме премиера в Карлови Вари през август, точно преди премиерата направихме плаката с двамата африканци, на който беше написано "Страхиня Банович" (което е силно разпознаваемо у нас). Повечето от коментарите след това бяха позитивни. Някои, разбира се, не бяха такива, имаше обидени, скандализирани и т.н.

Мога да го разбера.

После на фестивала в Карлови Вари имахме невероятен успех, спечелихме пет награди, включително за най-добър филм и най-добър актьор. Така филмът придоби още по-голям национален успех. Имах чувството, че това много помогна той да бъде възприет. В Сърбия премиерата беше преди няколко седмици и беше наистина много приятно, имаше и критични и крайно десни коментари, но повечето хора се фокусираха върху посланията.

С "Кристален глобус" на фестивала Карлови Вари (Снимка: Личен архив)

Още

Актьорът Милош Бикович: Имам само предимства, че съм звезда в Русия

Актьорът Милош Бикович: Имам само предимства, че съм звезда в Русия

- Как традициите трябва да се менят? Според Вас киното може ли да променя хоризонти?
- Да, абсолютно! Как може през Средновековието да бъде написана поема, която коментира темата за женската изневяра и прошката, а днес да не можем да покажем хора с различен цвят на кожата, които идват в страната ни и могат, както всички останали, да бъдат съвременни сръбски национални герои.

Ние сме изградени от толкова много влияния. Само като си помисля колко думи имаме от турски, храната ни...Добре е да се замислим какво точно означава идентичността. Страхът, че някой ще промени, развали, отнеме традициите ни според мен е игра на политиците. Те я използват, за да могат да печелят гласове и да манипулират.

- По време на филма се появява глас, който ни чете поемата. Това оригиналните думи от нея ли са или сте ги адаптирали спрямо сценария?
- Редактирали сме я, защото тя е много дълга, около 40 страници.

Но това са истинските думи, да. Исках хората, които не познават текста да усетят архаичността му. Трябваше да адаптираме сценария така, че да звучи актуално и днес и да се разбира какво искаме да кажем. Взехме части от поемата, които кореспондират с това, което се случва на екрана, но някои са точно противоположни на него. Някои неща се различават, но основното се покрива - любовта в двете истории.

Кадър от "Докато мога да вървя", който е копродукция между Сърбия/Франция/Люксембург/България/Латвия

Още

Милош Бикович и Миодраг Радонич в България за гала премиерата на "Южен вятър 2: Ускорение"

Милош Бикович и Миодраг Радонич в България за гала премиерата на "Южен вятър 2: Ускорение"

- Казахте, че целта на филма е била да покажеш на екрана една любовна история. За мнозина обаче филмът може да има и политически послания. За мен лично той поставя въпроси за човечността, видимото и невидимото около нас, хората, с които споделяме този свят.
- За мен на първо място това е любовна история. С тази идея го направихме.

Не мисля, че филмът има много политическо послание, като лозунг или позиция, които да се натрапват. Понякога обичам да гледам такива филми, но не правя такива. За мен важното е какво се случва в самите герои. Затова се надявам този филм да може да бъде гледан по същия начин и след 50 години, независимо, че тогава може да няма бежанска криза. Той преди всичко е за човешките отношения.

- Иска ми се да задам един въпрос, свързан с днешната актуалност на филма. Отново имаме бежанци в Европа - този път те са от Украйна, много близо до нас. Те са приемани по добросърдечен начин, така както трябва да се приемат хора в беда, в чиито домове падат бомби. Но бежанците от Сирия, Афганистан, Африка са някак далечни. Тях ги стреляхме по границите, гоним ги, връзваме ги. Защо става така?
- За жалост е така. Не искам по никакъв начин да минимализирам трагедията на украинците днес. Войната е война, където и да се случва.

Едновременно се радвам, че има толкова много хора, които да помагат на украинските бежанци в този момент, в същото време ми е тъжно, че другите мигранти не бяха третирани по този начин. За жалост е ужасно, че говорим за тези неща в 21 век, но цветът на кожата и религията явно оказват влияние на хората.

Имаше много новини включително от Украйна, където третират по различен начин студенти от Африка и Индия. Трябва да се говори за това. Защо виждаме толкова различно някой, който има различен цвят на кожата си? Много е тъжно.

Стефан Арсениевич и екипа на филма "Докато мога да вървя" получават голямата награда на фестивала Карлови Вари (Снимка: Личен архив)

Още

Най-доброто от фестивалното кино в София

Най-доброто от фестивалното кино в София

- Изглежда, че сте направили страхотен кастинг с главните герои, изиграни от Ибрахим Кома и Нанси Менса-Офей. Как ги открихте за тези роли?
- Кастингът беше много труден процес, защото очевидно сръбски актьори не могат да изиграят такива роли. Имахме двама кастинг директори в Европа и един в Африка. Те постоянно ми изпращаха предложения в продължение на година.

Първо търсех актьор, който да пасне за ролята на Страхиня, защото той е героят, който присъства във всяка сцена от филма. Имах нужда от актьор, който наистина има силно присъствие, но в същото време да не изморява с постоянното си присъствие на екрана.

