ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА СВЕТОВНОТО КИНО
Виторио де Сика като Пигмалион създал София Лорен
Чаплин плакал на негов филм
Автор : / 8557 Прочита 2 Коментара
Италианската актриса София Лорен с режисьора Виторио де Сика (вляво) и актьора Марчело Мастрояни (вдясно) по време на снимките на „Ieri, oggi, domani“ („Вчера, днес и утре“) в Милано, Италия, около 1963 г. / Снимка: Getty Images
На 7-и юли през 1901-ва година в Сора, Италия е роден Виторио де Сика. Той почина на 73-годишна възраст във Франция през 1974-та, а филмите които създаде, сякаш са правени сега - те са все така актуални с темите и значимата полемика в тях.
"Давид на Донатело" и "Сребърна лента" за най-добър режисьор, "Давид на Донатело" за най-добър актьор, няколко "Оскар"-а, "Златна мечка" и "Златна палма" и др. - какво още може да си пожелае един актьор и режисьор?!
Виторио де Сика получи пълно признание за творчеството си и остави личността си в сърцата на поколения зрители, както и признанието от най-големите филмови звезди на своето време. Виторио де Сика бе признат за значима фигура сред създателите на неореализма в италианското и световното кино.
Той бе и като Пигмалион за актрисата София Лорен, чиято звезда изгря ярко именно в неговите филми "Чочарка" и "Брак по италиански". Ако изходим от мита за скулптора Пигмалион, който се влюбил в статуята, която сам изваял, то София Лорен е звездата, създадена под неговото вещо ръководство и с участието, разбира се, на нейния съпруг - продуцентът Карло Понти.
София Лорен във филма "Чочарка" на Виторио де Сика
Двамата създадоха една икона на световното кино. Но такъв принос де Сика има не само за кариерата на София Лорен, но и на много други италиански актьори от следвоенния период, сред които е и Марчело Мастрояни.
Виторио де Сика израства в Неапол, в семейството на банков чиновник, почитател на сценичните изкуства. Умберто де Сика има огромен принос за насочването на сина си към изкуствата, като през цялото време докато е жив, гордо събирал вестници с изрезки от публикации за възхода на сина си.
Чичото на Виторио пък бил пианист на Карузо, така че той от млад познавал и музикалните сцени. На 16 години се появява на екрана в "Процесът Клемансо".
Ще се учудите, но първият голям успех на де Сика не е като актьор, а като певец. Мнозина смятат, че е имал голям шанс да се прочуе като световен тенор. Има записи на грамофонни плочи за "Колумбия" още като младеж. Те бяха изложени сред другите ценни експонати от колекцията на режисьора, организирана в Рим по повод 40-годишнината от смъртта му.
На 20 де Сика се качва на театрална сцена, и след като набира професионален опит, през 1923-а се включва в театралната трупа на Татяна Павлова. Десет години по-късно, заедно с първата си съпруга Гуидита Ризон, продуцира постановки със собствена трупа.
От онези години датира и сътрудничеството на де Сика с "гепарда" на италианското кино Лукино Висконти.
Междувременно на първия кинофестивал във Венеция през 1932-ра година, де Сика триумфира с изпълнението на песента от филма "Тези мръсници мъжете". Тази песен става хит и режисьорът до края на живота си бил молен да я изпълни, а публиката припявала заедно с него.
През втората половина на 30-те години по сцените в Италия настава тежък период за свободните артисти, които не са близки до режима. Те буквално били обречени на глад. Виторио де Сика е сред тях. Той, обаче, не се отчайва, а се замисля, как да достигне до хората и чрез изкуството си да повлияе на всичките им сетива, да провокира мисленето им. Така стига до идеята да режисира постановки и филми.
Войната оставя дълбока следа у впечатлителния Виторио де Сика. Той наблюдава човешкото поведение и промените в мисленето на хората. Всичко се запечатва трайно в паметта му.
Изпълнен е с гняв и тъга, които иска да "извади" на показ в затрогващи чувствата и съзнанието на хората картини.
И ако до това време нямал смелост да се "гмурне" в необятните води на киното, сега почувствал себе си готов да го стори. Започва с няколко непретенциозни филмови ленти. Едва с петия си филм - "Децата ни гледат" ("I bambini ci guardano", 1944) е забелязан от критиците.
