Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Циганка й предсказала, че ще властва над сърцето на крал

Циганка й предсказала, че ще властва над сърцето на крал

260 години от смъртта на жената-символ мадам дьо Помпадур

Мадам дьо Помпадур, портрет, неизв. художник

Тя е една от най интригуващите персони на XVIII век - едновременно обичана и мразена. Обичана от френския крал Луи XV и ненавиждана от поданиците му, заради силното й влияние над него. Укоряват я, че изиграва фатална роля в политиката на Франция като фаворитка на краля, но има и заслугите да се превърне в меценат-символ на Рококо епохата.

Тя се е превърнала в нарицателно за красота, стил и интелигентност, но и за женска хитрост, греховна съблазън, свръхмерен лукс и прахосничество.

Тя е мадам дьо Помпадур.

За нея са написани стихове, рисували са я художници, излизали са книги, филми и пиеси. Тя е легендарна жена, запечатала името си не като обикновена кралска фаворитка и любовница, а като важна личност на своето време.

Влиянието й се разпростира от дворцовия патронаж на изкуствата до международните дела. Противоречивият й образ и до днес интригува не само историци и хора на изкуството, но всеки обикновен човек.

Още

Версайският дворец разкрива тайни за 400-годишния си юбилей

Версайският дворец разкрива тайни за 400-годишния си юбилей

Оставила е образци за архитектура на дворци, чийто стил носи името й - "Черупки на Помпадур". Модните й образци в прическите, козметиката и кухнята остават знак за класа и аристократизъм и до днес. Става известна като покровителка на науките и изкуствата, на писатели, философи и артисти. Именно към нея се обръщат за помощ големи личности на епохата като Волтер, Дени Дидро и Д,Аламбер. Тя е тази, която дръзва да влезе в спор с френския парламент, в защита на енциклопедията на последните двама споменати. 

Още

Реставрират фонтана с колесницата на Аполон във Версай

Реставрират фонтана с колесницата на Аполон във Версай

Мадам дьо Помпадур е тази, която защитава Монтескьо, когато го нападат за книгата му "Духът на законите". Тя е и тази, която упражнява всичката си власт над краля, за да забранят дейността на йезуитите във Франция. Ето защо и много други нейни заслуги един историк я нарича "жената на XVIII век". Според някои историци мадам дьо Помпадур допринася за избухването на т.нар. Седемгодишна война, която напълно променя политическия климат в Стария континент. Тази война е призната за най-големия военен конфликт на XVIII век и не случайно Чърчил веднъж я нарича "същинската Първа световна война". В Седемгодишната война се включват не само европейски страни, но и страни от Северна Америка, Карибите, Индия и Филипините, някои индиански племена. Заради тази война Франция загубва колониите си в Нова Франция в Канада.

Мнозина се питат, но как е възможно един крал напълно да попадне под властта на една красива жена? Мадам дьо Помпадур, обаче, не е била просто красавица, а високообразована, умна и талантлива дама.

По време на 20-годишната й любов с краля, тя съумява да бъде приятелка дори със законната му съпруга - полякинята Мария Лешчинска. Двете обичали да играят до късно вечер на карти и Лешчинска ценяла ума и артистичната природа на съперницата си. Отнасяла се с разбиране към увлечението на Луи и смятала мадам дьо Помпадур за достойна за вниманието му.

Около 1715 г., Луи XV, (1710 - 1774), крал на Франция от 1715 г. Внук и наследник на Луи XIV, той въвлича Франция в няколко войни и губи по-голямата част от нейната колониална империя. Неговото царуване е повлияно от поредица от фаворити като мадам дьо Помпадур / Снимка: Getty Images

Още

Екатерина Велика назначила Дидро на заплата и му купила къща в Париж

Екатерина Велика назначила Дидро на заплата и му купила къща в Париж

Мадам дьо Помпадур не просто се възползвала от влиянието си над краля, тя изпитвала чувства към него. Любовта им, според биографите, е била взаимна. Известно е, че след като тя се разболява през 1750 година, връзката й с краля прерастнала в платоническа, но той никога не се отказал от нейното приятелство. Именно мадам дьо Помпадур е е жената, която "опитомила" вкуса на Луи и го научила да цени изкуствата; сама организирала театрални представления и други мероприятия в двореца, представяла му лично талантливи артисти и писатели.

