Лех Майевски е поет, художник, писател, режисьор, член на Гилдията на режисьорите в САЩ и на Американската киноакадемия. Той твори в различни държави по света и създава изкуство - филми, инсталации, романи, театрални и оперни постановки.

Роден е през 1953 година в Катовице, Полша. Първоначално учи живопис в Академията за изящни изкуства в Лодз, но през 1973 година се премества и завършва режисура в Националното филмово училище.

Лех Майевски (Снимка: Иван Григоров)

Сред най-известните негови филми са "Рицарят", "Затворник в Рио", "Баския", "Воячек", "Ангелус", "Градината на земните наслади", "Стъклени устни", "Мелницата и кръстът", "Онирика и Долината на боговете". Представени на фестивали в Торонто, Ню Йорк, Рио де Жанейро, Йерусалим, Москва, Берлин, Венеция и Кан, филмите му са удостоени с множество награди.

Неговите видео, филмови и художествени произведения са показвани в различни галерии и музеи по света - Париж, Лондон, Буенос Айрес, Токио, Тел Авив, Мадрид, Чикаго и др.

Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк го удостои с индивидуална ретроспектива, озаглавена "Лех Майевски: Призоваване на образите в движение". Инсталацията му "Кръвта на един поет" е включена в 52-рото Венецианско биенале, а ретроспектива с негови творби, курирана от MoMA, обиколи музеите по целия свят. Специалният видеоарт цикъл, посветен на Брьогел, е представен премиерно в Лувъра и участва на 54-тото биенале във Венеция.

Със Специалната награда от София Филм Фест 2022 (Снимка: Иван Григоров)

Той изнася лекции, посветени на скрития език на символите, в различни училища и университети, включително университите в Кентърбъри, Кеймбридж, Харвард, Бъркли, Лондонското филмово училище, Болонския университет и Академията за изящни изкуства в Рим.

Лех Майевски беше част от Международното жури и получи Специалната награда на София Филм Фест 2022.

Лех Майевски (Снимка: Иван Григоров)

Представяме ви знаменития поляк в едно интервю специално за Impressio:

- Кога разбрахте, че изкуството ще стане Ваша съдба, господин Майевски?
- Още като дете много гледах картини и успявах да вляза и да живея в тях. Това за мен беше изключително силно преживяване. И след това ми дойде желанието да нарисувам слънчогледи като Ван Гог.

- И?!
- И ги нарисувах.

Лех Майевски (Снимка: Getty Images)

- Този факт изпълни ли Ви с увереност, че ще продължи пътят Ви в изкуството?

- Имах един съсед, художник, който ме покани в ателието, в което рисуваше и... там за първи път видях гола жена.

Рисувахме актове... Ателието беше собственост на моделката.

След това влязох в Художествената академия, след това в киноучилището. През цялото време пишех поезия, и това са корените на интереса ми към изкуството - рисуването и поезията.

- Кога усетихте, че няма да можете да се "поберете" в едно изкуство и ще трябва да се разгърнете в N на брой?
- Във Филмовата академия ми стана ясно, че да правя само филми ще ми бъде скучно. По това време продължавах да пиша, започнах и да се занимавам с театър.

Имах идея да направя постановка за Одисей във Варшава. Вместо това я направих на Темза в Лондон. И така започнах да се занимавам с различни проекти - да композирам музика, също. Започнах и експерименти с фотографията. И направо експлодирах...

Написах една опера - както музиката за нея така и текста. Винаги композирам в тандем с още един човек. Понякога водеща е неговата роля, понякога - моята. В "Мелницата и кръстът" музиката си е чисто моя.

С Рутгер Хауер, който изпълнява ролята на Брьогел в шедьовъра "Мелницата и кръстът", реж. Лех Майевски (Снимка: Getty Images)

- Може би сте и много ревнив като творец, не позволявате на друг да се намесва в работата Ви? Затова сте и режисьор, и сценарист, и художник, и оператор, и композитор на филмите си?
- Не е въпрос на ревност. Въпросът е в това, че съм имал негативен опит, когато съм се опитвал да карам други хора да осъществят моя визия.

Защото аз имам в главата си идея как искам да изглежда кадърът и искам да изглежда така.

Ако работиш с някакви други хора, например с един оператор - той си има някаква своя естетика, композиторът има своя естетика и те се придържат към тях. Разминаванията са неизбежни.

С Рутгер Хауер, който e в ролята на Брьогел в шедьовъра "Мелницата и кръстът", реж. Лех Майевски (Снимка: Getty Images)

И ако не държах толкова много на визията или на звука, за мен звукът е изключително важен, бих ги оставил да си работят. Но, преди всичко аз искам да избегна конфликта, искам да избегна сблъсъкът между различни виждания и егота - "аз искам да го направим така, аз пък искам да го направим иначе".

Имам много ясна картина за това как искам да изглежда филмът и не искам, а и не е възможно, да карам други хора да осъществяват моето виждане.

- Кой е вашият възлов ментор? Кои са учителите Ви, които са направили Лех Майевски такъв, какъвто е сега?
- Любимият ми преподавател беше Войчек Хас, известен полски режисьор ("Санаториум под похлупак"). Той беше мой преподавател в академията.

Но и Брьогел е мой учител, и Омир е мой учител. Има много великолепни творци, които са мои учители.

- Ще разкажете ли за "Триптиха на шедьоврите" на Лех Майевски? 
- Няколко държави продуцираха триптих от мои филми.

