Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Великият тенор Бениамино Джили бил съден от народния трибунал като фашист

ГЕНИИ НА ОПЕРАТА

Великият тенор Бениамино Джили бил съден от народния трибунал като фашист

Следвоенна Европа и Америка затварят вратите на оперните си сцени за изпълнителя на "Мама" и "О, соле мио"

Посрещането му в родината през 1954 г.

Името на Бениамино Джили се е превърнало в нарицателно за велик певец. Невероятна е историята на този човек, роден в малко градче на Адриатическо море, в семейството на беден обущар и израснал в крайна бедност.

Бениамино Джили е последното дете в семейство, което живее на ръба на мизерията. Баща му - беднякът обущар, обаче, бил страстен почитател на най-елитарното изкуство - операта. Малкият Бениамино е роден на 20 март 1890 г. в градчето Реканати, Италия. На 7 го приемат да пее в местния църковен хор, където органистът се заема да научи талантливото момче на първи стъпки в музиката. Младият Джили напуска и хора, и училището, защото е принуден да работи - на 12 почва работа като чирак в шивашко ателие. Научава се и на дърводелство.

Освен че подпомага семейството си, събира пари за уроци по музика. Заминава за Рим, където си намира работа като домашен прислужник. Отваря се възможност и за втора работа - почасов продавач в дрогерия. Междувременно учителите му по музика се опитват да уредят държавна стипендия за талантливото и работливо момче, за да продължи да учи. Успяват - Бениамино Джили е приет да продължи музикалното си образование в лицей, който днес е познат като Музикалната академия "Санта Чечилия", Рим.

До 24-тата си година Бениамино Джили вече е работил почти всичко, за да може да учи музика. Късметът най-сетне му се усмихва, когато се явява на международен певчески конкурс в Парма, където взима първа награда. Професионалният дебют на певеца започва през 1914 г., с роля в операта "Джоконда". Цялата публика на първото представление крещи във възторг: "Това е тенорът!" - Сравняват Джили с великия Енрико Карузо. Цялата италианска преса излиза с ласкави отзиви за неговия "заместник".

На сцената на "Метрополитън"

Големият триумф на Джили идва с ролята на Фауст от "Мефистофел" на Бойто. Само след 4 години от дебютната си оперна роля, Бениамино Джили е поканен в оперната Мека "Ла скала", където изпълнява именно тази партия. Бързо се разчува, че е новият любимец на великия маестро Артуро Тосканини. Славата на Джили расте и стига чак до Америка. Едва навършил 30, е поканен да пее Фауст в "Метрополитън опера", като заместник на болния Карузо. За втори път съдбата "кръстосва" двамата велики италианци. Джили остава 12 години на работа в американската опера като солист на нюйоркската "Метрополитън". Всички американци го наричат "новия Карузо".

В "Селска чест" от Пиетро Маскани

На върха на оперната си слава, не щеш ли се сдобива с конкурент, в лицето на ненадминатия във високите регистри Джакомо Волпи. Джили напуска "Метрополитън", но не поради тази причина, а защото в годините на рецесията ръководството на операта почнало да "орязва" хонорарите, и той не се съгласил да преподпише договора си. Връща се в родината си, където политическата власт е в ръцете на Мусолини.

"Палячи" от Руджеро Леонкавало

Бениамино Джили се превръща в негов любимец, а много скоро и самият певец почва публично да декларира вярност на фашисткия режим на диктатора. Продължава да е верен на Мусолини и след окупацията на Италия от нацистка Германия. Ето защо след войната е изправен пред народния трибунал. Новата власт му забранява да пее на италианска оперна сцена. Това е наказателната мярка срещу певеца, но за него тя е по-страшна от смърт. С петното на фашист в биографията си, певецът става нежелан в следвоенна Европа, както и в Америка, където някога е бил познат и обичан. Джили се принуждава да замине в Латинска Америка - няколко години пее в Лисабон.

Минава доста време до 1954 г., когато Италия отново отваря вратите си за своя велик тенор. Бениамино Джили пее за последен път на италианска сцена в Месина през август 1954 г. После, заедно с едната от дъщерите си - Рина, също певица, организира световно турне, което приключва във Вашингтон на 25 май 1955 г. Това е краят на певческата му кариера. Две години по-късно - на 30 ноември 1957 г. Бениамино Джили умира в Рим. Зад гърба си оставя над 3000 оперни спектакъла по цял свят и над 400 звукозаписа с гласа си. Участвал е и в доста филми - както игрални, така и документални. До края на живота си е дълбоко религиозен, макар че личният му живот съвсем не бил от най-благочестивите. Говори се, че освен шестте си деца от двата си законни брака, имал и други - незаконородени, от случайните му връзки с жени.

Каквото и да се говори за Бениамино Джили, в светлината на "залитането" му по фашизма, певецът е признат за най-великия лиричен тенор на всички времена, и спорът дали е "вторият Карузо", или "единственият" Джили, е оставен на времето. Славата на Бениамино Джили остава велика и недосегаема от всички странични факти, свързани с живота му.

Еми МАРИЯНСКА

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Ференц Лист: Животът е едно дълго и горчиво самоубийство...

210 години от рождението на великия музикант и композитор

Карл Фридрих Шинкел - Леонардото на неокласицизма

Навършиха се 180 години от смъртта на забележителния архитект, художник и дизайнер

Женски скандали преследват Ив Монтан и след смъртта му

100 години от рождението на "най-хубавия френски глас", роден в Италия

Отиде си певицата от "Мистерията на българските гласове" Олга Борисова

Тя е носителка на "Грами" с "Мистерията на българските гласове"

С изложба и прожекция на филм в Пловдив започва "Седмица на Димитър Димов"

От днес в продължение на 14 дни може да бъде разгледана изложба, озаглавена "Литературната аптека на Д. Димов"

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет