Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Боб Фос: Вероятно съм си въобразявал, че съм безсмъртен

ГЕНИЙ НА ШОУТО

Боб Фос: Вероятно съм си въобразявал, че съм безсмъртен

"За мен е щастие, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство", признава, като тегли чертата, хореографът

Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg/Снимки: Getty Images

Bye bye life
Bye bye happiness
Hello loneliness
I think I'm gonna die
I think I'm gonna die

"All That Jazz" - Bye Bye Life, реж. Боб Фос

"Времето да пееш е, когато емоционалното ти ниво е твърде високо, за да говориш повече, а времето за танцуване е, когато емоциите ти са просто твърде силни, за да пееш само за това как "се чувстваш", казва геният на шоуто.

Робърт Луис "Боб" Фос е роден на 23 юни 1927 г. в Чикаго, Илинойс, САЩ, в семейството на Сара Алис Фос и Кирил К. Фос, водевилен актьор. Той е второто най-малко от шест деца на двойката. Ражда се в театъра...

Тази година се навършиха 95 години от рождението на големия шоумен, който напуска нашия свят едва на 60.

Американският танцьор, хореограф и режисьор Боб Фос (1927 - 1987) (Снимка: Getty Images)

Още

Фред Астер считал Майкъл Джексън за свой наследник

Фред Астер считал Майкъл Джексън за свой наследник

На 13 години Фос вече пътува из страната със свой собствен танцов номер, наречен "The Riff Brothers".

Едва на 15 прави първата си хореография в нощен клуб, в който момичетата, едва прикрити със "стратегически разположени" щраусови пера, танцуват на песента на Коул Портър "That Old Black Magic". Тази сексуална "насоченост", по-късно става запазена марка в хореографията на Фос.

След служба във флота, Фос прекарва две години в актьорско училище, преди да поеме на турне с постановката на "Call Me Mister" през 1948.

Две години по-късно вече е на Бродуей като участник в ревюто "Dance Me A Song".

Но... истинската му мечта е Холивуд.

Embed from Getty Images

"Имах фантазии как се превръщам в следващия Фред Астер", признава Фос години по-късно.

След малки роли в три филма, сред които и "Целуни ме, Кейт" (1953), Фос осъзнава, че така няма да стигне доникъде и тръгва обратно към Бродуей. Там го чака първият му пробив.

Ветеранът-режисьор и драматург Джордж Абът решава да рискува с младия Фос и му възлага хореографията на "The Pajama Game (1954). Следващата работа на Фос са танците в "Steam Heat" - постановката става голям хит..

Хореографията му се състои от елементи, които скоро стават разпознаваеми в творческия почерк на Фос: малки групи танцьори, които извършват понякога несвързани (на моменти се движат мъчително забавено) движения, които сякаш разкъсват човешкото тяло и всяка негова част работи поотделно.

Embed from Getty Images

Под влиянието на Астер, Фос използва за реквизит шапки, бастуни и столове. Използването на шапки като запазена марка е повлияно от собствените му комплекси, според Мартин Готфрид в биографията на Фос:

"Неговата плешивост беше причината да носи шапки и без съмнение затова слагаше шапки и на танцьорите си."

Фос използва ръкавици в изпълненията си, защото не харесва ръцете си.", допълва биографът. Отличителният стил на хореографията на Фос включва обърнати колене и "джаз ръце".

Embed from Getty Images

През 1957 г. музата му Върдън и Фос учат при Санфорд Мейснер, за да разработят по-добра актьорска техника. Според Майкъл Йостен, Фос веднъж казва: "Времето да пееш е, когато емоционалното ти ниво е твърде високо, за да говориш повече, а времето за танцуване е, когато емоциите ти са просто твърде силни, за да пееш само за това как "се чувстваш".

Той е единственият, печелил награди "Оскар", "Еми" и "Тони" през една и съща година (1973). Номиниран е за четири награди "Оскар", като печели за най-добър режисьор за "Кабаре" и "Златна палма" през 1980 г. за "Ах, този джаз". Той печели рекордните осем "Тони" за своята хореография, както и една за режисура.

В звездната му колекция е "Награда на Академията" за несравним принос в американската хореография и кино.

Въпреки че има звездна кариера, Фос се бори с нещастията в личния си живот, който е помрачен от наркомания, алкохолизъм, изневери и неуспешен брак.

В биографичната книга на Сам Уосън, коята е в основата на мини-сериала "Fosse/Verdon" (2019), се споменава една случка от ранното юношество на хореографа, която ще остави неизлечим отпечатък в психиката му и ще бъде в основата на всичките му бъдещи, крайно сложни отношения с жените. Като 13-годишен той е част от популярно водевилно шоу. Освен това е любимец на всички стриптийзьори в шоуто.

