Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Горки и обречените "на дъното" - съвременен "прочит" на пиесата му

СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРНА КЛАСИКА

Горки и обречените "на дъното" - съвременен "прочит" на пиесата му

85 години от смъртта на писателя-драматург

Едно от първите представления на пиесата в Московския художествен театър

На 18 юни т.г. се навършват 85 години от смъртта на световно известния руски писател и драматург Максим Горки. Погребан е в Москва, но дълго време е живял на о. Капри в Италия. Ето защо италианската асоциация, носеща името му, преди време оповести идеята за създаването на музей на Максим Горки на острова. В Италия творчеството на Горки предизвиква голям интерес. Негови пиеси се поставят на най-големите сцени в света.

С какво творчеството на този човек, роден в Нижни Новгород през 1868-а година, в семейството на дърводелец, повече от век завладява умовете и сърцата на най-прогресивните хора във вселената? Горки е автор на образци на световната класика, като романите "Тома Гордеев" и "Майка", на драмата "На дъното". На неговото перо принадлежат най-добрите литературни статии и портрети за Пушкин, Лев Толстой, Сергей Есенин, Тарас Шевченко и др. С негова помощ се утвърждават големи автори като Алексей Толстой, Михаил Пришвин и Владимир Маяковски.

Embed from Getty Images

Пиесата на Максим Горки "На дъното" се приема от най-големите експерти по драматургия за шедьовър на социалната драма. Персонажите в нея сякаш са вечните аутсайдери на всеки строй, на всяка държава. И днес, героите на Горки са като живи наши съвременници, а проблематиката която поставя пиесата - повече от актуална.

Максим Горки е псевдоним на Алексей Пешков. Той е едва на 4, когато баща му умира от холера. Отгледан е от дядо си, в обкръжението на хора с грубиянски нрави, но и в светлината на духовно извисената си баба - Акулина Ивановна. Тя му разказвала приказки и му пеела народни песни. Когато е на 6 години, дядо му започва да го учи да чете и пише. Иска момчето да се изучи, но скоро след това е разорен, и семейството се принуждава да спре малкия Алексей от школото. Момчето трябва да работи. Пробва се като магазинер, помощник-чертожник, после работи в ателие за икони, пренася товари като хамалин на пристанището, а по едно време си изкарва хляба и като статист в театър. През всички изпитания, не изоставя четенето.

Embed from Getty Images

През 1884-та година заминава за Казан, с намерението да следва в тамошния университет, но вместо това попада в свърталища на бедняци. Сред тях има и духовно издигнати младежи. За пръв път прочита "Манифест на комунистическата партия" и "Капиталът" на Маркс. Безпътицата и отчаянието го тласкат към опит за самоубийство, но както ще признае по-късно, този безуспешен опит да сложи край на нерадостния си живот, го "отрезвил" и пречистил, до степен да помъдрее.

През 1891-ва влиза в кръга на революционери-марксисти. Появява се и първият му разказ - "Макар Чудра". През 1898-а година публикуват двата тома на неговите "Очерци и разкази", и славата му започва да расте. Самите Толстой и Чехов дават висока оценка на постиженията му, а Ленин го нарича "европейски знаменит писател".

Романът на Горки - "Майка", написан през 1906-а година, е едно от най-хубавите произведения в дореволюционното му творчество, и признат за класика в руската и световната литература. В основата на творбата е истинска случка от живота на работници-революционери. За романа си "Майка", Горки е признат за основоположник на социалистическия реализъм в руската литература. Създава легендарно-героични и романтични образи - "Старицата Изергил", "Песен за сокола", "Песен за буревестника" и др.

Още

Похитената Европа или клозетите на Русия: Ерофеев срещу Богомолов

Похитената Европа или клозетите на Русия: Ерофеев срещу Богомолов

През 30-те години на миналия век Максим Горки създава пиесите "Егор Буличов и другите" и "Васа Железнова" - пиеси, играни и до днес на световните сцени. Критическият му поглед върху съветската действителност, обаче, започва да дразни болшевиките. Някогашният му почитател Ленин лично оказва натиск, Горки да напусне страната. Първоначално писателят заминава за Германия, след което се установява в Италия, откъдето активно следи живота в родината си.

През 1828-а година Сталин прави опит да върне Горки обратно в Русия, като поводът е идеята за тържествено честване на 60-годишнината на писателя. Горки приема и се връща в СССР, но животът му се превръща в нещо, което сам не може да определи, и силно го смущава. Канят го на празненства на висшия ешалон, но той усеща, че мястото му не е сред тези хора, а и те не го считат за свой.

