Казват, че той е най-просветеният и прогресивен ум на френския 18-и век. Изглежда нетипичен за епохата си - атеист, осъждащ дръзко предразсъдъците, вярващ в разума, отстояващ свободата.

Какво може да се каже, освен че Дени Дидро е изпреварил времето си! А също и че може би и днес - три века по-късно, на света е нужен точно такъв просветлен ум?

Статуя на Дени Дидро (1713 - 1784) на площад "Сен Жермен де Пре", Париж. Публикувано в „Изобразителният свят” (1884), Снимка: Getty Images

Дидро е не само философ, но и политолог, казано на съвременен език. И не само това - той оставя ярки следи в историята на литературните жанрове, като извършва истинска революция с размислите си за драматургията, актьорската игра и обществените взаимоотношения.

Може да се каже, че философът слага началото на литературната критика с рецензиите си и проявява не само интелектуални, но и организаторски способности по издаването на един от най-големите проекти на своя век - "Енциклопедията".

"Енциклопедията"

Що за човек може да постигне всичко това в един човешки живот? - Дени Дидро е роден на 5-и октомври 1713-а година в един малък град в Североизточна Франция - Лангър. На власт все още е Луи XIV, макар господството му да е към своя край. В страната цари покорство и невежество. Франция води изтощителни за народа вътрешни и външни войни.

В такова време се ражда този светъл ум, който ще озари с личността си не само своята страна, а целия свят.

Около 1760 г.: Дени Дидро (1713 - 1784), Снимка: Getty Images

Дидро произхожда от богато и религиозно семейство на занаятчии. Първороден син е на родителите си, които ще имат шест деца, от които две от тях ще загубят още в ранната им възраст. Чичото на малкия Дени е духовник, а един от братята му ще стане свещеник. Сестра му - монахиня. Единствен той ще се съмнява във всесилието на Бог и ще търси причините за несправедливото житие на праведните.

Вероятно атеизмът му се поражда още в годините, когато го пращат да учи при йезуитите, известни със строгите си методи на обучение и наказанията. Сам признава, че още 13-годишен не изпитвал никакво влечение към църквата и църковния живот.

Портрет на Дидро от Жан-Батист Грьоз, 1766 г.

От рано близките му забелязвали, че е чувствителен, но непокорен. Бунтувал се срещу бруталната дисциплина в училище и дори се случвало да се "защити" физически.

Може да се каже, че не е зачитал силно и родителския авторитет, защото без да поиска разрешение от баща си, на 15 обявява, че заминава за Париж.

Статуя на Дени Дидро (1713 - 1784) на площад "Сен Жермен де Пре", Париж

Там Дидро се записва да учи теология и философия в Сорбоната, което за кратко успокоило баща му, че може би "Бог ще вразуми сина му". С намерението да стане свещеник, обаче, било свършено. Теологията не само не направила младежа религиозен, но го накарала по-силно да се съмнява.

Баща му останал дълбоко разочарован и лишил 19-годишния си син от подкрепа - както морална, така и финансова.

Дидро приел волята му и работел каквото му падне, а с изработеното живеел бохемски. Преминал през чиновническа работа в правна кантора, после давал уроци по математика, превеждал от английски на френски език, и макар че съвсем не било в кръвта му да възпитава деца, по едно време работел като възпитател.

В Париж вечер се скитал по кафенетата и склонността му да води философски дискусии, често го превръщала в интересен събеседник, за някой платежоспособен човек, който да му плати вечерята. Славел се и като флиртаджия и любовчия.

Около 1765 г.: Портрет на френския писател и учен Дени Дидро (1713 - 1784) / Снимка: Getty Images

Знаменателна среща слага някакъв вододел между този му начин на живот и следващия - по-градивен период в живота му. Дени Дидро среща Жан-Жак Русо през 1742-ра година. И двамата са бедни интелектуалци, пребиваващи в Париж. Разхождали се, играели карти и спорели. Така се ражда тяхното приятелство.

Запален от Русо, Дидро се хваща за перото и скоро след първите си писмени бележки, публикува свои размисли в изданието "Pensées philosophiques" (б.а. "Философски мисли" от 1746 г.). Там за пръв път виждаме Дидро, разсъждаващ за разума и свободата на мисълта; за морала, който няма пряка връзка с религиозността и човек трябва да прави добро не заради Всевиждащия, или за награда, а заради самото добро.

