В БОГАТОТО МИНАЛО НА БЪЛГАРИЯ
Вижте новите археологически открития от 2024 година
През изминалата година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна
Редактор : / 3365 Прочита 1 Коментара
Доц. д-р Пламен Славов - съветник на Президента по духовност и култура, археологът Филип Петрунов, директорът на НИМ доц.д-р Бони Петрунова, вицепрезидентът Илияна Йотова и археоложката Вили Кирякова разглеждант витрината с находките от Кокалянски Урвич.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
На 23 януари 2025 г. Националният исторически музей отвори врати за новата си изложба "Древни находки. Нови открития. Археологически сезон 2024."
Тържественото откриване се състоя в присъствието на Вицепрезидента на Република България Илияна Йотова, министъра на туризма Мирослав Боршош, заместник-министъра на културата Амелия Гешева, Надя Младенова, началник на кабинета на Вицепрезидента и доц. д-р Пламен Славов, съветник на Президента по духовност и култура.
От ляво надясно: доц. д-р Пламен Славов - съветник на Президента по духовност и култура; Надя Младенова - Началник на кабинета на Вицепрезидента; Амелия Гешева - заместник-министър на културата; Илияна Йотова - Вицепрезидент на Р България; Мирослав Боршош - министър на туризма; доц. д-р Бони Петрунова - директор на Националния исторически музей.
Снимка: НИМ
Вицепрезидентът Илияна Йотова
Снимка: НИМ
Над 400 експоната показват в "Българска археология 2023"
"Вашата професия е и мисия, и орисия. Трудът ви е силна противоотрова на всички, които се опитват да мачкат българщината. Силен контрапункт е на онези немалко хора, които смятат, че историята започва с тях и всичко преди това няма значение". С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към археолозите, учените, музейните специалисти в Националния исторически музей.
"Колко много история, съдби, събития, помисли съдържа всяко едно парченце, което намирате. За нас плодовете на вашия труд са нова голяма доза самочувствие, че сме българи. Те са история, с която се гордеем, принадлежност към един велик народ и една велика държава. Разказът, който създавате с откритията си, създава самочувствие не само на нас, българите, а и на европейците", посочи в приветствието си Йотова.
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
Сред присъстващите бяха и представители на държавни институции, учени и журналисти, които имаха възможността да се запознаят с новооткритите артефакти и да чуят истории, които хвърлят светлина върху ключови моменти от българската и европейската история.
През 2024 година археолозите на Националния исторически музей извършиха разкопки на 24 обекта из цялата страна. Всяко едно откритие не само разширява знанията ни за миналото, но и ни приближава до разбирането на нашето културно наследство.
От ляво надясно: г-жа Илияна Йотова; г-н Мирослав Боршош; доц. д-р Бони Петрунова.
Снимка: НИМ
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
От ляво надясно: г-жа Амелия Гешева; г-жа Илияна Йотова; доц. д-р Бони Петрунова; г-н Мирослав Боршош.
Снимка: НИМ
Със съдействието на Министерството на културата, местни общини и частни спонсори, както и с помощта на партньорски институти като Центъра за подводна археология, тези разкопки предоставиха ценни находки от различни исторически епохи - от Праисторията, през Античността, до Средновековието.
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
Един от най-големите акценти на изложбата е археологическото откритие в крепостта Кокалянски Урвич. Това място, дълго време обвито в мистерия, днес разкрива нова светлина върху нашето минало. Археолозите откриха уникален гроб, който крие сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел - символ на високо социално положение.
Сребърен пръстен с обков от злато, изобразяващ двуглав орел, открит от екипа на археолога Филип Петрунов при Кокалянски Урвич.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Този гроб принадлежи на млад мъж на възраст между 18 и 25 години, и неговото откритие ни предоставя безценна информация за погребалните обичаи и материалната култура през втората половина на XIV век.
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: НИМ
От ляво надясно: арх. Зарко Клинков - кмет на район "Витоша"; гл. ас. д-р Петранка Неделчева - ръководител на отдел "Експозиционна и международна дейност" в НИМ.
Снимка: НИМ
Най-интересните находки в "Българска археология 2020" (галерия)
Нещо повече, некрополът от този период показва, че песните за цар Ясен от района на Панчарево започват да губят своята легендарност и се превръщат в исторически факт, който все повече се свързва с реалността на онова време.
