ОБРАЗИ ОТ СЪНИЩАТА
Живописните съновидения на Антония Тоцева: Картини които излъчват, а не поглъщат
Художничката представя първата си самостоятелна изложба "Пътувания и мечтания" в Галерия "Икар", в която показва и текстилни пана на нейната баба Радка Георгиева
Автор: / 498 Прочита 0 Коментара
Картина на Антония Тоцева от изложбата й "Пътувания и мечтания" в столичната Галерия "Икар".
Снимка: Георги Димитров
До 21 февруари 2025 г. в Галерия "ИКАР" на ул. "Бачо Киро" №26-30 в Бизнес център "Платиниум" в София може да бъде разгледана изложбата живопис "Пътувания и мечтания" на Антония Тоцева и Радка Георгиева.
Изложбата събира два различни, но взаимно допълващи се свята. Представя колекция от картини акрил върху хартия на Антония Тоцева и дългогодишния труд на нейната баба Радка Георгиева в сферата на текстилното изкуство.
Антония Тоцева е художничка, чиeто вдъхновение идва изцяло от нейните сънища. Родена е в София, завършва Английската езикова гимназия "Гео Милев" в Русе, а след това международни отношения и право в Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски".
Техниката и стилът на Антония Тоцева са силно свързани със сънищата й. Тя работи предимно с акрилни бои, които й позволяват бързо да прави корекции и да създава динамични композиции. Въпреки че започва с акварел и пробва маслени бои, тя открива, че акрилът най-добре отговаря на нейния творчески процес.
Радка Георгиева е текстилна художничка, родена в Бургас. Фармацевт по професия, започва да твори след преместването си в Русе, когато в апартамент с голи стени измайсторява текстилни пана от корабни и копринени въжета. С времето започва да включва юта и коноп в своите творби, а първото й участие в изложба е през 1972 г. в Конфолан, Франция.
Следват още 6 самостоятелни изложби. Радка Георгиева умира през 2015 г., оставяйки след себе си многобройни текстилни произведения, които продължават да вдъхновяват.
Макар и самоука като техника, художничката Антония Тоцева съзнава, че в гените й е заложен творчески код. Творчеството й е силно свързано със семейните корени, като тя открива мотиви за първите си картини в интериорния дизайн на баба си. Баша й е строителен инженер по професия, но певец родопчанин по душа и талант. И до днес е част от състава на хор "Дунавски звуци. Майка също е строителен инженер и също рисува.
Антония Тоцева показва любов към рисуването още в детските си години. В 6-ти клас нейната рисунка по произведението на Ран Босилек - Ян Бибиян е журирана в Япония. През 2000 година, три от нейните рисунки са включени в есенния салон на Съюза на българските художници в градската галерия в Русе. Въпреки образованието й е в областта на правото и международните отношения, изкуството винаги е присъствало като част от нейния живот.
Започва да пресъздава виденията си на платно още в студентските си години, когато сънищата й започват да се явяват с такава честота и яснота, че тя започва да ги претворява в картини.
Да направи своя самостоятелна изложба е нейна отдавнашна мечта. Започва усилено да рисува през миналата година, за да я осъществи. По-голямата част от картините й са сънувани, като остават в съзнанието й понякога в продължение на години, докато ги "разгърне" на платното.
Някои от образите, които вижда в сънищата си, са свързани с животинския и подводния свят и са пълни с многобройни символи, които отразяват уникалната й визия за света.
Антония Тоцева пред своя творба в столичната Галерия "Икар".
Снимка: Георги Димитров
- Кога за първи път осъзнахте, че рисуването е нещо повече от хоби за Вас?
- Рисуването винаги е било удоволствие за мен, потъване в друг свят - на цветове, на мечтания. Преди няколко години нарисувах първите си птици и риби и тогава получих въпроса: "Защо не направиш изложба" от много мои близки.
Отначало нямах представа как да организирам изложба, какво да нарисувам за нея, защото все още експериментирам със стилове и материали. Миналата година взех решение да опитам и се свързах с няколко галерии. Дамата - галерист от галерия "Икар" ми предложи да открия първата си самостоятелна изложба и да открием годината с нея и ето ни тук.
Щастлива съм и благодарна, че успях да докосна повече хора с картините си.
- Вашите картини са вдъхновени от сънища, как решавате кои визии да претворите на платното?
- Зависи от състоянието на духа ми, от настроението в периода, в който ги сънувам - но най-често картините ми излъчват спокойствие, надежда, любов- любов към природата, към света, към хората.