Всички тези дръзки за догматичното мислене схващания Дидро публикувал анонимно. Той все още се боял да излезе открито срещу установената религия и абсолютната власт на монарха. Дори се застраховал в самото начало с думите: "Ако тези мисли не се харесат на никого, значи те са несъмнено лоши; но в моите очи ще бъдат достойни за презрение, ако се понравят на всеки".

"Пробата" с анонимното авторство се оказва доста проницателна, защото книгата била изгорена по заповед на Парижкия парламент. Но пък сред хората започнало да се разчува, че "млад човек е написал изгорената книга" и интересът към нея растял.

Около 1750 г. френският философ и писател Франсоа Мари Аруе, по-известен като Волтер (1694 - 1778), на вечеря, на която присъстват колеги интелектуалци д'Аламбер (1717 - 1783), Мармонтел (1723 - 1799), Дидро (1713 - 1784) , la Harpe (1739 - 1803), Снимка: Getty Images

Скоро се разбира кой стои зад бунтовническите мисли и Дидро бил затворен. Обвинението се хванало за нещо, което в очите на мнозина изглеждало повече от богохулно. А именно, че познанието идва от сетивата, а не от божественото откровение. Самото заглавие на публикацията му звучало предизвикателно - "Lettre sur les aveugles à l'usage de ceux qui voient", в превод - "Писмо за слепите, предназначено за зрящите".

Веднъж хвърлил ръкавица на Църквата и нейните догми, Дидро не се отказва от бунта си и в затвора. Там дал пълна воля на своята дързост, но в същото време решил, че е добре да почака с публикуването на новите си размисли и да ги предложи на бъдещите поколения.

Гипсов бюст на Дени Дидро, Източник: Музей на Санкт-Петербург

Няколко месеца преди да го затворят, той вече имал грандиозен план - "Енциклопедията". Замисълът му бил да събере най-добрите интелектуалци на своето време, за да създаде съвместно с тях поредица от трудове по философия, изкуства и занаяти.

Преди Дидро никой не намирал за нужно в писмена форма да сподели на достъпен език за обикновените хора практическите си знания, макар вече да били излизали и други енциклопедии. Така че той е истински първопроходец на тази образователна форма и революционер на Просвещението.

 

 

Дидро съзнавал, че и този му проект ще скандализира Църквата, понеже идеята му била в центъра на вниманието да седи човекът, а не Бог. Още щом се разчува за "Енциклопедията", тя предизвиква истинска война в различни кръгове: между философите; между католиците и кралския двор; между литературните познавачи и цензурата. Всяка от тези групи си имала своите мотиви да отхвърли прогресивната идея.

Серия от диаграми, показващи дизайна и функцията на система за заключване на канали, около 1770 г. Илюстрациите показват (отгоре надолу) участък от канал с шлюзове, участъци от шлюз, празни и пълни с вода, и изглед отгоре на шлюз . Оригинална публикация: „Енциклопедия“ от Дени Дидро / Снимка: Getty Images

Но враговете на Дидро го подценяват. Той измисля гениален начин да се справи с цензурата. Знаете ли как? - Като слага безобидни заглавия, които да не будят интереса на заинтересованите от скандала. Примерно, в глава озаглавена "Система на човешкото познание" първо започва да говори за теологията, а покрай религията вмъква и разсъждения за магията, и то за черната магия.

"Енциклопедията" е историческо събитие не само за Франция, но за целия свят. Работилите по нея в продължение на 26 години създават с ръчно изписване 28 тома текстове и 11 тома гравюри . В проекта участват типографи, кожари, подвързвачи и печатари. Дидро се проявява като вещ редактор и подрежда статиите, като преди това ги коригира. Сам написва 1984 статии.

За жалост, обаче, тъкмо "Енциклопедията" се оказва препъни-камъкът в отношенията му с Русо. Двамата приятели изпадат в противоречия. Звучи като несериозна причина за скарване тази, че Дидро смятал, че мястото на философа е в сърцето на града, а Русо - в уединение, но именно този спор запалил искрата на злостна дискусия между двамата. Дидро считал схващането на Русо, че самоизолацията носи свобода, за дезертьорство от проблематиката на живота.

