Вдъхновяващо за човешкия род е да си припомня, че на земята са се раждали гении като Блез Паскал. Преди цели четири века, този "венец на човешкия ум" е създал сметачна машина - първообраз на днешния калкулатор, на негово име е кръстен език за програмиране, закон, триъгълник, единица за измерване на налягане и напрежение, кратер на Луната, престижни университети и Годишната френска награда за наука.

Като прибавим към всичко това неговите философски мисли, събрани в трактати -шедьоври и отбележим, че умира едва на 39, в нас се пробуждат възхищение и респект пред личността на един необикновен човек, чиито постижения граничат с божественото откровение.

Всъщност, много от неговите изследователи считат, че внезапното обръщане на учения към християнската религия, или както той нарича това - "свръхестествената пробуда" в една мистериозна нощ, може да има връзка с този огромен заряд, който има неговия ум.

Блез Паскал (1623 - 1662), ок. 1650 г. / Снимка: Getty Images

Блез Паскал (1623-1662) е изключителен френски математик, механик, физик, писател и философ. Той е един от класиците на френската литература и в същото време - един от основателите на математическия анализ, теорията на вероятностите и проективната геометрия, създателят на първите образци на изчислителната технология, автор на основния закон на хидростатиката.

Енциклопедичната му личност има толкова широк периметър, че човек остава респектиран от универсалния му гений.

Мнозина си задават въпроса, как е успял да се занимава с толкова различни дейности и да успее в тях, при положение, че почти през целия си живот е бил тежко болен. Притежавал е уникална способност да прониква дълбоко в същността на нещата и по пътя на логиката да извежда закономерности. Предвидил е много идеи, които други учени след него успяват да разгърнат и да достигнат до открития, върху които е построена науката днес.

Блез Паскал, ок. 1660 г. / Снимка: Getty Images

Блез Паскал е роден на 19-и юни 1623-та година във френския град Клермон-Феран в семейството на чиновник, председател на данъчна служба. Съвсем малък е - едва на 3, когато майка му умира. Има две сестри. След смъртта на майката, семейството се премества да живее в Париж.

Бащата на малкия Блез - Етиен Паскал, забелязва, че синът му е "особено дете". Насърчава го в образованието, като особено заляга на математиката. Самият той бил отличен математик - откривател на неизвестна алгебрична крива и член на специална комисия под егидата на кардинал Ришельо. Освен математика, Етиен Паскал искал синът му да учи древни езици. Разпределял заниманията така, че езиците да не изостават от математиката. Дори веднъж скрил учебниците по геометрия, но забелязал, че Блез чертае с въглища различни фигури, по памет от учебника.

Блез Паскал, ок. 1640 г. / Снимка: Getty Images

Младият гений стигнал сам до трийсет и втората теорема на Евклид. Буквално преоткрива геометрията на древните. Етиен Паскал останал шокиран, що за дете е неговото?!?

Блез Паскал бил на 11, когато на една вечеря някой по невнимание ударил с нож фаянсова чиния на масата и това произвело вибрационен звук. Блез повторил това, а после докоснал ястието в чинията с пръст и звукът изчезнал. За да намери обяснение за този процес, направил още няколко опита, които по-късно ще опише в "Трактат за звуците". На 14 се запознава със знаменития френски геометрик Дезарг. на 17 публикува първата си печатна творба - "Експеримент върху конични сечения" - истински шедьовър, който влиза в златния фонд на математиката.

През януари 1640-а семейство Паскал се премества в Руан. Блез е на 17 - младеж, който трябва не само да учи, но и да се забавлява. Той, обаче, постоянно се чувствал неразположен. Здравето му създавало проблеми с широк спектър от болести. Енергията му се изчерпвала, но необикновеният му ум не му давал мира да почива.

Баща му бил много зает с изчисления на мита и данъци, та също нямал време за забавления, така че да отклони и сина си от книгите. Виждайки това, Паскал решил да облекчи труда на баща си, като създаде изчислително устройство. На 19 започва да работи по създаването на своята машина за сумиране "Паскалин".

Един от първите прототипи на изчислителната машина

Машината на Паскал става прототип на калкулатора - извършва изчисления с шестцифрени числа. Паскал наблюдавал изработката й, но се намерил фалшификатор, който копирал "броящото колело" и въпреки че ерзацът не можел да смята, младият учен останал дълбоко разочарован от тази човешка мерзост и се отказал да усъвършенства изобретението си.

