ФИЛОСОФСКИ ЪГЛИ
Хосе Ортега-и-Гасет, който видя опасността от бунта на масовия човек
140 години от рождението на един от знаковите испански философи и социолози, авторът на "Бунтът на масите"
Автор : / 3485 Прочита 1 Коментара
Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
Роденият в Мадрид Хосе Ортега-и-Гасет (1883—1955) е един от най-изтъкнатите съвременни испаноезични философи. И, оказва се, пророк и на нашето време, в което масовият човек управлява (или бива управляван) през технологи и социални мрежи.
Познат със своята "философия на конкретното", написал десетки страници срещу "абстрактния разум" и произтичащите от него опасности за културата и човешкия живот, испанският философ преминава още на младини през школата на неокантианството и феноменологията на Хусерл, след което е повлиян интелектуално от Дилтай, Шелер и "Битие и време" на Хайдегер.
През 30-те години на миналия век Ортега-и-Гасет достига върха на философското си развитие.
Далеч от това да отговаря на стереотипния образ на философ, седнал в своята кула от слонова кост, Ортега и Гасет е бил ангажиран със своето общество и неговите проблеми.
В неговите най-велики произведения, включително "Размисли за Дон Кихот", "Безгръбначна Испания" и "Бунтът на масите", философските идеи се прилагат директно за разбиране на проблемите, пред които са изправени испанското и европейското общество по това време.
Роден e на 9 май 1883 г. в богато семейство в Мадрид, родителите на Ортега са имали много връзки в испанската култура и политика. Баща му, Хосе Ортега Мунила, бил директор на престижния испански либерален вестник El Imparcial (основан през 1867 г. от дядо му по майчина линия).
Благодарение на тези връзки, редица испански политически личности са били редовни гости в семейния дом. Родителите на Хосе са го правили свидетел на всички тези разговори, заради което умът му се е развил още в ранна детска възраст.
Учител в началното училище бил първият, който забелязал гения на Ортега, като според него (учителя) той "знаел отговора още преди да има въпрос".
Ортега посещавал йезуитско училище в Малага. Знанията, които получава в йезуитския колеж "Miraflores del Palo", по-късно оказват сериозно влияние върху цялостното му творчество. Завършва през 1897 г. и започва да учи за кратко в Университета в Мадрид.
През 1905 г. отива в Германия, за да продължи образованието си, и посещава университетите в Лайпциг, Берлин и Марбург.
Ортега скоро се убеждава, че радикалният консерватизъм на Испания по това време спъва страната както социално, така и културно. Тази загриженост е видима през цялата професионална работа на Ортега в идеите му за социална и културна реформация.
Престоят му в Германия оказва важно влияние върху социолога - името на най-големия му син, Мигел Герман, е индикация за това.
Германската наука и култура, очевидно предлагащи рационално, обективно отношение както към индивида, така и към обществото, изглеждат точно това, от което Испания се нуждае, за да продължи напред, смятал той.
Но Ортега също вярвал, че "средиземноморската жизненост" е важно качество на народа му и е нещо, което той в никакъв случай не трябва да губи.
Въздействието на Германия върху мислите на Ортега за собствената му страна може да се види в първата му голяма публикация, "Размисли върху Дон Кихот" (1914) - книга, която далеч не е просто коментар върху известния испански роман, а служи като обобщение на мисълта на Ортега. Повлиян от идеята на биолога Джейкъб фон Юкул, че живият организъм трябва да бъде изследван в рамките на неговата среда, за да бъде разбран, Ортега твърди, че човешкият живот трябва също да бъде разбран чрез неговите обстоятелства.
Това е същият философ, който написа: "Аз - това съм аз, плюс моите обстоятелства".
Масите. Бунтът на масите
Това е ключовото произведение на Хосе Ортега-и-Гасет, с което той поставя най-популярната си теория, а именно за човекът-маса. Идеите за това произведение философът пише последователно в серия текстове в испанския вестник El Sol през 1929 г., а през 1930 г. излиза книгата "Бунтът на масите".
Ако всеки започне да прави изкуство и да претендира, че разбира от култура, какво ще стане с естетите, с тънките ценители - пита Хосе Ортега-и-Гасет в "Бунтът на масите". Някои наричат книгата "проява на консервативния страх на старите елити от масовото профанизиране".
Но това всъщност е изследване за произхода на "масовия човек" и процесите, при които масите получават все повече власт. То отразява ставащото в Европа след Първата световна война и раждането на тоталитарните режими.
През 1930 г. крал Алфонсо XIII абдикира от трона и така започва Втората република на Испания. Ортега, подобно на много други интелектуалци, вярвал, че това е техният шанс да осъществят промените, от които страната се нуждае.
След като се оттегля от поста си като професор по метафизика в Мадридския университет, сега в живота на философа започва нова политическа глава.
Основна характеристика на масовия човек е забравянето, дори прикриването на миналото от самия него. Този масов човек, пише Ортега, се изпразва предварително, разтоварва се от своята собствена история.....А желанието му за "прочистване", за "чиста революция", може да доведе само до руини, само да варваризъм.