Няма да повярвате, но този наглед невинен спор прерастнал в такава война, че Русо направо се обявил против "Енциклопедията" и започнал да я хули като "недостоверна". Това е краят на приятелството между двамата. Както и да се опитвал Дидро по-късно да възстанови старите им близки отношения, преглъщайки обидата, Русо се дистанцирал от него.

Дени Дидро, в дискусия с други философи. Илюстрация

Съвременните философи откриват и по-сериозни различия в схващанията на двамата. Например, по темата образование. Русо считал, че бедните нямат нужда от обучение, докато Дидро защитавал тезата, че образованието трябва да е за мнозинството, а не само за привилегировани. Дидро не само теоретично защитавал тази теза, но и практически се опитал да я официализира, като съставя проект за университет за всеки, без разлика на пол, или социално положение.

Портрет на Дидро, неизв. автор

"Енциклопедията" излиза през 1751-ва година и има феноменален успех. Но я забраняват! Враговете на просветителските идеи са силни. Натискът върху авторите на труда стават толкова безцеремонно застрашителни, че автор като Волтер бил напът да се откаже от проекта.

Дидро се чувствал предаден и уморен. И въпреки това до последния си дъх не се отказва да критикува политическото самодоволство на елитите. Развива теория, как може да се създаде държава, която да защитава слабите от пазарната сила. Неразбран от мнозина от съвременниците си, вярвал в разума на бъдещите поколения. Век след това произведенията му за пръв път излизат нецензурирани и в тях наистина блесва просветеният му ум.

Днес всички говорят за равен достъп до знания, свобода, критично мислене и социална отговорност, и всичко това трябва да отчетем като изпреварили времето си напредничави идеи на мислителя Дени Дидро.

Дидро е по-близо от другите материалисти метафизици от 18-и век и до идеята за самодвижение на материята. Изказва догадки за съществуване в неживата природа на способност за биологическа еволюция. Приема, че съзнанието на законодателите е решаващ фактор в историческото развитие. Развива реалистични естетически възгледи в много сфери - литература, наука, изкуство. Създателят на "Енциклопедията" сам е пример за енциклопедична личност.

Сигурно ще ви е любопитно, какъв е бил личният му живот. През 1743-та година Дидро се жени за Антоанет Шампион, която му ражда четири деца - две момчета и две момичета. За жалост, от децата му оцелява само една дъщеря и тя написва първата биография на своя знаменит баща.

Семейството живеело в скромен апартамент на петия етаж на стара парижка сграда. Чак към края на живота си Дидро и близките му се настанили в хубава къща, но това става благодарение на един височайш подарък: 60-годишният Дидро посетил императрица Екатерина Велика по нейна покана и й гостувал половин година. Именно руската императрица му купува дом в аристократичния квартал "Сен Жермен". Познанството между двамата, обаче, датирало от години преди това. В израз на уважение към идеите на Дидро, Екатерина Велика му предоставила личната си библиотека и го назначила на заплата за свой придворен библиотекар.

Дидро изпитвал огромно уважение към императрицата и скромно отбелязвал, че не му остава толкова дълъг живот, че да заслужи парите и високата чест.

Изглежда точно по време на пътуването си до Русия, обаче, философът се простудява и се разболява от туберкулоза. На 31-ви юли 1784-та година Дидро умира на 70-годишна възраст.

Паметна плоча на Исаевския площад в Санкт-Петербург, указваща мястото, където е живял Дидро

След смъртта му много философи са се опитвали да разяснят, какво в трудовете му е предизвиквало такова брожение сред просветителите. Във "Философски мисли" той се възправя срещу Бог и буквално го критикува, че стои "затворен зад стените на храма". Точната му фраза е "Разширете Бога!"

Дидро подхожда критично към фундаментални принципи на религията. Критиците му са смятали, че по този начин подкопава вярата в бог. Днес ние разбираме, че всъщност е подхождал към пантеизма чисто аналитично повече като философ, отколкото като теолог.

