Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

"Ленинград. Живот под обсада" - "фреска" на мъченичеството на един град

НОВО НА КНИЖНИЯ ПАЗАР

"Ленинград. Живот под обсада" - "фреска" на мъченичеството на един град

Творбата на историка Сергей Яров е най-новото заглавие на издателство "Изток-Запад"

Германски войски, превзели съветски окопи край Ленинград по време на обсадата на града, 1943 г. (Getty Images/Guliver Photos)

Излезе от печат най-новата книга на издателство "Изток-Запад" - "Ленинград. Живот под обсада" от Сергей Яров (1959-2015).

Авторът е руски историк, автор на книги за историята на Русия през XX век, специалист по историята на блокадата на Ленинград и по историческа психология. Преподавател в РГПУ "А. И. Херцен" и Европейския университет в Санкт Петербург.

През 2014 г. за книгата "Ленинград. Живот под обсада" получава литературната награда "Просветител" в категорията "Хуманитарни науки".

Ето какво казва приживе за своята книга самият Сергей Яров:

Още

Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

"Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в по-добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, мислят и за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат.

Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да преценим техните действия. Това е книга за подвига, но тук читателят няма да намери обичайните патосни слова. Те са излишни.

Всеки е направил каквото трябва, но като се е сплотил с други, е създал онази непреодолима стена, която е предпазила града от пропадането в бездната. Тези хора не са избрали сами съдбата си, но когато е настъпил смъртният им час, мнозина от тях са го посрещнали достойно. 

Свидетелствата на очевидците на блокадата, на загиналите и на оцелелите, създават впечатляващо силна фреска на мъченичеството на великия град. Никой никога няма да може да я заличи.

Такъв е този град - безпомощен срещу снарядите и нападенията, наранен и осакатен, но и чертаещ с развалините си границите, които никой не може да премине. Такива са тези хора - подпухнали, залитащи, търсещи трохи хляб, измъчвани от студ и глад, отучили се да плачат, но останали хора. Ето ги."

Сергей Яров

Източник: Издателство "Изток-Запад"

"Ленинград. Живот под обсада" от Сергей Яров (ОТКЪС)

Гладът

Още

"Жажда", или колко сложна може да бъде връзката между майка и дъщеря (ОТКЪС)

"Жажда", или колко сложна може да бъде връзката между майка и дъщеря (ОТКЪС)

Казват, че опитът помага. Да, но не този "опит". Не съм виждал опитни гладуващи" - тази тъжна истина неведнъж е доказвана в дните и нощите на блокадата. Не усетили веднага глада. "През септември [...] не че вече липсваха храни, но се усещаше, че са по-малко" - пише В. Чернишьова.

Хората, преживели блокадата, по-късно си спомнят как постепенно "се натрупвал гладът", първо незабележимо, но после все по-осезаемо. Вече не всеки успявал да се нахрани до насита, както преди: дажбите непрекъснато намалявали, за продуктите без купони се редели километрични опашки. Хората много бързо станали не така взискателни и придирчиви, когато ставало дума за храна: вече ядели и онова, което преди това дори не са опитвали.

Още

Среща с автограф с автора на романа "Глад" Джамал Уариаши

Среща с автограф с автора на романа "Глад" Джамал Уариаши

От средата на октомври 1941 г. все по-често се срещала "гладна треска", предизвикана от "вечното стържене под лъжичката". В столовите хората не можели да се нахранят, искали още, очевидците го споменават понякога с отвращение, но хората, които изпитвали силно чувство за недохранване, спрели да обръщат внимание на подобни упреци.

Понякога ги спасявали запасите от зеленчуци, обрани през лятото, но и те бързо свършили. Мнозина ядели, без да спрат, без да спазват каквито и да било "графици", защото усещали "мъчителна празнина в стомаха".

През ноември-декември 1941 г. чувството за глад се появявало буквално само час след хранене, дори да е било обилно. То просто съсипвало хората, не ги оставяло нито за миг - може да се забележи по тона в дневниците на преживелите блокадата: "как искам да ям!", "страшно ми се яде", "ужасно ми се яде", "невероятно ми се яде", "много съм гладен"; "какъв ужас е да си гладен".

Embed from Getty Images

В дневниците на Любов Шапорина и Александър Болдирев най-ясно и подробно са описани симптомите на глада и неговите последици. В бележките на Любов Шапорина, която работела в болница, можем да видим, че даже стабилен иначе човек, склонен често да коментира несправедливостите, под въздействието на глада променя преценките си, те вече не са така строги.

Позната бюфетчийка дала на 14 октомври 1941 г. на Шапорина половин килограм масло на пределно ниска за онова време цена: 50 рубли. Тя разбира, че това масло не е получено по най-честния начин, и иска да се оправдае, като използва убедителни аргументи:

"Може да не е прилично, но изкуствено създаденият от нашите управници глад е още по-неприличен."