Връзката им с Луи датира от 1745 година, когато му я представят като омъжена, но много известна светска дама. На 23 тя вече имала собствен апартамент в двореца Версай, с тайно стълбище към покоите на краля. След като се развежда и става официална кралска метреса, Луи XV я удостоява с титлата маркиза, както и с името, с което става известна - мадам дьо Помпадур. Подарява й парцел във Версайския парк, а по-късно разпорежда на известния архитект Жак-Анж Габриел да построи дворец за нея там.

Около 1744 г., Луи XV, (1710 - 1774), крал на Франция от 1715 г. Внук и наследник на Луи XIV, той въвлича Франция в няколко войни и губи по-голямата част от нейната колониална империя / Снимка: Getty Images

Дворецът бил кръстен "Малък Трианон", но за жалост мадам дьо Помпадур никога не влиза в него - умира четири години, преди сградата да бъде довършена. В този дворец се настанява следващата фаворитка на краля - мадам дьо Бари.

Но, коя е е всъщност мадам дьо Помпадур, преди да се случи всичко това и името й да придобие световна известност?

Още

Музата на Бел епок: неподражаемата Клео дьо Мерод

Музата на Бел епок: неподражаемата Клео дьо Мерод

Тя е родена с името Жан-Антоанет Поасон (др. Жана-Антоанет, род. 29 декември 1721 година). Баща й бил дребен буржоа и минавал за финансист, докато всъщност се занимавал със спекула и дори бил обвинен в корупция. През 1725 година фалирал, а под заплахата за наказание със смърт по действащия във Франция закон, избягал в Германия. Изоставил семейството си, а грижата за дъщеря си поверил на един банкер (др. нотариус), на име Шарл-Франсоа льо Норман дьо Турем. Казват, че същият бил любовник на майка й от години, така че има съмнения, че може да е бил биологичният баща на бъдещата маркиза.

Мода в стил Помпадур / Снимка: Getty Images

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

След осем години от бягството си, официалният й баща мосю Поасон бил оправдан и се върнал във Франция, но какво се случва между него и дъщеря му, няма сведения. Известно е, че тя израства под грижите на настойника си дьо Турем. Той плащал скъпо за образованието й. Няколко години девойката учила в колежа на манастир. Дьо Турем плащал и на частни учители - актьори и певци, които да я обучават. Грижел се за нея като за своя дъщеря.

Когато Жан-Антоанет станала на 19, дьо Турем я омъжил за свой племенник и наследник. Красивата девойка правела силно впечатление в светските салони и скоро сама започнала да организира културни и светски събития. Славата й сред елита на Франция все повече нараствала.

Още

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Музата на Реноар и Лотрек умира в нищета и забрава

Тук следва да подчертаем, че още преди да стане фаворитка на Луи, Жан-Антоанет вече сериозно декларирала своя интерес към културата. И тя ще се възползва от възможностите, които й се отварят в двора на краля, за да продължи с тази дейност и да се превърне във фигура с огромно влияние за културата на Франция през XVIII век.

Според изкуствоведите дори портретите й стават самостоятелен жанр. Някои са на мнение, че не само като жена, но и чрез изкуството е успяла да плени краля, но други твърдят, че Луи XV нямал никакво отношение към изкуството и само благодарение на любовта си към мадам дьо Помпадур "търпял" нейните пристрастия към тези "безделници", артистите.

Стоп-кадър от една от многото екранизации за любовта между краля и неговата фаворитка мадам дьо Помпадур

Още

Музата на Рубенс е втората му жена

Музата на Рубенс е втората му жена

Мадам дьо Помпадур развива мащабна деятелност. Тя събира впечатляващи колекции от художествени произведения в именията си, финансира много художници и занаятчии, подкрепя писатели и философи. Самата тя притежавала толкова много артистични таланти, че удивлявала всички с уменията си да танцува, да пее, да свири на клавикорд, както и да гравира.

Според някои легенди около името й, гадателка й предсказала още когато била на девет, че "ще царува над сърцето на крал". Че такова предсказание е имало наистина, а не е просто художествена измислица, свидетелства фактът, че майка й я наричала "Рейнет" (фр. Кралица).

