Номинираните за награда "Оскар" късометражни анимационни филми са подбрани сред 69 претенденти, съобщава БТА.

В тази категория са номинирани още: "Време на заем" на Андрю Коутс, "Крушов сайдер и цигари" на Робърт Вели и Кара Спелър, "Перла" на носителя на "Оскар" Патрик Осбърн и "Piper" на Алън Бариларо и Марк Зондхаймър.

Още

Оскари 2017: Номинираните

Режисьорът не за първи път се бори за престижната статуетка. През 2010 г. неговата анимация "Дневниците на Липсет" бе канадското предложение за "Оскар"."Сляпата Вайша" е късометражна анимация по адаптиран сценарий на едноименния разказ на Георги Господинов от сборника "И други истории". 6 минутната анимация разказва историята на Вайша - момиче, обречено цял живот да остане незрящо за настоящето, раздвоена между миналото, в което гледа с едното си око и бъдещето, видимо за нея с другото.

  "Сляпата Вайша" на Теодор Ушев/Сн.: Фейсбук страница

Зад проекта стои френската телевизия АРТЕ, която се свързва в края на 2014 година с Ушев с предложение да продуцира филма. Най-популярната европейска медиа за изкуство и култура  излъчи ексклузивно готовата анимация през пролетта на 2016. Продуцент заедно с АРТЕ е и Националният филмов борд на Канада /NFB/, с който Теодор Ушев работи от години.

 "Сляпата Вайша" е един от първите филми в света с добавена реалност. Анимацията има изработена версия, в която се използва новаторската технология Окулус рифт /Oculus Rift/, набираща все по-голяма популярност. Новата технология позволява проектирането на образите да се осъществява не само върху екрана, но и навсякъде около зрителя с помощта на стереоскопични очила Окулус Рифт, което прави възможно той да вижда и допълнителна компютърно симулирана реалност или среда около себе си.

Теодор Ушев е роден през 1968 г. в Кюстендил. От 1999 г. живее в Монреал, Канада. Работи за NFB. Носител е на над 120 престижни международни награди през последните 10 години за филмите си "Tower Bawer", "Drux Flux", "Човекът, който чакаше" - по текст на Кафка, музикалния "Демони". През 2010 г. анимацията му "Дневниците на Липсет" бе канадското предложение за "Оскар". След три номинации за Канадските филмови награди, през 2011 г. печели златната статуетка "Джини".

"Глория Виктория" беше номиниран в челната десетка на "Оскар - 2014" . Последният му музикален филм Sonambulo (2015) е показан на над 90 фестивала.

Теодор Ушев преподава и води майсторски класове в над 20 университети и фестивали по света. През май 2014 г. в Канада излиза книгата "Тъмното огледало", посветена на аниматора.  

Публикуваме разказа на Георги Господинов "Сляпата Вайша", по който Теодор Ушев създаде едноименния си анимационен филм. Той е включен в състезателната програма на секцията Generation на Международния филмов фестивал в Берлин, който започва на 11 февруари 2016 г.

СЛЯПАТА ВАЙША

Георги Господинов

С лявото око виждала само назад, в миналото, а с дясното - единствено онова, което имало да става в бъдещето. И макар двете й очи да били отворени като на всички зрящи, Вайша все едно била сляпа. Сляпата Вайша й викали всички. Рядко излизала от къщи, а в двора ходела с протегнати ръце, блъскала се в черешата, деряла се из къпините и събаряла грънците под сайванта. Черешата, къпините и грънците не съществували за нея, така както не съществувал и днешният ден. За лявото й око те още не били дошли от пръстта, за дясното й били вече повехнали или станали на пръст.

Докато Вайша била още малка, майка й първа забелязала странната й слепота. Откъде да знаела, че за лявото око на Вайша жената, надвесена над нея, е току-що проходило момиченце, а за дясното - грозна, изкривена старица.