Сред другите значими открития, които са част от изложбата, са разкопките в селищната могила Порой, където бяха разкрити следи от металургия и специализация в производството през Късния енеолит. Друг интересен акцент в изложбата е откритата през есента на 2024 година църква в местността Аклади, близо до гр. Черноморец.
Доц. д-р Бони Петрунова - директор на Националния исторически музей и Илияна Йотова - Вицепрезидент на Република България.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Тя датира от V-VI век и е част от богатото християнско наследство на региона, свързано с римската и средновековната му история. Това откритие, наред с тези в средновековния град Лютица и крепостта Букелон, разкрива стратегическото значение на тези места и тяхната роля в развитието на българската история.
Графит с изображение на тур от Х век, от средновековното селище в местността Долната Чатма при село Велино.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Керамичен съд от средновековен манастир Свети Йоан Продром, гр. Ахтопол, проучван от екип на НИМ и РИМ Велико Търново.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Изложбата не спира дотук. Подводните разкопки в акваторията на созополския залив до крепостта Хрисосотира и нос Галата до гр. Варна разширяват нашето разбиране за търговията и морската култура в Черноморието. Археолозите откриха амфори, железни котви и керамични фрагменти, които разказват за динамичното икономическо и търговско развитие на региона през Късната античност и Средновековието.
Но не само тези обекти са включени в изложбата. Проучванията в крепостта Балък Дере, където беше открит храм от II-III век, разкриват как се е развивала религиозната архитектура на този регион. Средновековното селище Велино предлага нови перспективи в изследването на каменните структури и гробове от IX-X век, които осветляват важни етапи от средновековната българска държава и утвърждаването на християнството.
Националният исторически музей представя изложбата "Древни находки, нови открития. Археологически сезон 2024"
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев и доц. Тодор Чобанов.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Археологическите проучвания в многослойния обект "Св. Архангел" при с. Дъбница разкриха раннохристиянски храм, както и находки от Късната античност, които дават представа за стратегическото значение на този район. В античната крепост Равадиново проучванията разкриха част от укрепителната система и уникален керамичен перирантерий, датиращ от V-II век пр. Хр.
В допълнение подводните разкопки в акваторията на гр. Шабла и Ченгене скеле хвърлят светлина върху морската търговия през Античността и Късното Средновековие. Намерените оловни щокове и стъклени съдове разказват за живота и търговията, която е процъфтявала в този регион.
Цели и фрагментирани стъклени съдове от залива Ченгене скале, XVI-XVII век, проучвани от РИМ - Бургас и Национален исторически музей.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Ректорът на Софийския университет Георги Вълчев, доц. Тодор Чобанов Снежана Петкова-Владимирова, директор на Дирекция "Централен държавен архив" и Славка Бозукова са сред гостите на изложбата.
Снимка: Евгени Димитров/BulFoto
Археологическите разкопки бяха реализирани под ръководството и с помощта на: доц. д-р Бони Петрунова, проф. д-р Иван Христов, гл. ас. д-р Петранка Неделчева, доц. д-р Константин Константинов, гл. ас. д-р Мариела Инкова, д-р Маргарита Попова, д-р Филип Петрунов, Виолина Кирякова, Мартин Христов, Ивайло Кънев, Павлина Девлова, Илия Киров, Елена Ендарова, Михаела Занева, Илия Стоименов, Росен Пеевски, д-р Йото Валериев, Биртен Еминова, Михаил Ваклинов, Петър Петрунов.
Изложбата не е просто колекция от артефакти. Тя е едно уникално пътуване през времето, което ни позволява да се потопим в богатото минало на България и да разберем как археологическите открития ни разказват не само за древните цивилизации, но и за формирането на съвременното българско общество.
Националният исторически музей продължава своето усилие да събира и изследва тези ценни артефакти, като ги представя на публиката и по този начин изпълнява своята роля като важен културен и научен център.
Започнаха редовните археологически разкопки на Кокалянски Урвич
Средновековен сребърен пръстен със златен обков бе открит в крепостта Кокалянски Урвич
Девет нови археологически обекта са локализирали археолозите в района на Харман кая край Момчилград
Откриха над 500 монети при спасителни разкопки в подножието на Стария град в Пловдив
Започнаха археологическите разкопки в пещера "Магурата"
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}