Embed from Getty Images

В демонстриране на симпатиите си обаче дамите в оскъдно облекло не са ограничават само до пощипване на бузите, а стигат доста по-далеч. Тези първи, нестандартни срещи със секса ще прераснат в модел на поведение, което Боб ще пресъздава, съзнателно или не, много пъти след това в своите сценични постановки.

Американският танцьор и хореограф Боб Фос (1927 - 1987), Обединеното кралство, 19 май 1973 г. През същата година той стана първият, спечелил "Оскар", "Еми" и "Тони" през една и съща година (Снимка: Getty Images)

Всеки път, когато някоя жена го очарова с таланта си, той я пожелава и я издига на пиедестал. Но това продължава само, докато не се появи нова муза на хоризонта. Не случайно Фос се жени четири пъти и има безброй извънбрачни афери.

"По цял ден се наливах със скоч," признава през 1984 г. в интервю пред Rolling Stones хореографът.

"Взимах много кокаин и декседрин. Като отворех очи сутрин, първата ми работа беше да глътна едно хапче.

След обяда, ако не изпиех още едно, не можех да се насиля да направя каквото и да е. А ако исках да отметна малко работа и вечерта, се черпех с трето. Намирах нещо романтично в това свое съществуване тогава.

Аз бях Боб, който пие, пуши, чука наляво-надясно и създава страхотни неща. Вероятно съм си въобразявал, че съм безсмъртен и че никой не може да ми стъпи на малкия пръст."

Embed from Getty Images

През първите си години като танцьор той си партнира с Чарлз Грас. Приемайки името "Братя Риф", дуетът обикаля Америка.

През 1946 г. той дебютира във водевила в "Call Me Mister", който привлича вниманието на популярни личности като Джери Люис и Дийн Мартин. След това става редовен изпълнител в "Младежки хит парад" през 50-те години.

Подписва договор с "MGM" през 1953 г. и се появява в "Делата на Доби Джилс" и "Целуни ме, Кейт", всички поставени през същата година. Изпълненията му спечелват вниманието на много продуценти на Бродуей.

Embed from Getty Images

Хореографира първия си мюзикъл "Пижамената игра" през 1954 г., следван от "Проклетите янки" през следващата година.

През 1957 г. той прави хореография на "Ново момиче в града", последвана от филмовата адаптация "Пижамена игра" с участието на Дорис Ден. Три години по-късно той режисира и създава хореографията на мюзикъла "Червенокосата."

През 1961 г. прави хореографията на хитовия мюзикъл "Как да успеем в бизнеса, без да опитвам наистина" и е режисьор/хореограф за "Героят на побеждаващите".

Embed from Getty Images

През 1966 г. той е хореограф и режисира мюзикъл "Сладката Чарити", в който участва и съпругата му и негова муза Гуен Върдън Три години по-късно той режисира първия си игрален филм "Сладка благотворителност", който е на основата на едноименния сценичен мюзикъл от 1966 г.

През 1972 г. режисира една от най-популярните си музикални продукции в Бродуей - "Пипин", за която печели редица номинации за награда "Тони". и е един от неговите шедьоври. Същата година той прави първия си концертен филм "Лиза със Z."

От ляво на дясно, певецът Пол Джоунс от английската рок група Manfred Mann с актрисата Тери Робинсън и хореографа Боб Фос (1927 - 1987), който ги режисира в мюзикъла "Pippin" в Her Majesty's Theatre в Лондон, Великобритания, 31-ви Октомври 1973 (Снимка: Getty Images)

През 1972 г. режисира едно от знаковите си произведения - филма "Кабаре". Филмът държи рекорда за най-много награди "Оскар" за една година.

Лайза Минели и Джоел Грей на наградите "Златен глобус" през януари 1973 г. в Лос Анджелис, Калифорния. Минели и Грей получиха "Златен глобус" за ролите си в "Кабаре" на Боб Фос (Снимка: Getty Images)

Още

Древногръцка формула за златното сечение обяснява успеха на мюзикълите

Древногръцка формула за златното сечение обяснява успеха на мюзикълите

Режисира "Лени", биография на Лени Брус, с участието на Дъстин Хофман.

През 1975 г. режисира един от най-запомнящите се мюзикъли, на основата на пиеса, озаглавена "Чикаго."

През 1979 г. създава емблематичния си филм "Aх, този джаз", който е полуавтобиографична фантазия, базирана на живота и кариерата му. Филмът печели наградата на филмовия фестивал в Кан през 1980 г."

По време на снимките на "Ах този джаз", реж. Боб Бос

През 1986 г. той хореографира, пише и режисира "Голяма сделка", която печели пет номинации за наградата "Тони". Това е последната му работа преди смъртта му.

Жените на Фос

Жени се за Мери Ан Найлс на 3 май 1947 г. в Детройт, но се развежда с нея през 1951 година.

След това се жени за Джоан Маккракън през 1952 г. и бракът продължил седем години. През 1960 г. се жени за Гуен Върдън, която е популярна актриса и негова муза.