Изложбата озаглавих "Пътувания и мечтания", защото пътувайки се вдъхновявам, а преди самото пътуване мечтая много. От години пътувам с отворено сърце, готово да се наслади на новата атмосфера, да се докосне до автентичното преживяване и момент на мястото, което посещавам.
Опитвам се да получа колкото се може повече информация от самото място, от хората там, от културата, от традициите, от архитектурата in vivo.
- Освен сънищата, кои други източници на вдъхновение намират място в творчеството ви?
- Вдъхновявам се от залези, изгреви, притихнала природа, от ярки обичаи, от източни символи. Доста често ме вдъхновяват идеите на близките ми хора за картини. Някои от картините ми съм виждала, пътувайки по света.
Сега имам молба от приятели за конкретни картини - зимни пейзажи, "водни" залези, риби.
- Как бихте описали стила си на рисуване, освен животни какви други образи представяте - пейзажи?
- Пейзажите са новост за мен и подготвяйки изложбата реших, че ще бъде хубаво да ги включа. Когато започнах да рисувам, рисувах графики - с молив, с акварелни бои. Рисувах нежни линии и цветове, пеперуди, водни кончета. След това започнах да рисувам и абстрактни импресии, съчетавайки цветове и влагайки пасти, които добавят релеф и дълбочина на картините.
Акрилните бои открих, когато бързах да нарисувам картина за моя приятелка - трябваше спешно да е готова и така експериментирах. Хареса ми, че бързо се получава образ, възможно е натрупване и изсъхва бързо. Скоро ще експериментирам и с маслени бои.
- Имате ли символика в образите или интуитивно се водите от усещането си, докато рисувате ?
- Доста често съм сънувала картина след силно преживяване - дали е среща с ново място, с нови личности, дали е възхита от картина, вдъхновение от изкуство.
Пътуванията ми в Родопа планина живеят в мен, срещата с източни и западни държави също оставиха в мен силни спомени за други светове.
- Какво означава за вас изложбата "Пътувания и мечтания"?
- Това е първото ми споделяне на опита ми за творчество с по-широка аудитория. Разкриване на душата ми и скромните ми умения пред хора, които не подозират, че рисувам.
- Как се чувствате, когато виждате своите творби представени пред публика?
- Чувствата, които изпитах при откриването на изложбата, бяха многопосочни - от благодарност за топлината, която получих, през притеснение за оценката на хората, до кураж и смелост да продължа да рисувам. Заради себе си и заради хората, които искат да се докосват до картините ми.
- Споделяте пространството в галерия "ИКАР" с творбите на вашата баба Радка Георгиева. Какво е усещането да представите изкуството си заедно?
- Баба ми бе изключителен човек с талант, с упоритост, изтъкана от готовност и сила да помага, да създава красота. Наред с майка ми и татко ми - хора на изкуството - са предали поне малка частица от тяхното вродено естетическо усещане за изкуството във всичките му форми.
Паната на баба ми са уникални сами по себе си - създадени от нейното въображение и работливи ръце - красящи домове по цял свят.
- Какво следва след тази изложба, доколкото разбрах всички картини вече са купени?
- Голяма част от картини се купиха, да. Това ме изненада и зарадва, защото така част от мен ще живее в дома и на други хора.
Действам по следваща изложба- този път ще бъде в Пловдив - в творческия квартал "Капана". Надявам се да се случи през късното лято или ранната есен на тази година.
- Бихте ли експериментирате с други форми на изкуство?
- Да, възнамерявам да продължа традицията, която баба ми създаде с текстилните пана. Когато бях ученичка сътворих едно пано, което подарих на родителите ми. Имам вдъхновение за пана, ще продължа с тях в най-скоро време. Сега подбирам материалите и очаквам да осъществя и такива проекти.
- Какво искате хората да усещат, когато гледат вашите картини?
- Винаги съм мислела, че картините и генерално изкуството трябва да излъчват, а не да поглъщат.
Надявам се хората да виждат светлина, мир, красота, хармония, да изплуват положителни спомени в съзнанието им.
В изложбата има 2 картини, които са символично наречени "Всичко е дим" и "Разделение". Първата говори колко бързо отлита всичко - като дим, колко важно е за нас да се радваме на истинските неща, а втората иска да покаже как сами поставяме разделителни линии помежду си, а всъщност сме еднакви.
"Разбито сърце" е картина, която показва крехкостта на стъклото, под което поставяме себе си - независимо дали е сърце или са мислите ни.
Интервю на Нели ЖЕКОВА
Сто картини на Стоян Василев показват в София - един истински разказвач на историята на България
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}