ЖИВОТ КАТО В РОМАН
Последната любов на Имре Калман
Кралят на лекия жанр посветил оперетата "Теменужката от Монмартр" на жена си
Редактор : / 10584 Прочита 1 Коментара
Вера и Имре с първородния им син КарлГолемият унгарски композитор, с право наричан Краля на лекия жанр - Имре Калман, през 1926 г. среща зад кулисите на Берлинския театър, бедно и плахо руско девойче, на име Вера Макинска. Тогава той още не знае, че съдбата готви девойката за "главна роля" в живота му.
Но трябва да минат още две години, до следващата им среща.
Самият Имре Калман има бедно детство. Композиторът е роден в семейство, сполетяно от банкрут. Баща му се разорява, семейството е принудено да се премести в Будапеща, където се настанява в малка квартира.
Бедността и дълговете на бащата съпровождат цялото детство на малкия Имре.
А той си мечтае да стане пианист. Толкова много се упражнява, че травмира едната си ръка от претоварване.
С мечтата му да стане професионален пианист е свършено.
Започва да следва право, но не иска да се раздели с музиката - записва се да учи и в Консерваторията, където му преподава Бела Барток.
През 1908 г. се появява първата оперета на Калман - "Есенни маневри". Критиката отбелязва появата на нов световен композитор.
"Есенни маневри" е поставена във Виена, Берлин, Лондон, Стокхолм, Копенхаген, и дори в Ню Йорк.
Вече знаменитост, Калман се установява да живее във Виена, и там създава най-известните си оперети: "Старият Рац" (1912), "Царицата на Чардаша" (1915), "Феята на карнавала" (1917), "Холандката" (1920), "Баядерка" (1921), "Графиня Марица" (1924), "Принцесата на цирка" (1926), "Херцогинята от Чикаго" (1928), "Теменужката от Монмартър" (1930), "Императрица Жозефина" (1936) и др.
Коя е "Теменужката" от Монмартр? - Неин прототип е Вера, бъдещата съпруга на композитора.
През 1928 г. тя живее в един виенски пансион и мечтае да стане актриса. Работи като статистка в театъра и понякога си позволява да седне с приятелки в кафене, като се надява съдбата да я срещне там с човека, който да й помогне в кариерата.
И съдбата чува молитвите й: При едно от тези нейни посещения, Вера и Имре Калман едновременно се оказват до гардеробната, за да си вземат палтата. Гардеробиерката подала първо палтото на композитора, като промърморила грубо, че момичето може да почака, понеже не си плаща.
Калман вероятно се е ядосал от нетактичната забележка, и демонстративно кавалерствал на Вера, а после я придружил до изхода. Вера чудесно знаела кой е той, а по онова време щяла да бъде щастлива дори за ролята на статистка в негова оперета.
Така започнал техният флирт, в който имало закачка - Калман всеки ден носел кифличка за закуска на Вера, като й казвал, че й дава "своята". Неследдълго й купил и първата прилична рокля.
На една премиера в театъра пристигнала официалната му любима Агнес Естерхази. Навярно от ревност, Вера за пръв път си дала сметка, че е влюбена в Калман. На сутринта устроила на композитора такава сцена на ревност, че на него му станало ясно какви чувства се крият зад всичко това. Всъщност, той отдавна знаел какво ще произлезе от онзи флирт, започнал в кафе "Захер".
Романът на Имре и Вера се развил повече от стремглаво. Композиторът бил щастлив от факта, че младата красива Вера е избрала тъкмо него, от всички мъже, а в нейните очи той пък бил въплъщение на всичките й надежди за бъдеще.
Той, несъмнено, можел да я направи знаменитост, за което рускинята си мечтаела от дете. Вера била лишена от талант, но за сметка на това притежавала практичен ум.
Композиторът не бързал да й направи предложение за брак. Решил се едва когато разбрал, че майка й иска да я отведе от Виена. За да не я изгуби, направил Вера своя съпруга.
За разлика от пълната си безличност на сцената, на партитата у дома, Вера била истинска звезда. Самият композитор предпочитал, докато жена му забавлява гостите, да е в кухнята, или в кабинета си, но затова пък Вера се справяла чудесно с всичко - тя буквално пръскала чар и обаяние сред гостите.
Калман бил щастлив да има Вера до себе си, а раждането на децата им, възприел като награда свише. Посветил на жена си Вера оперетата "Теменужката от Монмартр" /1930 г./.
Идването на власт на Хитлер и победното шествие на нацистките войски в Европа, заставили композитора да замине първоначално за Франция, а после в Америка. Хитлер обявил, че като почитател на музиката, дава на Калман личното си покровителство, но композиторът не искал да приеме подобна "чест" - не искал да има нищо общо с фашизма.
В чужбина, двамата с Вера започват живота си буквално от нулата. Семейството изпитва финансови трудности. Вера започнала работа като продавачка в моден салон, където френски богаташ се влюбва в нея и й предлага брак.
Вера поисква развод от съпруга си. Калман й го дава, загрижен за нейното щастие и благополучие. Раздялата им, обаче, била кратка. Скоро те отново се събират, стараейки се дори да не споменават за развода си.
Липсата на интерес в Америка към музиката на Калман и раздялата му с Вера, се отразили буквално болестно болезнено на композитора. Преживял и тежка загуба - сестра му загива във фашистки концлагер.
През 1948 г., когато Калман за пръв път се връща в родната си Унгария, там е посрещнат с големи почести. Здравето му, обаче, вече било толкова влошено, че не позволявало големи вълнения.
През 1949 г. композиторът получава инсулт.
Семейството на Вера и Имре Калман
Болестта му променила отношението на съпругата му Вера към него. По нейните спомени, тя едва тогава осъзнала колко скъп на сърцето й е нейният Имре. Грижите й за него бързо го вдигнали на крака.
Вера и Имре Калман в Лондон, 1933 г.
През 1950 г. семейството се връща окончателно в Европа. Калман държал да се установят в Цюрих, но Вера предпочитала Париж.
Последните си години маестрото прекарал повече със сестра си Ирмгард, като не ограничавал свободата на Вера да се движи в светските кръгове на френската столица.
Постепенно въвел жена си във всичките си лични дела, сякаш предчувствайки Края си.
Умира на 30 октомври 1953 г. в Париж.
Еми МАРИЯНСКА