Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Удобно хората да са необразовани и некултурни, тогава можеш да им продаваш по-ниско качество за повече пари, смята един от най-интересните творци на родната сцена

В днешно време изкуството все по-често залага на стандартизирани похвати, заприличвайки на индустрия, сглобяваща по професионален начин еднородни продукти. "Поточните линии" на Холивуд са най-глобалното доказателство за това, но и у нас ситуацията не е по-различна. За родните творци вече преобладава въпросът как могат да продадат повече билети, а не какво послание ще отправят към зрителите.

Това неминуемо ги тласка към комерсиализъм и конформизъм. Изкуството губи своята смелост и започва да се превръща в лесен за консумиране продукт - нещо, на което да се посмееш за час-два и после да забравиш.

За щастие, в морето от еднообразни продукти, все още съществуват острови с твърда почва и скали, които да отблъскват опитващите се да размиват брега вълни.

В следващите редове ще ви запознаем с един от тези острови, чиито представления са сред най-нестандартните и смели неща на родната сцена.

Ани Васева е режисьор и съосновател на творческия колектив "Метеор". Заедно с артисти като Леонид Йовчев и Галя Костадинова, както и със сценаристи като Боян Манчев, те създават най-бунтовническите, неконформистки и радикални пиеси в България. Един истински ъндърграунд театър.

Ани Васева, Снимка: Боряна Пандова

- Каква е основна задача на вашия театър?
- Трудно е да се говори за една единствена основна задача. Що се отнася до нас самите - работим нещо, което ни доставя удоволствие и ни вълнува. Нямаме една задача, която да преследваме. Има много неща, които ни вълнуват и за които искаме да правим спектакли.

За десет години и с по около две представления на година сме минали през всякакви теми, вълнения, експерименти. Сигурно може и да се прави театър с матрица - хващаш един подход или един начин на работа и го налагаш върху каквото ти попадне. На нас обаче това би ни било скучно.

- А има ли творчески колектив "Метеор" основна тема, основен пункт?
- Не, един най-важен няма. Много са. Удоволствие, риск, устояване. Това са понятия на Боян Манчев, с когото работим заедно от много време и който е основна фигура и съосновател на "Метеор". Така или иначе, да се обобщават нещата, не е добре. Съкращаваш ли, значи изпускаш важни неща. Ако можеш да кажеш нещо с едно изречение, защо да правиш представление от един, два или три часа? Нали си можел да кажеш всичко с едно изречение. Кажи го и да си ходим.

- Смятате ли, че вашите представления могат да се изнасят и извън София в по-малките градове? Или публиката иска по-лесно смилаеми и комерсиални неща... нещо с дресирани реакции и смях на запис?
- Моите скромни впечатления са, че има всякаква публика навсякъде. Отново - да се правят обобщения е напълно безсмислено. В България сме играли в Търново, Пловдив, Пазарджик, Русе, Ловеч, Шумен, Варна и др.. Не са много места и все пак са по-големи градове, но...

Предполагането, че в София са съсредоточени всички културни хора на България, е глупаво, претенциозно и арогантно.

Никой не е длъжен да харесва нещата, които правим. Не казвам, че навсякъде хората ще харесват нашите представления. Но навсякъде има хора, които имат висок културен хоризонт. Смешно е да се разпространява глупавото клише за "простите хора от ..." - откъдето и да е.

"Пътуване към ада", Снимка: Теодора Бамбикова

- Кой е най-големият съюзник на посредствеността? Можем ли да го запалим и унищожим?
- Посредствеността се създава изкуствено. Създават се парникови ситуации, вследствие на нечия алчност.

Защото е удобно хората да са необразовани и некултурни, тогава можеш да им продаваш по-ниско качество за повече пари.

Можеш по-лесно да ги плашиш и манипулираш. Та въпросът винаги е кои са тези хора, които държат да се смятат за и да останат "елит" (защото ако няма "маса" няма да има и "елит").

- Значи в корена на проблема е алчността?
- Така мисля.

"Пътуване към ада", Снимка: Орлин Огнянов

- В този ред на мисли, бихте ли препоръчали филми, които биха помогнали поне малко за това унищожение?
- Последните години много рядко гледам нови филми. Покрай страстта на Лео (Леонид Йовчев — Бел.пр.) към руски комедии напоследък имахме маратон с "Диамантената ръка", "Афоня", "Кин-дза-дза" и други подобни. "Кин-дза-дза" е абсолютно велик освен всично останало, но и защото със замах оборва всички дървени глави, които твърдят какво можело и какво не можело да се прави в киното - ако се напънеш, можеш да гледаш филма заради сюжета, но вероятно свят ще ти се завие и ще се объркаш и разочароваш. Защото водещото са не пречките, преодоляването им, перипетиите и пр., а удоволствието от фантазирането, от измислянето на парадоксални и съвсем невероятни неща, от смесването на банално и познато с неочакваното и непредвидимото.

- Спомена за Леонид Йовчев, който редовно играе в твоите постановки. Лесно ли се работи с него?
- Да, и мисля, че това ще го каже всеки режисьор, който е работил с него. Той има съзнанието, което би трябвало да имат всички актьори, но което все по-рядко се среща.

Целта на общата работа е представлението и то не се прави нито заради актьора, нито заради режисьора. Режисьорската и актьорската професия са функция на спектакъла, а не обратното.

Представлението не се прави, за да изпъкнат нечии качествата. Не се прави, за да може режисьорът да покаже колко е умен, в крак с времето или да си осигури следващи ангажименти. Не се прави, за да могат актьорите да покажат колко са виртуозни или красиви. Изисква се елементарна щедрост в работата, без която спектакълът губи почва под краката си. Когато всички в групата споделят разбиране и съзнание за общата цел, можем да започнем с висок старт и да се занимаваме с важните неща, да работим наистина.

"Малдорор", Снимка: Боряна Пандова

- Леонид Йовчев играе в първата Ви пиеса, която гледах - "Тотална щета". Това ме подсеща да ви запитам - Как да се справим с тоталната щета вътре в нас или това е невъзможно?
- Според нашата концепция тоталната щета не е нещо, с което човек би могъл да се справи, а е нещо, което може (или не може) да постигне.

Често срещано явление и във филми (от "Бъфи, убийцата на вамппири" до "X Men", от "Франкенщайн" до "Дракула"), и в книги (от Хофман до Едгар Алан По, от Достоевски до Мишима), е много интензивен, сгъстен живот. Случват се извънредни събития. Разказът обикновено свършва малко след като приключат тези крайни събития. Това е и действителен, исторически сюжет - сюжетът на революциите.

Въпросът тогава е - имаш като фон някакъв досаден, банален бит, след това настъпва експлозия, появява се съвсем друга скорост на живот и след това - връщаш ли се отново към обичайното, нормалното и досадното или става нещо друго? Може ли постоянно да се живее в експлозия, в революция, в свръх-интензивност? Или сме осъдени на посредственост?

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

- Доста хора са затънали в своя бит и мечтаят за някаква експлозия, пък била тя и апокалиптична. Мнозина с надежда очакваха и 2000 година, и 2012 година, и всякакви други митични дати за края на света. В този ред на мисли - има ли безнадеждност в надеждата и надежда в безнадежността?
- Не, надежда за света, е ясно, че няма, но пък и това му е хубавото. Искам да кажа, че с това знание се започва.

А и как да има надежда? Светът принципно е много зле устроен, като започнем от най-елементарните неща. Как е възможно толкова много хора да страдат постоянно? Да има хора и животни, които никога няма да имат нито един щастлив или поне спокоен момент в живота си? Можем ли дори да си го представим?

И сме длъжни да започнем с това знание, че в света има огромна несправедливост и жестокост, която никога няма да бъде докрай изкоренена. Което не ни дава право да се отказваме от идеята и борбата за справедливост.

И ако има моменти на щастие, на радост и удоволствие, те не се появяват, защото животът е съвършен или принципно добър, а защото може да е всякакъв. И ако си в луксозната ситуация да имаш образование, дом, храна, работа, приятели и някаква принципна обща сигурност, тогава няма от какво да се оплакваш.

- А бунтът може ли да донесе щастие?
- Сигурно, но зависи и какъв е резултатът от бунта. И защо се бунтуваш. И срещу кого. И как. "Бунт" на общи основания може да е всичко - от реакция срещу несправедливост до разпорена тениска, на цената на три месечни заплати в определени места по света.

- Има го навярно и риска бунтът да не се превърне в поредния продукт, който можем да си купим на грамаж и спокойно да консумираме вкъщи?
- Не само, че съществува, но и от дълги години е факт. Бунтът е брандиран, превърнат е в марки, в продукти и се продава.

Всякакви видове звезди могат да бъдат видени с тениски на Joy Division, на Sex Pistols. Това е чисто и просто измама. Присвояване на ценности. Не може хора, чийто мироглед се върти около трупането и разхищаването на ресурси, които дори вероятно трудно ще схванат идеята, че можеш да правиш нещо не заради хонорара, а защото в него има мисъл, вълнение, стремеж, да парадират с имената на хора, които, каквито и да са били, са загинали при сблъсъка с действителността, а не са извлекли дивиденти от него.

Много е лесно всичко да се превърне в продукт и да се продава. Да стане мода... Въпросът е дали държиш да го купуваш (и продаваш) и какво смяташ да правиш после.

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

- В този ред на мисли, могат ли пиесите на "Метеор" да се превърнат в лесен за консумиране продукт?
- А, човек никога не знае ха-ха-ха. Ние принципно не смятаме, че сме трудни за възприемане.

Не е задължително да се мисли в противоположности - или "просто, разбираемо и продаваемо" или "сложно, елитарно и интелектуално". Затова и последните десетилетия болшинството филми са или негледаемо елементарни и обидно глупави или не по-малко глупави, но псевдо-интелектуални и претенциозни (клишето "Холивуд" срещу "Европейско кино"). Ние правим театър, който е елементарен за разбиране - ако това, за което говорим, те вълнува и ти е интересно.

