Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

170 години от смъртта на един от създателите на романтизма в руската литература

Портрет на Василий Жуковски от Орест Кипренски, 1816 г.

Василий Андреевич Жуковски е руски поет и прозаик, един от пионерите на романтизма в руската литература. Автор е на много елегии, след които на известните "Теон и Есхин" и "Людмила", на много патриотични творби, песни, балади и романси.

Творческата му дейност обхваща също преводи на руски на английска и немска поезия - творби на автори като Фридрих Шилер, Гьоте и Джордж Байрон; превел е "Одисея" и "Илиада" на Омир и известната индийска поема "Нал и Дамаянти" - откъс от древноиндийския епос "Махабхарата"; бил е литературен критик; почетен член, а от 1841-ва година - пълноправен академик в Петергбурската академия на науките.

Василий Жуковски, портрет, Източник: Съюз на писателите на Русия

Известен е като автор на текста на химна на Руската империя "Боже, царя пази". Участвал е в създаването на либретото на операта на М. И. Глинка "Иван Сусанин".

Жуковски е бил учител по руски език в императорския двор на бъдещата императрица Александра Фьодоровна, както и наставник на престолонаследника Александър Николаевич. До 1841-ва година той се ползвал с благоволението на двора и се е застъпвал за участта на много поети, изпаднали в немилост по политически причини.

Още

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

Самият Жуковски признавал за свой духовен учител Николай Карамзин. Литераторите от кръга, известен под името "Арканзас" отричали класицизма.

В тяхната лирика се зараждат метафизични образи, сантиментални мотиви, идилични картини и чувство на меланхолия. Различна е и ритмиката на мерения стих - предимно в т.нар. руски хекзаметър. Жуковски е един от първите, които прокарват път на романтизма в руската литература.

Още

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб

Животът на Жуковски е много интересен, има невероятна съдба още от раждането си. Роден е на 9-и февруари 1783-та година в малкото село Мишенско, Тулска губерния, като син на влиятелен помещик и туркиня.

Майката на малкия била пленена в Молдова и после подарена за крепостна на Афанасий Бунин. Така момчето било осиновено от помешчика Андрей Жуковски, който живеел в дома на Бунини, и му дал фамилията си. За да получи дворянска титла, малолетният Жуковски бил записан на фиктивна военна служба в Астраханския хусарски полк.

През 1789- година бил произведен в прапорчик, което му давало право на дворянски сан. Записан бил да учи в частен пансион и за известно време в Главното народно училище в Тула, откъдето бил изключен по "неблагонадеждност" за слаб успех.

Още

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

Чашите на крепостния селянин Вершинин - загадка на два века

С възпитанието му се заема Варвара Юшкова, доведена сестра на поета. В нейния дом се събирали на литературни вечеринки много жени, и според биографите на Жуковски животът му в тази среда го направила сантиментален по характер. Именно там като младеж Жуковски започва да пише стихове. Завършва Благородния пансион при Московския университет и се записва в "Другарско литературно общество".

Запознал се с писателя Николай Карамзин, автор на първия руски сантиментален роман. Първите му опити за лично творчество били подражателски. Копирал идеи на Державин и Ломоносов.

Илюстрация към приказката на В. Жуковски "Войната на мишки и жаби"

Първите си поетични творби публикувал през 1797-а година. С баладите си "Людмила", "Светлана" и "Касандра" се наредил сред модните на онова време поети.

Още

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

Руски художник очарова Запада със селски пейзажи

През 1805-а година започнал да публикува свои творби в сп. "Бюлетин на Европа", което се издавало от учителя му Николай Карамзин. По-късно Жуковски става главен редактор на изданието. Именно на неговите страници за първи път издава елегията "Селското гробище" и сантименталната история "Марина Гроув", които му донасят популярност.

Появяват се и първите критически бележки за литературата, които правят силно впечатление с познанията на Жуковски по литературна история и теория. Особено висок интерес предизвикали статиите му "За новата книга", "Писателят в обществото", както и критичното изследване "За баснята и басни на Крилов".

Драстичните промени в съдбата на Жуковски като автор дошли през 1810-а година, когато той напуснал редакцията на списанието и столицата Москва. Поезията му от онзи момент нататък за един период от време отразява исторически събития за Русия, като войната с Наполеон.

Василий Жуковски, портрет, Източник: Съюз на писателите на Русия

Още

Наполеон в картини

Наполеон в картини

Жуковски описва битката при Аустерлиц. Самият той служи в московската милиция с чин лейтенант и участва в битката при Бородино. Известната си поема "Певец в лагера на руските воини" написва преди битката при Тарутино. Стиповете му стават популярни сред войниците и офицерите на фронта.

Василий Жуковски (1783-1852), портрет

През 1813-та година бил ранен и го демобилизират. Завръщайки се в светския живот, пожелал да сключи брак с любимата си Мария Протасова, но майката на девойката се възпротивила и този брак не се реализира. Раздялата стимулирала поета да създаде една сбирка от 80 стихотворения.

Още

Сабя и пет пищова на Наполеон бяха продадени за 2,8 милиона долара

Сабя и пет пищова на Наполеон бяха продадени за 2,8 милиона долара

През 1817-а година Жуковски се връща в Москва и започва служба в императорския двор. Вдовицата на императора Мария Федоровна се отнасяла с голямо уважение към поета още от времето на неговата творба "Послание към император Александър", в което Жуковски го нарича спасител на народите. През 1826-а година Жуковски бил назначен за наставник и на младия престолонаследник Александър.

