Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

СПЕЦИАЛЕН ГОСТ

Ъндърграунд режисьорът Ани Васева: Надежда за света няма, но оттам се започва

Удобно хората да са необразовани и некултурни, тогава можеш да им продаваш по-ниско качество за повече пари, смята един от най-интересните творци на родната сцена

В днешно време изкуството все по-често залага на стандартизирани похвати, заприличвайки на индустрия, сглобяваща по професионален начин еднородни продукти. "Поточните линии" на Холивуд са най-глобалното доказателство за това, но и у нас ситуацията не е по-различна. За родните творци вече преобладава въпросът как могат да продадат повече билети, а не какво послание ще отправят към зрителите.

Това неминуемо ги тласка към комерсиализъм и конформизъм. Изкуството губи своята смелост и започва да се превръща в лесен за консумиране продукт - нещо, на което да се посмееш за час-два и после да забравиш.

За щастие, в морето от еднообразни продукти, все още съществуват острови с твърда почва и скали, които да отблъскват опитващите се да размиват брега вълни.

В следващите редове ще ви запознаем с един от тези острови, чиито представления са сред най-нестандартните и смели неща на родната сцена.

Ани Васева е режисьор и съосновател на творческия колектив "Метеор". Заедно с артисти като Леонид Йовчев и Галя Костадинова, както и със сценаристи като Боян Манчев, те създават най-бунтовническите, неконформистки и радикални пиеси в България. Един истински ъндърграунд театър.

Ани Васева, Снимка: Боряна Пандова

- Каква е основна задача на вашия театър?
- Трудно е да се говори за една единствена основна задача. Що се отнася до нас самите - работим нещо, което ни доставя удоволствие и ни вълнува. Нямаме една задача, която да преследваме. Има много неща, които ни вълнуват и за които искаме да правим спектакли.

За десет години и с по около две представления на година сме минали през всякакви теми, вълнения, експерименти. Сигурно може и да се прави театър с матрица - хващаш един подход или един начин на работа и го налагаш върху каквото ти попадне. На нас обаче това би ни било скучно.

- А има ли творчески колектив "Метеор" основна тема, основен пункт?
- Не, един най-важен няма. Много са. Удоволствие, риск, устояване. Това са понятия на Боян Манчев, с когото работим заедно от много време и който е основна фигура и съосновател на "Метеор". Така или иначе, да се обобщават нещата, не е добре. Съкращаваш ли, значи изпускаш важни неща. Ако можеш да кажеш нещо с едно изречение, защо да правиш представление от един, два или три часа? Нали си можел да кажеш всичко с едно изречение. Кажи го и да си ходим.

- Смятате ли, че вашите представления могат да се изнасят и извън София в по-малките градове? Или публиката иска по-лесно смилаеми и комерсиални неща... нещо с дресирани реакции и смях на запис?
- Моите скромни впечатления са, че има всякаква публика навсякъде. Отново - да се правят обобщения е напълно безсмислено. В България сме играли в Търново, Пловдив, Пазарджик, Русе, Ловеч, Шумен, Варна и др.. Не са много места и все пак са по-големи градове, но...

Предполагането, че в София са съсредоточени всички културни хора на България, е глупаво, претенциозно и арогантно.

Никой не е длъжен да харесва нещата, които правим. Не казвам, че навсякъде хората ще харесват нашите представления. Но навсякъде има хора, които имат висок културен хоризонт. Смешно е да се разпространява глупавото клише за "простите хора от ..." - откъдето и да е.

"Пътуване към ада", Снимка: Теодора Бамбикова

- Кой е най-големият съюзник на посредствеността? Можем ли да го запалим и унищожим?
- Посредствеността се създава изкуствено. Създават се парникови ситуации, вследствие на нечия алчност.

Защото е удобно хората да са необразовани и некултурни, тогава можеш да им продаваш по-ниско качество за повече пари.

Можеш по-лесно да ги плашиш и манипулираш. Та въпросът винаги е кои са тези хора, които държат да се смятат за и да останат "елит" (защото ако няма "маса" няма да има и "елит").

- Значи в корена на проблема е алчността?
- Така мисля.

"Пътуване към ада", Снимка: Орлин Огнянов

- В този ред на мисли, бихте ли препоръчали филми, които биха помогнали поне малко за това унищожение?
- Последните години много рядко гледам нови филми. Покрай страстта на Лео (Леонид Йовчев — Бел.пр.) към руски комедии напоследък имахме маратон с "Диамантената ръка", "Афоня", "Кин-дза-дза" и други подобни. "Кин-дза-дза" е абсолютно велик освен всично останало, но и защото със замах оборва всички дървени глави, които твърдят какво можело и какво не можело да се прави в киното - ако се напънеш, можеш да гледаш филма заради сюжета, но вероятно свят ще ти се завие и ще се объркаш и разочароваш. Защото водещото са не пречките, преодоляването им, перипетиите и пр., а удоволствието от фантазирането, от измислянето на парадоксални и съвсем невероятни неща, от смесването на банално и познато с неочакваното и непредвидимото.

- Спомена за Леонид Йовчев, който редовно играе в твоите постановки. Лесно ли се работи с него?
- Да, и мисля, че това ще го каже всеки режисьор, който е работил с него. Той има съзнанието, което би трябвало да имат всички актьори, но което все по-рядко се среща.

Целта на общата работа е представлението и то не се прави нито заради актьора, нито заради режисьора. Режисьорската и актьорската професия са функция на спектакъла, а не обратното.

Представлението не се прави, за да изпъкнат нечии качествата. Не се прави, за да може режисьорът да покаже колко е умен, в крак с времето или да си осигури следващи ангажименти. Не се прави, за да могат актьорите да покажат колко са виртуозни или красиви. Изисква се елементарна щедрост в работата, без която спектакълът губи почва под краката си. Когато всички в групата споделят разбиране и съзнание за общата цел, можем да започнем с висок старт и да се занимаваме с важните неща, да работим наистина.

"Малдорор", Снимка: Боряна Пандова

- Леонид Йовчев играе в първата Ви пиеса, която гледах - "Тотална щета". Това ме подсеща да ви запитам - Как да се справим с тоталната щета вътре в нас или това е невъзможно?
- Според нашата концепция тоталната щета не е нещо, с което човек би могъл да се справи, а е нещо, което може (или не може) да постигне.

Често срещано явление и във филми (от "Бъфи, убийцата на вамппири" до "X Men", от "Франкенщайн" до "Дракула"), и в книги (от Хофман до Едгар Алан По, от Достоевски до Мишима), е много интензивен, сгъстен живот. Случват се извънредни събития. Разказът обикновено свършва малко след като приключат тези крайни събития. Това е и действителен, исторически сюжет - сюжетът на революциите.

Въпросът тогава е - имаш като фон някакъв досаден, банален бит, след това настъпва експлозия, появява се съвсем друга скорост на живот и след това - връщаш ли се отново към обичайното, нормалното и досадното или става нещо друго? Може ли постоянно да се живее в експлозия, в революция, в свръх-интензивност? Или сме осъдени на посредственост?

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

- Доста хора са затънали в своя бит и мечтаят за някаква експлозия, пък била тя и апокалиптична. Мнозина с надежда очакваха и 2000 година, и 2012 година, и всякакви други митични дати за края на света. В този ред на мисли - има ли безнадеждност в надеждата и надежда в безнадежността?
- Не, надежда за света, е ясно, че няма, но пък и това му е хубавото. Искам да кажа, че с това знание се започва.

А и как да има надежда? Светът принципно е много зле устроен, като започнем от най-елементарните неща. Как е възможно толкова много хора да страдат постоянно? Да има хора и животни, които никога няма да имат нито един щастлив или поне спокоен момент в живота си? Можем ли дори да си го представим?

И сме длъжни да започнем с това знание, че в света има огромна несправедливост и жестокост, която никога няма да бъде докрай изкоренена. Което не ни дава право да се отказваме от идеята и борбата за справедливост.

И ако има моменти на щастие, на радост и удоволствие, те не се появяват, защото животът е съвършен или принципно добър, а защото може да е всякакъв. И ако си в луксозната ситуация да имаш образование, дом, храна, работа, приятели и някаква принципна обща сигурност, тогава няма от какво да се оплакваш.

- А бунтът може ли да донесе щастие?
- Сигурно, но зависи и какъв е резултатът от бунта. И защо се бунтуваш. И срещу кого. И как. "Бунт" на общи основания може да е всичко - от реакция срещу несправедливост до разпорена тениска, на цената на три месечни заплати в определени места по света.

- Има го навярно и риска бунтът да не се превърне в поредния продукт, който можем да си купим на грамаж и спокойно да консумираме вкъщи?
- Не само, че съществува, но и от дълги години е факт. Бунтът е брандиран, превърнат е в марки, в продукти и се продава.

Всякакви видове звезди могат да бъдат видени с тениски на Joy Division, на Sex Pistols. Това е чисто и просто измама. Присвояване на ценности. Не може хора, чийто мироглед се върти около трупането и разхищаването на ресурси, които дори вероятно трудно ще схванат идеята, че можеш да правиш нещо не заради хонорара, а защото в него има мисъл, вълнение, стремеж, да парадират с имената на хора, които, каквито и да са били, са загинали при сблъсъка с действителността, а не са извлекли дивиденти от него.

Много е лесно всичко да се превърне в продукт и да се продава. Да стане мода... Въпросът е дали държиш да го купуваш (и продаваш) и какво смяташ да правиш после.

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

- В този ред на мисли, могат ли пиесите на "Метеор" да се превърнат в лесен за консумиране продукт?
- А, човек никога не знае ха-ха-ха. Ние принципно не смятаме, че сме трудни за възприемане.

Не е задължително да се мисли в противоположности - или "просто, разбираемо и продаваемо" или "сложно, елитарно и интелектуално". Затова и последните десетилетия болшинството филми са или негледаемо елементарни и обидно глупави или не по-малко глупави, но псевдо-интелектуални и претенциозни (клишето "Холивуд" срещу "Европейско кино"). Ние правим театър, който е елементарен за разбиране - ако това, за което говорим, те вълнува и ти е интересно.

