ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ НА РЕНЕСАНСА
"Давид" на Донатело - първата гола скулптура на Ренесанса
555 години от смъртта на знаменития италиански скулптор
Автор : / 12498 Прочита 6 Коментара
"Давид" на Донатело, в три ракурсаКогато човек разглежда фрагменти от скулптурите му - човешка глава, човешко тяло, грива на лъв, кон в движение, не може да повярва, че всичко това е сътворено от мрамор и дребнозърнест камък - до такава степен то изглежда изящно до последния си детайл.
Донато ди Николо ди Бето Барди, известен като Донатело, е един от най-известните скулптори на ранния Ренесанс. Оставил ни е вечни паметници на съвършенството, а за него самия знаем малко, или почти нищо. Дори не е известна точната му рождена дата - записано е около 1386-а година. В някои хроники е записано, че умира на 80-годишна възраст на 13 декември 1466 г. във Флоренция. Навършват се точно 555 години от неговата смърт.
Критиците са единодушни, че Донатело е основоположник на индивидуалното скулптурно изображение. Бронзовата му статуя "Давид" е призната за първото голо скулптурно произведение на Ренесанса и е такава гордост за италианците, че на нейно име е кръстена прочутата филмова награда "Давид на Донатело", връчвана ежегодно от Академията за италианско кино - еквивалент на наградите на Американската академия.През май т.г. с огромно вълнение статуетката пое София Лорен, която бе наградена за цялостен принос като най-добра актриса на Италия.
Според много източници Донетело е роден във Флоренция, но някъде се споменава като негово рождено място и Генуа. Знае се, че първоначално учил като калфа златарство, а после бил приет за ученик на Бичи ди Лоренцо - много известен по онова време в Италия живописец и скулптор, чийто меценат бил богатият банкер Мартели. Художественото си образование Донатело получил в Рим, където учел с друга голяма ренесансова личност - архитект Брунелески. В по-късен период от живота на двамата италианци, по някакви причини приятелството между двамата се превърнало във вражда. Брунелески дори съставил епиграми срещу Донатело, но по каква точно причина, не е известно.
Donato di Niccolò di Betto Bardi - Донатело / Снимка: Getty Images
Една от първите самостоятелни работи на Донатело е орелефът "Благовещение", който се намира в църквата "Санта Кроче" във Флоренция.
Негова е бронзовата конна статуя на кондотиера на венецианската република Еразмо ди Нарни в Падуа. Днес всеки турист може да я види пред църквата "Сан Антонио" в града. До творбата на Донатело, такава колосална статуя не била правена в Италия от времето на Древен Рим. Кой е Еразмо ди Нарни? - Той е историческа фигура, заместник военачалник с прякора Gattamelata (прев. ит. "медна котка"). През последните години от живота си е бил главнокомандващ на сухопътните войски на Венецианската република.
Фрагмент - главата на Еразмо ди Нарни-Гатамелата от Конната статуя в Падуа
Според историците не бил някакъв необикновен супер герой, но пък е войник по съдба, отдаден на военното изкуство и издигнал се от най-ниските нива във военната йерархия, ловък като котка по време на битка. Това очевидно силно е впечатлило Донатело, и той придава на героя си необикновен характер. Конната статуя е създавана от Донатело в продължение на десет години- от 1443 до 1453 г. Статуята, висока 3 метра, се издига върху 8-метров пиедестал. Внушителна работа, която отстрани изглежда така, като че конникът напуска катедралата и се отправя на път в друга посока.
Конната статуя в Падуа, отблизо
Художникът изработил скулптурата с помощта на няколко свои ученици, като екипът се заел едновременно и с украсата на църквата "Сан Антонио" с още няколко творби. Най-забележителната от тях е бронзов барелеф със сцени от живота на покровителя на Падуа - Св. Антоний , един от най-обичаните светци в света, известен с чудесата си и с близостта си до обикновените хора.