- Да, но въпреки това вашите пиеси са доста по-различни и некомерсиални.
- Зависи какво разбира човек под комерсиални. Ако имаш предвид, че не съобразяваме работата си с пазара, то бих посмяла да кажа, че да, наистина не сме комерсиални.

- Това е голямо постижение в днешни дни.
- Ами не знам, всъщност е много лесно. Дори това си говорехме наскоро. Допреди няколко години, ако си поел ангажимент, но ти предложат нещо друго, което е по-добре платено или пък ти е важно по някаква причина и се отметнеш от вече поетото, това все пак се правеше с неудобство. А сега вече е норма. Сега вече е ясно, че си гониш интереса и никакви други правила не съществуват. Затова е изключително трудно да се намираме с хора, които разбират, че ценността на работата е в самата работа, а не в това какво може да ти донесе за нататък. И като намерим такива хора се държим за тях. С другите се разделяме.

- А готвите ли нови проекти и какви са те?
- Да, винаги. В момента репетираме представлението "Хофман", което е за немския писател, композитор и художник Ернст Теодор Амадеус Хофман. Автор е на изключителни и безумни произведения. Най-популярните сред тях разбира се са "Лешникотрошачката" и "Пясъчният човек", по които има много музикални, литературни и други творби. Хофман е влиятелен в историята на музиката и като критик, а и естествено за литературата и психоанализата изобщо. Освен това е и един от най-големите двигатели на литературата на ужаса.

"Лъвкрафт", Снимка: Боряна Пандова

- Темата за ужаса изглежда ви вълнува доста?
- Да! Но към Хофман не се насочихме заради ужаса, а заради други неща, които ни вълнуват в него. Към Лъвкрафт също не тръгнахме заради ужаса или поне не само. Но пък и няма как да се размине без ужаса и при Лъвкрафт, и при Хофман.

Любимото ми произведение на Хофман е "Златната делва". То е страшно поетично и иронично, динамично и постоянно изненадващо. Но освен това е единственото му произведение, което да завършва толкова оптимистично и утопично.

- Има ли в днешно време място за утопиите, или за да се върнем малко назад в разговора - те са изтласкани от пазара?
- Ами има, а и утопиите са идеални за пазара. Най-малкото за кино индустрията. За Холивуд, за който можем да говорим най-вече и почти единствено като за индустрия.

И утопиите, и антиутопиите са нещо, което много лесно може да се продава. Работят и със страха, и с желанието. А от там нататък огромна поредица от пазарни механизми сами се отключват и задвижват.

- Кои ваши пиеси ще можем да гледаме през май?
- Идва времето на тъй наречените "Метеорни дни" - време за премиери и раздяла с представления.

"Пиеса за нас" се играе предпоследно на 26 април и за последно на 21 май в Дома на киното.

Премиерата на "Хофман" ще бъде на 16 и 17 май в "Гьоте-Институт".

На 19 май е и последното представление на "Пътуване към Ада" в ДНК.

На 22 май е "Лъвкрафт" в Дома на киното. На 23 е "Малдорор" в Нов театър НДК и на 27 май е "Тотална щета" в ДНК.

Всичките ни представления започват от 19:30 часа.

Програмата на "Метеор" през месец май

- И за завършек - Коя пиеса бихте препоръчали на човек, който досега не се е сблъсквал с "Метеор"?
- Ами на която попадне, тъй като не мога да предполагам кой ще е този човек и какви ще са вълненията му в живота, така че...

 Интервю на Стоян Гогов

Коментирай17

1/1

Още ВИДЕО

Разкриха древногръцкия автор на овъглен свитък от Херкулан

Следи от мастило показват, че текстът е част от произведение на епикурейския философ Филодем, пострадало по време на изригването на Везувий през 79 г. сл. Хр.

Скритите оптични тайни на Партенона

Професор Хуан де Лара прави забележителен пробив, съчетаващ археология и модерна 3D технология, с който показва как древните гърци са използвали усъвършенствани техники за осветление, за да превърнат вътрешността на Партенона в сцена на божествен спектакъл

Автомобилен състезател, пилот на хеликоптер, художник, модна икона: Непознатите лица на суперзвездата Виторио Григоло

Италианският тенор пристига за първия си концерт в България, ще пее на една сцена със Соня Йончева на 28 август в "Гала в София 2025"

С "Жестове на съпротива" - 18-ото издание на "Антистатик" завзема София през май

Артистичната програма на международния фестивал за съвременен танц и пърформанс води в страната едни от най-интересните имена на съвременната танцова сцена

Агата Кристи води курс по творческо писане с помощта на изкуствен интелект

Курсът е създаден от екип от специалисти по творчеството на Кристи, които са възстановили нейната философия за писане на базата на произведенията й и архивни интервюта

Дете повреди картина на Ротко за 50 милиона евро

Музеят "Бойманс - Ван Бьонинген" в Ротердам не коментира кой ще носи отговорност за щетите по картината "Grey, Orange on Maroon, No. 8" от 1960 г. на абстрактния експресионист

Виж всички

Календар