ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Чавдар Гюзелев: Хората започват да изглеждат като мравчици...

"Вирусите на изкушенията ще бъдат винаги силни и нелечими, а и дълбоко се съмнявам, дали хората искат да намерят антидот срещу тях. По-скоро са развили необратима и доброволно приета зависимост", смята художникът и сценограф

Редактор : Impressio / 28 май 2020 / 14:34 3934 Прочита 4 Коментара

- Ще бъде ли друг светът след Ковид-19 или постепенно ще възстанови предишния си облик?
- Светът не е компактен. Кой свят? По всяка вероятност този въпрос се отнася за западния, цивилизован свят, от който ние сме част, макар и периферна. Защото за Сирия или Йемен, светът отдавна е друг, може би дори свършил...

А и обликът на света е различен, през очите на християните, мюсюлманите или будистите, независимо от какви екстремни събития се разтърсва.

Със сигурност, погледнат през очите на трупващите капитал, ще бъде много различен, но те по всяка вероятност ще успеят да извлекат дивиденти и от разрухата. Защото е ясно, че кризата ще направи бедните още по-бедни.

В политическите пластове също неминуемо ще има разтърсвания и песимистичните очаквания са за залитания в крайните "ляво" и "дясно".

По-интересно е дали това, което преживяваме, ще промени ценностите ни, доколкото ги имаме, потребителските ни нагони, кариеристичните ни амбиции, забързаното ни и повърхностно съществувание? Струва ми се, че това няма да бъде изкоренено, независимо от призивите, които чуваме от вси страни.

Хората разбират, че имаме нужда от драстична промяна, че нещо в досегашните модели е сгрешено и може би пречупено. Чуват се възвания, философите разсъждават, социалните мрежи кипят от нагорещени емоции, пишат се манифести. Разбира се, когато те идват от неприлично богати и известни хора, докато си правят поредните процедури в джакузито или галят домашните си любимци на някоя грижливо подстригана поляна в гигантското си имение, предизвикват обратен ефект и може би дори погнуса.

Но вирусите на изкушенията ще бъдат винаги силни и нелечими, а и дълбоко се съмнявам, дали хората искат да намерят антидот срещу тях. По-скоро са развили необратима и доброволно приета зависимост.

27 март 2011 г. Чавдар Гюзелев получи "Икар" за сценографията на спектакъла "Сирано дьо Бержерак" на режисьора Теди Москов и Народния театър (Снимка: BulFoto)

- Можете ли да предвидите конкретни (политически, социални, икономически, културни, комуникационни) промени в глобален и национален план? Пък и личен.
- Всичко зависи от продължителността на пандемията, дали скоро ще приключи или пък ще трябва дълго време да нагласяме животите си спрямо повтарящи се периоди на принудителна изолация. Със сигурност се разбра, че много голяма част от дейностите ни, биха могли да се извършват онлайн, без да има нужда от офис пространства и плащане на наеми. Ще се ускори процесът към дистанционно обучение.

Много вълнуващо ще е да наблюдаваме промяната, която би могла да настъпи в сценичните изкуства. Дали ще бъдат принудени да се трансформират в изцяло нови форми или ще намерят по-скромни и интимни ниши? Не мога да си представя, какво може да сполети театралните и оперните спектакли, концертите. Може би ще се роди някакъв неочакван и вълнуващ хибрид.

Много би ми се искало повече хора да осъзнаят, че е напълно възможно да живеем добре и без натрупване на ненужни вещи. Но това според мен ще си остане само мечта. За мен лично, изолацията беше много позитивен и градивен период.

Дори и за миг не изпитах носталгия по социалния и публичен живот. Оказва се, че лесно свиквам и мога да живея по напълно различен начин, без да изпитвам кой знае какво неудобство. Но за колко дълго, не знам.

Художниците Чавдар и Ясен Гюзелеви (Снимка: BulFoto)

- Каква е метафората на болестта Ковид-19 и трябва ли да се търсят в нея морални поуки за човечеството?
- Напоследък често се сещам за това, което виждаме, когато се издигаме със самолет нанякъде. Всичко става мъничко, хората изглеждат като мравчици, докато накрая бързо изчезват под облаците.

Би ми се искало да осъзнаем тленността и крехкостта си, колко кратко сме на този свят, за да можем да не губим времето си в дребнотемия и безсмислени битки...

Но още докато го изписвам, то се превръща в банално клише и потъва в океана от други такива, полюшквайки се между пластмасови отпадъци, коментира в интервю за БТА художникът.

Още