През 2008 година у нас излезе в превод на български биографичният исторически роман "Die Favoritin des Königs" на писателката Клаудия Циглер. В тази книга се изясняват някои факти, които по-подробно описват живота на тази невероятна жена.

Още

Музата на Модилиани се самоубива бременна в 9-ия месец

Музата на Модилиани се самоубива бременна в 9-ия месец

Жан-Антоанет се омъжва за племенника на настойника си дьо Турем през 1741 година и придобива фамилията Д'Етиол. Имението, което получили младоженците като сватбен подарък се намирало близо до кралска ловна местност в горите на Сенарт. Това ще изиграе роля за уж "случайното" запознанство на краля с мадам Д'Етиол. Тя ражда на съпруга си две деца - момче, което умира след раждането си през 1741 година, и три години по-късно - момиче на име Александрин-Жана, което наричали "Фанфан". Мадам дьо Помпадур ще загуби приживе и него.

Портрет на маркизата от 1755 г.

Още

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Монтескьо и неговото сказание за екзотично време на непредставими контрасти (Откъс)

Омъжена и с дете, Жан-Антоанет била толкова еманципирана за времето си, че планирала запознанството си с краля. Според художествената версия за срещата им, един ден тя буквално го пресрещнала по пътя към ловната база, близо до семейния й дом, и успяла да го заинтригува с разговор. Малко по-късно била поканена на маскен бал във Версай. Омъжената мадам Д,Етиол отишла на този бал облечена като богинята на лова Диана. В оскъдното си облекло привлякла погледа на краля и бързо стигнала до покана за интимна вечеря. Месец по-късно тя вече била редовна гостенка в двора и всички започнали да шушукат, че е новата фаворитка на краля. Слуховете изобщо не я разколебават да се премести да живее в двореца Версай.

Кралят я удостоява с титлата маркиза Дьо Помпадур, а съпругът й - мосю Д'Етиол бил назначен за генерален откупчик на данъците. По-късно двамата с Жан-Антоанет се развеждат, напълно доволни от кариерата си в кралския двор. Както вече споменахме, самата кралица нямала нищо против метресата на съпруга си, така че мадам дьо Помпадур съвсем легално не само пребивавала в двореца, но скоро се превърнала в първа дама там.

Красива, интелигентна и образована, маркиза дьо Помпадур става фигура, с която всички започват да се съобразяват. Макар че зад гърба й шушукали, че не е аристократка и че връзката им с краля е позор, всички изпитвали респект към нея.

Още

Как е построен "Версай"

Как е построен "Версай"

Както вече нееднократно споменахме, маркиза Дьо Помпадур изиграва огромна роля за развитието на френското изкуство. Освен колекциите и меценатството й, тя попечителства построяването на Плас дьо ла Конкорд и на Военното училище в Париж, нейна е идеята за създаването на порцелановата фабрика в Севър, която се прочува в цяла Европа, и още много други дела, които я правят заслужила личност на Франция.

Портрет на марктизата от 1764 г.

Разточителната демонстрация на лукс в именията й карала дворцовото общество да й завижда, а простолюдието да я мрази, но тя изобщо не се интересувала от това. Едва след смъртта й се разбира, че не само е получавала, но многократно и давала пари на двора, за да спаси хазната от фалит. А когато умира единствената й дъщеря, мадам дьо Помпадур завещава цялото си имущество на краля, така че след нейната смърт то да стане собственост на короната.

Още

Ремонтират театъра  на Мария-Антоанета във Версай

Ремонтират театъра на Мария-Антоанета във Версай

Това говори, колко несправедливи са били някои упреци към нея, че се е възползвала от увлечението на краля. Разказват, как буквално се подигравала с дворцовия етикет на кралската вечеря. Наложила толкова опростен стил, че в един момент самият Луи XV започнал да сервира кафе на гостите си. Твърде светско поведение за онзи век. Изключително артистична, мадам дьо Помпадур заливала със смеха си дворцовите зали и умеела да създава уют и семпъл тон на разговорите, така че всички да се чувстват добре и в настроение. Това се харесвало на Луи, защото той от дете бил лишен именно от интимност и женско присъствие. Мадам дьо Помпадур била всичко онова, за което мечтаел.