Рутгер Хауер (Брьогел) в кадър от филма "Мелницата и кръстът", реж. Лех Майевски (Източник: София филм фест)

Първият е "Мелницата и кръстът", който е за Брьогел, другият е "Градината на земните наслади", който е по едноименното платно на Бош и третият е "Онирика и Долината на боговете" за трагедията през 2010 г., когато руснаците убиха полския президент и 200 човека, които бяха в този самолет, който се разби в Смоленск. В него ползвам текстове на Данте от "Божествената комедия".

Италианците нарекоха тези творби "майсторския триптих" на Лех Майевски. А в Германия му дадоха името "Триптих на шедьоврите".

- Какво Ви е провокира да започнете един филм?
- Никога не съм работил за пари. Всичко, което съм правил, е било от любов. Ето, например, аз се интересувах от Брьогел и той ми изпрати книга за своето платно, за своята картина.

След това имах интерес към Бош. Бях написал книга, в която една от героините пише докторат за неговата картина "Градината на земните наслади". И мой приятел от Венеция, продуцент, се свърза с мен и ми каза: "Този роман е чудесен за екранизация." И така се стигна до филма за "Градината на земните наслади".

Кадър от филма "Мелницата и кръстът", реж. Лех Майевски (Източник: София филм фест)

Около три години бях проучвал "Божествена комедия" Работех с три превода - на полски, на английски, и на съвременен италиански. Най-добър ми се струваше английският превод, защото не се стремеше да спазва стъпката, а се стремеше по-скоро вярно да предаде съдържанието.
Също трябваше да се работи с много различни бележки, защото при Данте винаги хващаш само върха на айсберга, надолу има страхотно много пластове, които не успяваш да уловиш.

През 2010 г. Русия взриви самолета, в който пътуваше полският президент Качински.
По това време имахме големи наводнения в Полша, и много ковчези просто изплуваха във водата. Трупове и ковчези се носеха по водата. Кучета ги разнасяха навсякъде...

Кадър от филма "Мелницата и кръстът", реж. Лех Майевски (Източник: София филм фест)

И това съчетание от наводненията, ковчезите и взривеният самолет ми даде усещането наистина че живея във времената на Данте. И го използвах като ориентир...

- Това, че сте поляк какво влияние оказва върху Вашата чувствителност, върху творчеството Ви?
- Ние сме гранична култура, ние сме хора на границата между Изтока и Запада. Нашата душа е поделена между духовното и материалното. И поради това за нас е по-лесно да се свържем с духовното, но и по-трудно да се откъснем от материалното. За мен славянските култури, са гранични култури.

Разбира се това, че съм поляк оказва влияние върху творчеството ми.

- Как мислите - човек ражда ли се с талант или всеки може да постигне успехи, ако се труди повече? Или за прословутите 100% труд и 1% талант...
- Не знам каква е пропорцията, но трябва да имаш някаква визия или послание, защото иначе, колкото и да работиш, ще бъде напразно.

- Искало ли Ви се е понякога да живеете на друго място, по друго време?
- Не съм се замислял за това. Аз съм тук и сега.

Кадър от филма "Бриджит Бардо завинаги", реж. Лех Майевски (Източник: София Филм фест)

- Живеете в богатото си въображение и това ви стига...
- Така разправят, че е богато...

- За Вас разправят още, че сте космополитен, уникален, гениален, че творите шедьоври... Какво си мислите? Как се чувствате? Вярвате ли им?
- Аз си знам кой съм... (усмихва се)

- И все пак кой е най-ценният комплимент, който сте получил?

- Докато майка ми беше жива, се интересувах от рецензиите, които излизаха за работите ми, защото тя ги четеше. Сега вече не ме интересува.

Хубаво е да прочетеш нещо добро за себе си, но е важно да прочетеш и лошите неща и каквото въобще е написано.

До един момент четях какво пишат за мен, в един момент спрях. Аз въобще не ползвам Интернет, до скоро нямах уебсайт. Нямаше ме в Туитър, нямаше ме във Фейсбук. Едва преди 1 година, по време на пандемията, студенти от Художествената академия дойдоха при мен и ми казаха: "Вие сте такъв творец, а нямате уебсайт, ние искаме да ви направим един уебсайт!

Кадър от филма "Бриджит Бардо завинаги", реж. Лех Майевски (Източник: София Филм фест)

Аз казах "Хубаво", а те - "Ще ни трябват материали за Вас" Дадох им - и те направиха уебсайт. (lechmajewski.com)

Хубаво, няма лошо, но всичко това не ме интересува, не знам какво пише за мен в интернет...

- Вие сте обиколили целия свят, работили сте в различни страни, но кое място смятате за Ваш дом?
- Понастоящем живея в Италия, имам и апартамент в Катовице, който ми остана като наследство от родителите ми.
В Италия се чувствам у дома си, но Катовице е мястото, където съм се родил, където са живели татко и мама.

И когато човек е бил къде ли не по света, му е много важно да може да се върне на мястото, където се е родил.

По време на разговора с Impressio в Дома на киното (Снимка: Иван Григоров)

Лех Майевски (Снимка: Иван Григоров)

Стените са като гъби, попиват нещо от нас... Мама и татко починаха, но аз вярвам, че техният дух е пропит по някакъв начин в стените на родния ми дом.

- Над какво работите в момента, че не излизате от хотелската си стая, както споделихте?
- Много сложен филм с американци в Италия. Но не обичам да говоря за неща, които все още не са се случили, защото човек никога не знае какво му предстои.

Не бива да се докосваме до нещо, което все още не е родено.

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА