Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

IN MEMORIAM

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

Той бе Рицар на поезията на Френската академия и автор на култовата песен "Да те жадувам"

Любомир Левчев, 1978 г. Снимка: Иван Григоров

Отиде си големият български поет Любомир Левчев. Веднъж самият той казва: 

"Смъртта няма рожден ден. За безсмъртието всеки миг е ново начало".

Снимка: Булфото

Още

Отиде си Любомир Левчев

Отиде си Любомир Левчев

Той бе талантлива и интелигентна личност с характерно и достолепно личностно излъчване. Един човек, когото хората приемаха нееднозначно - от една страна като талантлив поет, а от друга - като личност, "коронована" от предишната власт и облагодетелствана от нея. До Края си Левчев не можа да се отърси от този обществен порок да слагаме етикети на талантливите, творили във време на догми, и да не можем да отделим творчеството им от собствената си догматика в оценките. По тази причина "коронясвахме" с епитети не един от класиците на нашата литература. Животът на Левчев, подобно на техния, бе подложен на дисекция под лупа - Преди и След Десети ноември.

С Цветана Манева като депутати в Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров /

Такава е нашенската "диагноза" - не искаме да приемем, че някой може да е бил забелязан като талантлив заради таланта си, а не заради политическата си обвързаност.

Историята на българската литература напълно опровергава подобно тесногръдо схващане - едни от най-добрите ни произведения са създадени именно по времето на днес отречения соц.

На изложба на Евтушенко, в компанията на Ел. Багряна, 1984 г. / Снимка: Иван Григоров /

Левчев има орисията да твори и в двата периода - и Преди, и След, и той постигна постижения и в двата периода. По една проста причина - беше талантлив!

Днес, в Деня на кончината му, трябва да признаем, че неговото име остава в историята на българската литература като име на значим поет и писател, с постижения на световно ниво.

1979 г. На Международната писателска среща в София, с Дж. Чийвър и преводача Кръстан Дянков /Снимка: Иван Григоров/

Това категорично опровергава нечии намеци, че успехите му се дължат на близостта му с предишната власт и лично с Людмила Живкова. Поетът, есеистът и мемоаристът Левчев доказа и след 90-а, че талантът му не принадлежи на никоя власт, че перото му не е ничие, освен на дарбата му. Орисията да бъдеш "въпреки" неведнъж се е превръщала в лична трагедия за този род личности.

По време на оставката на Георги Атанасов в НС и издигането на Андрей Луканов /Снимка: Иван Григоров /

Преди години Георги Марков, дисидентът с когото са били близки приятели в младостта си на начеващи писатели, написва от Лондон писмо до Левчев със следния текст:

"Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа - асансьора). Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен - че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод или без повод пишеш, това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие", написва Марков на Левчев.

Още

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

Минават цели 40 години от онова писмо, и Левчев за пръв път разказва в "новото" време пред една телевизия колко дълбоко са проникнали думите на Марков в душата му и как неистово е искал да им отговори още тогава. Забранили му от най-високо ниво да го направи. Писмото било схванато като провокативно. В смисъл, не просто като лична кореспонденция, а по-скоро като подканяне за диалог, който да бъде "използван".

Дали е било така, днес е трудно да се каже, но има нещо много интересно в това писмо - очевидно Георги Марков още тогава забелязва в своя "бивш" приятел болката от разкъсването между лириката и политическото статукво... Нещо, което всеки наблюдателен човек, можеше да забележи "отпечатано" в самото изражение на Левчев...

Снимка: Булфото

Станислав Йежи Лец има един много сполучлив афоризъм, подходящ за случая: "Животът си мина, но не без последствия".

На представянето на книга на Любен Генов - гл. редактор на в. "Поглед" / Снимка: Иван Григоров/

Талантливият поет у Левчев понесе последствията от своята близост с властта, и трябваше да преглъща обидите вътрешно силно и външно достойно. Почти три десетилетия до днес, той правеше това с ореола на поет по призвание.

Любомир Левчев, със сина си Владимир, дъщеря си Марта и жена си Дора /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Любомир Левчев ни остави книжно наследство, преведено на 36 езика. Автор е на 3 романа и на сценариите на филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво". Да, кариерата му на поет и писател е вървяла ръка за ръка с общественото му издигане преди 90-те. Работил е в Радио София, бил е първи заместник-председател на Комитета за култура, после председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988-ма; да, бил е част от близкото обкръжение на Тодор Живков в т.нар. "ловна дружинка", но там са членували и други хора, сред които безспорни класици на българската литература. Нека направим граница между едното и другото, в името на обективността.

Баща и син /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

В годините на Желязната завеса, не Живков, а Френската академия награждава Левчев със Златен медал за поезия и званието Рицар на поезията /1985 г./. Левчев бе носител и на Голямата награда на института "Александър Пушкин" и на Сорбоната (1989); на Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело"; той бе сред учредителите на Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия; носител на литературно-обществената премия "Да светиш винаги" през 2009 г.; носител на орден Стара планина - I степен, за "изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура".

С Милко Балев и Йордан Йотов, на Седмия конгрес на СБЖ /Снимка: Иван Григоров/

Левчев ни остави и една песен, която изразява неговата поетична душа по един неповторим начин - "Да те жадувам" на рок група "Сигнал". Любима за много българи е и песента по негов текст "След любов", по музика на Александър Йосифов.

Със съпругата си /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Любомир Левчев остави ярка диря след себе си на творец и забележителна личност в нашия културен живот. И това е, което трябва да му признаем по съвест, в Деня на неговата кончина.

Баща, син и внук Левчеви /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Поклон пред паметта и таланта на твореца Любомир Левчев!

Коментирай 5

1/1

Любомир Левчев, 1978 г. Снимка: Иван Григоров

Снимка: Булфото

Снимка: Булфото

Любомир Левчев, със сина си Владимир, дъщеря си Марта и жена си Дора /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Баща и син /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Баща, син и внук Левчеви /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Със съпругата си /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

На представянето на книга на Любен Генов - гл. редактор на в. "Поглед" / Снимка: Иван Григоров/

С Цветана Манева като депутати в Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров /

1979 г. На Международната писателска среща в София, с Дж. Чийвър и преводача Кръстан Дянков /Снимка: Иван Григоров/

По време на оставката на Георги Атанасов в НС и издигането на Андрей Луканов /Снимка: Иван Григоров /

На изложба на Евтушенко, в компанията на Ел. Багряна, 1984 г. / Снимка: Иван Григоров /

С Милко Балев и Йордан Йотов, на Седмия конгрес на СБЖ /Снимка: Иван Григоров/

Календар

Препоръчваме ви

Актьорът Ники Станоев: Аз съм сериозен винаги, просто хората ми се смеят

Успехът идва при теб тогава, когато доставяш удоволствие

Абсолютният "Той" Юлиан Вергов: Изгониха ме от 2 училища преди да разбера, че искам да съм актьор

За него успехът е изкуство, но ако не му се беше случило, щеше да стане боклукчия

Оскар Уайлд - един живот "срещу", или проклятието на "портрета"

Авторът на "Портретът на Дориан Грей" умира забравен и беден

Татяна Лолова и нейните "Дневници & делници" (галерия)

Обичаната от всички актриса представи пред почитатели в клуб "Перото" втората си автобиографична книга