Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Спомени за Радичков

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА

Спомени за Радичков

Сборникът на "Изток-Запад" е вълнуваща среща с Мъдреца от Калиманица

Колаж: Dir.bg

От издателство "Изток-Запад" съобщиха, че на книжжня пазар излиза дългоочакваният сборник със спомени за големия български писател Йордан Радичков. В него читателят ще открие истории на хора като: Крикор Азарян, Григор Вачков, Татяна Лолова, Доньо Донев, Георги Чапкънов... и много, много други общественици.

Книгата на издателство "Изток-Запад"

Още

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

Йордан Радичков: Не мислете има ли го няма ли го Бог, живейте така, все едно го има...

От издателството правят следния анонс към изданието: "Публикуваните тук спомени в своята съвкупност създават прекрасна възможност отново да извървим пътя на Йордан Радичков и да усетим пулса на сърцето му, което винаги е било за хората, оставяйки по душата му драскотини и рани, които той пропускаше с рядката си способност за всеотзивчивост и всеразбиране, проявявайки мъдрост към случващото се с човека и със света.

При подобни издания най-често се използва хронологичният принцип на подредба, но в този случай той се оказа неудобен, защото голяма част от спомените застъпват едновременно различните моменти от съдбата на Радичков. Поради тази причина авторите са подредени по азбучен ред - според фамилните имена.

В края на сборника са приложени биографични бележки на участниците, които ще бъдат особено полезни за по-младото поколение читатели. Така те ще получат по-изчерпателна представа за личностите, с които Йордан Радичков е общувал.

Прекрасната снимка на корицата дължим на известния журналист и фотограф Иван Бакалов, горещ почитател на Йордан Радичков".

В предговора към книгата проф. дфн Мария Младенова разказва:

"Идеята за тази книга със спомени за Мъдреца от Калиманица Йордан Радичков се роди още в деня, в който и аз търпеливо стоях на километричната опашка пред църквата "Свети Седмочисленици" въпреки януарския студ, за да се простя и да кажа последно сбогом на най-свидното чедо на прекрасния Северозапад. През следващата седмица във всички печатни медии, столични и местни, се появиха редица спомени за напусналия ни творец от хора, които бяха общували с него дълги години. Те добре познаваха пътя, който бе извървял не само като личност, но и като сладкодумен автор, който пося в своята литературна нива семената на лудата си трева и нейният странен аромат заплени милиони читатели не само у нас, но и в 50 страни по света. Преведена е на 39 езика. Грижливо следях и събирах тези спомени. После лично поканих да пишат немалко писатели, художници, преводачи, журналисти и актьори, всеки един от които беше общувал по свой начин с Йордан Радичков, за да ги добавям в папката. И зачаках.

Сред неколкократно поканените и обещали да напишат спомени за възхитителната личност на Й. Радичков бяха режисьорката Маргарита Младенова, актьорът Антон Радичев; уникалният Рангел Вълчанов, който не престана да ни изненадва с нестандартните си творчески решения в киното, изненадващо сподели с притеснение, че не се чувства достатъчно дорасъл, за да си позволи да пише спомени за Йордан. И други не написаха. Няма да ги споменавам. Сигурно всеки е имал свое вътрешно извинително оправдание. Но папката със спомените за Йордан Радичков, когото македонският писател Младен Сърбиновски определи като "най-великия на Балканите", увеличаваше своя обем...

Позира на скулптора Георги Чапкънов

След време споделих идеята си за тази книга с поета Румен Леонидов - един от най-близките приятели и ценители на твореца Йордан Радичков. Той моментално, без да се замисля, заяви, че е готов да помогне книгата да се отпечата в издателство "Изток-Запад", добре познато ни със стойностните книги, които предлага на четящото общество. Разбрах, че собственикът му Любен Козарев веднага е приел да отпечата сборника. И книгата тръгна. Издирвайки спомени за Йордан Радичков, публикувани в периодични издания и книги, успях да открия текстове от 52 души.

Заедно с текстовете на 22-мата автори, които написаха спомени специално за настоящия сборник и тук се публикуват за първи път, те са общо 73, като 54 са от мъже, а 19 са от жени. По националност 64 са българи и 9 са чужденци. Оказа се, че най-често, по различни поводи, спомени за Йордан Радичков е писал световноизвестният славист и българист проф. Джузепе дел"Агата, който пръв в Италия привлече вниманието на студентите си по български език, на преводачи и издатели към творчеството на писателя, което ги очарова, и няколко негови книги, сред които и "Ние, врабчетата" зачуруликаха на италиански език. Въпреки че авторите са 73, спомените в книгата са над 80, тъй като от някои автори съм включила по повече от един текст, защото са писани в различно време, по различни поводи и осветляват различни събития и моменти от битието на твореца. Преглеждайки списъка с авторите на спомените, с болка установих, че почти 30 от тях вече не са сред нас. Съдбата ги отнесе като есенни листа в отвъдното. Мир на праха им!

