Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Поетът Стефан Иванов: Дано не се продължи без памет и без поука

Понякога промените идват неочаквано и без да могат да бъдат предвидени по какъвто и да е начин, казва той

Стефан Иванов (Официална страница във Фейсбук)

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Макар и че децата ще продължат да си играят, хората да разговарят, да си казват наздраве и да отпиват от чаши, да се влюбват, разделят, както и да се мият прозорци, да се пускат перални, светът не спира да се променя. Но равнодушие, апатия, лицемерие и омраза ще продължава да има. Много институции и привилегировани хора няма да виждат чуждата болка. Хищническите инстинкти ще надделяват с лекота над безсилната пред икономически, политически или виртуален юмрук интелектуална ирония или сатира. 66-и сонет на Шекспир ще е все така актуален.

Отново ще е момент, като при миналата финансова криза, в който богатите отново да станат по-богати, кариеристите да вървят нагоре и напред, загрижените за унижените и оскърбените или за природата да отправят оправдани предупреждения за неравенство и екологични катастрофи. Ще повтарят, че именно заради взломаджийското отношение към природата се е стигнало до наличието на този вирус. И ще са прави. Поне за някои неща. Конспирациите ще процъфтяват. Здравият разум също. Нищетата и болката сред медицинските работници, хората в образованието и културата и не само сред тях ще разцъфне травматично като постоянно отворена рана. Понятието социално слаби ще се разширява и все повече хора, независимо от финансовите си възможности, евентуално ще се запитат дали са социално силни или социално слаби и дали това е променимо и как. Лобитата ще лобират.

Официална страница във Фейсбук

Експертите ще правят експертизи. Най-вероятно няма да се открие нова болница за деца в нова сграда в София, а не в скелет и призрак на четиридесет години. Това ще е знаменателен маркер за ценностите на властта. Най-вероятно гражданите ще продължават да са приучвани и подканяни да дават и даряват непрекъснато от своя оскъден ресурс, вместо държави и корпорации да се грижат за това, макар и държавата да стопанисва неизгодно, безотговорно и безнаказано милиарди публичен ресурс, а корпорациите да укриват данъци по легален начин.

Дано не се продължи без памет и без поука от рентгеновата снимка, на която се видя колко брутално и грубо се правят сметки за живота и смъртта на хора в името на икономиката. Човешкото същество не е само потребител, дишащ капитал или елемент от БВП. Диктаторите и "диктаторите" ще бягат от отговорност и ще търсят врагове и оправдания и ще продължат да се хвалят сами, че работят в името на щастието и просперитета на поданиците си, които имат рядкото щастие да са им се паднали.

Пустословието на политиците ще продължава в типичния им поток на съзнанието. Циркът ще продължи и за някои ще е смешен, за други болезнен, трети няма да го гледат и ще отидат за гъби и най-вероятно всички ще загубим, даже и тези, които печелят с убедителна преднина и мнозинство. Ще има надежда, ще има и безсилие. Хората, които трябва да са най-работливи, последователни, достойни и отговорни, няма да бъдат такива. Всичко отново ще се крепи на раменете и усилията на полуанонимни усърдни хора, които умно, тъпо и упорито различават черното от бялото.

Хората с добро име, контакти и връзки ще се възползват от тях и ще нехаят за конфликт на интереси, корупция, нарушаване на правилата, конформизъм, съвест, глад и бедност. Оруел казва, че за бедните бъдещето не съществува, анихилирано е, настоящето е неизбежно и то е безизходица, пълна със стрес, страх, несигурност, болести, примирение, взимане на решения, които не са в интерес на бедните - от такива за хранене и вредни навици до бързи парични кредити и кредити на доверие към политици, които се възползват от гнева и разочарованието им.

Бедните ще продължават да бъдат манипулирани. Дано някога романтизирането на бедните спре и се види защо са бедни и как условията за тяхната бедност са променими, дано обирът и експлоатацията не продължават вечно.

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Понякога промените идват неочаквано и без да могат да бъдат предвидени по какъвто и да е начин. Понятието "хипернормализация" е от книгата на Алексей Юрчак "Всичко беше завинаги, докато вече не беше" (2006). Малко преди Съветският съюз да се срути, всеки в Блока е знаел, че системата се проваля, но никой не е могъл да си въобрази алтернатива на статуквото. Политици и граждани се примиряват с преструвката за функциониращо общество. С течение на времето заблудата става самоизпълняващо се пророчество и лъжата е приета от всички като реална и единствено възможна истина.

