ФИЛОСОФИЯ И ПОЛИТИКА
Философът Петер Слотердайк: В извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици
Петер Слотердейк е смятан за един от най-противоречивите и същевременно най-влиятелни консервативни интелектуалци в немскоговорящия свят
Автор: / 7166 Прочита 11 Коментара
Петер Слотердайк на Франкфуртския панаир на книгата през 2006 г. (Снимка: Getty Images/ Guliver Photos)
Философът Петер Слотердайк говори по актуални въпроси на нашето време: дали "Алтернатива за Германия" е партия на мъже в криза на средната възраст, трябва ли да бъдат забранени протестите срещу мерките, свързани с коронавируса и защо философските му концепции биват припознавани от политици на "Алтернатива за Германия".
Слотердайк е професор по философия и естетика. Книгата му "Критика на циничния разум", публикувана през 1983 г., е една от най-продаваните философски книги на 20-ти век.
Роден е през 1947 г. в Карлсруе. Майка му е германка, баща му нидерландец. Между 1968 и 1974 г. учи философия, история и немски език в Мюнхен и Хамбург. През 1976 г. Слотердайк се дипломира с темата "Жанровата история на автобиографията във Ваймарската република между 1918-1933 г."
Срещата с философа е в неговия наскоро реновиран апартамент в Берлин-Халензее. Стара сграда, мечта за всеки интериорен дизайнер: образцово убежище на средната класа, щедро обляти със светлина стаи, зимна градина, голяма картина в центъра на апартамента и много рафтове с книги.
Слотердайк се е преместил да живее от Карлсруе в Берлин. Съпругата му носи бисквитки и кафе. Когато сядаме да говорим в зимната градина, тя предлага вино, бира, вода. Слотердайк предпочита минерална вода.
- Господин Слотердайк, 28 години работихте като професор в Карлсруе, а преди около 2 години се преместихте да живеете в Берлин. Липсва ли Ви Карлсруе?
- Всъщност не. През цялото това време така и не станах истински карлсруец. Въпреки, че по ирония на съдбата съм роден там. Не се получи дълготрайна връзка. Нищо не ме накара да остана там.
- По време на периода Ви в Карлсруе бяхте ли стъпил с другия крак в Берлин, както правят много професори?
- Не. Преди имах подчертано отвращение към Берлин. Идвах тук от три до четири пъти годишно по професионални причини. Винаги бях щастлив, когато си тръгвах след няколко дни от този град. Хотелският живот не е моята силна страна.
- Как Ви се струва сега? Не като турист, а като гражданин на града?
- Развълнуван съм. Необичайната комбинация между живота в Халензее като на село и живота в центъра на Берлин - има нещо много завладяващо в нея.
- Вашето окончателно преместване се случи точно по средата на пика с коронавируса. Как прекарахте последните пандемични месеци?
- В щастливо отстъпление. Трябваше да завърша новата си книга ("Да накараш небето да говори", в Германия излезе на 26 октомври). Това не беше единствената причина да се оттегля и изолирам. Отново започнах да чета волно книги. Толкова много книжни лавици се бяха втренчили в мен, сякаш тези книги дълго време са чакали притежателят им да стане и техен читател.
- Изчитате ли до край започнатите книги?
- Ако върви, да. Ако се откажа наполовината, това е знак, че авторът изисква от мен твърде много търпение. Добрият автор трябва да осигури на читателя си енергията, с която да бъде теглен през цялата книга. Ако писателят представи своята изморителна страна, то тогава четенето се превръща в психотерапия. Читателят трябва да бъде компенсиран от автора в четенето.
- Всички говорят за т.нар. "култура на отхвърляне" (cancel culture). Считан сте за консервативен и стриктно аргументиран интелектуалец. Смятате ли, че все повече дебати биват водени не достатъчно провокативно?
- Това, което ми прави впечатление е, че има все повече мета-дебати. Изискват се дебати, но те реално не се водят. Всеки иска другият да се аргументира свободно, но ако може да започне първо той. С други думи: "Ти направи първата крачка, за да се скараме! Ще ти правя компания - или пък не!"
Може да се каже, Фридрих Велики е имал в Прусия повече свобода на изразяване отколкото е имало през 19 век, а след 1848 г. свободата на изразяване е по-голяма отколкото през 20 век. Почти всяко поколение има усещането, че преди него е имало повече свобода.
Снимка: iStock by Getty Images/ Guliver Photos
- Вие също ли?
- Не. Днес можете да кажете каквото си поискате, стига да сте готови да понесете неприятностите, които може да ви донесе това или пък ако сте достатъчно незначителен, че никой да не обърне внимание на отличителното ви мнение, което случайно да притесни някого.
Проблемът днес е по-скоро в това, че когато хората с някаква публична репутация казват нещо необичайно, те предизвикват разрушителни рефлекси в медиите, рефлекси, които не влизат толкова добре в играта при по-непопулярните. Очевидно има народна радост от увреждането на репутацията на популярни хора.
