ВЕЛИКИТЕ ЛИЧНОСТИ
Тилда Суинтън: Нуждая се от почивка!
Шотландската актриса сподели, че работата ѝ с Дерек Джарман е оказала най-голямо въздействие в кариерата ѝ
Автор : / 3231 Прочита 8 Коментара

Тилда Суинтън получи почетната "Златна мечка" на кинофестивала "Берлинале" и в речта си пред публиката не се посвени да обърне внимание на проблеми и военни конфликти в света, които снемат идеята за човешкото. Шотландската актриса изнесе благодарствена реч на церемонията по откриване на юбилейното 75-о издание на "Берлинале".
В нея тя каза: "Масовите убийства, организирани от държави, разрешени в медународен мащаб, в момента тероризират не една част от нашия свят".
Тя призова за солидарност и човешки права за всички, както и за защита на "Берлинале" като "безгранично и международно ориентирано кино и "култура на съпротива".
В речта си актрисата говори за невероятната човешка способност да се учудваме непрестанно на заобикалящата ни реалност и за необходимостта да се зачитат човешките свободи и права в свят "без визи и граници"."Тази вечер навън вали сняг, както през 1986-а", каза тя, визирайки първата си поява на "Берлинале".
Носителката на Оскар посещава за първи път "Берлинале" през 1985 г., когато представя филма "Караваджо" на Дерек Джерман - любим човек за нея и възлова фигура в живота и кариерата ѝ.
В разговор пред журналисти, сред които и Юлия Владимирова от Impressio, Суинтън говори за кариерата си и опита си в киното, включително за работата си с Дерек Джарман.
Тя споделя, че е имала възможност да работи с много талантливи хора и да бъде част от различни проекти. Суинтън също говори за любовта към филмите и важността на комуникацията и отношенията в индустрията. Тя споделя, че е благодарна за опита, който има и срещите си през годините с други талантливи хора. Суинтън отбелязва, че е имала много чудесни колаборации като актриса, авторка и активистка.

Филмът "Синя луна" в конкурсната програма на "Берлинале" събира отново Ричард Линклейтър и Итън Хоук
- Постигнали сте много, не само в киното, но и в изкуството като цяло. За какво мечтаете от тук нататък - в киното и живота?
- Това е въпрос, който стои на преден план в мислите ми последно време. Когато се върна в Шотландия, искам да мисля за това какво ми предстои - това е период, който съм очаквала от много време. И най-вече искам повече време. Филмите, снимането им, знаете, отнемат време.
Имам нужда от почивка и ще си взема такава.
Всички знаем, че правенето на филми е безмилостна любовница и аз бях под ударите ѝ с камшик известно време. Искам да правя други неща и да събера мислите си в интересни проекти, със сигурност няма да снимам до края на тази година.
- Промени ли се начина, по който се правят филми?
- Струва ми се, че особено след пандемията от COVID 19, натискът върху актьорите стана гигантски.
Той се увеличи и смятам, че това е свързано предимно с финансирането. Разбира се, имам предвид независимите продукции.
Преди хората споделяха за проекта, имаше време да се приспособиш и да обмислиш, а сега ти се обаждат и казват "Имаме едни пари за снимки, започваме веднага!" Актьорите няма какво да кажат, освен да се съгласят.
- Коя част от кариерата ви е най-смислена за вас, кога срещнахте най-ценните хора в живота?
- Преди всичко, винаги съм обичала да работя с хора.
Това научих от Дерек Джарман, който ме преведе през това какво и как трябва да се правят филми.
Той познаваше изкуството да работиш с хора. За мен работата ми винаги е била свързана с това, а не идеята, че работя "за компания".
Дерек е най-важната фигура в моя живот и никога няма да забравя съветите, които той ми даде: да запазя собствената си светлина и да бъда готова за малко сън.
Когато Дерек почина от СПИН, бях сдъвкана и блокирана, не се чувствах актриса. Бях работила девет години с него и бяхме направили заедно 7 филма. Това беше най-съкрушителният момент в живота ми.
