- Ще бъде ли друг светът след COVID -19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Концепцията за "другия свят" зависи от това как хората желаят да гледат на случващото се. Така или иначе светът сам по себе си е нещо недостъпно за нашето разбиране и при всички положения ще продължим да пребиваваме в това, което е светът за нас.

Доколкото сетивата не ни лъжат, можем да твърдим, че земното кълбо не е ударено от гигантски метеорит и в този смисъл не е настъпила обективна промяна в околната среда, която действително да диктува известна другост. Не са се появили и възможности отвъд известните досега измерения, например - достъпна за всеки способност да се пътува напред-назад във времето и да се променят минали и бъдещи събития. Аз поне нямам информация такива неща да са се случили.

"Развратникът" от Е. Е. Шмит, реж. Стоян Радев, Театър "София" (Източник: Театър "София")

Още

Деян Енев: Писателите са разузнавачите на обществото, които първи проникват в дълбокия тил на бъдещето

Вирусът (повече или по-малко опасен) е част от отдавна познатата за човечеството среда. Непозната, невиждана досега, е политическата реакция спрямо него. Като под "политическа" разбирам не просто тази на държавните лидери, а по-скоро на мнозинството от гражданите, които влияят върху представителите си във властта.

За пръв път, благодарение на масовия достъп до информация и интерактивността в обмяната на мнения, решения с глобални мащаби се взимат сравнително бързо от едно световно "народно събрание", в което депутатите са обикновени хора с умен телефон в джоба, намиращи бързо поле за консенсус на територията на страха.

Можеше отношението към вируса да остане в рамките на "трябва повече да внимаваме и концентрирано да насочим експертната енергия в предприемането на конкретни медицински мерки". Вместо това масовото въображение заработи в посока "апокалипсис сега" и последва планетарен жест, който няма как да бъде оправдан с фактическа наложителност.

Достоверен обем от статистически данни нямаше, имаше паника, съчетана с непременно желание да не се допусне катастрофа. Защото в съвременното цивилизованото общество катастрофите са неприемливи - претенцията всяка нужда да бъде удовлетворена, всяка болка - утешена, всяка несправедливост - осъдена, изгражда самочувствие, което не допуска неприятни изненади.

"Палачи" от Мартин МакДона , реж. Стоян Радев, Театър "София" (Източник Театър "София")

Грижливото отношение към всеки проблем, превърнало се в белег за развита култура, променя старата морална оценка на страха. Страхът придобива уважителен статус и да бъде разглеждан като слабост е проява на нечовешка ретроградност.

Затова и малцината, които не го уважиха достатъчно, са възприемани като животни, безмозъчно вписани в ирационалния, жесток природен ред, където - каквото такова. Така че, оказва се, не COVID-19 обръща погледите към един друг свят, а един вече друг свят обръща погледите към Ковид-19 не като към вирус, а като към нещо друго.

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни...) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Както казах, промените вече са се случили. Обявяването на пандемията и отношението към нея е тяхно следствие, а не причина за бъдеща промяна.

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Предпочитам да запазя старомодното преживяване на вируса като вирус. Да не търся преносния смисъл и да причисля себе си към животните, с утешението от Шекспировия цитат (по памет): В най-злия звяр се крие лъх от милост, във мен я няма - значи звяр не съм, казва Стоян Радев пред БТА.

Още

Любен Дилов: Veni, vidi... Cowidi

Още

Режисьорът на "Вездесъщият" Илиян Джевелeков: "Матрицата" еволюира и затяга примката си

Още

Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие

Още

Владимир Зарев: Дано страхът от смъртта вразуми човечеството. Пред нея всички сме равни

Още

Владимир Пенев: Вече не знаем в какъв свят живеем

Още

Мила Искренова: Добрият край е единственият възможен

.