Гоблен с лика на маркизата

През 1748 и 1749 година тя преживяла два спонтанни аборта, които силно разклатили здравето ѝ. Прекъсва интимността си с краля, но остава негова незаменима приятелка. Така, въпреки края на сексуалната им връзка, тя му остава близка чак до смъртта си.

Жан-Антоанет дьо Помпадур умира на 15 април 1764 година от туберкулоза в двореца Версай. Луи нарушава заради нея етикета, който повелявал само кралски особи да умират в двореца. Това ясно доказва, колко дълбоко уважение изпитвал към личността й. Бил неутешим от смъртта на жената, която в продължение на две десетилетия му посветила своята любов, приятелство и преданост.

Дворецът Версай / Снимка: Getty Images

Още

Човекът, който сътвори приказните градини и паркове на Версай

Човекът, който сътвори приказните градини и паркове на Версай

Що се отнася до упреците на историците, че мадам дьо Помпадур е навредила на Франция, то някои считат, че тези твърдения силно преувеличават ролята й в политиката на кралството. Да, тя действително имала значителна задкулисна власт и възможност да управлява съдбата на придворните, но договорът, довел до Седемгодишната война, не е нейно дело. Някои правят връзката с нея заради "некадърното ѝ протеже маршал Дьо Субиз", но това е само догадка. Не е сигурно и дали тя е автор на знаменитата фраза, която й приписват: "След нас, ако ще и потоп".

От дистанцията на времето можем да направим извода, че жената, умряла преди 260 години, е била наистина една велика личност. И че най-вероятно в продължение на повече от два века и половина до днес е била несправедливо обвинявана в грехове, които дори да ги е имало, са напълно изкупени от многото й заслуги за културата на Франция, Европа и света.

Откъс из "Die Favoritin des Königs"

Пролог

Образите и случките, за които вече не можеше да каже дали са спомени, или са се запечатали в паметта й като отново и отново връщащи се сънища, бяха все едни и същи. Тя беше осем-деветгодишна и тичаше с развяна бяла рокличка към гората около манастира. Сълзи мокреха бузите й. Стъпваше върху нападалите от дърветата и храстите червени и златни листа, сухата шума пращеше под стъпалата й. Виковете на монахините зад нея бързо заглъхваха.

Тичаше, сякаш никога нямаше да спре. Сухи клони я удряха по лицето, драскаха бузките и ръцете й, но тя не усещаше болка. Препъваше се в покрити с мъх камъни, счупени клони и стърчащи коренища, но не спираше. Минаваше покрай поникнали тук преди векове гъсти храсталаци и чепати стари дъбове, чиито черни дупки се взираха в нея като мрачни призрачни очи.

Беше тичала така цяла вечност, когато рокличката й се закачи в трънлив храст и тя едва не падна. Най-сетне спря. Опита се да се освободи, отчаяно задърпа и затегли тънката материя. Изведнъж полата й се скъса и тя политна. Твърде късно забеляза, че е застанала на склон. Подхлъзна се и полетя през море от листа, клони и ниски храсти, размахвайки ръце и крака в отчаяни опити да се хване за нещо. Претърколи се няколко пъти и накрая заседна.

Огледа се замаяно и понечи да се изправи. В този момент видя чифт стари, износени обувки и разбра, че не е сама. Сърцето й заби лудо.

В следващия миг кафява, изгоряла от слънцето, мръсна ръка я хвана за рамото и доста грубичко я изправи на крака. Тя вдигна глава и погледна в две дълбоки черни очи. Пред нея стоеше циганка, вързала на кръста си кърпа, от която се подаваха прясно набрани билки. В колана на полата бе затъкнат нож с форма на сърп.

Погледът на жената я прониза болезнено. Сбръчканото, обрулено от ветровете лице внушаваше страх. Момиченцето понечи да побегне, но циганката я задържа с желязна хватка. Лицето й изведнъж се промени, стана меко, почти нежно.

Малката кимна колебливо.

- Дали игуменката ще ме накаже, задето се скарах с графинята?