Когато Вайша проговорила и започнала несвързано да обяснява какво вижда, решили, че на очите й е направена черна магия. Проточила се една върволица бабички, плюели през рамо, дърпали си ушите и цъкали с език.

Да пие божурово семе преди изгрев слънце 40 дни секи ден...

От ястреб жлъчка да сгори и да я наложи на окото, дорде е топла още...

От черна кокошка воденицата да обелиш, сал кожата, люспата, и я тури на очите...

Само една от бабите седяла отстрани, клатела костенурчата си глава и нищо не казвала. Накрая, като станала да си ходи подир всички, рекла тихо, че от нищо файда няма да има, докато не се намери нещо, което да й събере очите и да я върне на тоя свят.

Расла, порасла Вайша, станала хубава млада жена. Дори това, че лявото й око било кафяво, а дясното зелено, само удвоявало хубостта й.

Дошъл един ден млад мъж да я иска за жена, застанал пред Вайша, а тя гледала към него и го виждала така:

Ляво:

Боже, това ли сополиво момченце
дошло да ме иска, милото, ризката
му отвънка, коленцата ожулени, че
аз на него майка мога да съм му, а те
го пратили да ме иска за булка, шега
да си бият, боже...

Дясно:

Ръцете му треперят, космите му
побелели, грехота е, боже, ама на
пръст мирише, за път му е дошло
времето, а той булка иска, как да си
легна с него, с какви очи да го
гледам, боже...

И тъй се повтаряла историята с всеки, който идвал. Не се намерил оня, дето да й събере очите.

Минали години, хубавата Вайша все така продължавала да живее с едното око в миналото, а с другото далеч в дните, които предстояли. Понякога границите, в които виждала, се свивали съвсем, аха да се съберат в днескашното. Но докато за дясното око слънцето току изгрявало, за лявото вече се обелвала месечината. Друг път обаче разстоянието между минало и бъдеще бясно се удължавало и Вайша шепнела как според лявото й око земята е още пуста и неустроена, тъмнина покрива бездната и нещо (нямала дума за него) се носело над водата. А в същото време пред дясното око се явявал четвъртит град с дължина, равна на широчината му, а градските стени били украсени с всякакви скъпоценни камъни - първият камък бил яспис, вторият сапфир, третият халкидон, четвъртият смарагд, петият сардоникс и т.н.

И вечер, като си легнела Вайша, пак нямало покой за очите й. Сънищата й се раздвоявали като змийски език и докато в съня на едното око гонела пеперудите, а божурите вече били високи колкото нея, то в съня на другото божурите били откъснати и покривали цялото й вкочанено тяло, а над лицето й се гонели други пеперуди.

Дотегнало й на Вайша така да живее. Намислила веднъж сама да си изчегърта едното око, с пръсти да го отскубне. Добре, ама кое да бъде окото. Ако извадела лявото, все едно да живее само в онова, което идва, а то никак не се задавало добро. И с кого щяла да живее в идното, кого щяла да познава. Ами да извади тогава дясното. Миналите дни винаги са по-уютни, по-сигурни. Ама пък как ще гледа майка си и баща си като сополиви дечица, как ще им вика, как ще живее с тях. Нямало спасение за Вайша ни в миналото, ни в бъдещето.

Няма край тази история. Защото не се намерило нищо на тоя свят, което да събере очите на Вайша, да бъде еднакво както за лявото, така и за дясното й око.

А ако и ти, четящи, като си затвориш дясното око и прочетеш тази история само с лявото, не видиш никакви букви и никаква история, а само чист лист отпреди историята, или пък и лист не видиш, а видиш дървото, от което е направен, тежко ти.

Ако пък си затвориш лявото око и прочетеш всичко с дясното, и пак не видиш буквите, защото са се изличили вече, а хартията се е спрашила на бяла пепел, тежко ми. Или четеш с очите на сляпата Вайша, или тази история е толкова нетрайна, колкото е нетрайно това парче хартия и този увехващ свят.

Из книгата "И други истори", Жанет 45