С актьора Григор Вачков

Освен текстове, които по своето съдържание са чисти спомени, в сборника съм включила и няколко интервюта, сред които се открояват тези на Сузи Радичкова и проф. Георгий Гачев. Пожелавам от сърце на читателите на книгата със спомени за възхитителния Йордан Радичков". Проф. дфн Мария Младенова.

"Умиване лицето на Богородица", Румен Леонидов

Днес Негово човешко величество Йордан Радичков има рожден ден. От доста време мъдрецът се е смълчал, в голямата говорилня не иска думата, защото знае като никой друг в днешната ни литература нейната необикновена цена. Знам, че добрата енергия на читателите му, които мигом се озаряват, щом чуят библейското му име, го спасява в безвремието, безсърдечието и безсрамието, в което всеки от нас мърда като попова лъжичка.

По пладне някъде, навръх Никулден, на Малката Коледа, както старите хора наричат този голям християнски празник, Йордан Радичков за първи път в седемдесетгодишния си живот стана кръстник.

Не на едно, на три или на пет деца - а на 55 сирачета, дошли чак от село Гаврил Геново в столичната черква "Св. св. Кирил и Методий".

Ококорените чернооки циганета, изсипали се като два тона слънчогледово семе от автобусите, наети от фондацията за социално подпомагане "Свети Никола", веднага впериха поглед в писателя, за когото бяха само чували. И виждали по телевизията.

Йордан Радичков, с подкосени от вълнение нозе, щръкна като необикновена птица сред този рояк от истински двуноги врабчета.

Още

С изложба, филм и книга Пловдив отдава почит на Йордан Радичков

С изложба, филм и книга Пловдив отдава почит на Йордан Радичков

Отец Анатоли Балачев излезе пред храма и приветства с доб¬ре дошли тази нежна орда от дечица. След което хвана под ръка своя свят брат Йордан и го поведе да го въведе в черквата. Но не би. Писателят бе тутакси разпознат и людете, без да подозират повода, който бе довел известния писател в тази "народна" църквица, започнаха до го поздравяват, да го здрависват, по-смелите и да го прегръщат, а някои се втурнаха да му целуват ръката.

Радичков стоеше досущ като голямо, неразбиращо и объркано дете, бършеше избликналите си сълзи и шепнеше: "Но как така... Моля ви! Моля ви! Какво правите... Моля ви!"

Народът разпозна своя мъдрец, своя свят чиляк и се на¬хвърли като невидял върху му, върху крехката му птича осанка, сякаш благословията му беше по-важна за момента от всичко друго, което ги заобикаляше.

Още

Снимки от пътуването на Йордан Радичков в Сибир показва Столична библиотека

Снимки от пътуването на Йордан Радичков в Сибир показва Столична библиотека

Сред възклицанията "Господин Радичков, откога мечтая да ви видя на живо!", "Господин Радичков, не се познаваме, но аз ви зная отдавна, да сте ни жив и здрав!", "Господине, дойдох специално заради вас, четох във вестника, че тук ще кръщавате децата...", "Хвала! Хвала на такива българи като вас, дайте да ви прегърна!" Йордан Радичков стоеше, огрян от святата светлина на всенародната признателност и любов, и неловко се опитваше да запристъпва сред морето от богомолци към купелите със светена вода.

Празникът най-сетне започна. Радичков стоически издържа и силното вълнение, и дължината на проточилия се ритуал, и любопитството на случайните зяпачи, и зяпналите в него за всяка подробност журналисти, и окупацията на обективите на телекамерите, и смиреното присъствие на сиромасите, които висяха безцелно, но на топло в храма, както и атаките на графоманите, които дочакаха реда си, за да му подарят свои книжлета със заръката непременно да ги прочете.

Децата на България, изоставени от своите родители, се множат непрекъснато. Повечето от тях са роми. Но всички заедно живеят назаем, който ще плащат цял живот. С най-интимни лихви. И този доживотен данък се нарича самота. Самотността на сиротните души сред сбирщината от чужди хора.

Петдесет и пет от тези сироти в този ден се сдобиха с духовен баща, със свой ангел-хранител.

Ритуалът трябваше да се извърши в храм-паметника "Александър Невски", но неговото настоятелство поискало по 50 лв. на дете, за да се извърши свещеното кръщение. Радичков знаеше за отказа и бе до дъно оскърбен. Въпреки че всенародното опиянение от присъствието му в черквата го омая, извиси и отново смали, макар че детското възхищение го омагьоса с чернооката си закачливост и го освети целия отвътре.