- Да, но въпреки това вашите пиеси са доста по-различни и некомерсиални.
- Зависи какво разбира човек под комерсиални. Ако имаш предвид, че не съобразяваме работата си с пазара, то бих посмяла да кажа, че да, наистина не сме комерсиални.

- Това е голямо постижение в днешни дни.
- Ами не знам, всъщност е много лесно. Дори това си говорехме наскоро. Допреди няколко години, ако си поел ангажимент, но ти предложат нещо друго, което е по-добре платено или пък ти е важно по някаква причина и се отметнеш от вече поетото, това все пак се правеше с неудобство. А сега вече е норма. Сега вече е ясно, че си гониш интереса и никакви други правила не съществуват. Затова е изключително трудно да се намираме с хора, които разбират, че ценността на работата е в самата работа, а не в това какво може да ти донесе за нататък. И като намерим такива хора се държим за тях. С другите се разделяме.

- А готвите ли нови проекти и какви са те?
- Да, винаги. В момента репетираме представлението "Хофман", което е за немския писател, композитор и художник Ернст Теодор Амадеус Хофман. Автор е на изключителни и безумни произведения. Най-популярните сред тях разбира се са "Лешникотрошачката" и "Пясъчният човек", по които има много музикални, литературни и други творби. Хофман е влиятелен в историята на музиката и като критик, а и естествено за литературата и психоанализата изобщо. Освен това е и един от най-големите двигатели на литературата на ужаса.

"Лъвкрафт", Снимка: Боряна Пандова

- Темата за ужаса изглежда ви вълнува доста?
- Да! Но към Хофман не се насочихме заради ужаса, а заради други неща, които ни вълнуват в него. Към Лъвкрафт също не тръгнахме заради ужаса или поне не само. Но пък и няма как да се размине без ужаса и при Лъвкрафт, и при Хофман.

Любимото ми произведение на Хофман е "Златната делва". То е страшно поетично и иронично, динамично и постоянно изненадващо. Но освен това е единственото му произведение, което да завършва толкова оптимистично и утопично.

- Има ли в днешно време място за утопиите, или за да се върнем малко назад в разговора - те са изтласкани от пазара?
- Ами има, а и утопиите са идеални за пазара. Най-малкото за кино индустрията. За Холивуд, за който можем да говорим най-вече и почти единствено като за индустрия.

И утопиите, и антиутопиите са нещо, което много лесно може да се продава. Работят и със страха, и с желанието. А от там нататък огромна поредица от пазарни механизми сами се отключват и задвижват.

- Кои ваши пиеси ще можем да гледаме през май?
- Идва времето на тъй наречените "Метеорни дни" - време за премиери и раздяла с представления.

"Пиеса за нас" се играе предпоследно на 26 април и за последно на 21 май в Дома на киното.

Премиерата на "Хофман" ще бъде на 16 и 17 май в "Гьоте-Институт".

На 19 май е и последното представление на "Пътуване към Ада" в ДНК.

На 22 май е "Лъвкрафт" в Дома на киното. На 23 е "Малдорор" в Нов театър НДК и на 27 май е "Тотална щета" в ДНК.

Всичките ни представления започват от 19:30 часа.

Програмата на "Метеор" през месец май

- И за завършек - Коя пиеса бихте препоръчали на човек, който досега не се е сблъсквал с "Метеор"?
- Ами на която попадне, тъй като не мога да предполагам кой ще е този човек и какви ще са вълненията му в живота, така че...

 Интервю на Стоян Гогов

Коментирай 17

1/1

Ани Васева, Снимка: Боряна Пандова

Програмата на "Метеор" през месец май

"Пътуване към ада", Снимка: Орлин Огнянов

"Пътуване към ада", Снимка: Орлин Огнянов

"Лъвкрафт", Снимка: Боряна Пандова

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

"Пиеса за нас", Снимка: Боряна Пандова

"Малдорор", Снимка: Боряна Пандова

"Пътуване към ада", Снимка: Теодора Бамбикова

Още ВИДЕО

Шедьовър на Пол Гоген беше продаден за 9,5 милиона евро

Рядка картина на френския художник от таитянския му период, получи два пъти по-голяма стойност от прогнозната й цена, на търг в Париж

Станислав Трифонов - Насимо или какво свързва 15-20 години търпение, молив и скицник

"Ако обичаш това, което правиш, то неминуемо ще започне да те издържа в един момент", коментира формулата на успеха известният ни художник и графити артист

Иво Христов: Война за живот

"Можеш да минеш през ада и да излезеш оптимист от там" казва младият писател, когото болестта нападна отново

Луис Капалди – шотландският боец с китара и пица в ръка

Британската суперзвезда продължава да живее в дома на родителите си и след първата си номинация за „Грами“

Портрет на 13-годишния Моцарт беше продаден за 4 милиона евро

Най-интересното в тази картина е партитурата, защото за нея се знае само от тази творба

Виж всички

Календар