СПЕЦИАЛЕН ГОСТ
Никола Груев-Kottarashky и своеобразната черна кутия на един полет на свободния дух
"Опитвам да преплитам в творчеството си звуци от всяка точка на света. Мисля, че всички ние сме част от една всеобща култура и в това, че сме различни е най-голямата красота", казва музикантът
Автор: / 721 Прочита 2 Коментара
Кадър от документалния филм "Балканска черна кутия" с главен герой Никола Груев-Kottarashky, режисьор Цветан Драгнев.
Снимка: Делян Георгиев
На 1 март, събота, от 19.30 часа в Топлоцентрала ще бъде представен документалният филм "Балканска черна кутия" на режисьора Цветан Драгнев, с участието Никола Груев-Котарашки.
Kottarashky е артистичният псевдоним на Никола Груев, музикант и композитор, който смесва оригинални записи с електронна музика, хип хоп, джаз и други музикални жанрове. Определя стила си като "балкански психоделик", но критиците го нареждат сред изпълнителите на "балканската ритъм вълна".
Веднага след кино прожекцията в Топлоцентрала от 21.30 ч. зрителите ще могат да се насладят и на концерт на Kottarashky & The Rain Dogs.
Режисьор на "Балканска черна кутия е" Цветан Драгнев, който е и сценарист на лентата, оператор е Делян Георгиев, музиката е на Никола Груев-Kottarasgky. Филмът е продукция на "Гала филм" с подкрепата на НФЦ и Меджик Шоп.
Никола Груев-Kottarashky е композиторът, създал музиката за филма на Теодор Ушев "Сляпата Вайша", който беше номиниран за "Оскар" през 2017 г.
През ноември 2009 година германският лейбъл Asphalt Tango Records издава дебютния албум на Kottarashky "Opa Hey", който е изцяло дигитален. Той тръгва изключително успешно, получава силен отзив в западните медии, задържа се пет месеца сред най-търсените албуми и стига до трето място в европейската класация World Music. За "Opa Hey" пишат The Guardian и Independent.
Идват и предложенията за концерти и фестивали и Kottarashky започва разговор със своите издатели, които се занимават с организиране на подобни събития. Той трябва да избира как да презентира своята музика - като ди джей или на живо. Така решава да събере група и основава Kottarashky & The Rain Dogs.
Първоначалната идея на Kottarashky за филма "Балканска черна кутия" е за документално реалити в търсене на въпроса "Защо един музикант се отказва от призванието си?" Той се свързва с режисьора Цветан Драгнев, като впоследствие концепцията изцяло се променя и Kottarashky става главно действащо лице.
Никола Груев-Kottarashky
Снимка: Цветелина Белутова
- Никола, как мина последният ти концерт в София с твоите приятели, румънците Subkarpati?
- Благодаря, добре. С общи усилия успяхме да създадем един истински празник на алтернативната музика в сърцето на София. Клубът се пръскаше по шевовете.
Много обичам такива колаборации, защото отварят възможности за смесване на публики и култивиране на нови фенове.
Ето вчера ме спря един млад англичанин, който случайно чул нашето изпълнение и много се впечатлил. Показа ми клипчета, които още пази на телефона си и поиска да си направим селфи.
- Филмът "Балканска черна кутия" има вече една година живот, беше представен на София Филм Фест, в Берлин и в Ню Йорк, как се възприема от публиката?
- Досега не съм чул лош отзив за филма. Напротив, хора с различни музикални вкусове, с най-различен социален и професионален статус, се изказват много ласкаво за него, разсъждават и разказват, какво са открили за себе си.
Мисля, че всички усещат откровения и непретенциозен начин, по който този филм разказва една най-обикновена история. Липсата на всякакъв фалш за мен е едно от най-големите предимства на "Балканска черна кутия".
- Намери ли отговор на въпроса защо един музикант се отказва от музиката?
- Не. Всъщност търсенето на отговора на този въпрос беше залегнал в първоначалната идея на филма.
По стечение на обстоятелствата трябваше да променим сценария в крачка и филмът се превърна в нещо като road movie, следващ пътеките на моето битие и съзнание.
В процеса на заснемане усетих, че самият аз подсъзнателно съм имал дилемата, дали да продължа и да се откажа. И отговорът е красноречив в края на филма.
Завършва с въпрос към публиката "Do you want more?" и последващия отговор "Sure. Ok, one more".
- Защо трябва да се гледа филма?
- Филмът е своеобразна черна кутия на един полет.
Полет на свободния дух на едни хора, които са част от вечно маргинализираната ъндърграунд култура, но които вдъхновяват с начина си на живот и отстояването на принципите си в изкуството и разбиранията си за свободата.
Филмът е моментна снимка на едно настояще, която ще остане за поколенията, които някой ден ще могат да надникнат в един неподправен разказ за едно отминало време.
Също така е изключително красиво заснет и ни пренася в много специални места из всички краища на България.
- Къде предстои да бъде представен, ще има ли прожекции в страната?
- Официалната премиера е на 1 март, събота, в Топлоцентрала, София.
Прожекцията ще бъде последвана от концерт на групата ми Kottarashky & The Rain Dogs. Това само по себе си е специално събитие, понеже с тази формация не сме се изявявали пред софийска публика от 2023-а.
Предстоят и прожекции из много точки в страната и чужбина, като някой от тях ще бъдат придружени и от концерти с някой от трите ми проекта.
Първите ясни дати са - 22 февруари, събота, във Велико Търново (клуб "Мелон"), което се явява нещо като предпремиера и ще бъде последвана от концерт на Kottarashky & Sando; на 8 март от 18.00 ч. в Градската художествена галерия на Русе, след което пък от 21.30 в Max Club ще забием с формацията ми Kottarashky & The Preachers.
- Какво е музиката - универсално и лично за теб?
- Музиката е най-прекият път към душата на човека.
Най-емоционалното от всички изкуства. А в личен план - най-голямата ми страст.
- Рисуваш ли, докато създаваш музика, все пак си архитект?
- Не. Впрочем архитектите рядко рисуват. Може би големите все още скицират идеите си, но там най-важното е пространственото мислене.
Също така, архитектурата за разлика от музиката е най-утилитарното сред изкуствата, то е точно в другия край на спектъра.
Това е и една от причините да го загърбя.
- Рисуването в твоето семейство като че ли се предава като код? Завинаги ли остави архитектурата?
- Така е, почти всички в семейството ми са художници.
Приключих с архитектурата преди около 15 години. Това е поле, в което не можеш да пробиеш само с талант, иска се много упорита работа, много години трупане на опит, постоянно адаптиране към новите тенденции и технологии. Да се завърна към тази професия, би означавало да започна всичко отначало.
Аз съм експериментатор, по-скоро бих се хвърлил в съвсем непозната вода. Ако трябва да избирам, примерно бих направил филм, отколкото да проектирам сграда.
- Какво е предимството на едно парче изпълнено на живо и слушано в youtube?
- Не съм сигурен, че трябва да говорим непременно за предимство.
В записите, музикантите влагат изключително много усилия и труд, за да изпипат всеки детайл и да предадат емоцията на композицията си по най-добрия начин. Аранжирането е много важен творчески процес, който не отстъпва по никакъв начин на композирането или на музикалното изпълнение.
Но енергията на живото изпълнение е може би най-близо до това, което по-горе нарекох "най-прекия път към душата на човека".
Когато музикантът и публиката му се съберат в едно общо пространство, цялата вибрация е различна, енергията, която се предава от едната към другата страна и обратно, качва нещата на съвсем друго духовно ниво, което трудно може да се постигне в студиото.
- Не си ли мислил за музикантска кариера в чужбина?
- Мислил съм. Моята кариера даже тръгна в началото основно в чужбина, макар да бях базиран в България.
Но музикалният бизнес е една изключително сурова сфера, където дългосрочното оцеляване е истинско предизвикателство.
Не е трудно да създадеш мрежа от фенове, но не е лесно да я задържиш, особено когато си чужденец за тях. Продължавам да работя за това музиката ми да звучи и извън пределите на родината и с променлив успех нещата се случват, миналата година имах десетина концерта извън граница, тази ми предстоят още.
Истината обаче е, че ми харесва базата ми да е тук, в България и като че ли предпочитам да работя с български музиканти.
Никола Груев-Kottarashky
Снимка: Цветелина Белутова
- Ако музиката ти беше място на картата, къде би се намирала и защо?
- Винаги съм се впечатлявал от многообразието на света, във всеки един аспект, в това число и музикалния. Затова и се опитвам да преплитам в творчеството си звуци от всяка точка на света.
Мисля, че всички ние сме част от една всеобща култура и в това, че сме различни е най-голямата красота.
Може би донякъде посланието ми е, че трябва да вървим към обединение, да възприемаме Света като наш дом, а отделните държави като стаите в него.
Не да се затваряме в националните си граници, бидейки враждебни един към друг, зад лозунги като "да направим чистата си нация велика отново". Това няма да ни направи щастливи.
Екип на Impressio
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}