Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Бруно Латур: Това е глобална катастрофа, дошла отвътре

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Бруно Латур: Това е глобална катастрофа, дошла отвътре

Не можем безкрайно да извличаме ресурси и да изхвърляме отпадъците си. В критичната зона ние трябва да поддържаме това, което имаме, защото то е ограничено, локално е, подложено и на риск и е обект на конфликти, смята френският философ, антрополог и социолог

Бруно Латур

Влиятелният френски мислител Бруно Латур в интервю на Джонатан Уотс за британския Guardian, в което обяснява политиката през хипотезата Гея, проблемите с пост-истината и как коронавирусът ни дава модел за разпространение на идеи.

В първите дни на изолацията философът Бруно Латур пише есе, в което споделя: "Първият урок, който ни даде коронавирусът е изумителен, защото доказахме, че е възможно икономическата система "да спре" навсякъде по света." Това есе, преведено от тогава насам на 12 езика, насърчи мнозина да си представят колко различно може да изглежда светът, ако вземем поука от този опит.

То също така затвърди репутацията на професора от Парижкия институт за политически изследвания като един от най-влиятелните философи в наши дни:

Бруно Латур

- Г-н Латур, как пандемията промени нашите общества?
- Някои казват, че това е отмъщението на природата. Но това е глупаво. Всеки, който е изучавал историята на медицината знае как вирусът може да накара всяко едно общество да се чувства напълно различно.

Ние се намираме в страхотна крива на обучението. Това е огромен експеримент. Това е глобална катастрофа дошла не отвън като земетресение или война, а отвътре. Вирусите са вътре в нас. Не можем да ги изхвърлим напълно и трябва да се научим да живеем с тях.

- В началото на пандемията предложихте всички да се запитат какво биха искали да запазят от изолацията, какво биха искали да променят. Тези въпроси сега са задавани навсякъде по света. Изненада ли Ви този интерес?
- Дори и човек да не е човек на духа, изолацията принуди всеки към някакъв начин на оттегляне, момент на рефлексия. И това беше доста необикновено. Въпросите са терапевтични.

Те дадоха на хората, безнадеждно заключени в домовете си, да мислят върху това как биха могли да създадат едно по-добро бъдеще.

Бруно Латур

- Може ли една идея да стане вирусна като болест?
- COVID-19 ни даде модел на заразяване. Показа ни колко бързо нещо може да се превърне в глобално просто пренасяйки се от една уста на друга. Това е невероятна демонстрация на мрежовата теория.

От 40 години се опитвам да убедя социолозите в нея, съжалявам, че съм се оказал толкова прав. Тя показва как не трябва да мислим за личното и колективното като за две отделни нива.

Големите въпроси за климата могат да направят така, че индивидите да се чувстват малки и импотентни. Но вирусът ни даде урок. Ако го разпространиш от уста на уста, можеш да заразиш света много бързо. Това знание може да ни даде нова сила.

- Много държави вече облекчават изолацията. Какво можем да очакваме да излезе от този период на размисъл?
- Пандемията отвори отново един стар дебат за това какво е необходимо и кое е възможно. Постави ни в позиция, където можем да решаваме кое ни трябва и кое не.

Този избор беше изчезнал преди. Преди всичко изглеждаше безмилостно като цунами. Сега осъзнаваме, че това не е точно така и нещата са и обратими.

Можем да видим кои работни места са необходими и кои нe. Колко време ще продължи това не знам. Може да забравим всичко след три месеца. Зависи от това в колко тежка ще се превърне икономическата криза. Аз съм смазан от размера на икономическите проблеми от това, което чувам от моите студенти.

- За да ви върна към собствения въпрос: какво бихте променили?
- Това, от което се нуждаем не е само да модифицираме системата на производство, но да излезем от нея всички заедно. Трябва да си спомним, че идеята да се рамкира всичко в икономически понятия е нещо ново в човешката история.

Пандемията ни показа, че икономиката е много тесен и ограничен начин да се организира животът и да се решава кой е важен и кой не е. Ако можех да променя едно нещо, то това би било да се излезе от системата на производство и вместо това да се построи политическа екология.

10 юни 2020 г. Пазар в Ухан, провинция Хубей, Китай (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

- Реакциите към пандемията Ви направиха по-оптимистичен или по-песимистичен по отношение на способността на човечеството да се справи с климатичните и природни кризи?
- Лошите момчета са по-добре организирани и по-наясно с това какво искат. Войната, в която участваме е трудна.

Не е въпросът в това, че сме безсилни; проблемът е, че много от нас не знаят как да реагират.

- В последната Ви колаборация към Центъра за изкуство и медии ZKM в Карлсруе, Германия, Вие определяте обсега на човешкото съществуване като "критична зона", тясна ивица на Земята, която може да поддържа живота. Каква е целта на този подход?
- Това е предефиниране на нашия пейзаж. Идеята за критична зона е полезна, защото те изважда извън природата. Природата е много голяма. Тя обхваща всичко - от големия взрив до микробите. Концептуално, това е пълна бъркотия. Критичната зона е ограничена. Тя е дебела само няколко километра - над и под повърхността на Земята. Но целият разкрит живот е вътре в нея.

Това ни води "вътре" по начин, по който природата не ни дава. Много е различно от начина на мислене, който прави хора като Елън Мъск да смятат, че трябва да отидат на мисия на Марс. Това е ескейпизъм. Но когато мислиш за критичната зона, ти си заключен в нея, не можеш да я напуснеш и да избягаш. Какво означава за политиката това, ако сме затворени, а не в безкрайната космология, открита от Галилео? Означава, че не можем да се държим по същия начин.

Означава, че не можем безкрайно да извличаме ресурси и да изхвърляме отпадъците си. В критичната зона ние трябва да поддържаме това, което имаме, защото то е ограничено, локално е, подложено и на риск и е обект на конфликти.

Пластмасовите отпадъци заливат бреговата ивица във влажните зони около Хитаду, Малдивите (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Пластмасовите отпадъци заливат бреговата ивица във влажните зони около Хитаду, Малдивите (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

- Това изглежда добавя известно политическо предимство към хипотезата на Джеймс Лавлок за Гея, която обяснява как "животът" работи, за да поддържа обитаемите условия за себе си. Отдавна сте шампион в тази теория...
- Ловлок ни заключи! Докато Галилео използва телескоп, за да открие, че Земята е част от безкрайната вселена, Ловлок използва своя детектор за улавяне на електрони, за да разкрие, че Земята е съвсем различна от всяка една друга планета, защото на нея има живот. Той и Лин Маргулис забелязаха Гея.

Ловлок от космоса, вземайки въпроса колкото се може по-глобално; Маргулис от бактерия, вземайки въпроса от другия край, осъзнавайки и двамата, че Животът с главно Л, е успял да създаде собствените си условия на съществуване. За мен това е най-важното откритие от този период, въпреки, че то все още не е много добре прието от мейнстрийм науката.

Може би това е така, защото все още нямаме нагласата да го разберем.

- Защо според Вас учените са все още предпазливи?
- Това, че толкова важна концепция все още е маргинална в историята на науката е изключително. Аз направих всичко, което мога, за да се приеме. Но учените са рефлексивно предпазливи.

Космологичното изместване от Аристотел към Галилео е същото като това от Галилео към Гея. С Галилео разбирането ни се премести навън към безкрайната вселена. Схващането му отне век и половина и срещна съпротива. Гея не е просто още една концепция. Не е само за физика и енергия. Тя е Живот.

- Вашата работа често е предизвиквала обективният, Божият поглед върху науката. Убедително твърдите, че човечеството не може да бъде толкова откъснато. Но политическата десница изкриви този подход, за да подкопае всякакви експертни знания за климатичните и природните кризи. Съжалявате ли?
- Критиката за това как се произвежда наука е много различно от аргумента на пост-истината, че има много алтернативни истини, които можеш да избираш. Пост-истината е отбранителна поза. Ако трябва да защитаваш себе си и да си срещу климатичните промени, икономическите промени, коронавирусната промяна, тогава грабваш всяка алтернатива.

Ако тези алтернативи са ви подадени от хиляди ферми за фейк новини в Сибир, е трудно да устоите, особено, ако изглеждат неясно емпирично. Ако имаш достатъчно от тях и са достатъчно противоречиви, те позволяват да се придържате към старите си убеждения. Но това не бива да се бърка с рационалния скептицизъм.

Бруно Латур

- Повлия ли кризата с Covid-19 върху вярата ни в науката?
- Вирусът разкри броя на нещата, които трябва да знаете, за да решите кое е фактическо и кое не.

Обществеността научи много за трудностите при статистиката, за експеримента, за епидемиологията. В ежедневния живот хората говорят за степента на увереност и предела на грешката. Мисля, че това е добре. Ако искате хората да схванат нещо от науката, трябва да им се покаже как тя се произвежда.

Интервю на Джонатан Уотс/The Guardian
Превод: Юлия Владимирова

Още

Магърдич Халваджиян: Едно разглезено до безумие общество си получи шамарите

Магърдич Халваджиян: Едно разглезено до безумие общество си получи шамарите

Още

Проф. Андрей Пантев: Видяхме, че сме еднакво уязвими, независимо от различния си социален статут

Проф. Андрей Пантев: Видяхме, че сме еднакво уязвими, независимо от различния си социален статут

Още

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Още

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Мирела Иванова: Културата е в очакване на Годо, но не със скръстени ръце

Още

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

Още

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

 Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Още

Акад. Пламен Карталов: Далеч по-опасният вирус е на неизличимата морална и духовна пандемия

Акад. Пламен Карталов: Далеч по-опасният вирус е на неизличимата морална и духовна пандемия

Още

Юрген Хабермас за коронавируса: Никога досега не е имало толкова много знание за нашето незнание

Хабермас, един от най-влиятелните философи: Толкова много знание за нашето незнание

Коментирай 5

1/1

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур

Бруно Латур

10 юни 2020 г. Пазар в Ухан, провинция Хубей, Китай (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Пластмасовите отпадъци заливат бреговата ивица във влажните зони около Хитаду, Малдивите (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Пластмасовите отпадъци заливат бреговата ивица във влажните зони около Хитаду, Малдивите (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Календар

Препоръчваме ви

Адела Пеева: Мълчанието с достойнство на Ирина и Христо Пискови е еталон за творческа съвест

Режисьорите на филма "Понеделник сутрин", определян като един от най-добрите в българското кино, имат тъжна история - филмите им не се разпространяват по време на социализма, а след падането на Берлинската стена те нямат нито един филм

Хайде, Отело, да заспиваме вече: Дим, барабани и Боян Арсов x 2

Кои звезди си поплакаха на първия ред в "Азарян", докато Дездемона си отиваше

Васко Василев на 50: Отворен съм за всякакви идеи и предизвикателства

Световноизвестният цигулар отпразнува своя рожден ден в София, сред приятели, почитатели и неговата любима музика

Екология + алкохол = театър?

Откриващият спектакъл на юбилейния десети ACT Фестивал за свободен театър отново ще предизвика границите между живота и изкуството

Теодора Димова: Най-страшното поразяване е човек да стане безчувствен

Сълзи и аплодисменти за авторката "Поразените" и за трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна, която представи премиерата по книгата, спечелила Националната литературна награда за български роман на годината "13 века България" 2020

Маестро Емил Табаков: "Кармина Бурана" ще се хареса на хора с най-различни разбирания за музиката

Държавна опера Варна открива сезона с изключителното произведение на Карл Орф под палката на именития диригент. Мащабният спектакъл е на 7 октомври в Зала 1 на Фестивалния и конгресен център