Откривателят на рентгеновите лъчи - проф. Вилхелм Рентген, получил Нобелова награда за откритието си, а съпругата му - безсънни нощи, изпълнени със страх. Всъщност, Анна Берта е първият човек, чиято ръка била подложена на облъчване с рентгеновите лъчи.

Анна Берта Рентген, Фото: radiovera.ru

Как се случва всичко: В една от тези дълги есенни вечери, професорът бил сам в университетската лаборатория и провеждал експеримент с катодната тръба на Крукс. Именно тогава станал свидетел на извънредно интересно физическо явление: Когато пуснал електричество към стъкленото устройство, се появила зелена светлина, която идвала не от катода, а от хартиената пластина, покрита с химикал.

Още

Десет ключови изобретения, направени от жени

50-годишният опитен учен веднага заключил, че това не е обикновена светлина, а някакви други лъчи - с "особена" природа. В работните си записки той ги нарекъл "Х".

Анна първа научила за лъчите "Х", когато отишла да занесе храна на съпруга си. Мъжът й забравял дори да се храни, докато изучавал новото явление.

Проф. Рентген сменял предмети от различен материал пред фотографската пластина и ги "осветявал". При тези експерименти той забелязал, че лъчите преминават лесно през едни предмети, но се задържат от други. Помолил съпругата си да остане с него в лабораторията, за да му помага.

Вилхелм Конрад Рентген, Фото: wellcomeimages.org

Всъщност, накарал Анна да държи ръката си в продължение на 15 минути, докато я осветява с Х-лъчите. Според легендата за този исторически момент, виждайки изображението на ръката си, Анна изплашено казала "Видях смъртта си!", и никога повече не стъпила в лабораторията на мъжа си.

Първата рентгенова снимка на човешка ръка е на ръката на Анна, както е с пръстена си, 1895 г. Фото: wellcomeimages.org

Всъщност, много хора като нея се оказали неподготвени да видят костите си. След случая със съпругата си, Вилхелм Рентген предпочел да прави експериментите си, използвайки ... себе си.

Още

Мумия на 2100 години, изумява учените

Когато се снабдил с достатъчно изображения от откритието си, ги изпратил на други европейски физици.

Един от тях бил Артур Шустер от Манчестърския университет. Британецът се занимавал с изследвания в различни области на физиката, в това число с магнетизма, спектроскопията и астрономията.

Когато през 1896 г. Шустер разбира за откритието на Х-лъчите, той веднага започнал да провежда експерименти в собствената си лаборатория.

Рентгенова снимка, направена от Шустер, на жаба със срастнала счупена кост, 1896 г. Фото: en.wikipedia.org

Направил рентгенограма на жаба, на ръцете си, на стави на крайници, и дори снимал стъпалото на 6-годишния си син. Шустер веднага осъзнал колко ценно е откритието за медицината.

Една от снимките, направени от него, запечатала куршум, заседнал в мозъка.

Заседнал куршум в мозъка.Фото: en.wikipedia.org

Още

Изобретения, неразгадани и до днес

Рентген не бързал да патентова откритието си, но то бързо навлязло в практиката на някои по-напредничави лекари.

В началото на ХХ век хората започват да се вълнуват от възможността да видят тялото си и да го опознаят чрез лъчите.

Интересът към това чудо бил толкова голям, че се намерили тарикати, които бързо изобретили нещо като игрални автомати, позволяващи хората да видят чрез тях костите на ръцете си.

Шустер заснел стъпало със забита игла на единия от пръстите.Фото: en.wikipedia.org

Още

Първата жена-хирург в Африка, до смъртта си се представяла за мъж

Катодната тръба и реактивите били достъпни чрез свободната им продажба и затова много любители на физиката също започнали да си правят сами апарати за "осветяване".

В един момент, обаче, се разбира, че невидимите Х-лъчи не са безобидни.

Жена, подложена на 10-часово облъчване от мъжа си, в желанието му да заснеме счупена кост на бедрото й, получила страшни изгаряния.

Шустер заснел крака на сина си, 1896 г.Фото: en.wikipedia.org

Други пациенти започнали да се оплакват от косопад и кожни раздразнения. Рентгенов техник от лабораторията на Томас Едисън се подложил на висока степен на радиация и се наложило да му ампутират и двете ръце. Мъжът умрял от рак на кожата едва 39-годишен.

Поражения върху ръцете след прекомерно облъчване. Акварел, 1908 г., Фото: wellcomeimages.org

След множеството подобни случаи на аматьорско експериментаторство, станало пределно ясно, че с Х-лъчите шега не бива.

Но също така и че откритието на тези лъчи е огромна крачка напред за науката.

Сертификатът към Нобеловата награда на Вилхелм Рентген, 1901 г. ,Фото: uni-wuerzburg.de

През 1901 г. Вилхелм Ренгген получава Нобелова награда за откритието си, а т.нар. Х-лъчи, както и единицата мярка за измерването им, са кръстени на името му.

Еми МАРИЯНСКА