Embed from Getty Images

Умира при неясни обстоятелства, като официално представената версия е "усложнения след остра туберкулоза". Години по-късно от НКВД признават, че Максим Горки е бил убит.

Горки ни завещава завидно творчество - 5 романа, 10 новели, 18 истории и есета, 16 пиеси, и публикува 3 цикъла на журналистически статии. Писателят, прозаикът и драматургът е номиниран за Нобелова награда за литература пет пъти.

Embed from Getty Images

Той е човекът, който написа една от най-силните социални драми в света, за живота на хората, които обществото е поставило "на дъното".

Едноименната пиеса е създадена в обстановка, доста близка до съвремието ни - на власт са хора, които слабо разбират обществените отношения. В драматургията на творбата се оформят две линии - философска и социално-битова.

Още

"Чудаци" от Горки отново е на сцената на Народния театър

"Чудаци" от Горки отново е на сцената на Народния театър

Действието се развива в нощен приют, собственост на Михаил Иванович Костилев и съпругата му - 25-години по-младата от него Василиса Карловна. В приюта живеят "бивши" хора, както сам се изразява авторът. Те нямат ясен социален статус, освен че са бедни. Главните действащи лица са: Актьор, Сатен, проститутката Настя, Альоша, крадецът Васка Пепел, барон, Лука и др. Възрастта на героите говори за персонаж в деятелна възраст. Всеки от тях има тежка съдба. В къщата често текат скандали, интриги, побои и пиянски разговори.

Още

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Чехов посрещнал смъртта с чаша шампанско

Пиесата "На дъното" излиза на бял свят през 1902-ра година. Заглавието се ражда трудно. Един от първоначалните варианти на автора й е по-буквален - "На дъното на живота". Така или иначе, излиза със заглавието "На дъното", и през 1904-та година е наградена с наградата "Грибоедов".

Пиесата е поставяна на сцената на Московския художествен театър, в Берлин, Краков, Хелзинки, Париж, Токио, Ню Йорк, Лондон, Тунис и мн. др. страни по света включително многократно и в България. В по-ново време, от 1996-а година насам, са регистрирани над 20 постановки в различни страни по света. "На дъното" има десетки екранизации, първите от които са в Русия, Унгария, Япония и Франция.

Embed from Getty Images

Много пъти е дискутиран въпросът, какво толкова привлича публиката към тази пиеса - дали проблемът за моралния избор, за осъзнаването, или самият образ на "дъното", което засяга философския въпрос за човешката душа, ролята на съдбата, смисъла на волята, възможен ли е прогресът на отношенията в човешките общества.

Още

"Духът на времето" с "Летописецът на руските ъндърграунд сцени"

"Духът на времето" с "Летописецът на руските ъндърграунд сцени"

Героите имат различни съдби, различни възгледи за живота, затова им е трудно да намерят общ език, поради което непрекъснато между тях възникват спорове. Съпругата на домакина, Василиса, е влюбена във Васка Пепел, който е крадец, на два пъти лежал в затвора, слабохарактерен човек. Тя е напът да превърне крадеца в убиец - насърчава го да убие съпруга й, за да е свободна.

Васка, обаче, е влюбен в по-младата сестра на Василиса - Наталия. Василиса забелязва това и безмилостно набива Наталия. Момичето е вкарано в болница, след което никога не се връща в къщата. Вдъхновените речи на Лука, пълни с обещания че животът на тези пропаднали хора ще се подобри, непрекъснато се опровергава от случващото се в къщата - хората в нея изглеждат безнадеждно неспособни да "поправят" живота си.

Още

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Лев Толстой - мислителят и светецът, отлъчен от църквата

Събитията ги поставят на различни изпитания. Васка случайно убива Костилев и е арестуван, а милият лъжец Лука изчезва. Актьорът, който искрено вярва на Лука, е силно обезпокоен за приятеля си, и се затваря в двора да го чака. Някога - макар и за кратко, е бил на голяма сцена, а сега е обикновен пияница. Хваща се като удавник за сламка в думите на Лука, защото сам не може да намери изход от положението си.

Когато останалите научават за смъртта на актьора, Сатен произнася думите: "Това е глупак, само развали песента". В арогантния израз се съдържа и безмилостен реализъм. Да, актьорът е глупак - вярва в заблуди, които не му донасят нищо друго, освен разочарования и фатален край.