Около 1457 г. Донатело се завръща във Флоренция, изцяло обзет от идеята да създаде творба, посветена на патрона на Флоренция - Св. Йоан Кръстител. Изработва няколко статуи, орелефи и барелефи, представящи светеца в различните му възрасти. Заедно с ученика си Микелоци създават няколко надгробни паметници, сред които - монумент на антипапа Йоан XXIII. Този паметник именно се превръща в модел за подражание за много скулптори.
Надгробна плоча на антипапа Йоан XXIII
Донатело става знаменитост приживе - истинска рядкост в живота на повечето художници и скулптори. Погребан е с почести в базиликата "Сан Лоренцо", където и до днес може да се видят двата амвона, изработени от него.
Скулпторът е използвал за работите си мрамор, бронз и дърво. Донатело е признат за майстор главно заради изяществото, с което пресъздава анатомията на тялото, както на човешкото, така и на животинското тяло. Реалистичните форми са в правилни пропорции и изпълнени съвършено до последния детайл - както бихме се изразили, "като истински".
За личния живот на Донатело, както казахме, се знае твърде малко. Имал скромен произход, не е създал семейство, не е оставил деца.
В една от биографиите му се споменава, че научил дърворезбата и каменната резба от скулптори в катедралата във Флоренция, и че още преди да почне да изучава тънкостите на златарския занаят, работел в работилницата на знаменития скулптор Лоренцо Гиберти, всепризнат майстор на бронзовите фигури. Всъщност, според някои биографи на Донатело, скулптурата му "Давид" била "израз на художествен дълг" към неговия учител Гиберти, считан за водещ флорентински представител на готическия стил. Готически по стил са и най-ранните творби на Донатело, като седналата мраморна фигура на Св. Йоан Евангелист (1408-15), изработена за фасадата на катедралата във Флоренция и дървеното разпятие (1406-08), за църквата "Санта Кроче".
Две работи на Донатело, според специалистите, категорично свидетелстват за откъсването му от подражателството и началото на неговия собствен почерк. Това са мраморните статуи на Свети Марко и на Свети Георги, завършени в една и съща година - ок. 1415-а.
На следващата година Донатело изработва поредица от пет пророчески статуи за нишите на катедрална камбанария - на безбрад и брадат пророк, на Авраам и Исак, и на Йеремия (др. Авакум). Те са истински шедьоври, напомнящи древноримски портретни бюстове.
"Свети Йоан Евангелист" на Донатело
Много от скулптурите на Донатело са били преместени във времето от първоначалното си местонахождение и днес са изложени в музеи.
В малкото написано за скулптора, тук-там се споменава, че той бил затворен по характер и не обичал да му поставят срокове - държал на свободата си и често имал периоди, в които искал само да размишлява върху идеите си, без да работи. Определено бил ценител на античното изкуство и обичал да се рови в книги за античните надписи. Това дава отговор на въпроса, защо надписите и подписите върху неговите произведения са сред най-ранните примери за възраждането на класическите римски букви.
Статуята на Св. Йоан Кръстител
С право можем да кажем, че Донатело е имал много развити за времето си теоретични познания по изкуствознание, и че съвършенството което постига е "гонело" най-добрите образци на античността.
Ако се взрем в скулптурата на Св. Георги на Донатело, ще видим как той е моделирал формите си по начин, като че ли "рисува" с длетото си. Дори в най-ранната му такава работа - статуята на Сейнт Луис Тулузки, личи това "тънко дълбане", благодарение на което тялото под дрехите, сякаш "диша" като живо.
Като всички родени в бедни семейства, родителите на Донатело не вярвали, че той ще може да си изкарва прехраната с изкуство, и по тази причина не го подкрепяли. Благодарение на силната си воля, младият Донатело успява да се образова и да постигне мечтата си.
