ВРЕМЕ ЗА КНИГИ
Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? - "Бяла приказка" от Валери Петров (ОТКЪС)
"Тук през целия ден, няма никой освен, един малък елен, просещ хлебец от мен"
Редактор : Impressio / 2906 Прочита 0 Коментара

"Бяла приказка" пренася децата високо в бялата планина, в една малка метеорологическа станция, където живеел стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение...
Казва се "приятел пръв", но защо е той такъв? Затова, че пръв полита в огъня да те спаси; пръв и без да се запита прав ли си, или не си.
Валери Петров не се нуждае от представяне, защото е любимец и на малки, и на големи. Ненадминат поет и преводач, драматург и сценарист от вида на "хвърчащите хора", той е автор и на умилителни произведения за деца, много от които имат филмови версии и драматизации. Приказките "Копче за сън", "Меко казано", "В лунната стая", "Пук!" и "Бяла приказка" показват на малчуганите колко са важни обичта и приятелството. Открехват сетивата към красивото във всичките му разновидности. Напомнят, че няма по-ценна красота от добротата.
Валери Петров - "Бяла приказка", изд. "Колибри" (ОТКЪС)*
Високо в бялата планина имало малка метеорологична станция и в нея живеел един стар метеоролог. Той бил съвсем сам и когато му оставало свободно време, си съчинявал разни приказки и стихотворения. Ето и сега, като гледал през прозорчето тихия сняг, който валял навън, той си бил намислил нещо и вече го пишел на машинката си върху опакото на един лист за метеорологическо съобщение. И това, което си бил намислил, започвало така:
Над капчука в игли,
сред парцали мъгли
по заспали ели
сняг вали, сняг вали.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Тук през целия ден
няма никой освен
един малък елен,
просещ хлебец от мен...
Но като стигнал до това място, едно малко еленче почукало с рогца по стъклото:
— Това за мееене ли е?
Метеорологът вдигнал очи от машинката.
— За тееебе! — казал той и продължил да пише.
— Ама аз не ти прося хлебец! — казало еленчето малко обидено.
— Зная! — казал метеорологът. — Само че не ми пречи, защото не мога да си я донамисля.
— Какво да донамислиш? — попитало еленчето.
— Е, как какво? Приказката!
Като чуло "приказка", еленчето подскокнало от радост:
— Ама и аз искам да играя в нея!
— Че ти вече играеш.
— Ама и ти тогава!
Метеорологът се усмихнал.
— Не, аз съм голям — казал той. — И тъжен.
— Нищо! — настояло еленчето. — Ще играеш голям и тъжен! А пък ние ще те развеселим!
— Малко се съмнявам — казал метеорологът, но все пак прибавил: — Добре. Бързай надолу, че приказката почва!
— Как почва? — попитало еленчето.
— Ами така. Не виждаш ли? Не чуваш ли?
Еленчето се огледало: снегът бил спрял! Ослушало се: отдолу, иззад елхите, долитали детски гласове!
— Децата от училището са дошли на ски — казал метеорологът. — Бягай на полянката! Много интересно ще бъде!
Той излязъл навън, за да очисти своите уреди от снега, който ги бил затрупал. Отворил сандъчето на единия, отворил на другия...
— А термометъра няма ли да погледнеш? — запитало го еленчето.
То още не било тръгнало.
— Няма — казал метеорологът.
— Защо?
— Не е твоя работа. Какво разбираш ти от метеорология!
— Знам аз! — казало еленчето и заприпкало надолу.
(А какво знаело, после ще разберем.) И приказката започнала.