ПОЕТИ НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ
Нобелистката Луиз Глюк - от анорексията до върховете на американската поезия
"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", разкрива именитата поетеса
Редактор : / 3315 Прочита 5 Коментара
2014 г. Луиз Глюк (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Шведската академия присъди тазгодишната Нобелова награда за литература на американката Люиз Глук, която изминава един дълъг път - от момичето с анорексията до твореца, покорил върховете на американската поезия.
Нобелистката е родена на 22 април 1943 г. в Ню Йорк в семейство на потомци на еврейски емигранти от Унгария. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература.
2014 г. Луиз Глюк (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Първите си стихове Луиз пише още в ранно детство. Баща й, който на младини е искал да стане писател, запознава дъщеря си с гръцката митология и литература.
Юношеството на Луиз е трудно, страда от анорексия, а като постоянна болка в душата си носи травмата от смъртта на по-голямата си сестра, починала след като се родила, коментират световни агенции, цитирани от БТА.
"Бях самотно дете. Връзките ми със света като социално същество не бяха естествени, най-щастлива се оказвах, когато четях. Всъщност не бях чак толкова изолирана, понякога гледах телевизия и се хранех доста обилно!", доверява нобелистката.
След като завършва средното си образовани през 1961 г., заради анорексията си Глюк се отказва да кандидатства в някой от престижните университети. Вместо това тя се записва в курсове по поезия в колежа "Сара Лоурънс" към Колумбийския университет в Ню Йорк. Така и не получава диплома.
През 1968 година публикува първата си стихосбирка "Първородна", която е приета възторжено от критиката, въпреки резкия и праволинеен тон на стихотворенията преки резкия и праволинеен тон на стихотворенията.
2014 г. Луиз Глюк с носители на литературна награда в Ню Йорк (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
През 1971 година Глюк постъпва в "Годард колидж" в щата Вермонт, където е топло посрещната от студентите и се съгласява да стане преподавател. След това тя работи последователно в това учебно заведение, в университета в Айова, в колежа "Уорън Уилсън" в щата Северна Каролина, в колежа "Уилямс" в щата Масачусетс, в Калифорнийския и в Харвардския университет.
През 1975 година издава втората си книга - "Дом върху блато", след което получава стипендията Гугенхайм, която се дава за "изключителни творчески способности". Най-плодотворният период в кариерата на поетесата настъпва през 90-те години с издаването на стихосбирките "Арарат" през 1990 г. и "Дива перуника" през 1992 г., която й носи наградата "Пулицър" и е считана за връх в творчеството й.
Едно от стихотворенията й "Japonica" (семейство пеперуди), напомня за изящното изкуство на японските художници и започва по следния начин:"Дърветата цъфтят/горе там на хълма/ и са обсипани целите в огромни цветя/ с пеперудите японика".
Интересното за поезията на Глюк, е че тя е много достъпна. Нейният английски е разбираем и за хората, които имат съвсем основни познания за него. Поетесата е застъпник на простотата и е силно повлияна в младостта си от творчеството на Йейтс и Елиът.
Една от героините в детството на Глюк е Жана д'Арк, на която посвещава кратка поема през 1975 г. "И сега гласове ми нашепват/че трябва да се превърна в огън/по Неговата, на Всевишния волята".
Понастоящем преподава в Йейлския университет. Глюк има два брака, като от втория, с писателя и предприемач Джон Драноу, има син Ноа, роден през 1973 година.
След като получи известието, че е удостоена с Нобелова награда, Луиз Глюк заяви, че се е почувствала сюрпризирана.
"Това беше голяма изненада, но една добре дошла изненада за мен!", коментира лауреатката.
С удостояването й с престижното отличие Глюк става един от малкото отличени американски поети в 112-годишната история на Нобеловите награди. Предишният американски поет-нобелист беше Боб Дилън, който спечели отличието през 2016 година.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}