Василий Кандински избира кариерата на художник доста късно в живота си - на тридесет години.

След това става водеща фигура на авангардистите и един от основоположниците на абстрактното изкуство.

Днес платната на Кандински са сред най-скъпите картини на руски художници.

Василий Кандински работи върху "Доминираща крива". Снимка: Борис Липницкий (Източник: www.wassilykandinsky.ru)

Василий Кандински е роден на 16 декември 1866 година в заможно московско семейство търгуващо с чай. Впоследствие семейството се мести в Одеса. Бащата, Василий Кандински- старши е от Източен Сибир, а майката, Лидия Тичеева е московчанка.

Тъй като семейството му е заможно, културните традиции също така били силни. Кандински пътувал постоянно из Русия и Европа като дете. В Одеса, докато баща му е начело на фабрика за чай, Кандински посещаваш класическа гимназия, вземал уроци по пиано и виончело, учил и рисуване. Още тогава започва да експериментира с цветовете, комбинирайки и смесвайки различни нюанси.

Васили Кандински (Снимка: Getty Images)

По настояване на родителите си Кандински постъпва в юридическия факултет на Московския университет, където учи право и икономика. През 1889 г. бъдещият художник прекъсва обучението си, за да замине на етнографска експедиция във Вологодска губерния.

Там, произведенията на северните майстори - народните играчки, резбованите въртящи се колела, шевиците и иконите в традициите на северната писменост - ще го вдъхновяват за години напред.

През 1893 г. Василий Кандински получава диплома по право и получава добра работа - той става директор на московската печатница "Партньорство И.Н. Кушнерева и Ко."

"Когато религията, науката и моралът са разклатени и заплашени да се сринат, човек обръща погледа си от външното към себе си."

Картината на Кандински "Кръгове в кръг" от 1923 г. на изложбата в лондонския The Barbican, посветена на изкуството на Баухаус. Май, 2012 г. (Снимка: Getty Images)

Вълнуващият Моне и приказният Вагнер

През 1896 г. в Москва се провежда изложба на френски художници, сред картините има картини на Клод Моне. Василий Кандински е шокиран от работата му "Купа сено":

"Усетих, че в тази картина всъщност няма тема. С изненада и смущение обаче забелязах, че тя вълнува и завладява, гравира се неизбежно в паметта ми и неочаквано се издига пред очите ми до най-малките детайли."

Приблизително по същото време той чува операта на Рихард Вагнер "Лоенгрин", която нарича "изпълнението на моята приказна Москва". Под тези две най-силни впечатления Кандински решава да напусне работата си и да стане професионален художник. По това време е бил на 30 години.

"Всичко започва от една точка"

Кандински

Картина на Кандински изложена на търг за продажба в аукционната къща Sotheby's в Лондон през юни 2021 г. (Снимка: Getty Images)

"Синият ездач" и теорията на абстракционизма

"Синият ездач" на Василий Кандински, 1903 г.

"Конят носи ездача с бързина и сила. Но ездачът управлява коня. Талантът издига твореца до висоти с порив и сила. Но художникът властва над таланта."

Кандински започва да учи живопис - първо в Санкт Петербург, в частното художествено ателие на Антон Ашбе, а от 1900 г. - в Мюнхенската академия на изкуствата. Негов ментор е художникът и скулптор Франц фон Щук, който е любител на най-новите художествени техники за онези години. Кандински, любител на чистия цвят, бил принуден от Щук да работи в черно и бяло и да се съсредоточи върху формата.

Културният живот на Мюнхен обаче изглеждал задушаващо консервативен за широките модернистични възможности на Василий Кандински.

Той напуска академията, с което се налага да претърпи голяма критика и да се наложи да си търси съмишленици.

Художникът мечтаел да създава ярки и неакадемични произведения, както и да организира изложби, които никой не си е представял досега.

"Старият град II", 1902г., Василий Кандински

"Всеки цвят има свой собствен тайнствен живот"

Кандински

Заедно с Валдемар Хекел, Ролф Ницки и Вилхелм Хюсген през 1901 г. Кандински създава художествено-творческото сдружение "Фаланга". През 1903 г. художникът рисува картината "Синият ездач", която се смята за първата абстрактно произведение на Кандински.

По това време Василий Кандински пътува много: посещава Италия и Франция, посещава Северна Африка, понякога се връща в Русия и участва в художествени изложби. "Фаланга" се разпада и през 1908-1909 г. художникът живее в Баварските Алпи - в село Марнау.

Освен географията, характерът на неговите платна също се е променил: от ранните колоритни импресионистични скици той преминава към цветни, живи и закачливи композиции с елементи от фолклорната живопис.

"Цветовете имат свойството да въздействат емоционално на душата"

"Доминираща крива", 1936 г.

През 1911 г. Василий Кандински и неговият приятел експресионист Франц Марк организират творческата асоциация "Синият ездач".

По-късно Кандински си спомня:

"Измислихме името "Синият ездач" на масичката за кафе в градината в Синделдорф. И двамата обичахме синьото, Марк обичаше конете, аз обичах ездачите. И името дойде от само себе си."

"Художникът трябва да има какво да каже, тъй като неговата задача не е да овладее формата, а да адаптира тази форма към съдържанието."

"Пъстър живот", 1907 г.

Групата включва артисти, танцьори и композитори. Участниците в "Синия ездач" проявяват интерес към средновековното и примитивното изкуство и популярните тогава в Европа течения като фовизъм и кубизъм.

През същата година се провежда първата самостоятелна изложба на Кандински.