Има сведение, че веднъж нарекъл себе си "роб на изкуството". Всъщност, тази характеристика напълно отговаря на личностния му профил - през целия си живот Донатело е бил изцяло посветен единствено на работата си.
Статуя на Донатело / Statues at the Uffizi, on the facade of the Gallery building
Според критиците, в творбите на Донатело се забелязват два стила - прекомерен реализъм и художествен стил. В първия се изразява като творец, който държи на правдоподобния физически образ на героя си, а във втория изнася на първо място характера му. Пример за втория стил е скулптурата от мраморен камък на Св. Георги, която внушава мъжество и героизъм. Подбран е и подходящият материал, за да изрази силата на героя - мрамор. Св. Георги е изобразен като млад мъж в броня и с щит, които още повече подсилват внушението за сила и решителност, какъвто е и изразът на лицето му. Св. Георги е въплътеният идеал на скулптора - символ на жизнеността на новата епоха.
Донатело е един от първите скулптори на ранния Ренесанс, който скъсва оковите на Средновековието по категоричен начин. Италия - наследник на Древния Рим, създава благодарение на творци като Донатело, образци във всички изкуства - от архитектурата, през изобразителното изкуство, до музиката.
Фрагмент - главата на Юдит от "Юдит и Олоферн"на Донатело
Приносът на Донатело има още едно измерение: През Средновековието скулптурата е неразделна част от архитектурата, и именно ренесансовите скулптори като него я изваждат от тази обща картина, за да развиват скулптурата като отделно самостоятелно изкуство. Скулптурата все повече се обръща към реалността и живота на обикновените хора; все повече се отдалечава от схоластиката на религиозното съдържание, а когато третира тази тема, внася в нея пълнокръвието на живия живот.
По времето на Ренесанса се изменят и вкусовете към материалите. Дървото е заменено от мрамора и бронза. В Северна Италия са изработени и много статуи от теракота. Един от учителите на Донатело - Гиберти, пръв почва да работи с остъклена теракота.
"Св. Йоан Кръстител" на Донатело
В някои от творбите на Донатело личи особено силна любов към героите му. Подобно пристрастие се усеща в статуята му "Юдит и Олоферн", създадена през 1455-1457 г. Творбата пресъздава старозаветната история на вдовицата, която спасява града си от завоеватели. От лицето на Юдит лъха тъга, а в същото време тази крехка жена с нож в ръцете изглежда изцяло решена да отреже главата на врага. Донатело отваря с тази тема нещо ново за Ренесанса - възхвала на силата на жената, на женския героизъм.
Скулптурната композиция "Юдит и Олоферн"на Донатело
Темата за героизма е любима за ренесансовите художници и скулптори. "Давид" на Донатело е изобразен като млад мъж, току-що победил Голиат. В едната си ръка държи меч, а в другата камък. Мраморната статуя внушава героизъм и предизвиква възторг - тя е истински апотеоз на победата над мракобесното Средновековие и триумф на Ренесанса. Героят на Донатело има ярки индивидуални черти, постигнати с необикновена художествена изразителност.
Вазари, първият критик на изкуството, пише, че статуята на Давид била поръчана от Cosimo de 'Medici, макар и да няма други източници за потвърждение на това сведение. Но който и да е поръчителят, Донатело е изработил тази творба с необикновена любов към героя от древността - малкият човек-победител.
Факт, че Вазари може и да е прав, защото през 1460 г. статуята е заемала видно място в градината на Медичите във Флоренция. Когато династията е изгонена от републиката, статуята била преместена до общината, за да бъде видима за всички. През втората половина на XIX век скулптурата е предадена за съхранение на Националния музей на Флоренция и заема специално място сред останалите експонати. За всички италианци тя е символ на свободата на духа и надеждата, че Давид може да победи Голиат.
Всъщност, на надеждата на всички обикновени хора по света, че могат да бъдат победители, ако дръзнат да проявят кураж, дори когато противникът им е известен със силата си.
Еми МАРИЯНСКА