Още

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Препрочитайки пиесата, човек постоянно се пита: само за руската действителност, и само за 19-и век ли е актуална истината за тази социална трагедия? Да, в началото на 19-и век страната на Горки е в нестабилна икономическа ситуация. Заради провала на реколтата фалират много селяни и земевладелци. Предприемчиви собственици на имоти превръщат мазетата си в "къщи-дос" - нещо като приюти за бездомни и изпаднали хора. Любопитното е, че самият Горки едновременно ни показва своите герои като "бивши" хора, изгубили в голяма степен човешкото в себе си, и в същото време не губи вяра в човека.

Embed from Getty Images

Това привидно противоречие е съвсем оправдано, защото описвайки пропадналите си герои, той поставя въпроса за моралния избор на индивида. Както и големия въпрос на всеки социум: В какво трябва да вярват хората? - В горчивата истина, или в лъжливи обещания? - Въпрос, който звучи много актуално и днес.

Още

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

"Ясна поляна" или защо "Чехов каза "сбогом" на Толстой"

Скитникът Лука е майстор на сладките лъжи. Той винаги казва онова, което хората искат да чуят - вдъхва им напразни надежди. Полезно ли е подобно окуражаване, или то отслабва волята на тези отчаяни хора, сами да потърсят изход за себе си?! Когато Лука изчезва, всички в къщата се чувстват като изоставени.

От какво?! - От него, или от окуражителните му лъжи?! Какво се случва с хората, които сляпо вярват в празни обещания?, всъщност ни пита авторът. Актьорът, който безпрекословно вярва във всяка дума на Лука, завършва живота си със самоубийство. Липсата на Лука, т.е. на източника на самозалъгването му, обезсмисля живота му.

Още

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

"Майсторът и Маргарита" е най-предпочитаният роман от затворниците в Русия

Героят, който олицетворява горчивата истина за живота в "На дъното" е Сатен. Той е завършен песимист, откровен алкохолик и биткаджия. Но е също толкова безполезен - както за себе си, така и за другите. Арогантността му е отблъскваща. И в същото време именно в устата на Сатин Горки слага думите: "Трябва да се гордееш, че си човек". Очевидно у Сатен е живо едно философско отношение към човека, като бивалентно същество - нито напълно добро, нито напълно лошо. У него има разбиране за това несъвършенство, и същевременно - за потребността на всяко едно човешко същество да бъде уважавано, най-малкото за да не загуби вътре в себе си усещането за достойнство.

Embed from Getty Images

Сатен, обаче, не е лидерски тип - той е констататор на факти, но не е нито изявен психолог, нито пък става за политик - той не може да поведе тълпата. Необходим е единствено за това, че ясно посочва очевидното. Горки прави истински контрапункт, противопоставяйки Лука и Сатен. Кара ни да си отговорим на въпроса, кое ни е по-потребно - празната надежда, или осъзнаването на горчивата истина?

Съдбата на аутсайдерите, на хората от т.наречения ъндърграунд, е вълнувала стотици писатели по света. Но Горки като че ли най-ярко ни показва горчивата страна на живота и безнадеждната съдба на т.наречените "бивши хора". В пиесата има един невидим герой - "дъното". То е алюзия за тъмно, безнадеждно и безизходно място. Но е такова само по себе си, и ако в него попадне дори едно толкова несъвършено човешко същество, като героите на Горки, в него започва да се появява сърце и душа - светлината придобива шанс да пробие в мрака.

Още

Графинята-актриса с над 120 филмови роли Мария Капнист, преживява 15 години в най-злокобните сталински лагери

Графинята-актриса с над 120 филмови роли Мария Капнист, преживява 15 години в най-злокобните сталински лагери

Публиката реагира двусмислено на пиесата, приживе на нейния автор. Но ето че толкова години от създаването й, до днес, ние откриваме актуален смисъл в нея, и отново си задаваме въпросите, които ежедневно се промъкват в живота на всеки съвременен обикновен човек - независимо къде и при какъв строй живее. Всеки може да изпадне "на дъното", съдбата не идва с гаранции за щастие, но дори в нещастието, човек може да съхрани разума и душата си; да упражни волята си, за да потърси пътища за спасение.

Embed from Getty Images

Има ли смисъл да прозре истината и да я различава ясно от лъжата? - Има, но само силните могат да се изправят срещу нея и да променят грозната действителност, без да се окайват от битието си.

