Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

IN MEMORIAM

Левчев или орисията на талантливия във време на догми

Той бе Рицар на поезията на Френската академия и автор на култовата песен "Да те жадувам"

Любомир Левчев, 1978 г. Снимка: Иван Григоров

Отиде си големият български поет Любомир Левчев. Веднъж самият той казва: 

"Смъртта няма рожден ден. За безсмъртието всеки миг е ново начало".

Снимка: Булфото

Още

Отиде си Любомир Левчев

Отиде си Любомир Левчев

Той бе талантлива и интелигентна личност с характерно и достолепно личностно излъчване. Един човек, когото хората приемаха нееднозначно - от една страна като талантлив поет, а от друга - като личност, "коронована" от предишната власт и облагодетелствана от нея. До Края си Левчев не можа да се отърси от този обществен порок да слагаме етикети на талантливите, творили във време на догми, и да не можем да отделим творчеството им от собствената си догматика в оценките. По тази причина "коронясвахме" с епитети не един от класиците на нашата литература. Животът на Левчев, подобно на техния, бе подложен на дисекция под лупа - Преди и След Десети ноември.

С Цветана Манева като депутати в Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров /

Такава е нашенската "диагноза" - не искаме да приемем, че някой може да е бил забелязан като талантлив заради таланта си, а не заради политическата си обвързаност.

Историята на българската литература напълно опровергава подобно тесногръдо схващане - едни от най-добрите ни произведения са създадени именно по времето на днес отречения соц.

На изложба на Евтушенко, в компанията на Ел. Багряна, 1984 г. / Снимка: Иван Григоров /

Левчев има орисията да твори и в двата периода - и Преди, и След, и той постигна постижения и в двата периода. По една проста причина - беше талантлив!

Днес, в Деня на кончината му, трябва да признаем, че неговото име остава в историята на българската литература като име на значим поет и писател, с постижения на световно ниво.

1979 г. На Международната писателска среща в София, с Дж. Чийвър и преводача Кръстан Дянков /Снимка: Иван Григоров/

Това категорично опровергава нечии намеци, че успехите му се дължат на близостта му с предишната власт и лично с Людмила Живкова. Поетът, есеистът и мемоаристът Левчев доказа и след 90-а, че талантът му не принадлежи на никоя власт, че перото му не е ничие, освен на дарбата му. Орисията да бъдеш "въпреки" неведнъж се е превръщала в лична трагедия за този род личности.

По време на оставката на Георги Атанасов в НС и издигането на Андрей Луканов /Снимка: Иван Григоров /

Преди години Георги Марков, дисидентът с когото са били близки приятели в младостта си на начеващи писатели, написва от Лондон писмо до Левчев със следния текст:

"Не зная какви са били личните ти мотиви, за да се откажеш от дървото на поета и да се прехвърлиш върху стълбата на кариерата (искам да кажа - асансьора). Може би си придобил онзи професионален навик на някои наши ръководители да гледаш хората, без да ги виждаш, и да ги слушаш, без да ги чуваш. Защото това идва от закона на Стълбата. Не съм сигурен и не зная много неща около тебе. Но има едно-единствено нещо, в което съм сигурен - че ти не си щастлив. Това ясно личи от последните ти стихове и от статиите ти, които по повод или без повод пишеш, това личи от експлозията на гняв и безсилие, на болезнено съзнание и тъпо самодоволство, на бунт и на раболепие", написва Марков на Левчев.

Още

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

"Задочните репортажи" на Георги Марков сякаш са писани днес

Минават цели 40 години от онова писмо, и Левчев за пръв път разказва в "новото" време пред една телевизия колко дълбоко са проникнали думите на Марков в душата му и как неистово е искал да им отговори още тогава. Забранили му от най-високо ниво да го направи. Писмото било схванато като провокативно. В смисъл, не просто като лична кореспонденция, а по-скоро като подканяне за диалог, който да бъде "използван".

Дали е било така, днес е трудно да се каже, но има нещо много интересно в това писмо - очевидно Георги Марков още тогава забелязва в своя "бивш" приятел болката от разкъсването между лириката и политическото статукво... Нещо, което всеки наблюдателен човек, можеше да забележи "отпечатано" в самото изражение на Левчев...

Снимка: Булфото

Станислав Йежи Лец има един много сполучлив афоризъм, подходящ за случая: "Животът си мина, но не без последствия".

На представянето на книга на Любен Генов - гл. редактор на в. "Поглед" / Снимка: Иван Григоров/

Талантливият поет у Левчев понесе последствията от своята близост с властта, и трябваше да преглъща обидите вътрешно силно и външно достойно. Почти три десетилетия до днес, той правеше това с ореола на поет по призвание.

Любомир Левчев, със сина си Владимир, дъщеря си Марта и жена си Дора /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Любомир Левчев ни остави книжно наследство, преведено на 36 езика. Автор е на 3 романа и на сценариите на филмите "Мълчаливите пътеки", "Гибелта на Александър Велики" и "Сладко и горчиво". Да, кариерата му на поет и писател е вървяла ръка за ръка с общественото му издигане преди 90-те. Работил е в Радио София, бил е първи заместник-председател на Комитета за култура, после председател на Съюза на българските писатели от 1979 до 1988-ма; да, бил е част от близкото обкръжение на Тодор Живков в т.нар. "ловна дружинка", но там са членували и други хора, сред които безспорни класици на българската литература. Нека направим граница между едното и другото, в името на обективността.

Баща и син /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

В годините на Желязната завеса, не Живков, а Френската академия награждава Левчев със Златен медал за поезия и званието Рицар на поезията /1985 г./. Левчев бе носител и на Голямата награда на института "Александър Пушкин" и на Сорбоната (1989); на Световна награда за мистична поезия "Фернандо Риело"; той бе сред учредителите на Съюза на писателите в Евразия и Съюза на писателите и преводачите в Русия; носител на литературно-обществената премия "Да светиш винаги" през 2009 г.; носител на орден Стара планина - I степен, за "изключително големи заслуги към България, за развитие и популяризиране на българското изкуство и култура".

С Милко Балев и Йордан Йотов, на Седмия конгрес на СБЖ /Снимка: Иван Григоров/

Левчев ни остави и една песен, която изразява неговата поетична душа по един неповторим начин - "Да те жадувам" на рок група "Сигнал". Любима за много българи е и песента по негов текст "След любов", по музика на Александър Йосифов.

Със съпругата си /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Любомир Левчев остави ярка диря след себе си на творец и забележителна личност в нашия културен живот. И това е, което трябва да му признаем по съвест, в Деня на неговата кончина.

Баща, син и внук Левчеви /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Поклон пред паметта и таланта на твореца Любомир Левчев!

Коментирай 5

1/1

Любомир Левчев, 1978 г. Снимка: Иван Григоров

Снимка: Булфото

Снимка: Булфото

Любомир Левчев, със сина си Владимир, дъщеря си Марта и жена си Дора /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Баща и син /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Баща, син и внук Левчеви /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

Със съпругата си /Снимка: Личен архив на Владимир Левчев/

На представянето на книга на Любен Генов - гл. редактор на в. "Поглед" / Снимка: Иван Григоров/

С Цветана Манева като депутати в Народното събрание, 8 февруари 1990 г. / Снимка: Иван Григоров /

1979 г. На Международната писателска среща в София, с Дж. Чийвър и преводача Кръстан Дянков /Снимка: Иван Григоров/

По време на оставката на Георги Атанасов в НС и издигането на Андрей Луканов /Снимка: Иван Григоров /

На изложба на Евтушенко, в компанията на Ел. Багряна, 1984 г. / Снимка: Иван Григоров /

С Милко Балев и Йордан Йотов, на Седмия конгрес на СБЖ /Снимка: Иван Григоров/

Календар

Препоръчваме ви

Татяна Лолова и нейните "Дневници & делници" (галерия)

Обичаната от всички актриса представи пред почитатели в клуб "Перото" втората си автобиографична книга

Авторката на феминистката книга "Женският въпрос" умира от скръб по сина си

Лили Браун се омъжва два пъти, но развива идея за премахването на брака

Христо Юскеселиев - Мечтателят с камера остава вечно жив

Днес изпратихме една от легендите на българската фотожурналистика, който ни напусна на 16 юни на 86-годишна възраст

Композиторът Кирил Икономов стана на 65

Юбилеят ще бъде отбелязан със серия мащабни концерти наесен

Невероятната съдба на Марина Шаляпина - дъщерята на легендарния оперен бас

Нейният съпруг е основател на Венецианския кинофестивал и на легендарната филмова студия "Чинечита"