СВЕТОВНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ
Дзукеро като захар и като горчилката, която ражда хита му "Senza una Donna"
Италианската звезда идва за пети път у нас с два концерта - за първи път във Варна на 27 април и на 29 април в Зала 1 на НДК
Автор : / 4160 Прочита 2 Коментара
Италианският певец Zucchero Fornaciari на Римския филмов фестивал 2023. Червен килим. Рим (Италия), 21 октомври 2023 г. / Снимка: Getty Images
Певецът Боно веднъж каза публично, че сравнява гласа на Дзукеро с "уиски, отлежало в дъбова бъчва". "Това значи ценно, пивко, качествено и нещо, което оставя спомен. Щастлив си, че си отпил от него", допълни Боно. И Дзукеро е точно такова "нещо" - пивко и опияняващо.
Вече всички знаем новината, че големият приятел на България, италианският и световно известен изпълнител Дзукеро идва за пети пореден път у нас с "World Wide Tour 2024".
Zucchero се раздава на сцената / Снимка: Getty Images
По думите на мениджъра му "дори и не си е помислял да ни подмине", защото оценката му за българите е, че те са "топли и емоционални като италианците". С други думи, в България Дзукеро се чувства като сред свои. Трябва да сме горди, че сме сред 13-те държави в огромния свят, които Дзукеро избра да посети по време на последното си световно турне.
Големите вечери, в които ще бъдем отново заедно са на 27 април за първи път във Варна в Двореца на културата и спорта и на 29 април в София, в Зала 1 на НДК.
Бляскавата кариера на Дзукеро има широко амплоа: блус, госпъл, соул и рок, така че той винаги е давал на публиката "от всичко по много". Невъзможно е да се изброят хитовете му: "Senza una Donna (Without a Woman)", "Il Volo", "Baila (Sexy Thing)", "Occhi"..., а дуетите му със звезди като Лучано Павароти, Ерик Клептън, Майлс Дейвис, Би Би Кинг, Брайън Адамс, Брайън Мей, Боно и мн. др., доказват способността му да се "кооперира" с духовната широта на космополит.
Дзукеро винаги е бил емоционален италианец и както казва един критик - "много европейски музикант". Тук е мястото да отбележим, обаче, че в едно интервю изпълнителят лаконично изразява мнението си за "Евровизия" с "Този сериал не е за мен". И нека всеки си направи изводите, какво стои зад всичко това - геополитиката превзе много фестивали, не само "Евровизия", и това е отблъскващо не само за публиката, но най-вече за музикантите.
Ако трябва да изразим със символи на горещите точки на противопоставяне в света днес, то нека отбележим, че Дзукеро е еднакво обичан и в Москва, и в Киев - бил е и на двете места. Обичат го и в Израел, и в Палестина. И всичко това е, защото музиката винаги е била обединяващ фактор между хората по света, а Дзукеро е един от нейните най-обичани посланици. Той не прави крайни изказвания и няма дестинация, или народ, за когото да се е изказвал отрицателно. И макар, че го смятат за атеист, всъщност вярвайки в Доброто и Любовта, той изпълнява функцията на посланик на Бог.
Дзукеро бе единственият европеец на световноизвестния фестивал Уудсток през 1994 година. През есента на 2006 година излезе "Fly", а през ноември 2007-а - "All The Best". Албумът му "Blue" (1988 ), обаче, остава най-продаваният в историята на италианската поп музика, а на последния му студиен албум - "Discover" (2021) ще можем да се насладим и ние българите по време на предстоящия концерт, и със сигурност той ще продължава да бележи успехи на концертните сцени по света и след турнето.
Аделмо Форначари-Дзукеро е роден на 25 септември 1955 година в малкото италианско градче Ронкочези, близо до Реджо нел'Емилия в областта Емилия-Романя. Прякорът "Дзукеро" (прев. ит. захар) му бил даден от негов учител в началното училище. Очевидно малкият Аделмо е носел харизмата, която усещаме всеки път, когато го чуваме да пее.
Първият голям концерт на Дзукеро в България беше през декември 2002 година в Зала 1 на НДК. Тогава София бе последна дестинация от турне, представящо албума "Shake". Шест години по-късно той отново пристигна у нас, по време на турнето си "All the Best Tour 2008". През ноември 2016 година изнесе 3-часов концерт в София, като част от турнето на албума му "Black Cat". През 2018-а пя пред 2-хилядна публика в Пловдив на сцената на Античния театър и публично ни се "призна" в любов.
Така че "сладкият" Zucchero Sugar Fornaciari ни спечели завинаги за свои фенове. Вече 54 години този човек е на сцената и на върха на славата. Това е забележителна кариера.