Тогава приятелите му се обърнали към канцлера Сегюе, да посъветва Паскал да продължи работата си. През 1645-а година Блез Паскал подарява на Сегюе завършен модел на машината и четири години по-късно получава и нещо като сертификат за нея от краля. Във Франция започват да го наричат "френския Архимед".

Блез Паскал (1623 - 1662), ок. 1650 г. / Снимка: Getty Images

В този период Блез Паскал се запознава с религиозното учение Янсенизъм (б.а. движение в католическата църква през 17-18 век, обявено за ерес, застрашаваща кралската власт. Основателят му - холандският теолог Корнелий Янсен (1585-1638) смята, че Божията милост не се дава на всички вярващи, а само на тесен кръг избрани от Бог хора, от които се очаква непоколебима вяра и непрестанна борба срещу злото, едно от които е възгордяването).

Паскал прочита трактата "За преобразяването на вътрешния човек" и намира сходство между учението и стремлението си за "величие, знание и удоволствие", но също така и колко греховно може да бъде това стремление. Науката го тласка към дръзки идеи, а успехите му не трябва да карат егото му да се възгордява. На това го учи янсенизмът. Заинтригуван е от тръбата на италианеца Торичели и започва собствени експерименти. Публикува наблюденията си в трактата "Нови експерименти относно пустотата", с който доказва съществуването на атмосферното налягане и по този начин опровергава аксиоми на старата физика. Славата му все повече расте. Трудно е да останеш скромен, когато всички наоколо ти се възхищават. 

"Колелото на Паскал" - първата сметачна машина

През същия период Паскал изобретява спринцовката и създава хидравличната преса - на принципа, станал известен като закон на Паскал, който гласи, че налягането, приложено върху затворена течност, се предава безпрепятствено през течността във всички посоки.

През 1651-ва година умира бащата на Паскал, а по-малката му сестра, която била известна като светска красавица, влиза в манастир. Останал сам, той като че ли се чувствал в безтегловност. Здравословното му състояние още повече се влошава. Лекарите го посъветвали да избягва стреса и да общува повече.

Паскал демонстрира публично своята аритметична машина и организира физически експерименти, спечелвайки общо възхищение. Установява светски отношения с видни представители на френското общество. Радва се на всеобщо внимание, но благодарение на янсенизма поддържа духа си скромно отдаден на науката. Светското общество, в което се движи, му дава повод за много размисли върху човешкото поведение и нрави. По-късно от тези наблюдения ще се родят неговите "Мисли", посветени на смисъла на живота, целта на човека, както и на връзката на човека с Бог.

Всяко съприкосновение с живота раждало у него идеи. Ще се учудите, но залозите в хазартните игри му дали повод за размисъл върху теорията на вероятностите. Паскал създава "Трактат за аритметичния триъгълник" и в писмо до Парижката академия съобщава, че подготвя фундаментална работа, озаглавена "Математиката на случайността".

През ноември 1654-та претърпява инцидент с каретата, в която пътува. Едва оцелява. Няколко дни след това получава епилептичен припадък. Изпада в състояние на екстаз за няколко часа. По-късно ще твърди, че в нощта на 23-ти срещу 24-ти ноември 1654-та е видял Бог и е разговарял с Него. В резултат на това мистично просветление получил послание, което записал на парче пергамент и после пришил в дрехата си. Биографите му наричат тази реликва "Мемориалът на Паскал". Ученият не се разделил с нея до смъртта си. Признал преживяването си единствено с изповедника си, като го наричал "Feu" - "огън". Напуснал Париж, за да се уедини в Бенедектинския женски манастир в Порт-Роял. Реликвата била намерена чак след смъртта му.

След мистериозното преживяване, Паскал напълно прекратява заниманията си с наука. Като че ли Бог му казал в онази нощ да спре, за да не  отиде по-далеч от позволеното?... В манастира следвал аскетичния живот на отшелниците и здравето му значително се подобрило. Там посветил всичките си сили на литературата, в защита на "вечните ценности". Подготвил на основата на янсенизма учебниците "Елементи на геометрията" с приложенията "За математическия ум" и "Изкуството да убеждаваш".

Духовен лидер на манастира Порт-Роял по онова време бил един много образован човек - докторът от Сорбоната Антоан Арно. По негово искане Паскал се включил в полемиката на янсенистите с йезуитите и създава блестящите си "Писма до един провинциал". Писмата били публикувани под псевдоним и предизвикали скандал. Волтер пише: "Имаше много опити да се представят йезуитите като отвратителни, но Паскал направи повече - показа ги нелепо."

