АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ И НАХОДКИ

Над 400 експоната показват в "Българска археология 2023"

Сред тях са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, костен скиптър и бронзова флейта, мраморни оброчни плочки и бронзови фигурки, стъклени съдове, сечива и оръжия, монети, и много други

Редактор : Impressio / 13 февруари 2024 / 19:35 1194 Прочита 0 Коментара

Археолозите показват постиженията си в изложбата “Българска археология 2023” (Снимка: Христо Касабов/БТА)

Над 400 експоната от 30 различни като вид и хронология обекти от праисторията до Възраждането са включени в изложбата "Българска археология 2023" на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН).

Това обявиха на пресконференция днес от екипа на музея. Експозицията ще бъде официално открита утре вечер - на 14 февруари, и може да бъде разгледана до 26 май.

Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов каза, че такава експозиция се открива за седемнадесети път в музея.

"Изпращаме много успешно година с много нови обекти и стари, по които отново бяха подновени проучванията", каза той.

От ляво надясно: доц. д-р Стефан Александров, директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Камен Бояджиев (Снимка: Христо Касабов/БТА)

Сред експонатите са златни, сребърни и бронзови украшения, изящни керамични антропоморфни фигури и съдове, костен скиптър и бронзова флейта, мраморни оброчни плочки и бронзови фигурки, стъклени съдове, сечива и оръжия, монети, и много други (Снимка: Христо Касабов/БТА)

Националният археологически институт с музей при Българската академия на науките представя седемнадесетата национална археологическа изложба "Българска археология 2023" (Снимка: Стефан С. Марков/BulFoto)

ПРОУЧВАНИТЕ ОБЕКТИ

Сред проучваните райони са праисторическите праисторическите селищни могили при Нова Надежда, Провадия, Суворово, Юнаците и Козарева могила, световноизвестният Варненски халколитен некропол, къснобронзовият некропол при Балей, гръцките колонии Аполония Понтика (Созопол) и Емпорион Пистирос, римският град Деултум, античните крепости Боровец, Якоруда и Букелон, средновековните градове Лютица и Мелник.

Представени са и обекти от мащабните спасителни археологически разкопки, свързани с подновяване на железопътната инфраструктура на НКЖИ, сред които римската пътна станция Циле до Чирпан, многослойните обекти при Алдомировци и Скутаре и ямният комплекс от късната желязна епоха при Пауново.

НАХОДКИ ОТ 23 МУЗЕЯ

Доц. Явор Бояджиев отбеляза, че в изложбата с находки участват 23 музея - Националният исторически музей, регионалният археологически музей в Пловдив, регионалните исторически музеи във Варна, Видин, Кърджали, Пазарджик, Русе, Стара Загора, Хасково и Шумен, Археологически музей "Старинен Несебър", Археологически музей "Мечислав Домарадски" в Септември, археологическите музеи в Сандански и Созопол, историческите музеи в Ивайловград, Ихтиман, Правец, Приморско, Провадия, Чипровци и Чирпан, и Музеят на родопския карст в Чепеларе.

"Тази голяма бройка сама по себе си илюстрира мащаба на изложбата", каза той. И допълни, че тази изложба "е най-съвременното нещо, което се случва в момента". Някои от разкопките приключиха в средата на декември, а сега може да ги видите". Той отбеляза, че правени подводни проучвания в пристанището на Созопол и на потъналия край Китен кораб "Урдовиза".

ВПЕЧАТЛЯВАЩИ НАХОДКИ

Сред най-впечатляващите находки са праисторически накити от злато, мрамор и мида Spondylus от Варненския некропол и Юнаците, богато украсена антропоморфна керамична фигура от Балей, костен скиптър от Провадия, каменни главнярници от Пауново, колективна находка от 76 монети от Аполония, бронзова флейта от Скутаре, бронзова фигурка на Хермес (Меркурий) от Циле, средновековни накити и елементи от костюма от Лютица, Кавлаклак (Шуменско) и Широково (Русенско), порцеланови чашки за чай от Китай от потъналия кораб "Урдовиза".

Изложбата включва постери с допълнителна информация.

От ляво надясно: доц. д-р Стефан Александров, директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов и доц. д-р Камен Бояджиев (Снимка: Стефан С. Марков/BulFoto)

НОВИ ТЕХНОЛОГИИ

"Екипът който прави тези изложби, става все по-добър", каза доц. д-р Стефан Александров.

Той отбеляза, че в НАИМ-БАН се работи и по модерни проекти - като новия аудиогид на български и английски. Съвсем скоро ще бъде представена и виртуална реалност, чрез която четирима души едновременно могат да преживеят посещението в музея. Сключено е споразумение с института "Инсайт" и партньорство с два швейцарски университета, с които ще се опитат да въведат нови технологии.

ПРОБЛЕМ С БЮДЖЕТА

Доц. Попов каза, че в бюджета за археологически изследвания за миналата година първоначално били заложени 3 милиона лева, колкото за предишните години. След това бюджетът е актуализиран на около 4,5 милиона, предвид повишаването на минималната работна заплата, инфлацията и по-скъпите командировки.

"За тази година бяха предвидени 5 милиона, но поради грешка, която е допусната при правенето на бюджета, в момента тази програма е извадена и е сложена в приложение номер 2", обясни директорът на НАИМ-БАН.

Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов (вляво) и доц. д-р Камен Бояджиев (Снимка: Христо Касабов/БТА)

Директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов (Снимка: Стефан С. Марков/BulFoto)

Той допълни, че Министерството на културата е протестирало. "Тук сме на едно мнение и се надявам тази грешка да бъде отстранена", каза още доц. Попов. По приложение 2 бюджетът ще бъде под 2,4 милиона. "Не искам да правя скандали", повтори няколко пъти той и допълни, че вярва, че в рамките на месец-месец и половина тази грешка ще бъде отстранена. Според него реалната сума, необходима за археологически разкопки, е 7 милиона.