Дидро се интересува от сложния въпрос за произхода на живота. " Какво ще се случи, когато слънцето угасне?, пита той. - Растенията ще загинат, животните ще измрат и земята ще остане самотна и няма. Запалете светилото и мигом вие възстановявате необходимата причина за безброй нови поколения".

И пак, за "Енциклопедията": Въпреки че тя е дело на група автори, определено носи духа на Дидро. И още един любопитен факт: След като е забранена, "Енциклопедията" е легализирана благодарение на активната намеса на Мадам дьо Помпадур, и то само четири месеца след забраната. На Дидро, обаче, му било забранено да публикува във Франция и затова той издава сборника си "Избрани съчинения" в Холандия.

„Монахинята“

Един роман излиза след смъртта на Дени Дидро, и това е "Монахинята". Издава го книжарят Бюисон през 1796-а година. Романът е дълбоко проникновен анализ на човешката душа и отношенията й с морала. Героинята Сюзан е вярваща, но и съмняваща се. Буйният й нрав противоречи на битието й като монахиня. Дали, обаче, ще намери съюзници по пътя си към освобождение на мисълта си от догмите?...

Всъщност, Сюзан си има реален прототип - Маргьорит Дьоламар. По нея бил увлечен маркиз дьо Кроамар. Дидро и негови приятели решават да водят кореспонденция с него от името на монахинята. Когато, обаче, маркизът обявил, че иска да стане неин покровител, пишещите писмата търсейки изход от ситуацията, решили да "убият" младата жена. Тази мистификация била разкрита след години и от морална гледна точка може да се тълкува двузначно, или по-скоро като не особено пристойна постъпка на авторите на писмата, но това е друга тема. Завръщайки се от Русия, Дидро донесъл във Франция редактиран вариант на романа си.

Безспорни качества има друг роман на Дидро - "Жак Фаталиста и неговият господар". Действието и героите в него са условни. Главният герой неслучайно е наречен фаталист - той счита, че всякаква съпротива срещу предначертаното от съдбата е безсмислена. Въпреки това полага усилия с находчивост и упоритост да постига целите си. Жак е сложна личност. Той изглежда равнодушен егоист, но се вълнува от несправедливостите. Дълбоко в себе си вярва в доброто, макар да възпитава у себе си хладен разум. Много от тези черти на характера на героя съответстват на самия Дидро.

Що се отнася до политическите възгледи на философа, то теорията му е достъпно изложена в "Племенникът на Рамо". При естествено състояние хората не познават неравенството, подчертава Дидро и търси причините за това неравенство в обществата. Той развива теорията, че конфликтите са породени предимно от различията в интересите на хората. Смята, че в обществата трябва да има строга организация и ред.

В творбата си "Парадокс за актьора" Дидро развива една съвременно звучаща теория за играта. Той гледа на актьора като на посредник между драматурга и публиката, който трябва да предаде вярно емоциите, без преиграване. Самият Дидро не понасял показната чувствителност в реалния живот и съветва актьорите да внимават за нея в играта си. Ето защо Дидро препоръчва на актьорите да не залагат само на своя талант, а да рационализират играта си съобразно посланията до публиката - те да звучат правдиво.

Дидро е истински първопроходчик на театралната теория с концепцията за промяна в подхода към актьорската игра. Според него големите актьори трябва да наблюдават и опознават човешката природа, и да я подражават, а не да играят себе си. Чувствителността, според него не е свойствена на големите гении.

 

Според него талантът се състои в това, актьорът да предаде точно и вярно външните белези на чувството. Добрият актьор владее публиката не с екзалтирана престореност, а с овладяно осмисляне, смята Дидро. Критерий, който напълно съответства на съвременното виждане за добра актьорска игра.

„Жак Фаталиста и неговият господар“

Всичко това говори какъв истински гений е имало Просвещението в лицето на Дени Дидро. Този колос на човешкия разум, изпреварил времето си с няколко века, е оставил ярки следи в толкова области на познанието, че е трудно да определим в коя от тях е бил най-добър.

Енциклопедичната му личност прозорливо посвещава себе си на бъдещите поколения, и днес това е факт, безусловно будещ респект и възхита.

Еми МАРИЯНСКА