На 3 март 1963 г. на Боб Фос и Гуен Върдън се ражда дъщеря - Никол Провиденс Фос, която също става актриса и танцьорка. Фос и Върдън се разделят в средата на 70-те, но двойката е в законен брак до смъртта му. Преди смъртта си той живее с приятелката си.

Embed from Getty Images

Фос е диагностициран с епилепсия, когато получава припадък по време на репетиция. Той претърпява и операция на сърце.

В последните си години се бори с алкохолизма и зависимостта от наркотици.

През 1975 г. Фос, който пали цигара от цигара, получава инфаркт по време на работата си над "Чикаго". Шоуто трябва да отбележи завръщането на Гуен Върнън на Бродуей, но Става така, че белязва края на техния брак.

Embed from Getty Images

Двата предишни брака на Фос с танцьорките Мери Найлс и Доан Маккракън също са приключили с разводи. Макар и разведени същата година, Фос и Върнън не прекъсват творческото си сътрудничество.

Последният филм на Фос, Star 80 (1983), е биографичен филм за Дороти Стратън, плеймейтка на Playboy, която е убита. Филмът е на основата на статия, носителка на наградата "Пулицър". Филмът е показан извън конкурсната програма на 34-ия международен филмов фестивал в Берлин.

Фос започва работа по филм за водещия на клюкарска колонка Уолтър Уинчъл, в който Робърт де Ниро ще играе главната роля. Сценарият на Winchell е написан от Майкъл Хер. Фос умира, преди да започне проекта.

Точно като в автобиографичния си филм "Ах, този джаз" (1979), Фос си отива на 60 години, мигове преди завесата да се вдигне за триумфалното възстановяване на "Сладката Чарити". Умира в университетската болница на Джордж Вашингтон, Той се строполява в ръцете на Върдън близо до хотел Willard.

Embed from Getty Images

Тленните му останки са кремирани, а праха му е е разпръснат над Атлантическия океан.

"Лос Анджелис танцови награди" е преименуван на "Fosse Awards" след смъртта му и сега е известен като "Американски награди за хореография."

След смъртта му правят ревю на живота му, озаглавено "Фос", премиерата му на Бродуей е през 1999 г.

Една отсечка от улица Паулина в Чикаго е наречена "Боб Фос" в негова чест.

Embed from Getty Images

Сдружение на негово име е създадено от дъщеря му Никол в "Американската танцова компания Alvin Ailey" през 2003 година.

През 2001 г. посмъртно е удостоен с награда "Лоранс Оливие" за "Най-добър театрален хореограф" заедно с Ан Рейнкинг.

 

Още

Андрю Лойд Уебър пусна безплатен канал за мюзикъли в YouTube

Андрю Лойд Уебър пусна безплатен канал за мюзикъли в YouTube

Последният филм на Фос, Star 80 (1983), е биографичен филм за Дороти Стратън, плеймейтка на Playboy, която е убита. Филмът е на основата на статия, носителка на наградата "Пулицър". Филмът е показан извън конкурсната програма на 34-ия международен филмов фестивал в Берлин.

Фос започва работа по филм за водещия на клюкарска колонка Уолтър Уинчъл, в който Робърт де Ниро ще играе главната роля. Сценарият на Winchell е написан от Майкъл Хер. Фос умира, преди да започне проекта.

Като тегли чертата, Фос признава: "За мен е щастие, когато съм просто отчаян, но не планирам самоубийство."

 

Още

Класиката "Кабаре" на Боб Фоси открива фестивала "Ах, този мюзикъл"

Класиката "Кабаре" на Боб Фоси открива фестивала "Ах, този мюзикъл"

Още

Преди  "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Преди "Кабаре", Принс бил толкова отчаян, че замалко не се отказал от театъра

Още

Настъпи краят на бляскавите шоу спектакли в легендарното кабаре "Лидо"

Настъпи краят на бляскавите шоу спектакли в легендарното кабаре "Лидо"

Още

"Мулен Руж" - греховният крал на нощта, стана на 128 години

"Мулен Руж" - греховният крал на нощта, стана на 128 години

 

Коментирай 2

Календар

Препоръчваме ви

Неугасващата блондинка: Пет от най-великите превъплъщения на Мерилин Монро

Преди 60 години на 4 август най-съблазнителната платинено руса жена в историята на поп културата напуска трагично този свят

Майсторът на театрално гурме, който готвеше със сметана, кръв и подправки

Едва на седем години, Питър Брук изиграва четиричасова версия на Хамлет сам пред родителите си

Фред Астер считал Майкъл Джексън за свой наследник

35 години от смъртта на най-великия танцьор на ХХ век

Животът на Джуди Гарланд - песни, танци и много тъга

100 години от рождението на голямата холивудска знаменитост и майка на Лайза Минели