Embed from Getty Images

Гладът се увеличава, тя се опитва "да мисли за нещо друго" освен за ядене, но това не помага: "Улавям се, че мечтая за закуска с бели хлебчета, шунка и шоколад." На 18 януари 1942 г. тя записва:

"На масата е останала лъжицата, с която раздавах каша на болните. Сякаш случайно я докосвам с пръст, на пръста лепва малко каша, внимателно го облизвам."

Е. Иринархова работи във фабрика за хляб:

"След като изчистихме чувалите, останаха някакви трохички, но нямахме право да ги изнесем. По-опитните жени ме посъветваха малко да ги намокря и да си ги намажа по ръцете. Вкъщи просто не можех да ги изстържа от кожата, чак се разплаках от болка" - си спомня тя.

Още

В Санкт Петербург подписаха продължение на руско-българското споразумение "Нов български роман"

В Санкт Петербург подписаха продължение на руско-българското споразумение "Нов български роман"

През пролетта на 1942 г. дажбите хляб чувствително се увеличили, но тя не го усетила, готова била да работи като донор, да яде всичко, което ѝ падне. Все по-често пише за потискащото чувство за глад, което е по-силно от всяко друго и от което не можеш да се отървеш - нито с много каша, нито със засищаща супа.

Бележките ѝ стават по-ярки и изключително чувствени, без да се оправдава, че е слаба, и без да се извинява.

През есента на 1942 г. моралните размисли отстъпват на заден план. Нейна близка ѝ дала каша и тя отбелязва:

"...в стола не ми дават толкова много." Наистина, тя забелязва, че се променя: "Това ме развращава и аз, без да го искам, чакам да ми подхвърлят нещо за ядене."

Embed from Getty Images

Сега оправданията не са толкова обширни, но навярно не са и необходими след преживените мъки:

"Възмущавам се, но с глада нищо не можеш да направиш."

През ноември 1942 г. тя носи на приятелка хляба, който е взела с нейните купони, и не може да се отърве от мисълта какво ще направи, ако я завари умряла. И сега е готова да съгреши:

"Разбира се, първо ще изям хляба." Категорично и жестоко се опитва да заглуши гласа на честта: "Да, първо лакомо ще го хапна, а после... ще мисля за покойната.

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Изток-Запад", а "Ленинград. Живот под обсада" можете да поръчате от ТУК

Още

"Огнената тайна" на Стефан Цвайг (откъс)

"Огнената тайна" на Стефан Цвайг (откъс)

Още

 Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)

Излезе "Хитлер" - най-подробната биография на Фюрера (ОТКЪС)

Още

"Червеният ангел" на Недим Гюрсел (откъс)

"Червеният ангел" на Недим Гюрсел (откъс)

Още

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

Ърнест Хемингуей и неговата последна муза (откъс)

Още

Почина литературният историк проф. Иван Сарандев

Почина литературният историк проф. Иван Сарандев

Още

Вивиана Асса: Седмият ден на Бог e късче време да се вгледаш в себе си (ОТКЪС от нова книга)

Вивиана Асса: Седмият ден на Бог e късче време да се вгледаш в себе си (ОТКЪС от нова книга)

Още

Спомени за Радичков

Спомени за Радичков

Още

"Характери" - последната значима творба от века на моралистите

"Характери" - последната значима творба от века на моралистите

 

Коментирай 4

1/1

Германски войски, превзели съветски окопи край Ленинград по време на обсадата на града, 1943 г. (Getty Images/Guliver Photos)

Източник: Издателство "Изток-Запад"

Календар

Препоръчваме ви

Татяна Лолова представи своите "Дневници и делници" на открито

Любимата актриса на поколения българи чете подбрани откъси от своите дневници, писани в продължение на 50 години

"Кът за мечти" и сънища: Животът на Дейвид Линч (откъс)

Режисьорът разказва за своя живот, вдъхновения, пропасти и моменти на креативност, за да осъществи всеки един от своите филми

Орхан Памук завършвал роман за пандемия, когато настъпил коронавирусът

Нобеловият лауреат е на път да завърши "Чумни нощи", посветена на чумна пандемия в началото на 20 век

Поетът Борис Христов е носителят на Вазовата награда за 2020 г.

Издава антология с творчеството на Патриарха на българската литература

"Принцът и просякът" излезе в Издателство "Колибри" (ОТКЪС)

Безсмъртният роман на Марк Твен e с оригиналните илюстрации на Франк Т. Мерил, Джон Харли и Л. С. Ипсен

Здрава Каменова с германска литературна награда за пиесата "Дом за овце и сънища"

"Брюке Берлин" се присъжда от фондацията на BHF Bаnk, съвместно с "Гьоте институт", Литературен колоквиум Берлин и Германски театър Берлин