ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ
Тилда Суинтън: Нуждая се от почивка!
Шотландската актриса сподели, че работата ѝ с Дерек Джарман е оказала най-голямо въздействие в кариерата ѝ
Автор : / 3502 Прочита 8 Коментара
Тилда Суинтън на церемонията по откриване на "Берлинале", на която тя получи почетната "Златна мечка".
Снимка: Getty Images
Тилда Суинтън получи почетната "Златна мечка" на кинофестивала "Берлинале" и в речта си пред публиката не се посвени да обърне внимание на проблеми и военни конфликти в света, които снемат идеята за човешкото. Шотландската актриса изнесе благодарствена реч на церемонията по откриване на юбилейното 75-о издание на "Берлинале".
Тилда Суинтън на церемонията по откриване на "Берлинале" с почетната "Златна мечка".
Снимка: Getty Images
В нея тя каза: "Масовите убийства, организирани от държави, разрешени в медународен мащаб, в момента тероризират не една част от нашия свят".
Тя призова за солидарност и човешки права за всички, както и за защита на "Берлинале" като "безгранично и международно ориентирано кино и "култура на съпротива".
В речта си актрисата говори за невероятната човешка способност да се учудваме непрестанно на заобикалящата ни реалност и за необходимостта да се зачитат човешките свободи и права в свят "без визи и граници"."Тази вечер навън вали сняг, както през 1986-а", каза тя, визирайки първата си поява на "Берлинале".
Откриват Берлинале, Тод Хейнс смята, че САЩ в момента са в пълен шок
Носителката на Оскар посещава за първи път "Берлинале" през 1985 г., когато представя филма "Караваджо" на Дерек Джерман - любим човек за нея и възлова фигура в живота и кариерата ѝ.
В разговор пред журналисти, сред които и Юлия Владимирова от Impressio, Суинтън говори за кариерата си и опита си в киното, включително за работата си с Дерек Джарман.
Тя споделя, че е имала възможност да работи с много талантливи хора и да бъде част от различни проекти. Суинтън също говори за любовта към филмите и важността на комуникацията и отношенията в индустрията. Тя споделя, че е благодарна за опита, който има и срещите си през годините с други талантливи хора. Суинтън отбелязва, че е имала много чудесни колаборации като актриса, авторка и активистка.
Тилда Суинтън на откриването на "Берлинале" с премиерата на филма на Том Тиквер "Светлината"
Снимка: Getty Images
- Постигнали сте много, не само в киното, но и в изкуството като цяло. За какво мечтаете от тук нататък - в киното и живота?
- Това е въпрос, който стои на преден план в мислите ми последно време. Когато се върна в Шотландия, искам да мисля за това какво ми предстои - това е период, който съм очаквала от много време. И най-вече искам повече време. Филмите, снимането им, знаете, отнемат време.
Имам нужда от почивка и ще си взема такава.
Всички знаем, че правенето на филми е безмилостна любовница и аз бях под ударите ѝ с камшик известно време. Искам да правя други неща и да събера мислите си в интересни проекти, със сигурност няма да снимам до края на тази година.
Тилда Суинтън в Берлин на премиерата на филма "Мики 17" на корейския режисьор Пон Джун Хо.
Снимка: Getty Images
- Промени ли се начина, по който се правят филми?
- Струва ми се, че особено след пандемията от COVID 19, натискът върху актьорите стана гигантски.
Той се увеличи и смятам, че това е свързано предимно с финансирането. Разбира се, имам предвид независимите продукции.
Преди хората споделяха за проекта, имаше време да се приспособиш и да обмислиш, а сега ти се обаждат и казват "Имаме едни пари за снимки, започваме веднага!" Актьорите няма какво да кажат, освен да се съгласят.
Тилда Суинтън на церемонията по откриване на "Берлинале", на която тя получи почетната "Златна мечка".
Снимка: Getty Images
Директорката на "Берлинале" иска да превърне кинофестивала в място за открит диалог
- Коя част от кариерата ви е най-смислена за вас, кога срещнахте най-ценните хора в живота?
- Преди всичко, винаги съм обичала да работя с хора.
Това научих от Дерек Джарман, който ме преведе през това какво и как трябва да се правят филми.
Той познаваше изкуството да работиш с хора. За мен работата ми винаги е била свързана с това, а не идеята, че работя "за компания".
Дерек е най-важната фигура в моя живот и никога няма да забравя съветите, които той ми даде: да запазя собствената си светлина и да бъда готова за малко сън.
Когато Дерек почина от СПИН, бях сдъвкана и блокирана, не се чувствах актриса. Бях работила девет години с него и бяхме направили заедно 7 филма. Това беше най-съкрушителният момент в живота ми.