Много от песните му си имат собствен живот и история. Примерно, една от любимите ни - "Senza una donna" (прев. ит. "Без жена"), е посветена на първата му съпруга - Анджела Фигле. Тогава двамата били в много обтегнати отношения. Дзукеро я подозирал в изневяра. Текстът на песента изразява всички съмнения и болката от предателството, но и силата на мъжа, който не се страхува да остане "без жена", когато другияг е станал чужд и любовта си е отишла. В песента е уловено настроението на разрушената връзка и на примирението с настъпващия край.
"По онова време бях почти разведен с първата си жена и живеех сам в малка къща, опитвайки се да спася брака си. - разказва пред едно издание Дзукеро. - Бях много разстроен. Бях в кухнята и за първи път трябваше да си готвя сам. Така започнах да приготвям едни ужасни спагети и си казах: "Не мога да живея без теб, защото не мога да си готвя. Ето защо в песента казвам "mi faccio anche da mangiare" "Тук си готвя сам".
Представяйки на думи като обикновен "битов проблем" раздялата с любимата жена, Дзукеро "казва" останалото - по-същественото, с гласа на болката в песента си. В нея всеки долавя истинските му чувства и ги усеща като своя болка.
Този извод всъщност разкрива ключа към отговора, защо публиката толкова много обича Дзукеро. Той споделя с нас живота си по един артистичен начин, който ни докосва и ни кара да влезем не само в неговия, но и в нашия интимен свят, без да се крием от себе си. Дава ни сили да назовем с истинските им имена чувствата, които изпитваме, без да се срамуваме. Дзукеро ни учи да бъдем честни с онова, което изпитваме, и да го споделяме.
"Senza Una Donna" е написана в старата къща на Дзукеро в Авенца, където той се оттеглял да твори. Семейният му дом - там, където останали жена му и двете им дъщери, е във Версилия. В началото ревнивецът в двойката била Анджела, но ето как го накарала да страда той самият. Така се случва в любовта. Пропукването в отношенията им настъпило и по друга причина. Той се нуждаел от одобрението й, когато й пускал всяка нова песен, а тя - дали нарочно, или от ревност към вечната му заетост, му отвръщала "Това са глупости!" Дзукеро признава, че това силно го наранявало и според него е било проява на жестокост от нейна страна.
Всъщност, двамата се срещат, когато той е още напълно неизвестен. "Дълбоко в себе си и несъзнателно тя вярваше, че няма да успея" - казва Дзукеро пред "Кориере дела Сера". Изостави ме заради някой, за когото каза, че е по-добър от мен. Това не беше вярно, но тя щеше да го осъзнае твърде късно. Една вечер ми каза, че ме оставя и че вече не ме обича. Не знам дали ме е обичала някога. А желанието ми беше винаги да я карам да се усмихва, да я правя щастлива."
В Tate Modern, кампанията на ONE преди G8 на 12 юни 2013 г. в Лондон, Англия / Снимка: Getty Images
Двамата се женят твърде млади - той е на 23, а тя - още по-млада. Анджела била обикновена продавачка в магазин, а той беден младеж, който кара "таратайката" на баща си. Двамата започват брачния си живот от нулата. Очаква се това да скрепи връзката им, когато той е вече на върха на кариерата си и са богати, но се случва тъкмо обратното.
"С Анджела беше вечна война и никога между нас не бе постигнат мир", заключва след развода Дзукеро. Когато се стига дотам, че певецът трябва да реши дали да включи "Senza Una Donna" в албума "Blues", той изведнъж започва да се разколебава. Вероятно е считал песента за твърде "разголваща" душата му? Казал на мениджъра си, че песента му се струва "проста". Обадил му се от Лондон и му казал, че категорично не иска да я включи в албума. Отсреща се чул не просто отговор, а спонтанен и неистов крясък: "Ти луд ли си, тази песен е страхотна!" Да, мениджърът е би прав - песента е страхотна. И завладя целия свят. Всички сме си я тананикали и не преставаме да я обичаме. Обичат я и световните изпълнители като Пол Йънг, които сами са пожелавали да я изпълнят в дует с Дзукеро.
Самият той, обаче, по негово признание, винаги когато изпълнява тази песен, се чувствал "съсипан". Не се срамува да признае, че дълго време не можел да преодолее раздялата си с Анджела и децата им. Стига дотам, че да мисли за самоубийство. Лекари го диагностицират с тежка депресия. Дзукеро започва терапевтичен курс, съчетан с лекарства за възстановяване. Връща се в къщата на родителите си в Реджо Емилия и става рано сутрин, за да работи на полето. Физическият труд и блусът го спасяват от суицидните мисли.
