ОСОБЕНО МНЕНИЕ
Стефан Командарев: Не очаквах такъв бум на конспирации, псевдотеории за ваксини и чипиране...
Маргинализация в мисленето на населението има, и не само в България. Метафорично казано, вървим в посока отново, че Земята е плоска, споделя режисьорът
Редактор : / 3661 Прочита 31 Коментара
Стефан Командарев (Снимка: Иван Григоров)
- Ще бъде ли друг светът след пандемията или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Човечеството е минало през доста епидемии в цялата си история - къде по-тежки, по-дълги и с повече жертви. Сегашната епидемия изглежда особено драматична, просто защото ние участваме в нея. И аз съм оптимист, че всичко на този свят минава и това ще мине след някакво време. Ще възстановим отново предишния облик...
Лошото е, че едва ли да бъдат направени изводи и осъществени промени. Дано не съм прав, разбира се.
Има обаче доста плашещи неща в това, което виждам напоследък. Лично аз не очаквах чак такъв бум на конспирации, псевдотеории за ваксини и чипиране, 5G злодеи и заговори на световния елит... Сякаш сме общност от лоши хора, които като едни норвежци посягат на децата ни, на нас и на разума ни.
Маргинализация в мисленето на населението има, и не само в България. Метафорично казано, вървим в посока отново, че Земята е плоска.
Конкретно за България виждам една нерадостна картина. Стигнахме дори до сатанизиране на медиците - хората, които хвърлиха доста усилия България да бъде със сравнително малко жертви, както се казва на разговорен език - "да минем метър" целия този кошмар.
По някакъв начин обществото е със срината ценностна система, абсолютно е загубено чувството за общност и солидарност. Образованост, култура и цивилизованост също потъват надолу. И, естествено, излезе старата българска болест, която си носим - разделението.
Докато досега се деляхме на русофили и русофоби, комунисти и антикомунисти, за Европа или против Европа, сега нещата избуяха в посока на тези, които харесват Щаба и Мутафчийски, срещу другите, които харесват Мангъров. Стигна се до абсурди в социалните мрежи - разприятеляване, остри думи и така нататък... Реалността е, че застанаха приятели срещу приятели и българи срещу българи.
Разбира се, властта винаги е най-доволна, когато има такова разделение в едно общество. Защото това позволява много лесно да го управляваш и манипулираш.
- Можете ли да предвидите конкретни промени (политически, социални, икономически, културни, комуникационни) в глобален, национален и личен план?
- Има една стара приказка: а дано, ама надали. Интелигентните промени биха били насочени най-вече към конкретната област, която сега в състояние на криза - здравеопазването. Допуснахме бягство от системата на наистина общественото здравеопазване. Липсата на държавническа социална и здравна политика беше заменена с приватизация и с дерегулация.
Порочната система в болниците доведе до това българските лекари и медицински сестри да работят в цяла Европа, но не в България. В България са останали малко, и то в пенсионна или предпенсионна възраст. Нещо трябва да се промени, така че студентите по медицина да не заминават на следващия ден, след като си вземат дипломата.
Аз съм песимист по отношение на основния проблем, язва на нашето общество и на целия свят - неравенството. Има един процент богати, които стават все по-богати, и все повече бедни... Нарастващата ножица между богати и бедни никога не е била по-отворена. Неравенството е нещо, което руши всичко друго - най-вече идеята за човешка общност и за солидарност, за равенство и за взаимопомощ.
Високо неравенство, каквото е нашето, се разпада социалната тъкан. Затова надеждите ми са да излезем с някакви уроци за едно по-добро и по-справедливо общество.
В личен план се пошегувах преди време, че карантината е като алкохола - маха целофана и отдолу лъсва същността. Тоест, човек наистина проглежда за много неща и за много хора... В още по личен план мога да кажа, че благодарение на карантината никога досега не съм бил толкова близък с децата си.
- Каква е метафората на пандемията и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Да, естествено. Не знам дали е метафора или извод, но знам, че за алчността винаги се плаща скъпо и болезнено, рано или късно. Говоря за алчност във всички сфери. За алчността в здравеопазването стана въпрос.
Алчността във финансите води до дългове и натрупване на капитали и когато балонът се спука, идва кризата. Един такъв балон много лесно се пука от явления като пандемията.
"В кръг" на Стефан Командарев - със "Златна лилия" на международния кинофестивал GoEast в Германия
Алчност в икономиката - дрехи и стоки, които струват хиляди евра, се изработват от бедни хора в третия свят, а за труда се плащат стотинки. Алчността в образованието налага пазарни принципи, в резултат на които само по-богатият може да осигури по-добро образование на детето си и виждаме срив на образоваността, грамотността и цивилизоваността.
Алчността в науката се отнася до финансирането само на тези изследвания, които водят до бързи печалби. В момента, в който дойде предизвикателството, се оказа, че научните институти и специалисти не са подготвени да го посрещнат адекватно.
С други думи, във всички сфери прекалената алчност и липсата на обществена регулация се плаща скъпо. Някой трябва да плати сметката и обикновено това е цялото общество и обикновено плащането е доста болезнено, казва режисьорът в интервю за БТА.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}