Тогава видях Ибрахим Кома, който е невероятен актьор, веднага много го харесах. Той успяваше да създаде силно емоционален заряд у зрителя. Понякога е нужно само да погледне и в очите му можеш да видиш цялата история. Той е френски актьор, роден във Франция с малийски корени, става известен покрай сериала "Сен Тропе", в който се е снимал като тийнеджър.

Също така е бил номиниран за френската награда "Сезар" в категория за най-обещаващ актьор.

Кадър от "Докато мога да вървя", който е копродукция между Сърбия/Франция/Люксембург/България/Латвия

Още

Букет от документални филми

Букет от документални филми

След това трябваше да намерим женската героиня. Търсех нещо, което да направи впечатление, защото жената се появява в началото, после изчезва и Страхиня я търси през цялото време. Тоест трябваше да е лице, което да се запомни. Тогава намерихме австрийската актриса Нанси Менса-Офей. Това е първата ѝ голяма филмова роля, има по-малки, играе много в театъра в Австрия и Германия. Родена е в Гана.

Третият герой, това е ролята на Али. Поверих я на известния сирийски актьор Максим Калил. Той действително е напуснал Сирия, защото е силно опозиционно настроен към режима на Асад, затова сега живее във Франция.

Виждам пред себе си в момента* плакат на класическия филм "Казабланка" и искам да кажа, че този филм определено беше вдъхновение за нас докато правехме "Докато мога да вървя".

- Обичате ли да екранизирате литература?  
- Не бих казал. Но обичам да чета и някои неща, които чета, често си ги представям на филм.

Много харесвам българския писател Георги Господинов. Обожавам работата му и се чувствам много свързан с това, което пише. Имаше момент, в който исках да направя късометражен филм по негов кратък разказ, но така и не се случи.

Кадър от "Докато мога да вървя", който е копродукция между Сърбия/Франция/Люксембург/България/Латвия

Още

Британският кинорежисьор Тони Палмър получи Специалната награда на 26-ия Международен София Филм Фест

Британският кинорежисьор Тони Палмър получи Специалната награда на 26-ия Международен София Филм Фест

- Във филма участват и български актьори, имате български продуценти "Чучков Брадърс". Разкажете за това сътрудничество.
- Често на Балканите гледаме повече на Запад и пропускаме да се огледаме един друг.

Харесва ми, че излизат все повече съвместни българо-сръбски продукции, ето например продукцията "Южен вятър". Това може само да ме радва.

Имаме огромен потенциал да работим заедно, но той все още не е използван. В моя филм участват Башар Рахал, Максим Тасев, Стефан Денолюбов, Светла Манчева. Това се случи благодарение на нашите продуценти тук. И се получи прекрасно в един такъв филм, в който всеки е отнякъде и става въпрос за мигранти. Всичко беше естествено и смислено.

*Разговорът се случва в Културен център "G8" и до масата, на която седим има плакат на филма "Казабланка"

Интервю: Юлия Владимирова

Още

Премиерен филм с Жулиет Бинош открива 26-ия София Филм Фест

Премиерен филм с Жулиет Бинош открива 26-ия София Филм Фест

Още

100 години от рождението на Нино Манфреди на София Филм Фест

100 години от рождението на Нино Манфреди на София Филм Фест

Още

Итън Хоук ще бъде почетен на кинофестивала в Карлови Вари

Итън Хоук ще бъде почетен на кинофестивала в Карлови Вари

Още

"Жените наистина плачат" на 55-то издание на престижния филмов фестивал в Карлови Вари

"Жените наистина плачат" на 55-то издание на престижния филмов фестивал в Карлови Вари

Още

Най-интересните филми от Берлинале

Най-интересните филми от Берлинале

Още

Филмът "Алкарас" спечели "Златна мечка" на Берлинале

Филмът "Алкарас" спечели "Златна мечка" на Берлинале

 

Коментирай 11

Календар

Препоръчваме ви

Боби Косатката: Косьо Марков е винаги с нас и така ще бъде до края!

"На 19 май в Joy Station ще изсвирим част от най-големите хитове на "Тангра", плюс материал, по който работихме през последните 2-3 години, преди да загубим нашия непрежалим колега и приятел", казва вокалистът на култовата група

ANTIstatic - ANTIwar: Танцът срещу статичността в мисленето

"Иновативността и авторството, което предлага съвременният танц е нещото, от което съвременният човек има нужда, казват тримата създатели на фестивала "Антистатик" Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев

Актьорът Христо Петков: "Бягство" е филм за свободата

"Аз много си обичам професията именно заради моментите на тотален контрол. Това да знаеш, че всичко зависи от теб и ти решаваш как и кога да продължиш", споделя той

Григор Паликаров: Всеки концерт би следвало да е идеален...

"Предпочитам партитури, които приличат повече на красиви панорамни пътища с много завои, с много изкачвания и слизания", споделя маестрото, който ще води Софийската филхармония в два концерта през май

Номинираният за "Грами" Константин Добройков, който избра България

"Върнах се заради любовта и семейството, и защото исках да започна "нов живот" в Европа“, споделя диригентът

Хореографът Идио Чичава за движението като ехо на гласа и гласът като ехо на движението

"Вярвам, че танцът може да излекува света ни. Чрез него се учим истински да чувстваме, чуваме и виждаме", казва танцьорът и артистичен директор от Мозамбик преди световната премиера на спектакъла му ВАГАБОНТ на ОNE DANCE WEEK