Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Неразгаданата мистерия около тапицериите „Жената и еднорога“

КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

Неразгаданата мистерия около тапицериите „Жената и еднорога“

"Жената и еднорога” е известна поредица от 6 тапицерии открити през 19 век и изложени в музея "Клюни" в Париж

Въпреки че значението на тапицериите "Жената и еднорога" все още остава загадка, те са нестихващ извор на възхищение както за туристи и любители на изкуството, така и за експерти.

Първата мистерия е свързана с майстора, сътворил произведението и фамилията, за която са ушити.

Във всяка тапицерия се забелязва един и същ герб под различни форми - знаме, щит или плащ. "Синя лента с три златни полумесеца на чевен фон" бил гербът на буржоазното семейство Ле Листе от френския град Лион. Но за кой представител на Ле Листе се отнася той? Историците смятат, че е за Жан IV, защото той бил прочут меценат на изкуството и упълномощен наследник на семейните притежания след смъртта на баща му.

Още

Световни шедьоври на живописта със "скрита картинка"

Световни шедьоври на живописта със "скрита картинка"

Но съществената енигма на това изключително произведение на изкуството е значението му. По принцип подобни тапицерии са били изработвани, за да се отбележи важно събитие в семейството (например сватба). Фактът, че жените във всяка тапицерия са различни, прави идентифицирането на подобно събитие изключително сложно, дори невъзможно, следователно произведението приема чисто символичен смисъл.

Още от далечното минало историци и професионалисти разпознават алегорията на петте сетива в първите творби от поредицата: 

Зрение (Жената държи в дясната си ръка огледало, в което се вижда отражение на еднорога)

Слух (Жената свири на преносим орган)

Oбоняние (Жената държи венец от цветя, а на върха на пръстите си - карамфил, който туко що е взела от кошницата на прислужницата)

Вкус (Жената си взима сладкиш от ястието, предложено й от прислужницата)

Осезание (Жената държи знамето-герб в дясната си ръка, а с лявата докосва рога на митичното животно)

Шестата тапицерия в поредицата представлява обаче истинско предизвикателство и ключът за разгадаване на смисъла на цялото произведение. 

"A MON SEVL DESIR" - "Единственото ми желание"

През годините са дадени няколко възможности за нейната интерпретация и ние ще разгледаме най- интересните:

Първото тълкуване ни е представено от френския историк Ален Ерланд-Брандербург. Спред него думата "DESIR" може да носи смисъла на латинската desiderium, а именно "помирение" или "разкаяние". В този случай тапицерията би означавала отказване от задоволяването на петте сетива. Фактът, че жената оставя своята огърлица в кошницата на прислужницата, а не взима бижута от нея, показва демонстративното й желание да се освободи от страстта и желанията, пробудени от трудно контролируемата човешка природа. Следователно цитатът "A MON SEVL DESIR" означава "Всичко зависи само от волята ми".

Жената оставя огърлицата при другите бижута

  Марсилио Фичино (1433-1499) "Коментар на Платоновия симпозиум за любовта" от Марсилио Фичино

Съществуването на шесто сетиво е широко разпространена, чисто средновековна концепция. Тя е обяснена най-добре от канцлера на Парижкия университет Жан Жерсон (1363-1429). В много от неговите лекции, той споменава шест сетива: пет "външни" и едно "вътрешно" - сърцето, което служи като ръководител на останалите. Жерсон разглежда овладяването му като ключа за доброто здраве на тялото и духа и пазител от смъртните грехове, най-вече страстта.

Разглеждайки тази поредица от произведения на изкуството, човек започва да се възхищава на готическото изкуство. Всички знаем, че то е насочено главно към религията и значението на божественото начало. Точно тук възниква въпросът: Какво прави на тепицериите това митично, измислено същество - еднорогът? Забелязва се тенденцията на неговото присъствие във всяко едно произведение, но най-интересно е съприкосновението на животното с жената в "Зрение" и "Допир".

Преди се е смятало, че еднорогът може да се опитоми единствено от девствено момиче, което подсилва идеята, че в произведението той служи като символ както на красота и страст, също и на чистота на душата и дистанциране от плътските удоволствия.

Както забелязваме, това невероятно произведение на изкуството представлява интерес за хора от най-различни епохи. Дали ще го възприемете по начина на Бранденбург, Джордан или Жерсон, зависи единствено и само от вас.

Едно е сигурно, никой не може да бъде напълно убеден в намеренията на неизвестния майстор. Но не е ли това най-вълнуващото? Имаме възможността да развихрим въображението си и да се насладим на творбата, като я пречупим през призмата на собствените си представи!

Савина Чергарова

Коментирай 0

1/1

Жан Жерсон (1363-1429)

Марсилио Фичино (1433-1499)

"Коментар на Платоновия симпозиум за любовта" от Марсилио Фичино

Жената оставя огърлицата при другите бижута

Зрение (Жената държи в дясната си ръка огледало, в което се вижда отражение на еднорога)

Вкус (Жената си взима сладкиш от ястието, предложено й от прислужницата)

Осезание (Жената държи знамето-герб в дясната си ръка, а с лявата докосва рога на митичното животно)

"A MON SEVL DESIR" - "Единственото ми желание"

Oбоняние (Жената държи венец от цветя, а на върха на пръстите си - карамфил, който туко що е взела от кошницата на прислужницата)

Слух (Жената свири на преносим орган)

Календар

Препоръчваме ви

"Обичам те, любими"

Сборна изложба в памет на Йордан Петков - основател на Арт Галерия Ларго ще бъда показана от 26 ноември 2020 до 20 януари 2021 г.

Галерия "Париж" показва Димитър Вецин и неговата носталгия по зимата

Изложбата-живопис можем да видим от 24 ноември до 12 декември 2020 г.

Художникът Пламен Монев кани на "Пътешествие"

Изложбата е от 19-ти ноември до 11-ти декември 2020 г. в Галерия "Папийон"

"Златна стълба към небето" на Елисавета Ангелова връща в детството

Изложбата ще продължи три седмици, до 23 ноември 2020 г.

Изложба за дизайн и култура обединява художници от Китай и Европа

Представени бяха забележителни проекти на дизайнери, членуващи в CEIDА, разказа художникът и графичен дизайнер Иван Кашлаков, единственият българин, участвал със свой плакат във форума

Глътка цвят с Биенале на илюстрацията 2020

Изложбата е достъпна от 17 ноември до средата на януари 2021 г. в "Триъгълна кула на Сердика" към Регионален исторически музей - София