На 6 март, в навечерието на "женския" празник, Издателство "Колибри" поднася на читателите възхитително издание с избрана лирика на голямата българска поетеса Елисавета Багряна. Художественото оформление е дело на Кирил Златков. Предговор и съставителство: Людмила Малинова-Димитрова и Людмил Димитров.

Лириката, намерила място в сборника "Аз обичам самата любов", търси отговор на въпросите "Коя Багряна не познаваме?" и "За коя Багряна обикновено не се говори?" Днес, когато литературният ни избор не е управляван, нито ограничаван от външно налагани или пропагандни императиви, имаме сериозния шанс да открием за себе си и по този начин да реабилитираме най-добрата поезия, създадена от поетесата.

Още

"Вечната и святата" завършва живота си в старчески дом

Съдържанието на този сборник не се повлиява от идеологическите съображения за Багряна назад във времето, а обхваща всички значими текстове на поетесата, въведени като чиста поезия: линеарен текст без начало и без край. Голямата тема у Багряна, разбира се, е любовта и на нея са подчинени - от нея произтичат - всички останали теми: пътешествията, рискът, полетът, надмогването на гравитацията, със или без "птица с моторно сърце", самотата, споменът...

Главният концепт на поетическото ѝ съзнание е, че влюбеният човек е "извънположен" спрямо света. Багряна е не само и не просто "Стихии", "Кукувица" или "До моя син на фронта": тя е едновременно и елитарен автор, и автор който може да бъде четен от всекиго - пример за най-труднопостижимата амбивалентност на творчеството.

В тази книга поезията на Елисавета Багряна достига до българския читател по необичаен начин. Целта на съставителството е да я открием за себе си, (пре)прочитайки я. Въпреки че хронологията на възникването на творбите е запазена, те не са подредени според вътрешните социокултурни и екзистенциални етапи и контексти, в които са публикувани. Премахнати са всички прагове на рецепцията, които биха могли да я обременят идеологически: граници (рамки), дати и пояснителни бележки - и произведенията са поднесени в пределно отворен и неограничен режим на четене.

Елисавета Багряна (псевдоним на Елисавета Любомирова Белчева) е една от най-изявените български поетеси, авторка на детски книги и преводачка, родена през 1893 г. в София. Сътрудничила е на различни медии: "Вестник на жената", вестниците "Лик" и "Литературен форум", списанията "Съвременник", "Златорог", "Изкуство" и други. Утвърждава се като поет с издаването на първата си книга "Вечната и святата" (1927). Дългият й творчески път минава през различни идейно-художествени търсения и очертава няколко нейни преображения. Лириката на Багряна е преведена на 30 езика и издадена във Франция, Гърция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и други страни. Тази книга е опит поезията ѝ да бъде показана не толкова в светостта, колкото в нейната вечност: Багряна завинаги.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика и издадени във Франция, Чехословакия, Югославия, Румъния, Италия, Швеция, Полша и др.

Елисавета Багряна - "Аз обичам самата любов" - Избрана лирика

СЪН

Аз те срещнах - и бликна в душата ми песен
на предчувствие, радост и страх -
сякаш топло крило ме издигна, понесе,
сякаш в някакъв сън заживях.
Засънувах аз синия пламък, пробляснал
в удължените странни очи -
покоряващ неволно, обещаващ неясно,
като спомена - скъп и горчив.
Знам, че още преди да се сгрее земята
и стопи навалелият сняг,
преди първия полъх на пролет и лято
аз ще бъда разбудена пак -
и от мойте възторзи, надежди, победи
ще остане - един спомен тих,
една гънка горчива край устните бледи
и в тетрадката - някой нов стих.

ВИК

Във тази стая - тясна, тъмна, ниска,
умирам от неизцерима рана,
че аз не съм възлюбена и близка,
ни чакана от някого, ни звана.
А искам само, само да обичам,
жадувам искроструйно, светло вино;
от всяка тъмна мисъл се отричам,
край всеки враг беззлобно ще отмина.
И искам щедро, волно да отдавам
това, що в мен гори, трепти и пее,
и в царски празненства да разлюлявам
над скъпи гости звънки полилеи. -
Че мойта младост, огненопламтяща,
и моята душа на чучулига,
и моето сърце животрептящо
като вихрушка над света ме вдигат. 

ЕДИНСТВЕНИЯТ

Ти ли беше в миналото?
Ти ли си сега?
Ти ли с мен ще бъдеш утре?
Този образ, който виждам
под затворените си клепачи,
този силует с различна сянка,
който неотменно с мен върви,
този глас, от който се събуждам
и запявам сутрин,
името, с което те наричам -
твои ли са? Твои ли са?
Ти ли си, или това е
образът и името
на моята любов,
незагасваща в сърцето ми,
както огъня в сърцето на земята.
Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта жажда,
чакаща и тръпна,
както жаждата на плодната земя
за дъждоносен облак.
Ти ли си, или това е
образът и името
на мойта болка
по единствения
вечен,
неотлъчен спътник -
както месецът е към земята.
Ти ли си?

*Текстът се публикува със съгласието на издателство "Колибри".

Още

Поетът Ивайло Диманов изпя най-добрата си стихосбирка

Още

Поетът Румен Леонидов: Публичната атмосфера у нас мирише лошо, вони на прашен дрешник и безнадеждност

Още

Поетът Добромир Банев празнува с "Любов до синьо" своята 50-годишнина

Още

"Цвят продълговат в морето" от вълшебницата Исабел Алиенде (откъс)