Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

ЗНАМЕНИТИ СВЕТОВНИ КОМПОЗИТОРИ

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

165 години от смъртта на знаменития руски композитор

Портрет на Михаил Глинка, худ. Иля Репин, 1887 г.

Когато през 1845-а година самият Хектор Берлиоз дирижира негови творби в Париж, публиката на запад за първи път слуша руска класическа музика. А след това, още с първата си опера - "Иван Сусанин" (б.а. първоначално заглавие "Живот за царя"), завършена през 1836-а година, Глинка ще постави ясна естетическа платформа за националната руска опера.

Композиторът умира на 52 в Берлин, Кралство Прусия, на 15-и февруари 1857-а година, и първоначално е погребан там, а по-късно  тленните му останки са преместени в Тихвинското гробище, Санкт Петербург.

Навършиха се 165 години от смъртта на забележителния руски композитор.

Михаил Иванович Глинка (1804-1857)

Михаил Иванович Глинка произхожда от старинна полска благородническа фамилия от Смоленска губерния, част от полско-литовското кралство, от времето преди приобщаването му към Русия през ХVІІ век. Прадедите на Глинка приели православната вяра и придобили руско поданство, запазвайки дворянските си привилегии, гербове и земи.

Още

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Детството на Глинка преминава в семейното имение в Новоспаское, където бъдещият композитор се запознава отблизо с руската фолклорна песен. Детските му години не са радостни. Още с раждането, с неговото отглеждане и възпитание се заела бабата на момчето по бащина линия, която не харесвала снаха си - майката на малкия Михаил. До 6-годишен той растял изцяло под опеката на авторитарната си баба, която му забранявала да излиза на улицата. Момчето растяло като "цвете в саксия". Веднъж в кухнята изпуснали някакъв меден съд и звукът едновременно изплашил и въхитил Михаил. Тогава баба му поръчала в дома им да бъдат поставени църковни камбани, за "забава" на внука й. Михаил растял като самотно, мнително и нервно дете.

"Не момче, а мимоза!", казвал за сина си бащата на Глинка.

Глинка, като младеж, с майка си и сестра си, неизв. автор / Източник: Дом-Музей на М.И. Глинка

След смъртта на бабата, майката на бъдещия композитор с всички усилия се заела да "изтрие" следите от нейното възпитание. През октомври 1809-а година 5-годишният Михаил се премества да живее в имението на чичо си по майчина линия. Там гувернантка го учи на руски, немски, френски и по география.

Още

Руски художник прави кукли "мини Тюсо"

Руски художник прави кукли "мини Тюсо"

Чичо му, който имал частен оркестър, изиграва основна роля, момчето отрано да се запознае с образци на съвременната му европейската музика. Още на 10 Глинка започва да учи пиано и цигулка. На 17 родителите му го настаняват в Първа Санктпетербургска класическа гимназия при Императорския двор. Именно в пансиона на училището Глинка се запознава с Пушкин, който идвал там да се вижда с малкия си брат Лев, съученик на Глинка. Двамата с Пушкин стават близки приятели до смъртта на поета.

Портрет на Михаил Иванович Глинка /Източник: Дом-музей на композитора

Любопитно е, че първата страстна любов на Глинка била знаменитата светска дама Анна Петровна Керн - същата, която грабнала от пръв поглед и сърцето на Пушкин, и той написва именно за нея знаменитото "Я помню чудное мгновенье...". Глинка среща за пръв път Анна Керн през 1827-а година в Юсуповата градина, където тя се разхождала под ръка с Пушкин. Младият композитор се влюбва безпаметно в нея, и тази любов има интересно продължение, за което ще стане дума по-нататък.

Портрет на Анна Петровна Керн / Източник: Дом-Музей на А.С. Пушкин

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

В Санкт Петербург Глинка учи музика при видни музиканти, сред които бил ирландският пианист и композитор Джон Фийлд, който има големи заслуги за теоретичните познания на Глинка по композиране. След като завършва пансиона през 1822-ра година, Глинка продължава да изучава западноевропейската музикална класика и сам започва да прави първите си опити да композира.

