Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Цветан Тодоров: У всекиго от нас се крие по един варварин

IN MEMORIAM

Цветан Тодоров: У всекиго от нас се крие по един варварин

По повод смъртта на Цветан Тодоров, който почина на 7 февруари тази година, сайтът на Дойче Веле Qantara.de публикува дълго есе на авторитетния германски журналист Щефан Бухен

Цветан Тодоров (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

В него авторът се спира на една важна тема в творчеството на философа: темата за Другия, за диалога и недоразуменията между културите. Предлагаме Ви есето със съкращения:

През последните години философът все по-настойчиво предупреждаваше, че човечеството е подложено на тежко морално изпитание, което на всяка цена трябва да издържи, ако иска да продължи съществованието си като цивилизация. Според него в глобализирания свят все по-остро се поставя въпросът "Каква е поносимостта ти към Другия?". Редом с други философи, Цветан Тодоров искрено се тревожеше, че човечеството може да се самоунищожи. (...)

"Другият трябва да бъде открит"

Кога, защо и как у нас се поражда идеята за Другия? Какви образи на Другия възникват в съзнанието ни и какво следва от тях? Мислите на Цветан Тодоров кръжат около тези въпроси, които винаги излизат на преден план при срещата между различни култури. (...)

Цветан Тодоров много въздействащо описва произхода на стратегиите, с които европейските колонизатори налагат своята легитимация. "Ние" сме представителите на една по-висша универсална култура. За испанците, които завладяват Америка, това е християнството. По-късно легитимациите се сменят: човешки права, теории за расовото превъзходство или за цивилизационно-технологическото надмощие. В този смисъл може да се прехвърли мисловен паралел от претенциите на испанските колонизатори в Мексико, та чак до днешните аргументи, с които се оправдават военните намеси в името на универсални ценности.

Отстраняването на Саддам Хюсеин и Муамар Кадафи е нещо "добро", понеже те са тирани, които колят опозицията. Войната срещу талибаните е "справедлива", защото те потискат жените. Една бомбардировка на Иран също може да се окаже "правилна", защото тамошният режим беси хомосексуалните на строителни кранове.

Трудовете на Цветан Тодоров изострят съзнанието ни за подобни исторически паралели. При това българо-френският философ е всичко друго, но не и противник на универсалните ценности. Тодоров беше един от най-добрите познавачи и горещи привърженици на Просвещението. Той просто винаги е настоявал, че човешките права не могат с насилие да се наложат на една различна култура. Същото, според него, важи и за демокрацията, която той самият смята за най-доброто обществено устройство. И тъкмо поради това в началото на 1960-те години емигрира от комунистическа България във Франция.

През последните години Тодоров все по-често се тревожеше за западната демокрация - не толкова поради външните заплахи, а заради "интимните вътрешни врагове", които тя сама отглежда в лоното си. Философът имаше предвид две различни категории - ксенофобите и гибелните капиталисти. Още преди десет години Тодоров предупреждаваше за подема на ксенофобските партии в цяла Европа.(...)

Другият трябва да бъде открит, а не превзет и унищожен. Защото за човека по принцип е важно да има някаква култура. Тази култура му е необходима като своеобразен ерзац на поведеченската матрица, управлявана от инстинктите, която Хомо сапиенс постепенно е изгубил, изкачвайки еволюционната стълбица. Плурализмът на културите е благословия, защото диалогът дава шанс за образование и укрепване. Вместо да се стреми насила да направи другите щастливи, човек трябва да си даде сметка, че у всекиго от нас се крие по един варварин.

Да издигаш огради, за да не общуваш с другите култури - това, според Тодоров, е "нова форма на варварството". За философа "варварство" е много ценен обяснителен инструмент. То обхваща всичко, което противоречи на човешката цивилизация. Тук, според Тодоров, влизат както тероризмът, така и изтезанията, чийто ренесанс по време на президента Джордж У. Буш Тодоров смята за особено тревожен.

След 11-ти септември 2001 Тодоров се възправи срещу всички онези, които искаха да обяснят тероризма чрез исляма. Според него, насилието бива мотивирано не от вярата в една религиозна ценностна система - то е отмъщение за преживените унижения и за нихилизма.

За атентаторите от Париж той смяташе, че главното не е тяхната принадлежност към една екстремистка култура. Според него, те бяха "безкултурни". "Де-културализация" - така Тодоров нарича все по-разпространения феномен сред младите хора в мигрантските общности из Европа, който трябва най-напред да се разбере, за да може да му се противостои. "Борбата срещу тероризма" - като понятие и като съдържание Тодоров смята за интелектуално изхвърляне.

За "алтернативните факти"

Цветан Тодоров многократно е писал за това как в Европа и етноцентризмът, и расизмът, и национализмът, и фашизмът или сталинизмът са предателство към идеите на Просвещението и към толерантността. Той е предупреждавал, че може да се появят нови призраци, присвоили си част от експлозива на старите. Тодоров виждаше кълновете на едно ново предателство към Просвещението както в ксенофобските тенденции в Европа, така и в политиката на правителството на Буш.

Философът бе забелязал още една характеристика на Буш и неговата администрация: използването на "алтернативни факти". В противоречие с мнението на специалистите, тази администрация дълго време твърдеше, че Ирак разполага с биологически оръжия за масово унищожаване. "С други думи, независимо от партийния плурализъм и свободата на печата, все пак е възможно да убедиш населението в една либерална демокрация, че истината е лъжа, а лъжата - истина." Това написа Цветан Тодоров още през 2008 година. И така всъщност уцели сърцевината на проблема, с който днес очевидно трябва да се борят либералните демокрации.

*Текстът е публикуван тук

1/1

Цветан Тодоров (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

"Бащата на Шерлок Холмс" говорел с духове

"Съобщиха ми "оттам", че ще напусна този свят на 7 юли. Приготви всичко необходимо", съобщил Сър Артър Конан Дойл на съпругата си още през пролетта

Сър Лорънс Оливие: Омразата към Мерилин Монро е от най-силните чувства, които съм изпитвал

Не пожелавам на никого да учи актьорство от Кърк Дъглас и Бърт Ланкастър, казва едно към едно легендата за именитите си колеги

Шарл Азнавур: С Едит Пиаф не сме били любовници, това ни спаси

Като бях 30-годишен ме отхвърляха като грозен и нисък. Трябваше да прехвърля 90-те, за да ме нарекат ... елегантен, изповяда с ирония големият артист

Джаки Кенеди: Не искам да бъда наричана Първа дама. Звучи като кон за яздене

На 19 май се навършиха 23 години от смъртта на Жаклин Кенеди Онасис

Голямата любов на Антоан дьо Сент-Екзюпери - Натали Палей

Писмата му до нея са изпълнени с нежност и разкаяние

Жан Габен превръща мъжемелечката Марлене Дитрих в покорна домакиня

Непохватността и вдървената мимика стават запазена марка на големия актьор