Съвременният цивилизован свят е доста материален и разточителен, за жалост - за сметка на духовността. Хората злоупотребяват както с трупането на вещи, така и с ресурсите на природата. Можем ли да живеем с по-малко - с най-необходимото?

На минимализма в потреблението е посветена философията на един човек, чието име е Хенри Дейвид Торо - американски писател, известен с автобиографичната си книга "Уолдън" ("Живот в гората", 1854). В нея той разказва за своя изгнанически живот в една колиба край езерото Уолдън.

Торо се превръща във водеща фигура на движението трансцендентализъм. Основната идея на философията на трансцедентализма е, че човек постига духовно съвършенство не чрез религиозна доктрина, а чрез единство с природата и развивайки интуицията си.

Торо шеговито се самоопределя като "инспектор на дъждовните и снежни бури" в периода, в който живее изолирано на брега на езерото. Възможно ли е да живееш отделен от света и да се чувстваш пълноценен?, е въросът, който си задава всеки човек от цивилизования свят. - Според Торо, да.

Този странен на пръв поглед човек е роден в Конкорд, Масачузетс, на 12-и юли 1817-а година и е завършил образованието си в Харвард. Бащата на писателя притежавал малка фабрика за производство на моливи, така че не може да се каже, че е бил някакъв богаташ, но държал на образованието на сина си. Торо учил реторика, класическа литература, философия и математика.

Хенри Торо

Какъв е бил по характер: Пестеливостта му се проявила в най-ранна възраст. Някои дори се шегуват, че не искал да плати пет долара за дипломата си. Но всъщност, това е един повърхностен поглед върху личността му. Защото неговата пестеливост произтича от много по-дълбок смисъл за придобиването на нещата, с които си служим. По въпроса за дипломата, трябва на първо място да знаем, че по онова време традиционно дипломите били изработвани от пергамент. Така че изобщо не става дума за 5-те долара, а за нещо по-дълбоко в психологията на Торо за живота и живите същества.

Става въпрос за злоупотребата на човека, дори когато това не е от негова първа необходимост. "Нека всяка овца да си запази собствената си кожа", казал Торо. Това е вече съвсем различен ракурс от този за цената на дипломата.

От малък мислителят растял болнав. Малко преди да се дипломира заболял от туберкулоза. Работил известно време като учител, дори отворили частно училище с брат му, в което се обявили против телесното наказание над провинили се ученици - традиция в повечето тогавашни училища. Напредничавите и хуманни възгледи на Торо се проявяват още в съвсем младия му период, но той живеел в среда, в която изглеждал меко казано - доста различен.

Решаваща за това да скъса със стария си начин на живот, се оказала една среща с човек, на име Ралф Уолдо Емерсън - протестантски свещеник, поет и духовен лидер. Той именно въвел Торо във философията на трансцедентализма. Емерсън изнасял лекции и проповеди в Съединените щати и станал духовен наставник на Торо. Така високо образованият учител Хенри Торо се преместил да живее в къщата на Емерсън и му станал домакин, градинар и учител на децата му.

Пейзаж от езерото Уолдън, където Торо жимял две години, два месеца и два дни

От своя страна проповедникът го запознал с хора от кръга на изданието на трансцедентализма - тримесечното списание "The Dial". Емерсън насърчил Торо да пише есета и стихотворения за списанието и с това осмислил самотните му часове. Пак Емерсън запознал Торо с Хорас Грийли, който по-късно станал негов литературен агент.

През 1845-а Торо година си построил собствена малка дървена къщичка на брега на езерото Уолдън, върху земя, която била собственост на Емерсън. Построяването на къщата му струвало едва 28 долара. Торо заживял там, като рядко слизал до близкото селище за продукти от първа необходимост.

Къщата на Хенри Торо в гората до езерото

Така живял в продължение на точно две години, два месеца и два дни.

През 1847-а година здравето му се влошило и Торо бил принуден да скъса с този начин на живот. Върнал се в родния си Конкорд, за да съчетае творческата си дейност с работа в семейната фабрика за производство на моливи. Там подобрил технологията за производство на графитни пръчки и увеличил рентабилността на бащиното си предприятие. Но въпреки всички успехи, продължил да изпитва неудовлетворение от живота си.

Хенри Торо / Снимка: Getty Images

От книгата му разбираме, че сякаш се е сърдел на волята си, заради чиято слабост се е върнал обратно в цивилизацията. Всъщност, Торо смята че не само той, но цялата човешка раса се състои от безволеви хора, чиито интелектуални полети не стигат много високо.

В книгата си "Уолдън" Торо описва живописни картини сред природата, които звучат наистина поетично и са вдъхновили много негови съвременници - поети, между които - носителя на Нобелова награда Уилям Бътлър Йейтс. Главното в книгата на Торо, обаче, не е възхищението му от природата, а разсъжденията му за човека и неговото право на хармоничен живот - вътре в самия човек, както и вътре в обществата.

"Уолдън" е книга за бягството от цивилизацията, но Торо не смята, че това е капсулиране. Напротив, изолацията цели единствено такова израстване на интелекта, което да доведе до промяна в отношенията между хората.

Сигурно мнозина се питат, възможна ли е пълната изолация? - Самият автор споделя, че много негови приятели са му помогнали да скове къщичката на езерото. Трябвали са му също така дървен материал, пирони, както и продукти с които да се храни. Пълното бягство, очевидно, не е възможно, но за Торо то е олицетворение на някаква мечта за опростяване на живота и умозрително отношение към природата, без насилствено потребление.

