Режисьорът Цветан Драгнев: Черната кутия не е нещо мрачно, тя пази важното

Още

Котарашки с концерт на международния фестивал Франкофоли във Франция

"Вкъщи Велислава, моята прекрасна спътница, от сутрин до вечер пуска Спотифай. Така че, всякаква хубава музика си слушаме - имаме си летен, есенен, зимен плейлист, плейлист "Snow", само за когато вали сняг, плейлист "Аквамарин", пълен с морски вълни и песни на китове... Когато бяхме на пътешествие в Италия, си направихме италиански плейлист, като отидем един ден например в Грузия, ще си направим грузински такъв.

Тя е голям фен на "Депеш Мод" и ню и дарк уейва, мен навремето ме наричаха Цецо Флойда, разказва режисьорът Цветан Драгнев.

Режисьорът на документалния филм "Балканска черна кутия" с главен герой Никола Груев - Котарашки пред Impressio:

За музиката в сърцето, за вселената "Котарашки" и защо си струва да правиш изкуство днес.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Защо "Балканска черна кутия"? Какво се крие зад заглавието на филма Ви за Никола Груев - Котарашки?
- Когато пиша сценарий или проект, така се случва, че неговото заглавието винаги си остава работно. От многото видео материал и текст, които се събират при правенето на един документален филм, всеки път излиза дума, фраза или изречение, което пасва за заглавие. Така стана и сега. Така че, това е просто реплика от филма, която описва състоянието на нещата за повечето ъндърграунд групи в България.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

Черната кутия не значи нещо мрачно, а по-скоро е като черна кутия на самолет. Човек може да намери каква ли не информация там. Но също така и трудно се излиза от нея. Има нещо балканско, което хем те привлича, хем те ограничава някак си.

- Кога чухте за първи път музиката на Котарашки?
- Не помня точно кога, но мисля че наши общи приятели - Апостол и Краси - ми пуснаха парчето "Опа хей" и после по интернет намерих всичко останало.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Какво Ви привлече към идеята да направите този филм?
- Бяхме на море, в Синеморец. И там, може би Краси ме запозна с Никола. И от чаша на чаша се разбра, че той има идея за филм. Която беше не филм за него, а всъщност филм за Сашо - бившият им кларинетист, напуснал групата, когато са били на върха. Разширихме тази идея, като включихме и други музиканти от българския ъндърграунд, най-вече Никола.

После някои неща отпаднаха, влязоха други, непредвидени, и така се получи този филм. А мен ме привлече музиката на Котарашки и животът на музикантите и артистите въобще в България, който може да е труден, но е и весел и бохемски.

Още

Селекцията в Документалния конкурс на 28-ия София Филм Фест е на световно ниво

- Разкажете за периода на снимките?
- В началото нямахме никакъв късмет. Заради пандемията, реално нямаше концерти, турнета. И беше трудно да се организират такива.

Но после всичко постепенно тръгна. Пътувахме много. Обиколихме България.

Операторът Делян Георгиев се справи страхотно. Ползвахме скъпи светлочувствителни обективи. Много от снимките бяха нощни. Просто защото по това време се случват нещата. През деня повечето от героите спят. Имаше трудности с хора, които не искаха да се снимат, но успяхме да се справим и с това.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Как работихте с Никола Груев - Котарашки?
- Нямаше никакви проблеми... Той всъщност много искаше нещата да станат така, както трябва. Помагаше ни да намерим хората и местата, които направиха този филм толкова хем небрежен, хем визуално красив. Всичко се случваше бавно и той имаше търпението и вярата в мен и Делян. Иначе като човек е много точен и сериозен и в същото време очарователен бохем. И, както казва един от героите на филма - човек, който умее да забавлява другите.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Каква беше реакцията му като му показахте заснетия материал?
- Аз не обичам да показвам суров, необработен материал. Всъщност му показах направо целия филм, чак като беше готов, една от версиите. Мислех си, че като всеки човек, който е сниман, може просто да не се хареса в някои ситуации. Но за мое голямо облекчение той хареса версията и после оставаше само да променим някои по-дребни неща и филмът беше готов.

- Какво искате да стигне до публиката от това визуално пътешествие - "Балканска черна кутия"?
- Аз не разсъждавам по този начин. Искам да кажа, че никога не мисля за някакво послание или нещо като символи и така нататък. Важното е да е "по-кинаджийско", както се изразяваме с колеги. Тоест, да не е телевизионно или досадно. А когато нещата стават, всеки от публиката си намира нещо, което да хареса или не.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Защо си струва да се занимава човек с изкуство?
- Не знам дали си струва или не. Важното е, който го прави, да го прави с желание и вдъхновение, въпреки всички трудности.

- Какво успяхте да покажете от образа на ъндърграунд сцената?
- Първо мисля, че не сме могли да обхванем цялата ъндърграунд сцена. Това, което има във филма със сигурност е тяхната свобода. Начинът им на живот е различен. Някои се уединяват сред природата, други са си нощни птици и бохеми. Всеки сам избира колко да е свободен и чрез какво. Така че, мисля че във филма е отразен този свободен дух, който те имат.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

Цветан Драгнев (Снимка: Велислава Кирилова)

Още

"Пасажери" е най-добър български документален филм на 24-тия София Филм Фест ЕСЕН

- Как Ви повлия Вашият баща - известният документалист Здравко Драгнев?
- Аз като дете много много не разбирах с какво точно се занимава. И филмите му много не разбирах. Сега имам дъщеря, и тя така като мен преди... Но трябваше да уча кино, да направя някой и друг филм, и тогава разбрах какво всъщност е направил той. Това са филми, които те вкарват в света на героя или мястото или темата по такъв елегантен, визуален, звуков ако щете начин, че се чувстваш сякаш не гледаш типичния документален филм с интервюта, говорещи глави, дикторски текст.

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

Вкарва те в свят на чудаци и мечтатели, които говорят понякога небивалици. Но крайният резултат е, че се получават истински филми за реалния живот на "малките хора" и оттам за живота по принцип. И това няма как да не повлияе и на мен. Опитвам се и аз така, по свой си начин да правя нещата.

Жалко, че няма къде да се видят тези филми. Просто за документалното кино е много сложно, от гледна точка на разпространение. Да спомена някои заглавия: "Реквием", "Кратка автобиография", "Проект на слънце", "Джу или изкуството да живееш", "Човекът, който открадна Чаплин"...

Котарашки в кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

- Какво беше детството Ви. Как стигнахте до музиката?
- Роден съм в Прага и през първите си шест години живях там. После се преместихме в София.    Хубаво детство си беше. Много игри, емоции и така...

Кадър от филма "Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев (Снимка: Делян Георгиев)

Имах един съсед, мой връстник, Емо се казва. Той отнякъде започна да носи касети. И горе-долу цялата рок музика, отпреди "Бийтълс" до 90-те, погълнахме за няма и две години.

- Каква музика слушате за удоволствие?
- Вкъщи Велислава, моята прекрасна спътница, от сутрин до вечер пуска Спотифай. Така че, всякаква хубава музика си слушаме - имаме си летен, есенен, зимен плейлист, плейлист "Snow", само за когато вали сняг, плейлист "Аквамарин", пълен с морски вълни и песни на китове... Когато бяхме на пътешествие в Италия, си направихме италиански плейлист, като отидем един ден например в Грузия, ще си направим грузински такъв.

Тя е голям фен на Депеш Мод и ню и дарк уейва, мен навремето ме наричаха Цецо Флойда. Запознахме се на песен на Нова Генерация, общата ни голяма страст е Ник Кейв. Обичаме да си пускаме и много филмова музика, особено Нино Рота. Слушаме още танго, боса нова, френски шансони, реге, джаз, алтернативна музика, инди, психеделик, трип-хоп, сърф рок, симфонична музика... Изобщо, вкъщи всеки един ден си има свой собствен саундтрак.

Още

"Сляпата Вайша" на Теодор Ушев с нов приз в Торонто

- Българските музиканти как пазят традициите на българския фолклор?
- Мисля, че всеки го прави индивидуално. Само с любов към тази музика традициите ще се запазят.

И мисля, че няма как просто да изчезнат хубавите неща. Те са си вечни.

"Балканска черна кутия", реж. Цветан Драгнев

- Каква информация запазихте за бъдещето във Вашата "черна кутия"?
- То вече се случва. Един от клубовете, които заснехме, вече го няма, някои от фестивалите също...

Ще остане музиката на Котарашки, щастието, което изпитват хората от нея, танцувайки усмихнато, музикантите от филма, Тед - японският професор философ, Веско с гайдата и свободата, която излъчват свободните хора и земята хубава българска...

Интервю на Валерия КАЛЧЕВА

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg /Снимки: Делян Георгиев и Велислава Кирилова)

Цветан Драгнев завършва Филмовия факултет на Йорк Унивърсити, Торонто, Канада (2000).

Работи като оператор и монтажист на документалните филми "Сребърна", "Царството на водните лилии", "Ничии", "Приобщаване", "Неосветеният храм", "Джеки, Джони и Чарли не са имена на кучета", "Духове в старите къщи на София". "Пустиняци" е режисьорският му дебют.

Филмите му "Пустиняци" и "Пасажери" учавстват в много международни филмови фестивали и печелят множество награди.

"Балканска черна кутия" е историята на Котарашки, бивш архитект, станал музикант. Филмът проследява една година от живота му, докато пътува и свири с групата си, и предоставя рядък и откровен поглед към вътрешния му свят.

Из места, където времето е спряло, чрез вълшебна музика, емоционални изповеди и искрено съзерцание на живота, както се случва, се запознаваме с пъстра плетеница от герои: Японски професор от Оксфорд, весели цигани, улични музиканти и мистичен гайдар, живеещ уединено в планината. Всеки търси нещо. В живота ни има празнина? Нещо липсва? Може би човек ще го намери в странната свобода на героите в балканската черна кутия.

Филмът участва в документалната селекция на 28-ия София Филм Фест. 

Още

"Сляпата Вайша" на Теодор Ушев е номиниран за "Оскар"

Още

"Сляпата Вайша" оживява на български с гласа на Теодора Духовникова