Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Проф. Георги Арнаудов: Уморихме се от шамански пророчества

Всички говорят за възвръщането към нормалността. Но днес често под нормалност се разбира запазването на статуквото на корпоративната плутокрация, казва композиторът Георги Арнаудов, заместник ректор на НБУ

Проф. Георги Арнаудов (Източник: НБУ)

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Ние се намираме в зона на масивна историческа турбуленция. Тя е много по-различна от предишните епидемии, които са ни сполетявали в човешката история и няма как да бъде сравнявана с Испанския грип от 1918-1920 г., който взима десетки милиони жертви и избухва непосредствено след Първата световна война, в която загиват над 20 милиона души и оставя тежко осакатени около 23 милиона души.

Неуместно е и сравнението с Черната смърт от 1346-1353 г., която унищожава между 75 и 200 милиона души в територията, която днес наричаме Евразия, нито пък с други епидемии, сполетявали човешкия род в едни предишни оскъдни и бедни епохи. Казвам всичко това, за да си дадем сметка за - нека я нарека условно - далеч "по-луксозната" инфраструктура, която притежава днес света, а оттам и за големите ресурси за справяне с бедствието, просто несравнимо с предишни епидемии.

Източник: НБУ

Според експерти, често в историята, войните, нашествията и пандемиите са били катализатор на мощни социални и културни изменения водещи да преразпределяне на блага, или до постигането на различен баланс в съществуващо неравенство. Дали и как ще стане това, тепърва ще видим.

Днес всички говорят за възвръщането към нормалността. Но днес често под нормалност се разбира запазването на статуквото на корпоративната плутокрация, която сама по себе си е частен случай на олигархията. И тук следва да си дадем сметка и за още нещо: наличието на високо ниво на социална и културна "атаксия".

Използвам като метафора това понятие от неврологията и го разбирам като голяма липса на равновесие и координация на волевите дейности в един глобален план. Отнасям го до липсата на воля за решаване на тежки проблеми като бедността, климатичните проблеми, достъпа до информация, еднаквото право на качествено медицинско обслужване, правата на човека.

Тази атаксия е видимата повреда в системата на разбиране на света и цялостната му организация. Тя е проява на една от най-сериозните "болести" на съвремието - грехът на забравата, че всички ние сме преди всичко човешки същества и имаме еднакви права на съществуване.

Иначе в един глобален план, светът вече няма как да бъде същият! Всичко това вече се случи и следва да очакваме промените. Ако човечеството постигне елементарен консенсус за равни права на всички човешки същества, за нормален живот и нормално съществуване, то все пак ще сме научили нещо от урока, който Природата ни праща.

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Моите професии са музиката и образованието, а не прогностиката и бих се въздържал от коментари в глобален или национален план. Ние се наслушахме вече на достатъчно коментари и хората като че ли се умориха от шамански пророчества.

Накратко ще коментирам моята професионално сфера. В музиката коментираната по-горе атаксия е ясно различима и това се вижда в изместването на ценностната система - правенето на музика от сферата на изкуството отива в сферата на производството и комуникациите.

Създаването на онова, което ние наричахме творба с нейното въздействие и възможността за трансформираща комуникация с аудиторията, бе изместено към бързото производство на културни продукти и осребряването на приходите от тях. Изкуството бе изместено от културните индустрии. Всичко това, след създалата се ситуация ще подлежи вероятно на мощни видоизменения. Как ще протича културният живот и как ще функционират изкуствата е нещо, което никой не може да предвиди в момента.

В сферата на образованието нещата ще бъдат още по интересни. В момента всички ние преподаваме онлайн и експериментираме в една съвсем нова област на комуникацията със студентите. В Нов български университет има най-модерни платформи и модули за електронно обучение и за всички нас това е едно невероятно предизвикателство и стимул за нови посоки на мислене и организация на обучението. Нещо повече, от 24 до 27 май организирахме един онлайн фестивал - Дни на изкуствата в НБУ. Тук виждам възможност участниците - не само студенти - да предложат най-иновативни ходове и решения.

Източник: НБУ

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Когато говорите за метафората на болестта, се сещам веднага за Сюзан Зонтаг и нейното определение: Болестта е нощта на живота, тежко поданство. Но тук се сещам и за още един иден неин текст и коментарите върху знаменитото есе на Вирджиния Улф "Три гвинеи" с нелицеприятните размисли на авторката върху корените на войната и дефинираната от Улф трудност в общуването между (тук аз ще добавя) човешките същества.

Последните месеци ние се нагледахме и наслушахме именно на такава трудност в общуването (нямам пред вид социалната изолация) между хора с отговорности и виждам в това един тежък системен проблем и тежка форма на коментираната по-горе от мен социална и културна атаксия.

Понятието ἀταξία, впрочем, е въведено още в древността от Херодот и означава буквално безредие, недисциплинираност. В случая нещата не са безобидни и на плещите на всички лежат човешки животи. Така днес пред болестта ние имаме основния морален дълг да възстановим равновесието, да се преборим и да победим трудностите и да излезем по-силни от глобалната криза. Нещо в което не се и съмнявам. А оттам и да се научим на новия начин на живеене, казва проф. Георги Арнаудов в интервю за БТА.

Още

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Още

Владимир Пенев: Вече не знаем в какъв свят живеем

Владимир Пенев: Вече не знаем в какъв свят живеем

Още

Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен

Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен

Още

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Още

Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие

Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие

Още

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

Стефан Вълдобрев: Озоновата дупка, казват, се е затворила...

Още

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на конспирации, псевдотеории за ваксини и чипиране...

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на псевдотеории за ваксини и чипиране...

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

Александрина Пендачанска: Няма как светът да заживее без култура и изкуство

Александрина Пендачанска: Няма как светът да заживее без култура и изкуство

Още

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Още

Стоян Радев: Промените вече се състояха

Стоян Радев: Промените вече се състояха

Още

 Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Коментирай 6

1/1

Проф. Георги Арнаудов (Източник: НБУ)

Източник: НБУ

Източник: НБУ

Календар

Препоръчваме ви

Между отвращението и бунта: Крис Шарков поставя "Серотонин" по Мишел Уелбек

Премиерата на спектакъла е на 25 септември в театър "Азарян"

Проф. Атанас Атанасов: Поставям пиеси, в които бих искал да изиграя всички роли

"Занзибар е една неосъществена мечта - един човек, който си измисля живота, един човек, който си измисля своето минало, своето настояще...", разкрива режисьорът на постановката "Любовникът от ZanziБар", с която ще бъде открит 100-тният юбилеен сезон на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна

Гидон Кремер: Животът ми никога не е бил и никога няма да се превърне в "лов" на награди"

Големият цигулар и един от най-оригиналните и завладяващи музиканти на своето поколение пристига в София с две програми, които ще представи на 1 и 4 октомври със Софийската филхармония

Ода Жон: Изкуството няма пол

„Границите и забраните убиват изкуството“, споделя художничката

Маестро Павел Балев: Не съм срещал досега публика, която да може да бъде излъгана и Слава Богу, че е така!

"Честност към автора и произведението и респект към труда на музикантите", е енигмата на диригентската професия според изтъкнатия ни Маестро, който очакваме съвсем скоро в забележителен концерт с Диана Дамрау и Софийска Филхармония

Вим Вендерс: Като режисьор съм повече занаятчия, отколкото артист

Големият германски режисьор споделя за своята любов към фотографията, възгледите си за усамотението и идеята за "общото благо"