ФИЛМОВИ ПОСОКИ
Любимите филми на Тилда Суинтън
"Изкуството е добро за моята душа най-вече, защото ми напомня, че всички имаме души" - Тилда Суинтън
Автор : / 2104 Прочита 0 Коментара
Тилда Суинтън представя "Човешкият глас" по пиесата на Жан Кокто с режисьор Педро Алмодовар на фестивала във Венеция през 2020 г. (Снимка: Getty Images)
Британската актриса и модел, станала легендарна във флуидния си стил и роли, в които може да играе женствени и в същото време мъжки персонажи, подбира някои от своите любими филми.
Тилда Суинтън е едно от най-разпознаваемите лица на филмовата индустрия, в същото време едно от най-особените. Често критикува и чрез филмовите си роли стереотипите в Холивуд по отношение на жените и мъжете.
Можете да я видите да играе андрогинния Орландо по романа на Вирджиния Улф, също така и във фотосесия с Дейвид Боуи, в която са с разменени роли - Боуи като Тилда и Тилда като Боуи.
Първата ѝ роля е през 1986 г. във филма "Караваджо" на режисьора Дерек Джарман. След това можем да я видим в превърнали се в култови за света на киното роли като "We need to talk about Kevin", "Орландо", "Голямото плискане", "Okja", "Само любовниците остават живи", "Снежен снаряд" и "Хотел Будапеща".
Тилда Суинтън в Кан, представяне на "Френският бюлетин", 2021 г. Снимка: Getty Images)
Суинтън, която спечели "Оскар" за най-добра актриса в поддържаща роля за изпълнението си във филма "Майкъл Клейтън" от 2007 г., успя успешно да съчетае любовта си към независимото кино с холивудски блокбъстъри през цялата си бляскава кариера.
Започнала кариерата си, работейки с Дерек Джарман в поредица от експериментални филми, любовта на Суинтън към по-различното независимо кино и желанието да изрази творческата си визия и енергия чрез собствения си уникален стил води актрисата към среща с режисьори като Лука Гуаданино, Спайк Джонз, Джим Джармуш, Уес Андерсън, Братя Коен и други уважавани режисьори.
Тилда Суинтън представя филма "Френският бюлетин" в Кан, 2021 г. (Снимка: Getty Images)
Сред любимите филми на актрисата са ленти на режисьори като Пиер Паоло Пазолини, Фриц Ланг и Роберто Роселини.
1. "Бях роден, но", Озу Ясоджиро, 1932
Това е черно-бял японски ням филм, комедия, който проследява историята на двама млади братя, чиято вяра в баща им, общ работник, е разклатена от това, че той е склонен на преклоение пред шефа си.
2. "Пътуване до Италия", Роберто Роселини, 1954 г.
Ингрид Бергман и Джордж Сандърс играят английска семейна двойка, чието пътуване до Италия внезапно подкопава основите на брака им. Филмът е италиански, но диалозите са на английски, а той е адаптация на Роселини върху романа "Дуо" на Колет. Това е един от филмите, които са смятани за шедьоврите на Роселини заради модернистичния начин, по който са изобразени историите.
3. "Красавицата и звярът", Жан Кокто, 1946
Това е френски романтичен фентъзи филм, адаптация на култовата история от 1757 г., написана от Жан-Мари Лепренс де Бомон. Сюжетът на филма на Кокто се върти около бащата на Бел, който е осъден на смърт заради това, че е откъснал роза от градината на Звяра. Бел предлага да се върне при Звяра на мястото на баща си. Звярът се влюбва в нея и й предлага брак всяка вечер, който тя отказва.
В крайна сметка Бел става все по-привлечена от Звяра, който я подлага на изпитание, като я оставя да се върне у дома при семейството си и й казва, че ако не се върне при него до една седмица, той ще умре от мъка.
4. "M", Фриц Ланг, 1931 г.
Сценарият на филма е написан от Ланг и съпругата му Теа фон Харбу и е първият озвучен филм на режисьора. Той включва много кинематографични иновации, включително използването на дълги, проследяващи кадри и музикален лайтмотив, нещо като модерния саундтрак. Освен, че филмът е вечна класика, това се смята, че е magnum opus-ът на Фриц Ланг.
5. "Mедея", Пиер Паоло Пазолини, 1970
Античната история на древногръцката драма оживява по различен начин под режисурата на гениалния Пиер Паоло Пазолини. В главната роля е Мария Калас, а филмът е разделен на три основни части - архаична, преходът към нов живот (по пътя от Кохилда за Коринт през Йолк) и събитията в Коринт. Като цяло може да се каже, че филмът е удивително симетричен, със сдвоени събития, отекващи в различните части.
Пазолини започва филма с авторски провокативен монолог на кентавъра (бащинската позиция срещу майчинската), което показва, че филмът още от първата минута се различава коренно и от митологията, и от Античността.
6. "Моето детство", Бил Дъглас, 1973 г.
Втората част от значимата трилогия на Бил Дъглас се връща към бедното му детство в Шотландия от началото на 40-те години. Киното е единственото му бягство - той плаща за него с парите, които печели от връщането на празни буркани от сладко - и това бягство се отразява най-явно, когато е осемгодишно дете, живеещо на прага на бедността с полубрат си и болната си баба в бедно миньорско село.
7. "Tokyo Story", Озу Ясоджиро, 1954 г.
Филмът на култовия японски режисьор разказва историята на двойка, която пътува до Токио, за да посети порасналите си деца. Първоначално филмът не носи успех на режисьора, защото се смята за "твърде" японски, за да бъде изнесен извън Азия. Но малко по-късно филмът придобива известност и няколко награди след прожекцията му в Лондон през 1957 г., както и в Ню Йорк след 1972 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}