АРХЕОЛОГИЧЕСКИ НАХОДКИ
Над 500 експоната са представени в изложбата "Българска археология 2024"
Изложбата ще бъде отворена за посетители до 8 юни в Централна зала на НАИМ-БАН
Редактор : / 3721 Прочита 0 Коментара
Над 500 експоната се представят в осемнадесетата национална археологическа изложба "Българска археология 2024" в Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН).
Снимка: Христо Касабов/БТА
Над 500 експоната са представени в осемнадесетата национална археологическа изложба "Българска археология 2024" в Националния археологически институт с музей - БАН (НАИМ-БАН).
Не си спомням да сме имали толкова богата на находки, информация и сензационни открития експозиция, каза доц. д-р Христо Попов, директор на музея, цитиран от БТА.
Изложбата беше официално открита на 14 февруари, и ще бъде отворена за посетители до 8 юни в Централна зала на НАИМ-БАН.
"Големият акцент е, че тук имаме възможност да покажем находки от проучванията на повече от 30 археологически обекта и още 20 са представени в постери с информация за самите проучвания. Това, което ще видите, за мен е изключително впечатляващо", отбеляза доц. Христо Попов.
Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов
Снимка: Благой Кирилов/БТА
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Изложбата "Българска археология 2024" ще бъде последвана от други такива в по-късно тази година, когато ще видите това, което е открито в пълния му блясък, анонсира той.
НАХОДКИТЕ
"Много разнообразна, много интересна изложба, както с предметите, така и с историята зад откриването им", каза доц. д-р Камен Бояджиев, завеждащ отдел "Експозиции" в НАИМ-БАН.
По думите на археолозите сред най-впечатляващите находки са праисторически златни накити от Варненския некропол, вносни съдове от некропола на Аполония, изящни златни украшения от надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, бронзови фигурки и оброчни плочки от светилището на връх Аламура, богато украсена стъклена бутилка от Деултум, глава на мраморна статуя от Хераклея Синтика, накити от термите на Рациария, каменно "яйце" с врязани знаци от средновековното селище в м. Кавлаклак, гр. Нови пазар, кръст енколпион с изображение на Богородица от Трапезица (Търново).
Сред представените експонати има кънки от кости. "Това са кости на кон, които са изпилени, за да се образува плъзгаща се повърхност и са по-познати в Северна Европа, при нас са доста редки.
Открити са в обект в Крива бара край Козлодуй. С колегите се шегуваме, че с тях са минавали Дунава, когато замръзне", разказа пред БТА доц. Бояджиев.
В експозицията е показана реставрираната глава на втората мраморна статуя от II в., открита от проф. д-р Людмил Вагалински миналия септември в античния канал на Хераклея Синтика.
Тялото на статуята все още се реставрира и прогнозите са през пролетта, когато бъде готова, да се сглоби и да бъде изпратена в Историческия музей в Петрич, обясни още той.
Сред изложените експонати е и златна висулка за огърлица с форма на амфора - точно копие на трапезните амфори, в които е сервирано виното. Тя бе открита през месец май при разкопки на некропола Рациария, обясни пред БТА доц. Здравко Димитров.
Той отбеляза, че там са намерени 14 гроба и три гробници, в които са намерени комплекс от коланна гарнитури и бронзови апликации и 14 бронзови апликации, които са по ремъците на коланите на препаските на войника.
"Това беше запазен гроб на войник от началото на IV век, а тогава в Рациария е настанен римски легион. Това е един от войниците на този легион", посочи той. Сред находките от това място са също гребени, игли за коса и бронзово огледало, които са комплекс от дамски принадлежности за баня.
Ние работим в едно от крилата на банята - най-голямата в България - девет декара, огромна римска баня от IV век. Основно находките са свързани точно с дамската козметика. Това е от женското крило на банята, уточни доц. Димитров.
Имаме и цял един комплекс от монети - златни, сребърни и бронзови от Рациария от I до VI век, използвани в обращение милиони монети. Доста години имаше иманярска дейност, но този комплекс е добре запазен и сега, работейки системно, разкриваме все по-запазени структури и пластове, каза още археологът.
ОБЕКТИТЕ
В изложбата са представените обекти са различни като вид и хронология, от Праисторията до Късното средновековие.
Сред тях са продължаващите проучвания на праисторическите селищни могили Провадия, Порой и Козарева могила, световноизвестния Варненски халколитен некропол, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римските градове Деултум, Хераклея Синтика, Рациария, средновековните градове Търново, Урвич и Мелник.