Поетичният талант на Жуковски буквално процъфтял във второто десетилетие на XIX век. Тогава той написал баладите си "Еолийска арфа" и "Вадим", стихотворенията "Цветя на завета" и "Море". Те са пропити с романтизъм и сантиментализъм. Пътят на романтизма в руската литература категорично бил прокаран именно от поети като Жуковски.

Много е писано за голямата дружба между Жуковски и Пушкин. Когато Пушкин изпраща на Жуковски своето стихотворение "Руслан и Людмила", в отговор получава подарък - портрет на В. А. Жуковски с надпис "За победителя студент от победен учител". През всичките години след запознанството и до смъртта на Пушкин Жуковски е бил за своя млад приятел, спасител.

Пушкин и Жуковски, рисунка

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Само Жуковски можел да укроти буйния темперамент на Пушкин. Когато през 1820-а година Пушкин е нарочен за изпращане в Сибир заради дръзки стихотворения срещу царя, именно Жуковски и Карамзин се застъпват за него и усдпяват два заменят заточението му с прехвърляне на юг.

През 1825-а година, когато Пушкин отново е обвинен за участие в декабристкото въстание, Жуковски отново му помага чрез влиянието си в двора. Жуковски е сред малкото приятели на поета, които го посещават по време на изгнанието му в Михайловско.

Още

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Талисман от любовница не опазва Пушкин на дуела

Самият Пушкин виждал в Жуковски свой учител и наставник. На него посвещава стихотворението си "Небесната душа", в което нарича Жуковски "ангел-спасител". Годините 1836-37-а са много трудни за Александър Сергеевич Пушкин. След появата на Жорж Дантес, несериозното поведение на съпругата му Наталия, интригите на висшето общество, клеветите и унизителните епиграми, адресирани до семейството на Пушкин, той е изнервен и решен за дуел.

Единствено мъдрият Жуковски бил в състояние да му повлияе да не се поддава на провокациите. Първия път успява, но втория - не. Пушкин е ранен в корема и умира след два дни агония.

Съдбата иронично "избира" за ден на смъртта му датата 29-и януари - рождения ден на Жуковски. Загубата е непрежалима. Умира една одухотворена връзка, скрепена с човешка обич и любов към литературата.

Жуковски е приятелят, който описва в подробно писмо последните часове от живота на Пушкин до неговия син. След смъртта на Пушкин, помага по всякакъв начин на семейството му и съдейства за издаването на съчиненията на Пушкин.

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Благодарение на своята нравственост и влиянието си в двора, Жуковски неведнъж се застъпвал не само за Пушкин, но и за Лермонтов, Шевченко, Колцов, Баратински, Вяземски, Херцен и др. поети, които изпадали в немилост по политически причини. През 1833-а година създава стихотворение със заглавието "Молитва на руския народ", но за потомците то станало известно като руския химн "Боже, царя храни".

 

 

Още

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

За кого Пушкин написа "Аз Ви обичах..."

Въпреки големите му заслуги за трона, през 1841-ва година отношенията му с царския двор се влошили дотолкова, че оттам се "отървали" от него с почетна оставка. Изпаднал в немилост, Жуковски се преселва да живее в Германия, където прекарва последните десет години от живота си.

Именно там, на късни години се жени за младата Елисавета Райтерн (1821-1856), дъщеря на стария му приятел - художника Райтерн. От нея има дъщеря Александра (1842-1899) и син Павел (1845-1912).

Василий Жуковски, портрет, Източник: Съюз на писателите на Русия

Двамата сключват брак в Германия. Семейното щастие, обаче, не траяло дълго. Съпругата му се разболяла от душевна болест и изпадала в чести депресивни състояния. За Жуковски било тягостна гледка, да наблюдава агонията й.

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

В един момент се разболява и самият той. Зрението му отслабва и върви към пълна слепота. Двамата с Елизабет правят няколко опита да се завърнат в Русия, но лошото им здраве, така и не им позволява да го сторят. В последния период от живота си Жуковски трескаво работи, въпреки намалените си сили. Превежда поемата "Рустам и Зораб"(1846-1847) - епизод от епичната поема на Фирдоуси "Шахнаме" по превода на немския поет Ф. Рюкерт.

Оттогава е и ненадминатия и до днес негов превод на "Одисея" (1842-1849) на Омир. През 1845-а година написва "Приказка за Иван-царевич и сивия вълк", а през 1850-а завършва книгата си "Мисли и бележки".

Василий Жуковски умира на 24-и април 1852-ра година в германския град Баден-Баден. Прахът му бил пренесен в Русия още през август същата година и погребан в Санкт Петербург, в Тихвинското гробище.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Още

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Още

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

Още

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Брачният живот на Толстой - истинска "война и мир"

Коментирай 26

Календар

Препоръчваме ви

Легендата на балета Марис Лиепа през обектива на фотографа Иван Григоров

33 години от смъртта на артиста, балетен педагог и киноактьор

Робърт Хайнлайн: Няма опасни оръжия, има само опасни хора

34 години от смъртта на първия от "Голямата тройка" фантасти

"Инспекторът на бурите" от къщата за 26 долара

160 години от смъртта на философа и писателя Хенри Торо

"Гроздовете на гнева" на Стайнбек - "Пулицър" за романа и два "Оскар"-а за филма

82 години от награждаването на писателя за романа през 1940-а година