НЕКА ГОВОРЯТ
Иранският фотограф Шахриар Мазанди: Подкрепям мултикултурализма, но всяка култура трябва да запази идентичността си
Артистът представя изложба за първи път в България на 24 февруари в One Gallery
Автор : / 1039 Прочита 2 Коментара
Източник: Шахриар Мазанди/ One Gallery
Десислава Зафирова от One Gallery: Искам да интегрирам в едно енергията на миналото и съвременността
"Трансформирани реалности" на Шахриар Мазанди отвежда към видимото и отвъд него, към това, което се намира отвъд границите на триизмерните възприятия. Неговата фотографска работа, която прилича на това, което беше известно като соларизация по времето на аналоговия филм, загатва за четвърто и пето измерение, както и отвъд онова, което може да бъде въобразено, но не и възприето.
Като продукт на англо-иранската мултикултурна среда, стихотворенията, които придружават произведенията му, са повлияни от Джалал ал-Дин Руми от Изтока и A. E. Housman от Запада, Шахриар Мазанди показва за пръв път пред българска публика своето изкуство и то е инспирирано от мултикултурните влияния, които е имал през неговия творчески и житейски път. Базиран в Англия, където е израстнал той е близък както на юдаизма, така и на християнската религия и винаги търси противоречеията и преплитащите се пътища, където според него се корени истината.
Кураторката Десислава Зафирова казва, че авторът избира неслучайно България като отправна точка за своята изложба, но нещо повече - той открива дълбок смисъл в това да излъчи своите послания от една страна, каквато е нашата държава в геополитически аспект , а именно границата на източния и западния свят.
Източник: Шахриар Мазанди/ One Gallery
Откриването на изложбата е на 24 февруари в пространството на One Gallery в София (ул. Дякон Игнатий - 1а).
- Каква е твоята история с фотографията и изкуството? С какво започна да снимаш в началото и какво търсеше?
- Първата ми истинска фотографска изложба беше преди повече от тридесет години (1993 г.) в Кралското географско дружество в Лондон. Беше посветена на пустинните пейзажи в Аризона, Юта, Калифорния и други места. Изложбата мина добре и реших да си купя по-качествено фотографско оборудване.
През 1995 г. живеех в Лос Анджелис и си купих товарен ван - подобен на тези, които използват електротехници или водопроводчици. Натоварих цялото си оборудване в задната част и започнах да шофирам безцелно, търсейки неща за снимане. Един ден прекосих моста към Източен Лос Анджелис. На една странична улица излязох, за да разгледам по-отблизо две красиви стари коли. Веднага бях заобиколен от чикано младежи в бели потници и широки панталони. Така започна моето пътуване в автомобилната култура на Калифорния, а след това и в гангстерската култура на Южен Централен и Източен Лос Анджелис.
Запознах се с членове на F13, Crips, Bloods, C13 и други банди. Разбрах кой контролира търговията с наркотици. Но това, което беше публикувано по света, бяха снимки на хора и техните коли - не на наркотиците.
Може би започнах да правя по-добри снимки, когато спрях да налагам собствените си преценки и просто започнах да слушам хората и техните истории. Попадах в странни ситуации и трябваше да се доверя на интуицията си.
Преодоляването на страха помага.
Този проект, тридесет години по-късно, може да оживее отново като документална поредица за телевизия. Надявам се някои от хората, които снимах, да са имали деца и да срещна следващото поколение. За няколко души моите снимки бяха последните, които някога са правени на тях.
Също така снимах пустинята, понякога през нощта. Има невероятно усещане за свобода, когато си сам в средата на нищото, където почти можеш да усетиш въртенето на Земята и небето. Понякога спях във вана си, докато правех нощни снимки.
Моите снимки с огън имат своя собствена история...
По време на ремонтни дейности в старото ми жилище започнах да горя стари дървени рамки на врати и дъски от пода, които не можех да използвам отново, вместо да плащам за скъпи контейнери за отпадъци. Бях хипнотизиран от пламъците и започнах да ги снимам около 2009 г. До 2012 г. започнах да използвам огледални ефекти в стила на теста на Роршах.
При инцидент нещо, което беше останало сред дървения материал и развалините, избухна в лицето ми. Загубих почти целия епидермис на лицето си и доста кожа от пръстите си, но имах голям късмет - нямам белези.
Източник: Шахриар Мазанди/ One Gallery
Написах това стихотворение, за да запомня преживяното:
Снимки от градински огън
Шахриар Мазанди
Вълна от пламък, вълна от болка: от първоначален взрив;
пеене, обгаряне - интензивен горещ вихър.
Опърлен и изпечен, повален надолу;
представих си - гъбообразен облак от първи ред.
През младостта си бях агностик, повлиян от философи като Бъртранд Ръсел. Сега имам своя вяра и вярвам, че Бог ме е защитил.
Тогава започнах да експериментирам с цветовете на огнените снимки на компютъра си, което доведе до серията ми "Огън II". В даден момент ми хрумна да пробвам същия ефект и върху пейзажните си снимки - така се роди серията "Преобразени светове".
- Имаш огромен опит в изкуството, изложбите и престижни арт събития. Къде се срещат Изтокът и Западът в културата и обектите?
- Аз съм продукт на мултикултурата - иранец по рождение и британец по възпитание.
Подкрепям мултикултурализма, но също така разбирам необходимостта всяка култура да запази своята идентичност. Християнството е изиграло ключова роля в оформянето на западната цивилизация, както и ислямът - в източната, било то в изкуството, литературата, философията или други области.
В днешния секуларен свят е важно да не забравяме тези неща.
Източник: Шахриар Мазанди/ One Gallery
- Защо избра България, за да представиш своята изложба? Какво означава България за теб?
- България е земя, която открих съвсем наскоро, а тази изложба се случи случайно. Един мой приятел в Лондон, който познава собственичката на ONE Gallery, ми каза, че техен представител ще бъде в Лондон и че галерията иска да разшири дейността си извън българските артисти, които обикновено представя. Бях щастлив да се срещна с когото трябва и тази изложба е резултат от една такава случайна среща.
- Разкажи ми повече за произведенията, които ще представиш в ONE GALLERY.
- Работата ми е разделена на две части: "В този свят", която до голяма степен е конвенционална фотография, и "Преобразени светове", която напомня на Алиса, преминаваща през огледалото.
Източник: Шахриар Мазанди/ One Gallery
- Какво означава изкуството за теб и какво послание искаш да предадеш чрез своите произведения?
- В епохата на масовата култура е важно да запазим интереса си към традициите и ценностите на нашите предци - както на Изток, така и на Запад.
В съвременното изкуство понякога изглежда, че има атака срещу красотата, а аз искам някои от моите творби просто да я празнуват - във всичките ѝ форми.
- Хората виждат ли отвъд видимото? Кога човешките възприятия се задействат най-силно?
- Хората виждат това, което искат да видят.
Търсим модели и се опитваме да разберем света според нашите възприятия. Един от дълговете на артиста е да насочва хората към нови начини на възприемане - било то на себе си, на историята или на културата.
Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА
Сто картини на Стоян Василев показват в София - един истински разказвач на историята на България
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}