Представени са и обекти от спасителни археологически разкопки, свързани с развиване на газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз" ЕАД и други проекти. Сред тях са праисторическото селище до Дългопол, надгробни могили от бронзовата и римската епоха във Варненско, южният некропол на Филипопол (Пловдив).
Особен интерес като научни резултати и открити находки предизвикват проучванията на надгробна могила до с. Капитан Петко войвода, община Тополовград, и светилището на Аполон на връх Аламура, с. Ракитница, община Стара Загора.
Изложбата е организирана в сътрудничество на НАИМ-БАН с 19 исторически и археологически музея в страната, които участват с находки от своите фондове: Национален исторически музей, Регионален археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Велико Търново, Видин, Враца, Русе, Шумен, Археологически музей "Старинен Несебър", Археологически музей "Мечислав Домарадски", Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Гоце Делчев, Дългопол, Каварна, Петрич, Провадия, Средец и Тополовград.
ПРОБЛЕМИТЕ
По думите на доц. Христо Попов богатата на находки година е вид компенсация за проблемите, с които българската археология и българското културно историческо наследство се сблъскват не само през последната година, но през последните няколко години.
Със сигурност тази изложба можеше да бъде кръстена не само "Българска археология 2024", тя можеше да бъде кръстена "Да обичаш на инат" с оглед на това, че въпреки всичките проблеми ние продължаваме да си вършим работата, обичаме си професията и искаме да си вършим работата по възможно най-добрия начин. Изложбата всъщност е "въпреки", а не "благодарение на", каза доц. Христо Попов.
Той обясни, че огромна част от експонатите, включени в тази изложба, са свързани със спасителни проучвания, инициативи на частни инвеститори, археологически проучвания по национални проекти и частни такива. И една по-малка част като пропорции е свързана с изследвания, които са пряко свързани с подкрепата и финансирания, идеи и стратегия, ако има изобщо такива - от страна на държавата, допълни директорът на НАИМ-БАН.
Планираните археологически проучвания през тази година са на малко на по-заден план. За сметка на това резултатите от други разкопки наистина показват едни изключително впечатляващи находки, отбеляза доц. Попов.
По думите му българската археология винаги е била "любимец 13" на държавата ни. Винаги се говори едно, а се случва друго. Според доц. Попов тази "административна шизофрения" е станала обичайна в публичното пространство. Винаги си говорим едно и също в началото и в края на годината, каза той.
"Това, което очакваме, започвайки годината и показвайки какво можем, е българските държавни институции най-после да започнат да си вършат работата по един смислен и отговорен начин", каза още доц. Попов. По думите му проблемът не е в последната година.
Последната година беше катализатор, който направи видими особено болезнени проблеми, които ги има от много години. Би трябвало да има най-после на държавно ниво стратегия, да има визия поне 10-15 години напред какво трябва да се случва, а не да се работи на парче за по 10-15 дни, за които се кандидатства месеци и се отчита още няколко месеца, допълни доц. Христо Попов.
НАИМ-БАН подготви каталог за изложбата "Българска археология 2024"
Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките (НАИМ - БАН) подготви том, представящ най-интригуващите и ценни в научно отношение находки от изминалия археологически сезон. Поводът за издаването му е 18-ата национална археологическа изложба "Българска археология 2024", съобщават от екипа, цитирани от БТА.
От екипа отбелязват, че изданието е озаглавено "Българска археология 2024" и е част от поредицата "Национален археологически институт с музей - Каталози", серия "Българска археология" (ΙSSN: 2367-8860; ISSN: 2815-4290). Редактори на тома са доц. д-р Камен Бояджиев и гл. ас. д-р Наталия Иванова.
От НАИМ-БАН посочват, че каталогът съдържа увод и статии за археологическия контекст и находките от 32 обекта, различни като вид и хронология, датиращи от Праисторията до Късното средновековие. Деветнадесет исторически и археологически музеи от страната участват в експозицията с находки от своите фондове.
Те уточняват, че изданието е на български език.
НАИМ-БАН подготви каталог за изложбата "Българска археология 2024"
Снимка: БТА
Девет нови археологически обекта са локализирали археолозите в района на Харман кая край Момчилград
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fatelie%2Fnad-500-eksponata-sa-predstaveni-v-izlozhbata-balgarska-arheologiya-2024&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2025%2F02%2F23%2F2852511%2F768x432.jpg%3F_%3D1740299134&description=Над 500 експоната са представени в изложбата "Българска археология 2024"', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}