Ортега-и-Гасет определя човека-маса:
"Маса е онзи, който поради определени причини не цени собствената си личност, а се чувства "като всички" и не се притеснява от това, добре му е да се чувства еднакъв с останалите".
Той обаче не се позовава на конкретни социални класи, както често се разбира погрешно в англоезичния свят.
Ортега заявява, че масовият човек може да бъде от всякакъв социален произход, но неговата конкретна цел е буржоазният образован човек, señorito satisfecho (доволният млад мъж или г-н Доволният), специалистът, който вярва, че има всичко и разширява влиянието си, виждайки собственото си невежество във всички около него.
В "Бунтът на масите" (1930 г.) Ортега развива идеята си за масовия човек: човек, "за когото да живееш означава да бъдеш всеки момент това, което вече си, без да си налагаш усилия за постигане на съвършенство; просто шамандури, които се носят по вълните. Въпреки че естествената им склонност е да следват хората около тях, Ортега вярва, че този човек доминира в съвременното общество. Контролът върху такива хора, не само в Испания, но и в цяла Европа, може да има ужасни последици.
Склонността им просто да имитират ценностите, навиците и модата около тях, вместо да мислят и действат автономно (или, да използваме екзистенциалистката терминология, автентично) може да има тежки последици.
През 1931 г. Ортега основава организацията Agrupación al Servicio de la República, група от "интелектуалци в услуга на републиката".
Но въпреки добрите му намерения, политическата кариера на Ортега е прекъсната, когато той напуска организацията само година по-късно.
Далеч от напредък, испанското общество става все по-поляризирано с нарастването на напрежението между левия и десния лагер. Стачките и обществените бунтове зачестяват - кулминацията им е през 1936 г. с Гражданската война в Испания, която завършва през 1939 г. с установяването на фашистката диктатура на Франсиско Франко.
Това обаче не било изненада за Ортега.
Въпреки че теорията му води до много обвинения в елитаризъм, Гасет твърди, че "всички класи имат своите маси".
"Посредственият човек, доволен от сливането с масите, няма никакво желание да се подобри или да се развива като индивид" казва той.
Без интерес да разбере света около себе си, масовият човек няма чувство за перспектива.
Това може да се види например в отношенията с технологиите. Ежедневието е проектирано през предмети като автомобили, телевизори или смартфони.
Фактът, че сме родени в свят, в който лесно можем да светнем с екрана, да изпратим текстово съобщение или да скочим в колата, означава, че е лесно да приемем тези неща за даденост.
Имайки предвид тази липса на историческа перспектива, Ортега предполага, че това "разглезено дете" е продукт на съвременното общество и той презира това дете.
"Вашите обстоятелства ви правят това, което сте, така че трябва да ги опознаете" казва той.
Ортега бил сигурен, че масовият манталитет в обществото предизвиква възхода на радикалните политически идеологии, довели до разпространението на фашистките режими в Европа по онова време, без да забравя този, който го принуждава да напусне собствената му страна.
И ако масовият манталитет е бил нещо, за което трябва да се тревожим през 30-те години на миналия век, то именно от него трябва да се тревожим и сега.
Какво би могъл да ни каже Ортега сега, докато се взираме в екраните на смартфоните, пасивно превъртаме новинарските емисии, консумираме масовата информация и следим най-новите тенденции?
Издателство "Колибри" преди няколко години издаде сборника "Европа и идеята за нация"
Националната държава и обединението на Европа
След като живее във Франция, Аржентина и Португалия, Ортега в крайна сметка се завръща в Испания през 1945 г., въпреки фактът, че строгата цензура, наложена от диктатурата на Франко, го затруднява да продължи интелектуалната си дейност.
Повечето от по-късните му конференции и лекции се провеждат в други европейски страни, където идеите му могат да бъдат изразени свободно.
Той се срещна с немския философ Мартин Хайдегер на конференция в Дармщат през 1951 г.
Публикувана посмъртно през 1960 г., последвалата книга на Ортега "Разговори за Европа" коментира националната държава, нейната роля и бъдещето й.
Принуден да напусне собствената си страна под фашистката диктатура, свидетел на две световни войни, едва ли е изненадващо, че националната държава е важна тема за Ортега. Той смята, че въпросът се крие отчасти във факта, че докато националната държава генерира голяма доза фанатизъм, ние често не сме в състояние да дадем точна дефиниция на такъв.
Ето какво пише той:
"Държавата започва, когато естествено разделени групи се оказват задължени да живеят заедно. Това задължение не им е натрапено насилствено, а предполага подтикваща цел, обща задача, която е поставена пред разделените групи. Преди всичко държавата е план за действие и програма за сътрудничество. Мъжете са призовани, за да могат заедно да направят нещо. Държавата не е нито кръвно родство, нито езиково единство, нито териториално единство, нито близост на местоживеенето. Не е нищо материално, инертно, фиксирано, ограничено. Това е чиста динамика - волята да се направи нещо общо - и благодарение на това концепцията за държавата не е ограничена от никакви физически ограничения."
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}