В своите спомени френският художник Камий Писаро пише:

"През 1852 г. бях на високо платена работа в Сейнт Томас, но не можех да издържа. Без много да му мисля, я напуснах и заминах за Каракас, за да скъсам всички връзки с буржоазния свят. Онова, което преживях е нищо в сравнение с онова, което търпя сега. И въпреки това, ако трябва да започна живота си отначало, мисля че без колебание бих тръгнал по същия път!..."

Тези думи на художника ясно говорят, че за него по-страшна от материалната, била духовната нищета.

Да направиш такъв избор, когато си глава на семейство с осем деца, е истинско геройство.

"Баня в гората" (1895) (Снимка: Shutterstock)

Камий Писаро е роден на 10 юли1830 г. на остров Сейнт Томас, в семейството на богат сефарадски евреин-търговец и красива доминиканка.

До тийнеджърска възраст Камий израства на Карибите, а после родителите му го пращат в Париж, да учи в лицея "Савари".

Булевард Монмартр през есента, 1897 г.

Негов пръв учител по рисуване е Огюст Савари, известен художник. Бащата на Камий, обаче, предпочита синът му да стане търговец и да поеме семейния бизнес - железарски магазин.

Още щом като връща сина си обратно у дома, обаче, разбира че това е невъзможно. Момчето само търси свободен момент, за да се заеме с... рисуване.

Снимка: Shutterstock

"Жътвата, Понтоаз " (1881) (Снимка: Shutterstock)

Знаменателна е срещата на Камий Писаро с датския художник Фриц Мелби, който вече е излагал свои картини на изложба в Копенхаген.

С помощта на Фриц, Камий напуска родния остров и семейството си, и заминава за Венецуела. Двамата художници наемат къща в Каракас и по цял ден рисуват.

През 1854 г. Камий се завръща на остров Сейнт Томас и моли баща си да прояви разбиране - да подкрепи решението му да се посвети на живописта.

Старият Писаро се примирява и праща сина си отново в Париж, на Световното изложение.

Автопортрет, 1873 г.

Писаро става ученик на брата на Фриц Мелби - Антон Мелби.

Взима уроци в Академията по изящни изкуства, запознава се с Клод Моне и Пиер-Огюст Реноар.

Снимка: Shutterstock

Първата картина на Писаро, приета в Салона на художниците през 1858 г. е "Пейзаж край Монморанси". Писаро очаква отзвук от страна на критиката, но тя мълчи!...

Въпреки това той не се обезверява. Вече има и подкрепата на родителите си - те се преместват да живеят в Париж и Камий отново заживява сред семейния уют.

"Градината на художника в Ерагни" (189) (Снимка: Shutterstock)

Още на следващата година, обаче, отново шокира родителите си.

Влюбва се в младата им прислужница Жюли Вали, и тя забременява. Против волята на майка си и баща си, заживява с нея.

"Две млади селянки" (1891-1892)

През 1863 г. претърпява нови творчески неуспехи - журито на Салона на художниците отхвърля картините му.

На следващата година Камий Писаро е един от участниците в изложбата под знаменателното име "Салон на отхвърлените", но това не му носи никакви доходи.

Далвидж колеж, Лондон, 1871 г.

Сред онези, които го харесват, се оказва... Емил Зола. Хвалбите на писателя обаче ни най-малко не облекчават финансовите затруднения на Писаро.

С картина под мишница художникът обикаля Париж и е готов да продаде творбата си за парче хляб.

Автопортрет, 1903 г.

Често по милост му подава ръка търговецът на картини Дюран Рюел - един от първите ценители на импресионистите - техен материален и морален поддръжник. 

През 1869 и 1870 г. Писаро работи редом с Клод Моне и Реноар. В по-късните години в дома му често отсядат Сезан, Гоген и Ван Гог.

Рано сутрин компанията от художници излизала да рисува пейзажи на открито.

По време на Френско-пруската война, Писаро заминава за Англия и след време изтегля там и семейството си.

На 14 юни 1871 г. художникът най-накрая се венчава за своята любима Жюли.

Когато, обаче, двамата се завръщат във Франция след края на войната, заварват дома си опустошен от пруските войници, стотици платна на художника били откраднати, или унищожени.

От 1500 картини на Камий Писаро, оцеляли едва 42!...Този тежък удар го съсипал душевно, но и душевната си мъка Писаро лекувал с рисуване.

В следващите години рисува заедно с приятеля си Пол Сезан.

През 1874 г. участва в Първата изложба на импресионистите. Писаро е единственият импресионист, участвал и в осемте изложби на импресионистите.

Колегите му го обичали, защото у него нямало никаква завист към успехите на другите, обратното - отнасял се дружелюбно към всички и ги подкрепял.

Поддържал много близки приятелски отношения със Сезан, Гоген и Дега, макар по-късно с последния да се отчуждават заради "Аферата Драйфус" и отношението на Дега към евреите.

През 1892 г. Дюран Рюел организирал изложба на Писаро, която била много успешна. Най-накрая художникът получава покани за изложби в Ню Йорк, Брюксел, Дрезден, Петербург и др.

Един добър финал на един много труден живот, пълен с изпитания и превратности.

Камий Писаро умира през 1903 г. в Париж и е погребан в гробището Пер Лашез.

И до днес биографите на Камий Писаро разказват една любопитна история от неговия живот, която жестоко ударила по самочувствието му като творец, но илюстрира много ярко избора му - да остане предан на изкуството, въпреки нищетата на която се обрича.

Историята е следната: Сред хората, които му помагали, бил един собственик на сладкарница и любител на изобразителното изкуство, на име Йожен Мурер.

Портрет на Йожен Мурер, 1878 г.

Той организирал лотария с четири картини на Писаро. За входна такса била определена сумата от 1 франк. Първата картина спечелила девойка, която се отказала от печалбата си и предложила "бартер" - срещу картината на Писаро да й дадат "нещо" от сладкарската витрина?...

Писаро страшно се разстроил от тази сцена, но настроението му бързо се повдигнало, когато вечерта Мурер му връчил цели 100 франка от входните такси, с които художникът можел да нахрани семейството си.

Йожен Мурер до пещта си, 1877 г.

Историята е колкото смешна, толкова и тъжна. Особено днес, когато картините на Камий Писаро се продават по световните аукциони за стотици хиляди долари.

Еми МАРИЯНСКА