Филмът има драматичен сюжет - дете на разведени родители, отчуждено от майка си и съкрушено от самоубийството на баща си, попада в приют. Историята е трагична и искрено затрогваща.
С този филм де Сика е забелязан като режисьор, за него започват да пишат. Филмът се свързва и с едно крепко творческо сътрудничество - със сценариста Чезаре Дзаватини, с когото въпреки различията в характерите и разгорещените спорове, двамата остават неразделни до края на де Сика.
Когато научава, че де Сика е починал в една болница на парижко предградие, Чезаре Дзаватини буквално проплаква като дете: "Отива си голяма част от живота ми. Няма да заспя, ще чакам зората. Утре той се връща в Рим. Искам да бъда там".
Двамата заедно създават силни ленти, като "Шуша" ("Sciuscià", 1946) и "Крадци на велосипеди" ("Ladri di biciclette", 1948). Филми, удостоени със специални награди на церемонията по връчване на наградите "Оскар".
Виторио де Сика бил особено придирчив към актьорите, с които работи. Неговите любимци София Лорен и Марчело Мастрояни оставиха незабравими образи във филмите му "Вчера, днес и утре" ("Ieri, oggi, domani", 1963) и "Брак по италиански" ("Matrimonio all'italiana", 1964). Филмът "Вчера, днес и утре" печели "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, а "Брак по италиански" - номинация за "Оскар" в същата категория.
Виторио де Сика режисира филми до края на живота си. И играе до края на живота си като актьор, за да се издържа. Той обича актьорската професия и актьорите. Играл е с почти всички големи звезди на своето време, като Джина Лолобриджида, например.
Снимал се е във филми на други големи режисьори, като Роселини. Във филмографията си има над 157 филма като актьор. За него киното е магия. Нито за миг този човек не е изпитвал някаква суета, или самочувствието за елитарност.
Ето защо е бил толкова обичан от всички кинодейци - от сценичния работник до режисьора!
След високо оценените "Шуша" и "Крадци на велисипеди", с които кара и публиката и критиката да го забележат, Виторио де Сика създава десетки култови филми: "Чудото в Милано", "Умберто Д.", "Вила Бургезе", "Златото на Неапол", "Чочарка"- филмът, който проправя пътя към славата на София Лорен, "Страшният съд", "Бокачо,70", "Брак по италиански", "Седем пъти жена", "Градината на Финци-Контини" и мн. др.
Режисьорският му стил се отличава с топлота и интимност. Виторио де Сика е сантиментален разказвач на истории. Той разказва за своите герои, сякаш те са му близки хора. Такова е било отношението му и към актьорите. Много пъти е бил упрекван, че от филмите му лъха прекалено много тъга, но пък тя е населена с толкова много човечност, че всъщност се оказва пречистващо необходима за душата.
Знаете ли, че Чаплин е плакал на филм на де Сика? - Става въпрос за филма му "Умберто Д.", главният герой в който носи името на бащата на режисьора. И макар че критиката не обръща особено внимание на този филм, великият Чаплин е имал сетивата да го усети и оцени.
Що се отнася до тъгата, то тя е типична черта на самото течение неореализъм. Критиците често го определят като "на границата между тъгата и радостта".
Но такова - тъжно, е времето на Виторио де Сика. Самият той веднъж казва:
"Видял съм толкова нищета, толкова мъка, че не мога да мълча. Видял съм хора, които живеят в дупки. Знам в какво положение се намират безработните и искам да говоря открито и честно именно за това."
Неговите социални теми не се натрапват самоцелно, те буквално извират от живота. Неслучайно де Сика е обичал да използва натурщици - хора, които не играят героите, а самите те са герои - предават на екрана автентичност - себе си.
"Актьорите са малко, но светът е пълен с милиони персонажи", казва веднъж Де Сика. Той наблюдава хората, чувствителен е към думите им, изучава диалектите, погледите, жестовете и характера им. Затова харесва натурщиците в киното - защото при тях всичко е естествено, те не играят друг, а себе си. В това се състои уникалното въздействие на филмите на де Сика - в техния реализъм, в неподправения живот в тях.
Писателят Сезаре Павезе споделя в свое интервю: "Най-големият съвременен разказвач е Томас Ман, а сред италианците - Виторио де Сика."