Внезапно идват и покани за грандиозни концерти. През 1992-ра певецът вече е напълно стабилизиран психически. През 1999-а година Дзукеро посвещава на Анджела парчето "Shake", в което пее: "Ora che sei rimasta sola, scusa ma a me m"importa una sega..." ("Сега, когато си останала сама, съжалявам, но не ми пука...") Това е като една реабилитация за периода на мъка и разочарование, които преживява заради нея. И все пак, независимо с какъв текст, Анджела е продължила да го вдъхновява за музика. И то, каква!
Изразът "Без жена" се превръща в идиом в Италия от песента на Дзукеро насам, макар да има филм от далечната 1943-та с това заглавие. В Италия "Senza Una Donna" е била по-продавана от сингли на Майкъл Джексън и Мадона. Песента е включена в саундтрака към "French Kiss" ("Френска целувка") от 1992 година и става част от още филми и сериали. Многобройни са международните превъплъщения на този хит.
"Senza Una Donna" е записвана и от други изпълнители на най-различни езици. Има версии на испански (изпълнена от Дзукеро), на немски, и дори на афро езици. Има и инструментални варианти, като версията на Ричард Клайдерман. Пята е и от други певци, като Ал Бано.
Роденият в Ронкочези Дзукеро живее във Форте дей Марми в Тоскана, когато между 1970 и 1978 година сформира първите си R&B банди "Le Nuove Luci", "Sugar & Daniel" и "Sugar & Candies". С "Taxi" печели музикалния фестивал "Castrocaro" през 1981 година. Прави първата си изява на известния фестивал в Сан Ремо година по-късно с песните "Una notte che vola via", и през 1983 година с "Nuvola" на Festival dei Fiori. Първият му албум "Un po ' di Zucchero" е издаден през същата година и се радва на умерен успех.
Постепенно се превръща в един от най-популярните италиански изпълнители и музиканти, а стилът му варира от ритъм-енд-блус до любовни балади. Става един от най-популярните италиански изпълнители и музиканти. През 1984 година Дзукеро се премества в Калифорния, където си сътрудничи с италианския продуцент Корадо Рустичи. Резултатът от тези сесии, които включват членове на групата на басиста Ранди Джаксън, е албумът "Zucchero & The Randy Jackson Band" от 1985 г., от който сингълът "Donne" става хит в Италия.
Следващият проект "Rispetto" излиза през 1986 година и се продава в над 250 000 копия. Достига седмо място в класацията на Италия. А както вече споменахме, албумът му "Blues" се превръща в абсолютен рекорд за италианската естрада, с продажби от над 1 200 000 копия! Името на Дзукеро завладява Европа.
Zucchero / Снимка: Getty Images
През 1989 година излиза "Oro, Incenso & Birra", от който се продават 1 500 000 броя в Италия и над 2 милиона в чужбина. Албумът е на върха на класациите във Великобритания и Европа със супер успешния сингъл "Senza una donna (Without a Woman)", който Дзукеро изпълнява в дует с Пол Йънг през 1991 година. Същата година неговите "Greatest Hits" на английски влизат в Британския Топ 20 и той изнася няколко концерта съвместно с Ерик Клептън в "Роял Алберт Хол". През 1992 година Дзукеро получава покана от Брайън Мей да участва в концерт в памет на Фреди Меркюри и там изпълнява песента "Las Parablas de Amor".
Албумът му "Spirito DiVino" влиза в класациите на Германия, Швейцария, Белгия, Холандия и Франция и се продава в над 3 милиона копия. В над 10 страни тази продукция е обявена за платинена.
През 1996 година излиза "The Best of Zucchero"s Greatest Hits". От него са продадени над три милиона копия. Отива на пазара в САЩ, а в Европа е обявен за платинен. През 1997-а Дзукеро изнася концерти в САЩ, Канада и Латинска Америка и участва в благотворителния концерт на фондацията Rainforest, заедно със Стинг и Елтън Джон. Печели наградата "Най-добър певец на Италия" за годината.Дзукеро става и първият рок изпълнител след събарането на Желязната завеса, който пее на Кремълския площад в Москва. През 2003 година певецът, заедно с Боно, "Куин" и ар-ен-би звездата Бийонсе, участва в благотворителния анти СПИН концерт на Нелсън Мандела "46664" в Южна Африка.
През 2004 година италианската звезда издава албума "Zu & Co", съвместно с Майлс Дейвис, Джони Лий Хукър, Пол Янг, Шерил Кроу и мн. др.