Ученият, обаче, изпада в немилост и под заплахата да бъде осъден, бил принуден да се крие. Известен период от време се местел непрекъснато под фалшиви имена. От 1658-а година здравето на Паскал бързо се влошило. Според съвременните данни, през краткия си живот той е страдал от цял ​​комплекс сериозни заболявания: злокачествен мозъчен тумор, чревна туберкулоза и ревматизъм. Главоболието му било почти постоянно.

През 1660-а година го посетил лекар, който се учудил, колко възрастен може да изглежда човек на 37. Блез Паскал споделил, че знае, че е много болен и че скоро ще умре, но не изпитва никакъв страх от смъртта. Този изключително умен човек, успял да съхрани скромността си и бил благодетелен до края си. С особена обич се отнасял към бедните.

"Той никога не отказваше милостиня на никого, въпреки че самият той не беше богат и разходите, които изискваха честите му заболявания, надвишаваха доходите му", свидетелстват хора от обкръжението му. Случвало се дори да вземе пари назаем, за да помогне на някой нуждаещ се. През есента на 1661-ва година Паскал споделил с херцог дьо Роан, че има идея за транспорт на бедните хора в големите градове. Така в Париж възниква общественият транспорт, наречен по-късно "омнибус".

Блез Паскал живеел скромно и веднъж казал на приятели: "Забелязах, че колкото и да е беден човек, след смъртта му винаги остава нещо".

Малко преди смъртта си приел бездомник в дома си, заедно със сина му, а момчето било болно от варицела. Когато лекарите му казали, че е опасно да живее в една къща с инфекциозно болен, Паскал отвърнал, че не може да изгони болен човек и въпреки лошото си здраве, той напуснал дома си и отишъл при сестра си.

През октомври 1661-ва, в разгара на ново злостно преследване на янсенистите, сестрата на Паскал - Жаклин умира. Това бил нов тежък удар за него. На другата година болестите му се обострят и след продължително залежаване, на 19-и август 1662-ра година ученият умира. Причината за смъртта му вероятно е била туберкулоза, рак на стомаха, или комбинация от двете. Погребват го в енорийската църква "Сент Етиен дю Мон" в Париж.

След смъртта му голяма част от неговите трудове са преписани "отсято", както се изразява един от биографите му. За учените, обаче, той си остава "царят в царството на умовете".

Блез Паскал ни завещава две ценни съчинения: "Писма до един провинциал" (1б57 г.) и "Мисли" (издадена посмъртно). През цялото му творчество преминава като лично преживяна неговата тревога за човека.

"Човекът е само тръстика, най-крехкото нещо в природата, но той е мислеща тръстика." Ученият подчертава, че достойнството на човека е в мисълта: "Човек очевидно е създаден да мисли. В това се състои цялото му достойнство и заслуга..."

"Какво е човекът? Той е изпълнен с разум и страсти, величие и грехопадение, той е ангел и звяр... Но тези противоречия се срещат някъде във Вселената в една точка, и тази точка е човекът. Той е средата между всичко и нищо. Той е единство на противоположности", смята философът Блез Паскал.

За него, въпреки преживяното в онази мистериозна нощ, Богът е "скрит Бог", "скрита безкрайност". Да го наподобиш, означава да преодоляваш себе си със силата на мисълта.

"Всички не могат да бъдат ангели, но всеки може със силата на разума си да не бъде звяр. Ако Бог съществува, от този облог ще спечелите вечния блажен живот в Отвъдния свят. Ако Бог не съществува, какво ще загубите? Нищо. Земният ви живот ще протече с достойнство, което сами сте си наложили", написва ученият.

Паскал използва традиционния по негово време синтез между религия, космогония и метафизика. Определя религията като лично дело и въпрос на интимно разбиране. Според него доброто обществено устройство зависи от личния морал на управниците.

Блез Паскал не е писател от онзи "чист вид", с който сме свикнали да определяме литературната дейност, но той повлиява на бъдещите големи писатели като стил на мислене. Огромно е влиянието му върху Франсоа дьо Ларошфуко, Мадам дьо Лафайет, Сьорен Киркегор, Фьодор Достоевски, Хорхе Луис Борхес и др.

Еми МАРИЯНСКА