По повод 40-годишнината от смъртта на големия режисьор, през 2014-а година в Рим бе организирана изложба от 600 уникални снимки, над 300 писма на Виторио де Сика, плакати, костюми от негови филми, предмети, аудиозаписи и много други артефакти, свързани с живота му.Италия показа на света многоликия образ на твореца - певеца, актьора, режисьора и човека Виторио де Сика.
Този изключително талантлив творец е бил истински откровен и със зрителите, и със себе си. Признавал слабостта си към хазарта, както и че има второ семейство, паралелно с първото. Бил е толкова обезоръжаващо открит с близките си, че успявал да хармонизира отношенията помежду им без криеница, лъжа, или обида.
София Лорен и Марчело Мастрояни, в кадър от филма на Виторио де Сика "Брак по италиански"
Един от най-разпознаваемите му филми безспорно е "Крадци на велосипеди". Този филм е безспорен шедьовър, отличен като един от 12-те най-добри филми на всички времена и народи според една брюкселска класация от 60-те години на миналия век.
Но ако и днес бъде направена такава класация, със сигурност филмът отново ще попадне в нея.
Откъде идва силното въздействие на този филм? - Режисьорът обединява в него двете страни на една "монета" - жертвата и крадецът. Те са така свързани, че винаги могат да си разменят ролите. Защото хванатият крадец става жертва, а жертвата излиза крадец. По един на пръв поглед битов модел, Виторио де Сика ни дава урок за нещо толкова сложно, като философията на отношенията между хората. Ако не я разбираме, ние не можем да приложим справедливост в нито едно свое действие.
Това е голямата човеколюбива идея на де Сика.
Той ни помага да я усетим, а после и да я разберем. Учи ни, че житейските парадокси съвсем не са парадоксални - те имат своята вътрешна причинност; че те са плод на много фактори от психологическо, социално, морално и духовно естество. Но за да можеш да вникнеш в природата на живота, в неговите превратности, трябва "да вложиш доброта", казва де Сика.
Като стана дума за онзи филм, на който Чаплин плакал след една частна прожекция - "Умберто Д.", както и за добротата, като базисно чувство за де Сика, с този филм има една неприятна история: Политикът Джулио Андреоти не харесал филма и дори написал по този повод открито писмо до режисьора. Случайно, или не съвсем, малко след това спират снимките на филма на Виторио де Сика "Италия моя", по сценарий на Дзаватини.
За да се отърси от неприятното чувство, Виторио Де Сика заминава за Щатите. Там му предлагат да направи нова версия на "Крадци на велосипеди", но той отказва. Снима се като актьор в два филма във Франция, и после се завръща в Италия.
И след като толкова много може да се каже за режисьора де Сика, един любопитен факт за актьора де Сика: той се е снимал в много повече филми от култовия за времето Алберто Сорди. Играл е всякакви персонажи: адвокат, играч на хазарт, военен, работник и пр.
Според мнозина именно на участието на Виторио де Сика във филма на Роселини "Генерал де ла Ровере" се дължи голяма част от успеха на лентата.
Много критици нареждат де Сика сред най-известните актьори на неговото време: Марчело Мастрояни, Нино Манфреди, Клинт Исттуд, Шърли Маклейн, Ричард Бъртън и др.
Самият де Сика сякаш не е осъзнавал какво чудо на природата е, и непрекъснато се усъвършенствал. С филма си "Градината на Финци- Контини" спечелва както "Златна мечка" от Берлин, така и последния си четвърти "Оскар".
Виторио де Сика ни остави във филмите си още много за размисъл - и за сънародниците си, и за всички хора по света. Защото всички ние се вълнуваме от мира и войната, от бедността и глада, от бъдещето на децата си, от любовта и омразата, от слабостите си.
Де Сика правеше филми за живота такъв, какъвто е. В тях лъхаше тъга, но и надежда. Самият той е умеел да се шегува с тъжните си констатации. Оставил ни е много свои максими, които едновременно ни респектират с мъдростта си и ни карат да се усмихнем на оригиналния начин, по който ги казва.
Виторио де Сика - цитати
"Само красива жена ще бъде истински радостна, ако я похвалиш за ума."
"При женения мъж има само една възможност да остави за себе си последната дума: да каже на жена си "Ти си права"."
"Катастрофите стават, защото днешните шофьори карат по вчерашни пътища на утрешни коли с другиденшна скорост."
"Телевизията е сънотворно, което се приема през устата."
"Нравственото негодувание в повечето случаи се състои от 2% нравственост, от 48% негодуване и от 50% завист."
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}