В същото време Торо си дава сметка, че такъв начин на живот представлява изпитание на волята. За самия Торо откъсването от цивилизацията е форма на протест към възприетото от хората за цивилизован начин на живот.

Той е борец срещу ограничаващите свободата догми, които човекът е принуден да търпи в гражданските общества.

Паметник на Хенри Торо, близо до къщата на езерото Уолдън

През 1846-а година, докато живее още в гората, Торо отказва да си плати данъците. Мотивира отказа си като протест срещу Мексиканско-американската война и робството на чернокожи в Америка.

Арестуват го и прекарва една нощ в затвора. Там се ражда идеята за известното му есе "Гражданско неподчинение" (др. "Устойчивост на властите", 1849). В него развива тезата си за това, какво е да си свободен гражданин. Накратко, за Торо това означава, че когато правилата в едно общество изглеждат несправедливи, свободният гражданин не е длъжен да се съобразява с тях. Торо съветва гражданите да не се подчиняват на несправедливата държава.

Някои смятат, че е бил анархист, но това не е съвсем вярно, защото Торо не просто се опълчва на несправедливостта, той е борец за подобряване на държавната власт, той е борец за реформи.

"Маса хора водят живот на кротко отчаяние", написва Торо, в знак на несъгласие с безличния и примиренчески образ на живот. Тази именно негова фраза се превръща в лого за много борци за свобода и отстояването на различни каузи. Някои считат, че Торо силно е повлиял големи умове и борци за свобода като Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.

Торо открито обвинява правителствата на държавите за несвободата, на която обричат с управлението си своите народи. Ето защо, той смята, че най-доброто управление е "малкото управление". Развива и тезата за "полезната вреда". Тя се изразява в схващането му, че бунтарството причинява вреда дотолкова, доколкото създава хаос в обществата, но пък това има хубава страна - способно е да предизвика позитивни реформи.

Хенри Торо / Снимка: Getty Images

Торо записва всички свои мисли в своеобразни дневници, които към края на живота си подготвя за публикуване. Те са събрани в 20 тома и съдържат негови бележки, есета, лекции и кореспонденция на мислителя.

Хенри Торо умира много млад - едва на 45 години в дома на родителите си на 6-и май 1862-ра година. Напуснал е света на живите преди 160 години, а и до днес философията му има много последователи, които гледат на него като на духовен учител.

И днес много критици тълкуват мислите на Торо в книгата му "Уолдън" като изключително ценно разсъждение върху естествения начин на живот. В нея, освен наблюденията си върху природата, писателят споделя личния си опит и използва въздействаща реторика, която буди искрено възхищение.

Гробът на Хенри Торо

Този забележителен човек с голям интелектуален потенциал - на философ, писател, поет, историк и граждански активист, е сред онази прогресивна интелигенция от средата на XIX век в САЩ, която полага основите на философско-литературната тенденция трансцендентализъм.

Хенри Торо е не само съзерцател, но активен борец за права. Писателят е ожесточен противник на робството. Участва в работата на така наречената "подземна железопътна линия" - така наричали тайната организация, която подпомагала укриващите се роби. Активистите на организацията пращали чернокожи от САЩ в Канада, за да ги освободят от робство. Законът предвиждал за това престъпление лишаване от свобода и глоба. Торо многократно подлагал този закон на остра критика и под риск работел за организацията. Защитил с речи участниците в организирането на въоръжено въстание на роби в Западна Вирджиния. Възхищавал се на водача им Джон Браун и го сравнил с разпнатия Христос.

Много критици са на мнение, че е борец за права, а не "чист пацифист". Заключението им се позовава на една фраза на Хенри Торо: "Нека светът да не бъде обявен за ръжда на нашите мечове, или неспособността ни да ги измъкнем от ножниците им." За Торо, в битка за справедлива кауза, си струва да се прибегне и до насилие.

Хенри Торо бил невероятно любознателен човек. Обичал да чете и изучава традициите на различни народи, културите, религиите и природните условия на други държави. Един от добре познатите му цитати е "Живейте у дома като пътешественик".

Хенри Торо / фрагмент от корица на чуждоезично издание на "Уолдън" от Хенри Торо

Много хора се интересуват, бил ли е религиозен. Веднъж репортер му задал въпроса, дали се е "съгласил с Бог"? Писателят отговорил: "Не си спомням да сме се карали." Торо изповядва една надрелигиозна философия, която се отнася почтително към Природата, но без да пренебрегва Човека.

След смъртта му негов духовен продължител става духовният му наставни Емерсън.

Хенри Торо - цитати

Вместо да се възпитава уважение към закона, по-добре да се възпитава усет за справедливост.

Ако сте построили замъци във въздуха, работата ви не е била напразна — там им е мястото. Остава под тях да положите основите.

Нещата не се променят, променяме се ние.

Живей всеки сезон като последен. Вдишай въздуха, изпий питие, опитай плод и се остави на удоволствието от всяко едно от тях.

Избягвайте всякакви начинания, които изискват да носите нови дрехи.

Съпричастността към Природата е свидетелство за непоклатимо здраве.

Тръгнал ли съм да се разхождам, аз с наслада се оставям на сетивата си. Какво правя в гората, ако ще мисля за нещо извън нея?

Върви уверено в посоката на своите мечти. Живей живота, който си си представял.

Не това, което гледаш, има значение, а това, което виждаш.

Езикът на приятелството не се състои в думи, а в значения.

Този свят не е нищо друго, освен платното на нашето въображение.

Не наемай човек, който върши работата заради парите, а такъв, който я обича.

Еми МАРИЯНСКА