Юрчак нарича именно този ефект "хипернормализация". "Хипернормализация" (2016) е филм на документалиста Адам Къртис. Той разказва история за свят, който е управляван от корпорации и е в стабилност благодарение на политиците. Историята започва през 1975 г. с фискалната криза в Ню Йорк и възникването на идеята, че финансовите системи биха могли да управляват обществото. Кризата е такава, че до края на десетилетието един милион души напускат града. Население, което се възстановява за повече от двайсет години. Сурова среща с финансова криза, която е и духовна. Филмът е ценен и интересен и представя една версия за възникването на логиката, която движи настоящето. Предстои ни да видим какво ще се случи.

Официална страница във Фейсбук

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Сюзан Зонтаг има цели две книги за опасностите, свързани с това, която и да е болест да бъде свързана с метафора. Болестта не е метафора. Болестта не е божие наказание. Болните не са виновни за възникването на болестта. Болестта е болест. Трябва да се доверим на науката в обяснението й, да вярваме в спазването на хигиенни мерки и в смисъла на грижата и отговорността за ближния и далечния, в солидарността, съчувствието и състраданието. Напоследък чувам отново изрази като голямо си дърво, което е много странна обида, защото дърветата си помагат директно и непрекъснато. Ако един е засегнат, всички му помагат.

Дърветата споделят вода и хранителни вещества чрез микоризни мрежи, а също така ги използват и за комуникация. Те изпращат сигнали за бедствие, за суша и болести, например, или нападения от насекоми, а други дървета променят поведението си, когато получават тези съобщения.

Ние, хората, умуваме, чудим се дали болният и страдащият лъже, не вярваме на болката му, казваме му, че сам си е виновен, измисляме хиляда и една причини да го игнорираме, макар и да има достатъчно храна, лекарства и покриви, оправдаваме решенията си да не помогнем, макар и всеки инстинктивно да иска да протегне ръка; стотици вторични неинстинктивни, буквални и метафорични обяснения карат човек да спре ръката си, да отмести поглед и да продължи нехайно нанякъде, докато дойде момент, в който него го боли и иска помощ. Мисля, че реалността в мисленето, четенето и най-вече в срещата лице в лице пазят от лесни обяснения, конспирации, божии наказания, апокалипсиси, предразсъдъци, пророчества, метафори, метонимии и алегории, казва Стефан Иванов пред БТА.

Още

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Още

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на конспирации, псевдотеории за ваксини и чипиране...

Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на псевдотеории за ваксини и чипиране...

Още

Стоян Радев: Промените вече се състояха

Стоян Радев: Промените вече се състояха

Още

 Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Маестро Саша Гьотцел: Нищо не може да спре изкуството

То е човешка необходимост, тъй като е езикът на душата на човечеството, казва главният гост-диригент на Софийската филхармония

Режисьорът Леван Когуашвили: Грузинското кино говори за тъжни неща с жизнерадост

Филмът "Брайтън 4" откри юбилейното издание на София Филм Фест в присъствието на режисьора

Блаж Кемперле от квартет "Сигнум": Саксофонът е хамелеон и излъчва много музикални цветове

Световна премиера с новия проект на виртуозните саксофонисти от квартет „Сигнум” в България

Режисьорът Петър Денчев: Положението на артистите у нас е класов проблем

"Липсата на класово съзнание как се самоопределяш в подобна система е проблем и за това каква цена можеш да изискаш за своя труд и кой трябва да я плати" споделя още Денчев

Маестра Кери-Лин Уилсън: Вълнувам се, че отново ще дирижирам Софийската филхармония

На своята нова среща със софийската публика на 23 септември, талантливата канадка се представя със симфоничен концерт, включващ творби от Бѐдржих Сметана, Макс Брух и Дмитрий Шостакович

Цигуларят Йосиф Радионов: Възвишената музика е била винаги на почит в моето семейство

Музиката, която изпълнявахме със съпругата ми по време на пандемията, трябваше да е обнадеждаваща, казва големият музикант