Старата циганка сякаш не я чу. Гледаше през нея все едно виждаше нещо в далечината. След малко се изсмя дрезгаво.

- Вярвай ми, момиче, ще дойде ден графинята - а и не само тя, ще се кланя пред теб!

Протегна ръка и с бързо движение скъса верижката от шията на бегълката. Погледна сребърното кръстче и кимна доволно.

- Ще го взема като залог, за да не забравите коя съм, мадмоазел. Един ден сигурно ще се срещнем отново.

Циганката направи поклон и отново се изсмя дрезгаво. Смехът й отекна призрачно в гората и момичето никога не го забрави. Монахините все пак успяха да я настигнат и я върнаха в манастира, за да я накажат за непослушанието и за спора с графинята. Десет удара с пръчка.

- Нямаш право дори да говориш с дъщеря на херцогиня. Ако тя благоволи да си поиграе с теб, си длъжна да го приемеш като висока, незаслужена чест — обясни абатисата, наблюдаваща с равнодушно изражение как една сестра изпълнява наказанието.

Малката не заплака, въпреки че болката извика сълзи в очите й, а подутите й пръсти пареха непоносимо. Игуменката покани херцогинята и дъщеря й да влязат. Чу се шумолене на копринени поли и тракане на токчета. Монахините се снишиха в дълбок поклон.

Вирнала брадичка, херцогинята положи ръка върху рамото на дъщеря си и гривните й зазвъняха тихо. В погледа, отправен към наказаната, се четеше досада и пренебрежение.

Момичето засрамено сведе глава.

- Мадмоазел Поасон желае покорно да помоли за извинение — обяви абатисата.

Момичето погледна към графинята и видя как в очите й блесна надменен триумф. Това я накара да се разколебае. В сърцето й се надигнаха последните остатъци от гордост, ала заплашителното лице на абатисата я принуди да сведе глава.

- Извинете — прошепна едва чуто тя.

Всички знаеха, че не тя, а графинята започна караницата, но въпреки това наказаха нея - това беше много по-унизително и болезнено от десетте удара с пръчка.

- Не забравихте ли нещо, мадмоазел Поасон? — попита с режещ глас абатисата.

Трябваше й малко време, докато разбере какво иска абатисата. Направи лек поклон и понечи да се изправи бързо, но изведнъж усети върху тила си пръчката на майката игуменка, която я принуди да сведе глава и да се наведе силно напред и надолу. Отвори очи и видя точно пред себе си красиво избродираната пола на малката графиня. Ето че пророчеството на старата циганка се сбъдна съвсем скоро, макар и обърнато с главата надолу. Как да забрави това унижение... (Превод: Ваня Пенева)

Еми МАРИЯНСКА

Още

Художникът на Краля Слънце

Художникът на Краля Слънце

Още

"Жан Дю Бари: фаворитката на краля" на голям екран в цялата страна

"Жан Дю Бари: фаворитката на краля" на голям екран в цялата страна

Още

Германия върна на Франция книги на Волтер, откраднати от нацистите

Германия върна на Франция книги на Волтер, откраднати от нацистите

Още

Кралицата отровителка Катерина Медичи се подвизава в  "Предсказанието" на Александър Дюма

Кралицата отровителка Катерина Медичи се подвизава в "Предсказанието" на Александър Дюма

 

ИЗБРАНО
Коментирай 4

Календар

Препоръчваме ви

Сметана оглушава напълно и умира след психичен срив

200 години от рождението и 140 години от смъртта на автора на операта "Продадена невеста"

Джаз легендата Дюк Елингтън дарил свой концерт на Съветската армия

Музикантът е носител на 11 "Грами" и е награждаван лично от двама американски президенти

Дзукеро като захар и като горчилката, която ражда хита му "Senza una Donna"

Италианската звезда идва за пети път у нас с два концерта - за първи път във Варна на 27 април и на 29 април в Зала 1 на НДК

Франц Кафка – модерният, загадъчният, вдъхновяващият

Произведенията му засягат вечни човешки теми - отчуждението, тоталния контрол, самотата и абсурдите на битието

С парите от Нобеловата си награда той създава музей

Шарл Гуно написва опера по творба на Фредерик Мистрал