После е изпратен да учи пеене в Италия, където се запознава с Винченцо Белини и Гаетано Доницети. Има възможност да изучи добре вокалния стил стил белканто. В Берлин пък изучава композиция при музикалния теоретик Зигфрид Ден. Пътува из цяла Европа и създава много контакти в музикалния свят на Австрия, Франция и Испания.

Връща се обратно в Русия заради смъртта на баща си през 1834-а. През 1835-а година се венчава за Мария Петровна Иванова, която била далечна роднина на приятели на семейството му. Девойката нямала нито състояние, нито образование, но покорила от пръв поглед Глинка. "Има добро и непорочно сърце, и е разсъдлива, грижовна и прекалено умерена в желанията си", написал той в писмо до майка си. Само че още в първите месеци на брачния си живот, Глинка променил мнението си и останал не сам излъган, но дълбоко разочарован.

Глинка, със съпругата си Мария / Източник: Дом-музей на М.И.Глинка

Веднага след сватбата Мария поискала да сменят дома си с по-голям и започнала да организира в семейното жилище светски партита всеки четвъртък. Сдобила се и с лична карета с четири коня - скъпо удоволствие, което можели да си позволят само най-елитните дами. От показните й разхищения Глинка стигнал до прага на разорението.

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Въпреки постоянните разпри със съпругата си, работел усилено и търсел сюжет за опера от руския фолклор. Спрял се на преданието за народния герой Иван Сусанин, пожертвал живота си за царя. Операта на Глинка "Живот за царя" била поставена за първи път на сцената на Петербургския Болшой театър на 9-и декември 1836-а година, при голям успех. Глинка бил назначен за капелмайстор на Придворната певческа капела, която ръководил в продължение на две години. Всъщност тази работа го спасила от фалит.

През следващите години Глинка композира някои от най-добрите си песни, макар че бил дълбоко нещастен в личния си живот. Тръгнали слухове, че съпругата му се среща тайно с един офицер, на име Василчиков, министерски племенник. Мария продължавала да посещава вечеринки и балове, като единственото, за което молела съпруга си, било да я откара там. Глинка стигнал до решение за развод, но така и не подал официална молба. Напуснал и работата си като капелмайстор в императорския двор.

Портрет на Екатерина Керн, незв. художник

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

На 35 се влюбил в Екатерина Керн - 21-годишната дъщеря на първата му голяма любов Анна Керн. Катя станала неговата муза. През пролетта на 1840-а година композиторът написал романс по "Я помню чудное мгновенье..." на Пушкин, който посветил на дъщерята на Анна Керн. Чувствата между двамата влюбени били силни и взаимни. Глинка дори предложил на Екатерина да избягат заедно зад граница. Разбрала за намеренията му, майката на композитора му изпратила гневно писмо, с което му припомняла, че все още е официално женен и ще стане за смях.

И въпреки че бил вече на 40, Глинка послушал съвета на родителката си. Заминал за семейното имение в Смоленск, като изоставил Екатерина бременна. Девойката била принудена да се отърве от детето им.

Михаил Иванович Глинка (1804-1857)

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

В това време съпругата на Глинка се венчала тайно с офицера Василчиков. И то в деня на Великия пост, в разрез с църковните канони. Чак тогава, като научил за венчавката, Глинка подал молба за развод. Оказало се, обаче, че въпреки ярките доказателства за измяна от страна на съпругата му, бракоразводното дело не потръгнало лесно за него. Глинка се обърнал за помощ към императорския двор, но там му били сърдити за напускането му като капелмайстор, и му обърнали гръб. Чак след 6 години мъчителен съдебен процес Синодът най-сетне разрешил развода му с Мария Иванова.

Здравето на Глинка, обаче, внезапно се влошило и той нямал сили да започне нов живот. През 1854-та година неговата Екатерина се омъжила за юрист. След две години й се родил син - Юлий Шокалский, който по-късно ще стане известен учен - океанограф.

