КИНО И ПОЛИТИКА
Как Студената война оформи "Берлинале" като политически фестивал и до днес?
Международният фестивал в Берлин винаги е бил политически ангажиран, но сега ситуацията беше още по-особена, заради това, че се проведе в навечерието на изборите в Германия и заради конфликта между Израел и Палестина
Автор : / 930 Прочита 2 Коментара
Директорът на "Берлинале" Валтер Шмидинг, членът на журито Душан Макавеев (Югославия), Алфред Бауер и членът на журито Гунар Олдин (Швеция) по време на пресконференция, в разгорещен спор, на 4 юли 1970 г. в Берлин.
Снимка: Getty Images
"Берлинале" 2025 вече завърши, а изводите от него могат да бъдат разнообразни. Фестивалът почти всяка година провокира най-много политически дискусии и това е напълно нормално, когато имаме предвид неговото минало.
През 60-те и 70-те години на XX век фестивалът се провежда на фона на Студената война, което оказва значително влияние върху неговата програма и политическа линия.
Тази част от миналото на фестивала беше прекрасно изобразена на церемонията по откриването тази година, по случай 75-ата годишнина от създаването му. Така видяхме в архивни кадри всички политически трески, които са обхващали и самия фестивал във време, когато Берлин е разполовен на две, не само физически, но и идеологически.
През 70-те се случват събития, които бележат "Берлинале" завинаги. През 1970 г. журито на фестивала се разпуска, а това решение е провокирано от включването в състезателната програма на филма "o.k." на западногерманския режисьор Михаел Верховен, който критикува американската военна намеса във Виетнам.
Филмът разказва историята на виетнамско момиче, което е изнасилено и убито от четирима американски войници. В същата година председател на журито е американският режисьор и оператор Джордж Стивънс, който като американски войник през Втората световна война участва в освобождаването на концентрационния лагер Дахау.
Жан Луи Трентинян и актрисата Барбара Мухика на "Берлинале" през 1970 г.
Снимка: Getty Images
Той отказва германец да обвинява американците във военни престъпления - но не всички членове на журито са съгласни с него. Журито се разпуска и "Берлинале" 1970 приключва без присъдени награди. Тогава не е ясно дали "Берлинале" ще продължи да съществува изобщо.
През 1979 г. пък Съветският съюз изтегля своите филми от фестивала. По подобен начин, ябълката на раздора е друг филм за войната във Виетнам, който предизвика протест от страна на СССР, които определят филма "Ловец на елени" на американския режисьор Майкъл Чимино като "обида към виетнамския народ".
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
slide 1 to 3 of 50
35,00 лв.
25,00 лв.
16,00 лв.
СССР и други социалистически страни възприемат това като антагонистичен акт и решават да бойкотират фестивала. От Вернер Херцог, през Р. В. Фасбиндер до Жан-Люк Годар и Ингмар Бергман, фестивалът носи революционния пламък не само на киното като изкуство, но и на политическите взаимодействия в един конфронтиран свят.
Днес светът също не изглежда особено мирно подреден и изглежда, отново сме изправени пред безброй противоречия, борби, разделение. Не знам дали времето ни носи ледения полъх на Студената война, но със сигурност "Берлинале" 2025 не беше безучастен към случващото се в света.
"Нечовешки неща се извършват пред очите ни!" каза Тилда Суинтън по време на емоционалната си реч в Berlinale Palast. Тя заяви още:
"Тук съм, за да го назова без колебание или съмнение в себе си и да изразя непоколебимата си солидарност с всички онези, които признават неприемливото самодоволство на нашите пристрастени към алчността правителства, които се държат добре с военнопрестъпниците, независимо откъде идват."
Германската актриса Мария Шрадер от журито също каза нещо много смислено и навременно на пресконференцията на журито:
"Всеки отделен човек е толкова нюансиран и различен от това просто да определяме хората като черни и бели".
Тод Хейнс каза на пресконференцията пред журналисти, че "Берлинале" винаги е имал опит в това да провокира от различни страни политическия дискурс и това е неговата сила. Той самият каза, че САЩ са все още в шок от новата власт и не е сигурен как ще се развие бъдещето на киното и изкуството.
В същото време, фестивалът отново беше арена на напрежение между Израел и Палестина.
Обвинен в предишното си издание, че е дал територия на антисемитски изказвания, тази година напрежението продължи. Фестивалът открито подкрепяше Израел и по червения килим има акция на актьори с надписи, които затвърждават тази подкрепа. Очевидно нелеката задача на Триша Тътъл, директорката на фестивала да измие ръцете от обвиненията в антисемитизъм, насочи фестивалът в другата посока, което, нормално, предизвика критики.
Говорейки на премиерата на своя филм Queerpanorama в секцията Panorama, хонгонгският режисьор Джун Ли прочете реч от името на звездния актьора Ерфан Шекариз, който бойкотира фестивала тази година в знак на протест срещу идеята, че "Берлинале" е про-израелски фестивал.