Още

Какво е общото между Хитлер и Сталин? Отговорите от историка Лорънс Рийс (ОТКЪС)

Какво е общото между Хитлер и Сталин? Отговорите от историка Лорънс Рийс (ОТКЪС)

Що се отнася до обществото, то пиесата "На дъното" съвсем реалистично стига до философската сентенция, че в цялата си история човечеството е било чуждо на страданията на по-ниските слоеве на обществото. Горки проявява разбиране към героите си. Героят му Бубнов не вярва, че човек може да промени съдбата си, и затова просто "плава" на повърхността на събитията. Това се случва с много хора и днес. Настя е проститутка, но дълбоко в себе си е съхранила романтичните си мечти. Тя мечтае за любов.

Баронът е заровен дълбоко в миналото си, със спомените си за предишния възход, и затова никога няма да потегли напред - да изкове бъдеще. Альоша е от онзи самодоволен тип хора, които и в нещастието минават за "добри" и "весели". Примирението му с действителността кореспондира със  сънищата. Такъв човек не съзнава, че е заложник на реалността. Васка е крадец и бивш затворник, чиято мечта е да се ожени и да заживее като почтен гражданин, но нито за момент не си задава въпроса, защо е стигнал дотук?!

Още

Великата Мая Плисецкая губи баща си едва 13-годишна в сталинските лагери на ГУЛАГ

Великата Мая Плисецкая губи баща си едва 13-годишна в сталинските лагери на ГУЛАГ

Лука раздава мечти, но нехае за последствията от заблудите, които внушава на наивници. Актьорът се самоубива след неговото мистериозно изчезване. Всички тези хора обвиняват за съдбата си житейските обстоятелства - те не търсят причини за нерадостния си живот, и в себе си. Имаха ли избор да не стигнат до тук? И още, имат ли избор да променят живота си? - Това са големите въпроси, от които бягат.

Това са актуалните въпроси, които и днес си задават много хора по света. Повечето от тях се надяват по-скоро на добър късмет, отколкото на постижение чрез лично усилие. Никой от тези хора не гледа като на причина за нещастието си "начина си на живот". Чувството за обреченост поражда тревожност - то е комплексиращо, и в този смисъл - лош съветник. Но лош съветник са и празните надежди.

Embed from Getty Images

Горки ни поставя тези въпроси, а ние не можем да им отговорим по категоричен начин и до днес. Също като героите му от "На дъното". Остава скрит, дълбоко в пиесата, най-важният въпрос: Какво очаква по-голямата част от човечеството - т.наречените "обикновени" хора? - Уважение, или съжаление? В отговора на този въпрос се крият и отговорите на всички останали.

Една от сентенциите на Горки гласи: "Мнoгo пo-мъчнo e дa ce прeвърнe cлoвoтo в дeлo, oткoлкoтo дeлoтo в cлoвo".

Човечеството продължава да вярва на думи, дори когато не вижда резултатите от обещаното с тях. 

Пиесата му "На дъното" също не раздава "рецепти" за щастливо измъкване от лапите на живота, нито възвеличава човека, но му дава шанс за размисъл и промяна.

Еми МАРИЯНСКА

Още

 Дъщерята на Сталин взела за мемоарна книга 3 млн. долара

Дъщерята на Сталин взела за мемоарна книга 3 млн. долара

Още

"Държавно погребение" - драматичното и абсурдно значение на живота и смъртта по време на режима на Сталин

"Държавно погребение" - драматичното и абсурдно значение на живота и смъртта по време на режима на Сталин

Още

Първият руски частен театър "Антон Чехов" обяви закриването си

Първият руски частен театър "Антон Чехов" обяви закриването си

Още

Абсурдният живот на съвременния човек, отчуждението и кризата в общуването - в "Кралят умира"

Абсурдният живот на съвременния човек, отчуждението и кризата в общуването - в "Кралят умира"

Още

Руският човек според Андрей Кончаловски: Той не слуша, а мисли какво да отговори

Руският човек според Андрей Кончаловски: Той не слуша, а мисли какво да отговори

Още

Руският филм "Бедните хора" грабна първа награда за късометражен филм на "Синелибри"

Руският филм "Бедните хора" грабна първа награда за късометражен филм на "Синелибри"

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Назад и на високи токчета, тя грабва "Оскар"-а в съревнование с Катрин Хепбърн

110 години от рождението на Джинджър Роджърс - неповторимата партньорка на Фред Астер

Жената, която разсекрети тайните на Пентагона и изгони Никсън от Белия дом

Издателката на "Вашингтон поуст" Катрин Греъм почина след нещастен случай преди 20 години