Скоро след това художникът публикува книгата си "За духовното в изкуството" - тя е един вид теория на абстракционизма. В нея говори за асоциациите, които всеки цвят, линия и геометрична фигура предизвикват у зрителя. Например, сравнява топло червеното с усещане за сила и енергия, наситено зеленото - с предчувствие, а сивото нарича "безнадеждна неподвижност".

През 1913 г. излизат мемоарите на Кандински и стихосбирката "Звуци" с цветни и черно-бели литографии.

"Синьо небе", 1940 г.

"Цветът е клавиш; окото - чукче, а душата е многострунно пиано. Художникът е ръка, която с един или друг клавиш създава вибрациите на човешката душа."

Василий Кандински "За духовното в изкуството"

Геометрични и биоморфни абстракции

Когато избухва Първата световна война, Кандински, като руски гражданин, трябва незабавно да напусне Германия. През 1914 г. се завръща в Москва. Тук художникът среща Нина Андреевская, а през 1917 г. двамата се женят.

През този период Кандински рисува импресионистични пейзажи, романтични фантазии, а по-късно и реалистични платна. Неговите абстрактни картини стават все "по-геометрични", с което се усеща влиянието на руския авангард от първите години на Революцията.

"Разнообразни действия", 1941 г.

"Нова наука за изкуството може да се появи само когато знаците се превърнат в символи и когато отворено око и ухо проправят пътя от мълчанието към речта."

След революцията Кандински става почетен професор в Московския университет. Участва в музейната реформа и опазването на паметниците на изкуството, помага за откриването на регионални музеи из цяла Русия и преподава във ВХУТЕМАС (Висшите художествено-технически работилници).

Кандински се опитва да адаптира учебната програма към своята теория на абстракционизма. Много от колегите му се изказват срещу ирационалността в изкуството и в универстета се водели постоянно полемики за неговия метод.

1 ноември 1976 г. - Нина Кандински на изложбата на своя съпруг в Haus der Kunste в Мюнхен (Снимка: Getty Images)

През 1921 г. Кандински и съпругата му заминават за Берлин, където той участва в Първата изложба на руското изкуство.

Художникът никога повече не се връща в СССР. Постъпва на работа във Висшето училище по строителство и дизайн Баухаус във Ваймар. Тук той преподава стенопис и теоретични дисциплини. Учителите и учениците били очаровани от идеята за "Gesamtkunstwerk" - синтез на изкуства в едно произведение.

През тези години художникът и лидер на абстрактното изкуство вече е известен по целия свят.

"Черно и виолетово", 1923 г.

"Цялата вселена може да се разглежда като затворена космическа композиция."

През 1925 г., след атаки на нацистите, Баухаус във Ваймар е затворен. Вторият период на Баухаус в Десау започва при много благоприятни условия за художника: Кандински и други художници получават възможност за творческа работа.

"Жълто-червено-синьо" е едно от емблематичните произведения, характеризиращи етапа на "студената романтика".

Една от най-известните картини на Кандински "Жълто-червено-синьо", 1925 г.

"Кръгът, който използвам толкова често напоследък, може да се нарече само романтичен. А сегашната романтика е много по-дълбока, по-красива, по-смислена и здравословна - това е парче лед, в което гори огън. И ако хората чувстват само студ и не усещат огън - толкова по-лошо за тя ..."

В Десау Кандински е увлечен с нова сила от романтичните идеи Gesamtkunstwerk (идеята за синтез на изкуствата в едно произведение). Тези идеи са въплътени в творбата "Жълт звук" под живописния съпровод на "Картини от една изложба" на Мусоргски.

Творчеството на Кандински от последните години на Баухаус е пронизано с лекота и странен хумор, които се появяват отново и в по-късните му парижки творби.

Те включват например картината "Странното", 1930 г., която предизвиква космически - египетски асоциации и е изпълнена с приказни символични образи в духа на Поул Клее, художник, с когото Кандински е приятел по това време.

"Причудливо", 1930 г.

През 1928 г. Кандински получава германско гражданство. Скоро обаче нацистите идват на власт. Баухаус става частно училище, авангардните художници са преследвани заради възгледите си, а емигрантите от СССР за потенциална комунистическа заплаха.

Василий Кандински емигрира отново, този път във Франция. Неговите картини от "френския" период често биват наричани ​​биоморфни абстракции. В тях, наред с геометричните форми, се появяват и сюрреалистични елементи, които наподобяват най-простите биологични организми. В парижките години художникът рисува "Доминираща крива", "Синьо небе", "Различни действия".

През 1937 г. в Берлин платната на Кандински са показани на прословутата изложба на "Дегенеративно изкуство" (Entartete Kunst). Организирана с цел подигравка и осмиване, включва освен произведения на Oто Дикс, така и на Георг Грос, Ернст Лудвиг Кирхнер, Паул Клее, Георг Колбе, Емил Нолде, Курт Швитерс и др. Адолф Циглер конфискува също така и творби на чуждестранни художници като Пабло Пикасо, Жан Мецингер, Албер Глез, Пийт Мондриан, Марк Шагал и Василий Кандински. Много от картините на Кандински от този период са изчезнали.

Много от картините са унищожени. След окупацията на Париж от германците, Кандински решава да емигрира отново - този път в Съединените щати. След това обаче се завръща в столицата на Франция, където остава до края на живота си. НА 13 декември 1944 г., три дни преди да навърши 78 години, художникът умира в парижкото предградие Neuilly-sur-Seine.

Днес платната на Василий Кандински се съхраняват в най-големите музеи в Русия и Европа, както и в частни колекции по света. Неговите произведения са включени в списъка на най-скъпите произведения на руски художници.

Изглежда, че тайната на абстракциониста е не да мислиш толкова какво да нарисуваш или напишеш, а да чувстваш, доверявайки се на вътрешните си усещания.