В речта, прочетена от Джун Ли, актьорът нарече Израел "брутална колониална заселническа държава, финансирана от Запада" и обвини германската администрация и нейните културни институции, включително фестивала "Берлинале", че са съучастници в "апартейда, геноцида, бруталните убийства и изтриването на палестинския народ".
Германската криминална федерална служба разследва изказването на актьора по силата на закона, с който се забранява риториката на Хамас и антисемитските изказвания, а с такива се свързат думите: "От реката към морето".
Думите му може да се окажат противоконстутиционни и той да бъде наказан, това се казва в съобщение до медиите от "Берлинале".
Базираният в Берлин политик Дирк Щетнер, председател на парламентарната група на ХДС в Берлинската камара на представителите, обвини "Берлинале", че е платформа за антиизраелски настроения и призова града да оттегли годишното финансиране от 2 милиона евро на фестивала.
В същото време Триша Тътъл каза, че фестивалът винаги е бил и е "приобщаващо място" на диалог и ще бъде и трябва да бъде ангажиран със свободата на словото.
Филмът "Синя луна" в конкурсната програма на "Берлинале" събира отново Ричард Линклейтър и Итън Хоук
Киното
Случващото се в Германия и подема на крайната десница също беше обект на постоянен интерес от актьори, режисьори и филмови екипи, които бяха подхранени от берлинския климат да дават своята гледна точна за страха, слуващото се и кризите на обществото. Това на направиха режисьорът Том Тиквер и екипа на филма "Светлината", който откри фестивала, като не пропуснаха да се върнат с референции назад към времето на националсоциализма.
Тилда Суинтън също държа реч, в която освен, че се противопостави на унищожителните конфликти, се застъпи за вярата преди всичко в човешките ценности.
"Светлината" до голяма степен е политически филм, който задава въпроси, актуални за днешна Германия и приемствеността.
Филмът разказва историята на сирийска бежанка, която попада в богато германско семейство то средната класа, което преживява криза в своите отношения. Магически реализъм в стил Том Тиквер, който ни превежда през берлинските кризи на отношенията, за да ни каже, че цветът на кожата и мястото на произход на спасителите, могат да бъдат разнообразни и неочаквани.
Награденият със "Златна мечка" филм "Drømmer" (букв. превод "Мечти") на норвежеца Даг Йохан Хаугеруд не е силно изразен политически филм и смятам, че това е добре за баланса на фестивала.
Той разказва една любовна, романтична и поетична история за 17-годишно момиче, което се влюбва в своята учителка. Баба й чете дневника й и той е написан с литературно майсторство, което я кара да се колебае дали да се възхищава на внучката си или да се притеснява за нейните вътрешни трепети към учителката.
Наградата на румънеца Раду Жуде никак не е изненадваща и за мнозина именно този филм заслужаваше да вземе голямата награда, защото е майсторски направен филм, история между комедия и драма, която има и силен социален оттенък.
Но режисьорът Раду Жуде (който вече е печелил "Берлинале") изобщо не беше разстроен, че взима наградата на най-добър сценарий.
Той посвети тази награда на паметта на своя духовен предшественик Луис Бунюел, роден преди 125 години. Жуде си позволи и рискована шега в навечерието на германските избори: той изрази надежда, че следващото "Берлинале" няма да бъде открито с филма на Лени Рифенщал "Триумф на волята" (имайки предвид заплахата от идването на власт на крайната десница).
Сред филмите, които си заслужава да бъдат гледане са филмът "Сънища" на Мишел Франко от Мексико с Джесика Честейн, който рисува еротична и в същото време политическа картина от живота на мексикански мигрант, който минава границата със САЩ нелегално.
Люсил Хаджихалилович, съпруга на майстора на напрегнатите и ужасяващи сюжети на екстремното френско кино Гаспар Ное, спечели "Сребърна мечка" за изключителни художествени постижения за нейния прекрасен филм "Ледена кула" с Марион Котияр в главната роля. Филмът е осъвременена история на приказката за снежната кралица, която се развива през 70-те години.
Ето и останалите награди на "Берлинале" 2025
Голямата награда на журито - "Синя пътека", Габриел Маскаро (Бразилия)
"Сребърна мечка" (Награда на журито) - "Съобщение", Иван Фонд (Аржентина)
"Сребърна мечка" за режисура - Хо Менг, "Животът на Земята" (Китай)
"Сребърна мечка" за най-добра актриса - Роуз Бърн, "Ако имах крака, щях да те ритна" (САЩ)
"Сребърна мечка" за най-добър поддържащ актьор - Андрю Скот, "Синя луна" (САЩ)
Юлия Владимирова, Берлин
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fkino%2Fkak-studenata-voyna-oformi-berlinale-kato-politicheski-festival-i-do-dnes&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F02%2F23%2F2852571%2F768x432.jpg%3F_%3D1740324041&description=Как Студената война оформи "Берлинале" като политически фестивал и до днес?', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}