ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Патриотичен проект го изтощава до инсулт и парализа
Необикновеният майстор на светлината Хоакин Сорола
Автор : / 17277 Прочита 5 Коментара

Една картина - "Парижки булевард" на испанския художник Хоакин Сорола (др. Сороя или Соройа), завършена от него през далечната 1890 година, в продължение на повече от век бе обявена за изчезнала.
Картината е нетипична за болшинството творби на художника, повечето с морски сюжет. Тя изобразява бистро на ъгъла на оживена парижка улица в студени тонове и сумрачна светлина. В картината присъства самият Сорола, приседнал на маса до един войник и с пура в ръка.
"Парижки булевард", 1890г., худ. Хоакин Сорола
"Парижки булевард" е била показана за пръв път през 1890 година на Националното изложение във френската столица и малко след това е била продадена на частен колекционер. После следите й се изгубват. Едва наскоро се разбра, че всъщност тя никога не е напускала семейството на колекционера и с разрешението на неговите наследници отново излезе на бял свят като стана част от изложбата "Сорола, сто години модерност". "Парижки булевард бе показана заедно с още 77 творби на художника. Куратор на изложбата бе Бланка Понс-Сорола, правнучка на Хоакин Сорола.
Експозицията "Сорола, сто години модерност" може да бъде видяна в "Galería de las Colecciones Reales" до 16 февруари тази година. Познавачите на изобразителното изкуство по света отбелязват, че тя е вълнуващ момент в историята на изкуството.
Сорола е автор на портрети, пейзажи и монументални произведения на социални и исторически теми. Най-типичните му творби се характеризират с умело представяне на хората и пейзажа под ярката слънчева светлина на Испания и огряната от слънце водна шир.
Това е причината, поради която мнозина го наричат "повелител на светлината".
Niña, 1904 г., худ. Хооакин Сорола, Museo Nacional de la Habana, Куба.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Художникът е роден на 27 февруари 1863 година във Валенсия, Испания и умира в родината си на 10 август 1923-та. От брака си с Клотилде Гарсия дел Кастильо оставя три деца и правнучката, за която споменахме. Хоакин Сорола е представител на самобитен представител на импресионизма и луминизма.
Животът на художника е много интересен. Той се ражда като първородното дете на търговец. Година по-късно се ражда сестра му Конча, но само две години по-късно децата остават пълни сираци. Съществува предположението, че и двамата им родители са станали жертва на холерата. Грижата за малките поемат леля им и чичо им по майчина линия.
Деца на брега, 1903 г., Музей на изкуствата във Филаделфия
Още от дете Хоакин проявявал талант да рисува. На 9 го записват да учи в художествено училище в родния му град, а когато навършва 18 заминава за Мадрид. Там за пръв път обикаля Музео дел Прадо и с часове преседява пред изложените шедьоври. След като завършва военната си служба получава стипендия да учи живопис в Италия.
В Рим бил посрещнат от Франсиско Прадила, директор на Испанската академия в италианската столица, който става негов ментор.
Госпожа Сорола в черно, 1906 г., Metropolitan Museum of Art
През 1885 година Сорола имал възможност да пребивава в Париж, където останал силно впечатлен от модерната живопис. Три години по-късно се завръща във Валенсия и сключва брак с Клотилде Гарсия дел Кастильо, с която се познавали от преди близо десет години, когато Сорола работел в ателието на баща й.
Раждат им се две дъщери - Мария и Елена, и син Хоакин, кръстен на баща си и покойния си дядо.
През 1890 година семейството се преместило да живее в Мадрид. Картината с парижкия булевард била започната в Париж и довършена в Мадрид през годината на преместването. В Мадрид Сорола започнал да рисува големи платна на ориенталски, митологични, исторически и социални теми.
Започват да излагат творбите му в много международни изложби по света - в Мадрид, Париж, Венеция, Мюнхен, Берлин, Чикаго и др.