- Как е във Вашия случай? Вие много пъти се изказвахте за пандемията, критикувахте твърдата реакция на държавата, а в седмичника Die Zeit казвате: "Удивителни са регулаторните способности на правителствата по света и приказната скорост, с която по-големи и по-малки държави могат да бъдат парализирани от шок." Ядосаха ли Ви се заради това изказване?
- Да, появи се силен насрещен вятър. Но и да беше различно, пак нямаше да е правилно. И все пак не бих стигнал толкова далеч като стария Талейран, който казвал за себе си, че е стар чадър, по който плющи дъжд вече 40 години и още няколко капки нямат никакво значение. Обичам да цитирам това изречение, но не си го присвоявам напълно. Не всеки дъжд е нежелан, но има и нежелани валежи. Демонстрирането на пълно безразличие никога не е добра препоръка.
Снимка: iStock by Getty Images/ Guliver Photos
- Нещо наранявало ли Ви е в последно време?
- Добър въпрос. Мисля. Ако беше така, най-вероятно щях да имам готов отговор, който сигурно щях да премълча. В корона дебата нямаше нищо, което да е особено дразнещо за мен като личност. Направи ми впечатление как един фрустриран чуждестранен кореспондент на Франкфуртер Алгемайне (FAZ) искаше да настрои френски интелектуалци срещу мен, за да може после да пише за това.
- Философът и литературовед Ханс Улрих Гумбрехт от Станфорд написа есе за умиращия интелектуалец и в него твърди, че интелектуалецът вече няма право да се изразява рязко. "Лятото на 2020-та маркира края на интелектуалците: как без да забележим станахме клакьори на мнението на мнозинството?" - пише той. Според неговата теза много хора днес вече не могат да търпят провокации и очакват социална ангажираност от интелектуалците, и то на правилната страна. Бихте ли се съгласили?
- Гумбрехт наблюдава много правилно. В медиите например са останали много малко интелектуални опити.
Свободната спекулация процъфтява само в маргиналните медии. Публицистичното пространство обедня значително, защото всеки чувства задължение, че има задължение в мнението, което дава.
- В Берлин имаше грандиозни протести срещу мерките срещу коронавируса. Първоначално те бяха забранени, после отново позволени, с което станаха още по-многобройни. Смятате ли, че подобни мерки за забрани за разбираеми по време на пандемия?
- Не само разбираеми, но и неизбежни предвид факта, че такива демонстранти не само се събират, за да протестират срещу хигиенните разпоредби, но и за да ги нарушават. Не мога да разбера тези хора. Очевидно им липсва сензор или пък аз в моя живот съм използвал протестните си сили за други теми.
Не мога да си представя какво иска да постигне човек с това да отиде пред Бранденбургската врата и да вика: "Аз не вярвам на заплахата от коронавирус!" Струва ми се като позицията на противниците на глобализацията, които обявяват, че не са съгласни с въртенето на Земята.
Аз също бих предпочел да няма пандемии, но това, което се случва в момента в САЩ, Бразилия, Индия, Перу и тук в Европа, това безумно разпространение от човек на човек на невидимия перфиден Х, наречен Sars-CoV-2, не е въпрос просто на вяра.
- Някои философи като Джорджо Агамбен обаче смятат, че това ограничава основни права. Какво мислите?
- Едно основно право беше изтеглено заради друго такова - правото да бъдеш невредим спрямо това на свободата на движение. Никой от нас не беше подготвен за това, че пандемията не приключи за няколко седмици. Коронавирусът изисква търпение, а търпението не е характеристика на съвременните западни общества. Квалифицирахме се добре в нашето нетърпение и чакаме бързи връзки, бързи решения, бързи повишения. Всичко това не съвпада с инерцията на тази пандемия.
Възможно е да имаме ваксини до пролетта на следващата година, но до тогава трябва да се примирим с извънредното положение в здравната политика. Съвсем е в природата на нещата, че това има и политическо значение, което пробужда старото недоверие към класовата борба.
При извънредно положение държавата сваля кадифените си ръкавици, с които обикновено докосва гражданите. После показва железния юмрук, който е под кадифената ръкавица. Това означава, че държавата се свежда до чиста изпълнителна власт. Това е нещо, което трябва да притеснява всеки, който се застъпва за принципите на демокрацията, тоест разделението на властите и основните права.
Като апокалиптик, Агамбен посочи най-остро точно това.
- Ще се върне ли нормалността след пандемията?
- Това се питам и аз, но още повече се питам какъв ще бъде знакът за тази нормалност? Достатъчно ли е, че кината и концертните зали отново ще бъдат отворени и ще се върнат същите практики на сядане като в миналото? Че отново ще са позволени масовите събития? Че хората отново ще се чувстват свободни в излишни пътувания и шопинг капризи? Това всичко не би било убедително за мен.
Според мен единственият знак за завърналата се нормалност би бил по-широкият интерес към отварянето на въпроса за свободата, а не толкова на въпроса за сигурността. Високото ниво на хигиена в настоящото извънредно положение е производно на принудителното обобщено мислене за сигурността, която прониква отвсякъде в нашето ежедневие.
Нормалността, гледана политически, би могла да се възстанови, когато се стопи прекомерната подкрепа за ХДС/ ХСС, които сега се възползват от бонуса си като "решители на проблемите". И когато се изравнят Свободната демократическа партия (FDP) и Зелените, с техния реален потенциал. Елемент на ненормалност би било въпреки всичко и в пост-корона света да се настоява, че имплозията на социалната демокрация в едно "напълно социално-демократизирано общество" вече не е нормална.
В момента има доста нездравословни аплодисменти за неоавторитарни тенденции, които водят към изпълнителна власт.
- Все пак, когато държавата забранява на хората да протестират и демонстрират... Какво е отношението Ви към този въпрос? Не е ли това парадокс?
- Смятам, че локалните забрани за правилни, защото калкулациите на държавата трябва да се основават на принципа на прозорливостта. Ако една одобрена от държавата демонстрация ще предизвика вълна от инфекция, то държавата би допуснала сериозна грешка.
- Вие сменихте ли позициите си за корона-ситуацията?
- Не може да се каже. Живеем в среда, която постоянно ни учи. Радвам се, че нашите структури устояха много по-добре на атаката на вируса от тези в САЩ. Трябва да се практикува есеистично мислене и да се правят ментални тестове в различни посоки.
Разногласията са естествени, здравословни и неизбежни. Никой от нас не може да излъчва на едни и същи вълни, но никой няма основание да приписва на другия априори лоша воля.
- Вашите скептични позиции към държавата доведоха до това, водещи политици от "Алтернатива за Германия" да се позовават на Вас. Това плаши ли Ви? Един пример: говорителят по културните въпроси на "Алтернатива за Германия" в Бундестага, Марк Йонген. Той е бил Ваш научен сътрудник в Карлсруе и се позовава на Вашите теории.
- Марк Йонген - това може да е един по-дълъг разказ. Когато един ден той се пенсионира, може би ще ни се отдаде възможност да поговорим. Смятам го за безобиден, защото той е напълно аполитичен човек. Не се чува нищо от него. Отдавна нямаме контакт.
Последният ми призив към него беше преди години в едно писмо, в което му казах, че ако иска да запази интелектуалната си цялост, то той трябва да напусне и затръшне с гръм и трясък вратата на тази партия. Той не го направи.
Сигурен съм, че той, както и много други наивни привърженици на "Алтернатива за Германия", не е националист в смисъла на 19-ти век, а по-скоро е привърженик на политиката на консервативния страх и загрижеността за оцеляването. Това го има при немалко наши съвременници. Барбара Еренрайх още преди 30 години в "Страхът от падане" говореше за този комплекс, който се разрасна като истинска болест сред средната класа. При него този страх със сигурност има силен автобиографичен компонент. За много от хората на "Алтернатива за Германия" политиката е сламката, на която висят.
- Защо Вашите теории се инструментализират от "Алтернатива за Германия"?
- Това вероятно се дължи на факта, че съм включил елементи от привидно консервативна, а всъщност много реалистична антропология в моята теория. От тук дойде този зле представен от Марк Йонген цитат за моя конструкт Ерос-Тимос.
По-просто казано: аз защитавам платоничната психология, според която възгордяващата или тимотична и т.н. части на човешката душа получават повече тежест от възжелателните и еротични аспекти.
Йонген опрости тази идея по ужасяващ начин, сякаш някой трябваше да запише набързо понятието възгордяване в партийната си програма.
- С какво биха могли да се гордеят симпатизантите на "Алтернатива за Германия"?
- Не сте единственият, който иска да знае това. Винаги е било дребнобуржоазно недоразумение желанието на германците на всяка цена да се гордеят с принадлежността си към нацията на Гьоте и Шилер. Но новата десница изобщо няма общо с образованието. Целият подход към гордостта или тимоса им е подвеждащ.
В моите очи "Алтернатива за Германия" е всичко, но не и партия на гордостта. При тях виждам плетеница от твърдоглавие, враждебност и страх от изпадане.
- Някога грешили ли сте в оценката си?
- О, да! Когато написах "Критика на циничния разум" между 1981 и 1982 г. си мислех, че политическият цинизъм е достигнал връхната си точка през първата половина на 20 век. Това обаче е било оптична илюзия.
Сега вече съм убеден, че феноменът на цинизма едва сега наистина кулминира. В момента светът е залят от диктатури и мафиотски мрежи, в които цинизмът достига зеещи висоти.
- А в рубриката "владетел на истината"?
- Имам какво да предложа. В книгата ми "Трябва да промениш живота си", която излезе през 2009 г., въведох термина ко-имунитет. Струва ми се, че тази концепция едва сега става напълно конкретна и актуална. Сега разбираме по-добре, че имунитетът в биологичен смисъл винаги трябва да се разбира като колективно усилие. Общите имунитети ще бъдат ключови за бъдещата социология.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}