Дзукеро е бил номиниран за наградите "Грами", награден е с две статуетки на Световните музикални награди, има още шест награди "Wind Music" и десетки други отличия. Един от албумите му - "Oroincenso e birra", е бил продаден в повече от 8 милиона копия и дълго време беше смятан за най-продавания диск в целия свят. Какво още може да иска един човек, постигнал толкова много слава и любов по целия свят?!
Дзукеро се раздава на сцената. Признава, че нито един негов концерт на прилича на останалите, защото винаги променя нещо за публиката, пред която ще пее. След концерт обичал да се прибере у дома, където цялото студио е изпълнено с многобройните му награди, статуетки и дискове. В свободното си време обичал да се разхожда и да плува. Споделя, че записва идеите си за песни в движение: "Идват в главата ми и сядам да пиша. Пия много вода и избягвам климатика!", смее се певецът, когато го питат, как пише музика. Признава, че никога не е правил никакви специални упражнения за гласа си.
На въпроса какво мисли за прякора си "Захар", отговаря през смях, че самият той избягва захарта и изобщо сладкото. Отрича да е пристрастен и към пицата, като повечето италианци. Предпочитал месото, рибата, пастата и зеленчуците, но не обичал да готви. Цени пармезана, лимоните и зехтина. Ледът също бил важен за него и често поръчвал в близост до сцената да има охладител.
Поддържа брадата си, защото тя отдавна е част от него. В облеклото си не гони висшата мода. често се качва на сцената с любимото си 10-годишно яке. Затова се смее, че веднъж получил писма от Армани и Версаче, в които дизайнерите му благодаряли, че ги е вдъхновил за идеи в модата. Бил добър приятел с Версаче и Кавали, но никога не е робувал на "марки и етикети". Самоиронизира се, че си остава "едно селско момче".
Попитан, как "момче от село стига до Олимп", Дзукеро отговаря: "Колкото и да пътувах по света, винаги чувствах корените си, сърцето ми принадлежеше на едно малко село. И винаги съм искал да се върна там. Албумът ми "Choсabeck" е почит към селското ми детство. Всъщност, къщата ми в Тоскана е в едно каменно средновековно селце. Живея в мелница, която сам реставрирах. Имам малко езеро и река наблизо. И водя много прост начин на живот. Пътят ми към успеха отне много време. Първоначално звукозаписните компании не се интересуваха от мен, защото гласът ми не е типичен за италианец. Чаках 10 години, за да направя първия си запис. И дори тогава не беше толкова лесно - трябваше да чакам още 3 години за успех. Но продължих да се движа целенасочено, вярвах в себе си. И накрая дойде успехът, повече от очакваното. Помогна ми това, че много световни музиканти харесват музиката ми, харесват това, което правя, това, което пея, харесват текстовете ми. Когато получите такъв вид доверие от другите, това помага много", разказва той.
В друго интервю Дзукеро споделя, че на младини свирил на орган в църква. Научил се да свири на Бах, но след това го завладяват експериментите му с популярна музика. Но и досега се вдъхновявал от слушането на орган, защото за него това е "инструментът на Бог". И твърди, че е атеист?!?
Запитан от една агенция, как приема успехите си, Дзукеро отговаря доста самокритично: "Понякога успешен не означава най-добър. Албумът ми "Oro Incenso E Birra" (б.а. издаден през 1989 г.), това беше вторият ми албум, беше много успешен и много добър. Но това не може да се каже за всичките ми албуми".
Ето затова го обичат всички. Въпреки успеха, той не се звезделее, остава си онова момче от италианската провинция, което обича музиката заради самата нея и се раздава за другите, без да се смята за нещо повече от тях. Истинска "захар" за душата, както го нарича един от първите му учители в детството. Животът му е бивал много пъти и горчив, но както казва той самият, "само по този начин човек може да усети сладостта на победите си". "Животът е това - сладко и горчиво, всеки ден! Няма как да разпознаеш сладкото без да има горчиво - ей-така, за вкус!", казва той.
Очакваме с нетърпение срещата си с Дзукеро на живо, на сцената на НДК на 29-и този месец и за първи път във Варна на 27 април.
Еми МАРИЯНСКА
Билетите за големия концерт на Zucchero на 27 април в Дворец на културата и спорта - Варна, се продават с пълна сила в системата на Ticketportal.bg и Eventim.bg, и на касата на залата. Цената им е от 50 до 120 лв. за билет според мястото.
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fdzukero-kato-zahar-i-kato-gorchilkata-koyato-razhda-hita-mu-senza-una-donna&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2024%2F04%2F17%2F2662815%2F768x432.jpg%3F_%3D1713353489&description=Дзукеро като захар и като горчилката, която ражда хита му "Senza una Donna"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}