Къпането на конете, 1909 г. , худ. Хоакин Сорола, Музей "Сорола", Мадрид
Първата награда на художника е за картината му "Друга Маргарита" (1892), отличена със златен медал на Националното изложение в Мадрид, а след това и с първа награда на Международното изложение в Чикаго. Когато я показва в Америка, веднага била закупена и впоследствие дарена на музея на Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури.
Славата на Сорола нараства и той става водещ творец на модерната испанска школа по живопис. Неговата картина "Завръщане от риболов" (1894), представена в Парижкия салон, била закупена от държавата за Музея на Люксембург.
Хоакин Сороя и Бастида (27 февруари 1863 – 10 август 1923), автопортрет
През 1897 година Сорола създава "Портрет на д-р Симаро пред микроскопа" и "Проучване". И двете картини направили впечатление с необикновения си сюжет - изобразяват учени в естествената им среда и представят връзката между изкуството и науката.
Признати за шедьоври, картините били представени на Националната изложба за изящни изкуства в Мадрид, където ги удостояват с почетна грамота, а един изкуствовед ги обявява за "триумф на натурализма".
Някои от картините на Сорола будят тягостни чувства, но това не е самоцел на художника, а тъкмо обратното. В "Тъжно наследство" от 1899 година, виждаме в морето на Валенсия под надзора на монах да се къпят сакати деца. Централните фигури са две деца, увредени от детски паралич.
Сорола провокира зрителя да възприеме емоционално малките му герои, за да постави във фокуса на вниманието отговорността на обществото към тези деца, които като всички други деца по света имат нужда да се радват на водата и слънцето.
"Тъжно наследство", 1899 г. , худ. Хоакин Сорола, колекция Bancaja
Художникът стига до идеята за "Тъжно наследство", след като няколко години преди това става свидетел на епидемия от детски паралич във Валенсия. За творбата работи упорито - създава поредица от подготвителни скици с маслени бои. Картината донася на Сорола Голямата награда и почетен медал на Световната изложба в Париж през 1900 година, както и почетен медал на Националната изложба в Мадрид през 1901-ва. Но не това е най-важното, а че Сорола провокира обществото да обърне поглед към важна тема и нагледно доказва, че изкуството има смисъл, когато кореспондира с реалния живот и неговата проблематика.
Към подготвителните скици за картината проявили интерес негови колеги-художници. Сорола подарява една от тях на американския художник Джон Сингър Сарджънт, а другата на Уилям Мерит Чейс. Странното е, че след тази картина той никога повече не посяга към социална тема в творчеството си. Според някои от биографите му, изпитвал болезнено чувство дори от спомена за къпещите се деца.
Изложбата в Парижкото световно изложение през 1900 година му донася почетен медал и номинация за кавалер на Ордена на почетния легион. През следващите няколко години Сорола бил избран за член на Академиите за изящни изкуства в Париж, Лисабон и Валенсия. Родният му град го възнаграждава със званието Любим син на Валенсия.
През следващите години успехите буквално го "преследват". Всяка изява на художника е ознаменувана с признание. През 1906 година той представя свои фигури, пейзажи и портрети в "Galeries Georges Petit" в Париж и го удостояват със званието за офицер на Ордена на почетния легион на Франция. Гореспоменатата изложба е повече от мащабна - на нея са изложени над 500 творби на Сорола - от ранни негови картини, до по-нови.
Повечето от тях са изображения, майсторски обляни от светлина. Художникът е ярък представителна луминизма. Изложбата отбелязва и финансов триумф - закупени били много платна на Сорола.
Плажът на Валенсия, 1908 г., худ. Хоакин Сорола
Получил нови покани за изложби в Германия и Лондон. През 1908 година в английската столица се запознала с Арчър Милтън Хънтингтън, който му предложил членство в Испанското общество на Америка в Ню Йорк и го поканил да направи изложба в Америка. Сорола представил в Ню Йорк 356 свои картини, от които били продадени повече от половината - 195. В Америка само за пет месеца художникът нарисувал повече от двадесет портрета.
Един от тях е на американския президент Уилям Хауърд Тафт. Този портрет е рисуван в Белия дом и днес е част от постоянната изложба на Музея на изкуствата "Тафт" в Синсинати, Охайо.
Самият Сорола споделял в интервюта, че портретите му "не са силната му страна", но всеки който е виждал негови портрети би намерил това за прекалена скромност, защото както казва един критик, те са "почти фотографски". Сорола рисува и членове на семейството си, като в някои от груповите портрети поставя себе си в далечина, или отразен в огледало.
В "Съпругата ми и дъщерите ми в градината" (1910 г.) се наслаждаваме на хармонична гледка, в която любовта към семейството сякаш се слива по необикновен начин със слънчевата светлина във фона.
Изобщо, каквото и да е рисувал Сорола, главен герой в платната му остава Светлината, играта на слънчевата светлина. Освен пейзажите му, много от портретите му са рисувани на открито именно с такава цел.
В началото на 1911 година Сорола за втори път посещава Америка, където представя 152 свои нови картини в Музея на изкуствата в Сейнт Луис. Няколко седмици по-късно изложил 161 свои творби в Института по изкуствата в Чикаго. А една среща с Арчи Хънтингтън в Париж го подсигурила с договор за серия картини с маслени бои на тема живота в Испания. Първоначално проектът бил кръстен "Vision of Spain", но Сорола го променил на "Провинциите на Испания". Тези 14 великолепни стенописа днес радват посетителите на Испанското общество на Америка в Манхатън.
Всеки от стенописите е с внушителните размери от 3,5 до 4 метра височина и обща дължина от 70 метра. Това е най-голямата поръчкова работа на художника в цялата му кариера. Сорола увековечава в стенописите испанските провинции Навара, Арагон, Каталуния, Валенсия, Елче, Севиля, Андалусия, Естремадура, Галисия, Гипускоа, Кастилия, Леон, и Аямонте, като на всяко място рисува модели, облечени в местни носии.
Ракурс от сградата на Музей "Сорола", открит през 1923 година в Мадрид
Стаята "Sorolla", в която се помещава серията "Провинциите на Испания" в Испанското общество на Америка, е отворена за публиката през 1926 година, реконструирана през 2008-а, и отворена отново през 2010-а.
Работата по серията стенописи коствала много пътувания и работа на художника и буквално го изтощила. Сорола завършва поръчката през юли 1919 година. На другата година получава инсулт, докато рисувал портрет в градината си в Мадрид. След инсулта остава напълно парализиран.
Умира на 10 август 1923 година.
Сорола се утвърждава като изключителен и разнопосочен талант. Има нещо знаменателно в това, че талантливият испански художник посвещава последните години от живота си на пътувания из родината си Испания, работейки по патриотичен проект. Напрежението, обаче, допринесло значително за влошаването на здравето му.
През 1932 година в дома и ателието на художника отваря врати Музеят "Сорола", който съдържа богата колекция от негови картини. Някои сравняват платната на Хоакин Сорола с тези на Реноар и Моне, затова буди недоумение фактът, че той не става толкова известен като френските импресионисти.
Разходка по плажа или Paseo a orillas del mar, 1909 г. , Музей "Сорола", Мадрид
Неповторим е в изображението на светлината и водата. Картините на Сорола въздействат на публиката по магически начин и мнозина казват, че той сякаш не е рисувал с масло, а със светлина. Това особено силно личи в морските му картини, рисувани на брега на Валенсия. Това е наистина впечатляващо, като се имат предвид размерите на тези творби. Сорола сякаш "кадрира" сюжета, за да го подчини на светлината и да го "окъпе" в нея.
Невероятният талант и творческата енергия на този художник оставят на света над 2000 великолепни творби, които вдовицата на художника дарява на Испанската република. Този жест, вероятно инспириран приживе от самия художник, също красноречиво говори за неговия патриотизъм.
Еми МАРИЯНСКА