Още

"Ние, врабчетата" - оригиналните илюстрации на Йордан Радичков в изложба за първи път

"Ние, врабчетата" - оригиналните илюстрации на Йордан Радичков в изложба за първи път

Лицето му обаче остана лице на човек, който е угнетен от чуждия грях, но изпитващ болезнена вина, че е безпомощен да му се противопостави, да го предотврати. Поне като известен българин и популярен писател.

Отказът на Светия синод, който стопанисва храм-паметника, на дело бе отказ тези ничии чеда да бъдат приютени в лоното на вярата. Защото и без друго там кръщения не се извършвали.

А най-вече не се намерил някой луд да извади 55 пъти по пет десетачки, за да нахранят за цял живот с катедрални спомени всяка една от тези 55 врабчови човчици, тази шумна, но гладна за добрина и ласка, иначе говореща нашия български език врабчова дружина.

По-малките циганета не уловиха оскърблението, но и по-големите знаеха за какво иде реч, но не се впечатлиха, че отново са пренебрегнати.

Защото бяха привикнали да бъдат пренебрегвани. И редовно унижавани.

Нестройният хор от "джиф, джиф", "джиф" за малко млъкна. Докато траеше ритуала. След това отново се разжужа и радостно се изсипа пред портите на църквата.

Още

"Малък сезон - 2018" е вдъхновен от гениалната метафора на Йордан Радичков за Ноевия ковчег

"Малък сезон - 2018" е вдъхновен от гениалната метафора на Йордан Радичков за Ноевия ковчег

Децата бърбореха, пипаха своите осветени кръстчета, не млъкваха нито за миг и непрекъснато мешаха своя врабешки език с езика на Радичков, който твърди в книгите си, че това врабешко възклицание "Джиф! Джиф! Джиф!" означавало "Жив, жив, жив съм!".

Не е нужно непременно да си циганин, за да сториш някому цигании. И най-чистият българин, и най-големият чистник може да бъде голям мръсник.

Както и не е нужно да си непременно хрисим човек, доказан человеколюбивец или честен християнин, за да се чувстваш оскърбен, когато оскърбяват другите.

Радичков отново уми лицето на Богородица. Както го е сторвал с иконата на Дева Мария като дете, на всяка Голяма Коледа, насред затрупаното със сняг село, с кладенчовата вода, под строгия изпитателен, но много топъл поглед на майка си. И пред димящия сред пара език на вярното домашно куче.

Този път Радичков уми лицето на България. Пред погледа на Богородица. И успя да избърше сълзите на 55 сирачета. И нейните сълзи по нас, които умеем да плачем, но не умеем да утешаваме.

Защото познаваме страданието, но не припознаваме състраданието...Румен Леонидов.

Още

Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

Елисавета Багряна: Аз обичам самата любов (ОТКЪС)

Още

"Характери" - последната значима творба от века на моралистите

"Характери" - последната значима творба от века на моралистите

Още

Четенето на класически романи ни прави по-умни

Четенето на класически романи ни прави по-умни

Още

Представят "Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението" на проф. Цветан Давидков

Представят "Изследвания върху културите. Културни ориентири на управлението" на проф. Цветан Давидков

Коментирай 2

1/1

Колаж: Dir.bg

Книгата на издателство "Изток-Запад"

Позира на скулптора Георги Чапкънов

С актьора Григор Вачков

Календар

Препоръчваме ви

В "Убежище" братята Хавиер и Карлос Бардем са посланици в Антарктида

Филмът на режисьора Алваро Лонгория, представен от София Филм Фест, разказва за един от най-запазените райони в света, застрашен от унищожение

"Извинявайте, че не ви намерихме" - затрогваща семейна история от майстора на драмата Кен Лоуч

Вижте какво още можете да гледате днес от програмата на 24-ия София Филм Фест - ЛЯТО

"Нашата машина на времето" с 5 международни награди за най-добър документален филм тази вечер в Дома на киното

Гледайте още "Можеш ли да убиваш" на Иван Ничев, както и увлекателната история на Флоренц Папас "Отворена врата" онлайн

Националната библиотека с атрактивна програма за 170 години от рождението на Иван Вазов

На 9 юли пред сградата ще има видео мапинг "Зад кулисите на "Под игото" - изложба с илюстрации от първото издание на романа от 1894 г. и изпълнения на дамския хор "Морфова-Прокопова"

Днес ще разберем кои са победителите на 24-тия София Филм Фест - ЛЯТО

Непосредствено след церемонията на Платформата А6 (НДК) ще бъде излъчен филмът на Джесика Удуърт и Петер Бросенс "Босият император"

"Шарлатан" на Агнешка Холанд прави своята фестивална премиера днес на открито

Вижте още какви филмови изненади можете да гледате на 5 юли в програмата и онлайн срещите на София Филм Фест