- Ще бъде ли друг светът след пандемията или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Светът вече е друг и променен. Лошото е, че са неизвестни параметрите на това, срещу което се изправяме. От което и незнание идва голямата промяна. Действа се на тъмно и на сляпо и никой няма убедително решение какво трябва да се направи. Сигурен съм, че ще е трудно и почти невъзможно да се върнем към онази нормалност, което имахме до преди няколко месеца, когато бяхме "на ти" със собствения си свят.

- Можете ли да предвидите конкретни промени - политически, социални, икономически, културни, комуникационни - в глобален, национален и личен план?
- Не мога да направя гигантски обобщения, но това, което виждам и ме засяга лично, е любовта ми към пътешествията. Като човек израснал в комунизма, помня, че пътуванията тогава до повечето желани дестинации бяха почти невъзможни. И когато това стана възможно, го приех за най-голямото достижение на демокрацията.

Сега, ето че отново съм в онова положение, което си мислих, че никога повече няма да ми се случи. Пак ще е много трудно да реализираш мечтите си, или евентуално ще стане след дълго време, че вече ще си уморен от очакването.

Работата ми в театъра също ще е трудна, ако се спазват мерките за социална изолация. Търсят се нови форми. Чувам предложения да се обърнат сезоните и да се играе на открито през лятото, а зимата да се почива. Но това аз не мога, а не съм сигурен, че искам да си го представя...

По време на извънредното положение снимахме последните епизоди на сериала "Откраднат живот". Там видях какво усилие е да се справим с всички нови изисквания.

Техническият екип беше сведен до минимум, за да може да не се събират повече от 5-6 човека на едно място, всички бяха с маски и ръкавици, пръскаше се за дезинфекция през няколко минути... Ако така ще трябва да се работи оттук насетне, не знам дали въобще ще има филмопроизводство...

В световен мащаб са задържани много продукции, тъй като няма как зрителите да влязат в киносалоните. Икономически ще е неоправдано да се пускат произведените филми. Нашето изкуство не може да се прави в социална изолация, то се ражда от преодоляването й.

В сериала "Откраднат живот" (Снимка: "Откраднат живот")

Но въпросът не засяга само изкуството. Ограниченията минават през всекидневието на всеки и правят кризата глобена.

Като българи скептици сме свикнали да мрънкаме, че само при нас е толкова тъпо. Е, дойде време, в което навсякъде по света е същото като при нас... Даже, в определен смисъл, при нас е по-добре. Това може ли да бъде утеха?

- Каква е метафората на пандемията и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- В началото не можех да кажа каква е метафората, но имах усещане, че пандемията, разпростряла се по целия свят почти едновременно, ще доведе до някакво морално израстване, до отдавна очакваната преоценка на ценностите, на отношението към света и живота, ще ни откаже от алчността и самодеяността.

Мислех, че това ще стане спонтанно и ще породи нещо хубаво, ще заживеем по един нов и по-щастлив начин...

Дълбоко се усъмних в тази си надежда, когато нещата се проточиха и не им се вижда краят, а хората започваха да се изнервят и да се държат неразумно, да се превръщат в заплаха са себе си и за другите...

В сцена от постановката "Бащата", реж. Диана Добрева в Народен театър (Снимка: Народен театър)

Сега метафората на всичко това е неизвестността и страха от нея, от липсата на хоризонт, от скъсената перспектива до днес или най-много до утре.... Така, че да взема, каквото мога, пък да става каквото ще.

По опасен от коронавируса е човек, загубил мечтите си, изповяда актьорът пред БТА.

Още

ЛЮБИМЦИ

Владо Пенев с орден "Св.Св. Кирил и Методий"

Още

ГОЛЕМИТЕ АКТЬОРИ НА БЪЛГАРИЯ

Владо Пенев чества юбилей с премиерата на "Бащата"