СЪДБАТА НА ТАЛАНТА
Прозвището "художникът на Сталин" съсипва живота на Александър Герасимов
Днес картините му са в Златния фонд на руското изобразително изкуство
Автор : / 6243 Прочита 2 Коментара
Вдясно - автопортрет на художникаИмето на художника Александър Герасимов и до днес предизвиква много спорове в Русия.
Причината е, че този извънредно талантлив творец, автор на уникални портрети, пейзажи и натюрморти, носи клеймото на "придворен" художник на Сталин.
А Герасимов е тънък живописец - импресионист, лиричен автор на много творби в стил "ню". Като творец той не заслужава подобно тесногръдо отношение.
Автопортрет на художника Александър Герасимов
Откъде идва всичко: Действително неговата слава изгрява точно в годините, често назовавани "зората на съветската власт".
В онези години Герасимов рисува портрети на вождовете на революцията и техните съратници.
Става носител на творчески звания и Сталинска премия. Предлагат му ръководни постове в сферата на изкуството и културата.
Това наслагва в обществото един образ на човек, близък до първите партийни ръководители на съветската власт, и този образ донякъде обезценява същинската висока стойност на неговото творчество.
Александър Герасимов (1881-1963) е роден в град Козлов, Тамбовска губерния, в семейството на търговци.
До края на живота му това място си остава неговото убежище от света - място, където диша свободно и твори с вдъхновение.
През 1903 г., когато е едва 22-годишен, Герасимов отива да учи живопис в Москва. Първата световна война попречва на следването му - през 2015 г. го мобилизират на фронта.
Там служи на санитарен влак, който евакуира тежко ранените войници.
След революцията през 1917-а, Герасимов се връща в родния Козлов и започва работа като декоратор в местния театър.
През 1925 г. заминава за Москва, където рисува знаменития посмъртен портрет на Ленин - "Ленин на трибуната".
Платното предизвиква истински фурор сред масите. Името на Герасимов се сдобива с огромна слава.
И така започва всичко. Следват портрети на Сталин по фотография, после - в натура.
Именно Герасимов създава т.нар. "каноничен" образ на Сталин, по който го познаваме и ние.
За заслуги художникът е издигнат на висок държавен пост - той е първият президент /председател/ на създадената през 1947 г. Академия на изкуствата на СССР.
Всички смятали, че Герасимов е много близък със Сталин, че е неговият любим художник.
Където и да отидел, го посрещали с ликуване и ръкопляскания.
До 1950-а година, когато антисталинските настроения променят всичко. Много критици започват открито да наричат художника кариерист и лакей на властта. След смъртта на Сталин кариерата на Герасимов буквално се сгромолясва. По времето на Хрушчов го освобождават от всички високи постове, които заема. Изваждат картините му от музеите - някои изчезват, а други са нарочно унищожени.
Самият Герасимов всъщност става жертва на политическите събития. Парадоксалното е, че самият той, въпреки че произхождал от търговска фамилия, считал себе си за пролетарий. Иначе обичал разкоша, хубавите дрехи, говорел перфектно френски език, но бил извънредно толерантен към колегите си и към хората, въобще.
Групов портрет на старейшините на художниците, 1944 г.
Извън конюнктурата, обичал да рисува натюрморти, цветя, голи жени, танцьорки, единични и групови портрети.
Над 3000 творби на този удивително талантлив художник днес са в Златния фонд на руското изобразително изкуство. Много картини на Герасимов се намират в частни колекции по света. За жалост, и много са били унищожени.
Наистина, този много талантлив човек, става неволна жертва на "повея" на времето, в което живее, и съвсем несправедливо си отива огорчен от подценяването на неговото творчество, покрай прозвището, че е "художникът на Сталин"?!?
Портрет на балерината Лепешинска
Еми МАРИЯНСКА