Така Глинка за втори път в живота си се разминава с любовта и остава сам и самотен до смъртта си.

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Премиерата на втората му опера - "Руслан и Людмила", по мотиви от Пушкин, се състояла на 9-и декември 1842-ра година, което съвпада с нещастните събития в брака му и неясното положение на връзката му с Екатерина Керн по онова време. Самият Ференц Лист останал силно впечатлен от операта и обявил публично възхищението си от новаторския подход на Глинка, но операта не била добре приета от музикалната критика в Русия. Глинка, бездруго нещастен и объркан от неразбориите в личния си живот, изпаднал в дълбока депресия. Заминава за Франция, където с радост чува Берлиоз да свири откъси от оперите му.

След кратък престой в Париж, Глинка заминава за Испания и създава испанска увертюра № 1 "Капричио Брилианте на Джота Арагонеса". Успехът й му помага да се възстанови душевно. Приблизително по същото време се запознава с дон Педро Фернандес, който му става секретар и спътник до края на живота му.

Монументът на Глинка в Санкт-Петербург

Глинка отново пътува до Париж и остава там до май 1847-а година. Кримската война го връща обратно в Русия. През 1855-а написва за коронационния бал на цар Александър II "Фестивален полонез". През 1857-а година пътува до Берлин, за да изнесе там гала концерт. Това е последният му концерт. След успешното си представяне, композиторът организирал парти за приятелите си, на което простинал и се разболял тежко.

Два месеца по-късно - на 15 февруари 1857-а година, умира в Берлин.

Гробът на Глинка в Тхвинското гробище, Александро-Невската лавра.

Още

Трагичната история на княгиня "Сияние", която построява много училища, църкви и болници в Русия

Трагичната история на княгиня "Сияние", която построява много училища, църкви и болници в Русия

След смъртта му неговите две опери стават обект на противоречиви дискусии в музикалната преса, но това ни най-малко не засенчва успеха им по оперните сцени на света и до ден-днешен. Освен известните увертюри към оперите му, сред важните произведения на Глинка са симфоничната му поема "Камаринская" (1848) с мотиви от руския фолклор, както и две испански произведения - "Нощ в Мадрид" (1848) и "Арагонская хота" (1845). Чайковски нарича "Камаринская" "жълъдът", от който ще израсне дъбът на руската симфонична музика.

Още

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

"Самоубиват" ли Чайковски комплексите от "срамната" му сексуалност?

Глинка композира много творби за вокал и пиано (песни, романси, арии, канцонети), вокални етюди, както и някои камерни произведения, в това число два струнни квартета. На особено внимание се радва неговата незавършена "Патриотична песен", която става национален химн на Русия за периода 1990 - 2000 година.

Днес три руски консерватории носят името на композитора: Държавната консерватория в Нижни Новгород, Държавната консерватория в Новосибирск и Държавната консерватория в Магнитогорск.

На името на композитора е кръстена планета, открита от съветски астроном през 1973-та година.

Първият паметник на Глинка бил изграден с подписка на граждани за събирането на средства, и бил открит в Смоленск през 1887-а година. От 1884-та до 1917-а година в Русия е връчвана премия на името на композитора, а от 1966-а до 1991- ва година премията се е връчвала ежегодно като Държавна премия на РСФСР, на името на Глинка. В края на май 1982-ра година в родното му Новоспаское е открит Дома-музей на Михаил Иванович Глинка.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Третата си муза Айвазовски срещнал на... гробището

Третата си муза Айвазовски срещнал на... гробището

Още

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Още

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

Съдбовен парадокс - дъщерята и правнукът на Жорж Дантес били страстни почитатели на Пушкин

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Легендата на балета Марис Лиепа през обектива на фотографа Иван Григоров

33 години от смъртта на артиста, балетен педагог и киноактьор

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

34 години от смъртта на първия от "Голямата тройка" фантасти

"Инспекторът на бурите" от къщата за 26 долара

160 години от смъртта на философа и писателя Хенри Торо

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

82 години от награждаването на писателя за романа през 1940-а година