ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Георги Константинов: Невидимият враг е стимул за върховно усилие
Коронавирусът е жестока, но заслужена заплаха от наказание за досегашния планетарен, национален и дори фамилен живот, казва поетът, главен редактор на списание "Пламък"
Редактор : / 1276 Прочита 0 Коментара
Снимка: BulFoto
- Ще бъде ли друг светът след Соvid -19 или ще се възстанови предишния си облик?
- Тези дни до нас достигна заявлението на Световната здравна организация, в което се твърди, че Соvid -19 няма да изчезне и че се налага да съобразим живота си с него. И това - в разтегливите рамки на необозримо бъдеще... Така че съчетанието "след Соvid -19" очевидно трябва да приемаме условно, поне засега. И все пак аз вярвам в гениалността на човешката научна мисъл, която рано или късно ще намери изход от планетарната беда. Още повече, че всеобщата заплаха от невидимия враг е достатъчен стимул за едно върхово усилие на медицинската наука.
И второто ключово съчетание: "Ще бъде ли друг светът?". Очевидно сегашният свят като цяло, а и в национален мащаб, не ни задоволява - той се оказа, меко казано, несъвършен от морална, здравеопазваща и икономическа гледна точка. Някои казват, че кървавите локални войни,
Големите кражби на блага "по света и у нас", безконтролните експерименти с природата, индустриална битка за свръхпечалби, моралната и физическа липса на хигиена - нямали нищо общо с Соvid -19. Не съм убеден в това. Образно казано: коронавирусът е жестока, но заслужена заплаха от наказание за досегашния планетарен, национален и дори фамилен живот. Жалко, че са заплашени да изтърпят това наказание и невинни люде.
- Можете ли да предвидите конкретни промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Вече споменах, как бих искал да видя света - не утре, а още днес следобед. Но самият аз усещам, че в моята представа има повече красива пожелателност, отколкото осъществима реалност. Но ще перифразирам известния афоризъм за съществуването на Бога: "Дори да не съществува истински хуманизъм, длъжни сме да живеем така, че все едно той навсякъде съществува!".
Ще видите, че такова разбиране ще завладее много хора и то в близко време. Очаквам от себе си повече независимо мислене и кураж, за да подкрепя поетически това си разбиране.
- Каква е метафората на болестта Соvid -19 и трябва ли се търсят морални поуки за човечеството?
- Вече имах възможността да кажа: Соvid -19 е условна, предупредителна присъда за общата ни немара към света и към самите себе си. Следващите месеци, даже идващите дни са решаващи - дали ще позволим тази условност да придобие реални черти. Но нека виждаме и светлинките тук-там ..., изповяда поетът пред БТА.
Георги Константинов (Снимка: BulFoto)
Лично аз съм написал такива стихове - още в началото на пандемията:
.... Излизам навън, сложил своята маска карантинна.
Знам - друг някой с маска
отдалече за поздрав ще се обади ....
Все някой ден и тази беда ще отмине -
тъй както са свършвали всички
човешки маскаради!
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}