ПИОНЕРИТЕ НА МОДЕРНИЗМА
Василий Кандински: Юристът, който чу цветовете на душата
Тази година се навършват 155 години от рождението на един от най-знаковите руски художници и пионери на авангарда в изкуството. Кандински е най-видният представител на абстракционизма
Автор : / 9988 Прочита 5 Коментара
Василий Кандински през 1913 г. (Източник: wassilykandinsky.ru)
Василий Кандински избира кариерата на художник доста късно в живота си - на тридесет години.
След това става водеща фигура на авангардистите и един от основоположниците на абстрактното изкуство.
Днес платната на Кандински са сред най-скъпите картини на руски художници.
Василий Кандински е роден на 16 декември 1866 година в заможно московско семейство търгуващо с чай. Впоследствие семейството се мести в Одеса. Бащата, Василий Кандински- старши е от Източен Сибир, а майката, Лидия Тичеева е московчанка.
Тъй като семейството му е заможно, културните традиции също така били силни. Кандински пътувал постоянно из Русия и Европа като дете. В Одеса, докато баща му е начело на фабрика за чай, Кандински посещаваш класическа гимназия, вземал уроци по пиано и виончело, учил и рисуване. Още тогава започва да експериментира с цветовете, комбинирайки и смесвайки различни нюанси.
Васили Кандински (Снимка: Getty Images)
По настояване на родителите си Кандински постъпва в юридическия факултет на Московския университет, където учи право и икономика. През 1889 г. бъдещият художник прекъсва обучението си, за да замине на етнографска експедиция във Вологодска губерния.
Там, произведенията на северните майстори - народните играчки, резбованите въртящи се колела, шевиците и иконите в традициите на северната писменост - ще го вдъхновяват за години напред.
През 1893 г. Василий Кандински получава диплома по право и получава добра работа - той става директор на московската печатница "Партньорство И.Н. Кушнерева и Ко."
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
"Когато религията, науката и моралът са разклатени и заплашени да се сринат, човек обръща погледа си от външното към себе си."
Вълнуващият Моне и приказният Вагнер
През 1896 г. в Москва се провежда изложба на френски художници, сред картините има картини на Клод Моне. Василий Кандински е шокиран от работата му "Купа сено":
"Усетих, че в тази картина всъщност няма тема. С изненада и смущение обаче забелязах, че тя вълнува и завладява, гравира се неизбежно в паметта ми и неочаквано се издига пред очите ми до най-малките детайли."
Приблизително по същото време той чува операта на Рихард Вагнер "Лоенгрин", която нарича "изпълнението на моята приказна Москва". Под тези две най-силни впечатления Кандински решава да напусне работата си и да стане професионален художник. По това време е бил на 30 години.
"Всичко започва от една точка"
Кандински
"Синият ездач" и теорията на абстракционизма
"Синият ездач" на Василий Кандински, 1903 г.
"Конят носи ездача с бързина и сила. Но ездачът управлява коня. Талантът издига твореца до висоти с порив и сила. Но художникът властва над таланта."
Кандински започва да учи живопис - първо в Санкт Петербург, в частното художествено ателие на Антон Ашбе, а от 1900 г. - в Мюнхенската академия на изкуствата. Негов ментор е художникът и скулптор Франц фон Щук, който е любител на най-новите художествени техники за онези години. Кандински, любител на чистия цвят, бил принуден от Щук да работи в черно и бяло и да се съсредоточи върху формата.
Културният живот на Мюнхен обаче изглеждал задушаващо консервативен за широките модернистични възможности на Василий Кандински.
Той напуска академията, с което се налага да претърпи голяма критика и да се наложи да си търси съмишленици.
Художникът мечтаел да създава ярки и неакадемични произведения, както и да организира изложби, които никой не си е представял досега.
"Старият град II", 1902г., Василий Кандински
"Всеки цвят има свой собствен тайнствен живот"
Кандински
Заедно с Валдемар Хекел, Ролф Ницки и Вилхелм Хюсген през 1901 г. Кандински създава художествено-творческото сдружение "Фаланга". През 1903 г. художникът рисува картината "Синият ездач", която се смята за първата абстрактно произведение на Кандински.
По това време Василий Кандински пътува много: посещава Италия и Франция, посещава Северна Африка, понякога се връща в Русия и участва в художествени изложби. "Фаланга" се разпада и през 1908-1909 г. художникът живее в Баварските Алпи - в село Марнау.
Освен географията, характерът на неговите платна също се е променил: от ранните колоритни импресионистични скици той преминава към цветни, живи и закачливи композиции с елементи от фолклорната живопис.
"Цветовете имат свойството да въздействат емоционално на душата"
През 1911 г. Василий Кандински и неговият приятел експресионист Франц Марк организират творческата асоциация "Синият ездач".
По-късно Кандински си спомня:
"Измислихме името "Синият ездач" на масичката за кафе в градината в Синделдорф. И двамата обичахме синьото, Марк обичаше конете, аз обичах ездачите. И името дойде от само себе си."
"Художникът трябва да има какво да каже, тъй като неговата задача не е да овладее формата, а да адаптира тази форма към съдържанието."
Групата включва артисти, танцьори и композитори. Участниците в "Синия ездач" проявяват интерес към средновековното и примитивното изкуство и популярните тогава в Европа течения като фовизъм и кубизъм.
През същата година се провежда първата самостоятелна изложба на Кандински.
Скоро след това художникът публикува книгата си "За духовното в изкуството" - тя е един вид теория на абстракционизма. В нея говори за асоциациите, които всеки цвят, линия и геометрична фигура предизвикват у зрителя. Например, сравнява топло червеното с усещане за сила и енергия, наситено зеленото - с предчувствие, а сивото нарича "безнадеждна неподвижност".
През 1913 г. излизат мемоарите на Кандински и стихосбирката "Звуци" с цветни и черно-бели литографии.
"Цветът е клавиш; окото - чукче, а душата е многострунно пиано. Художникът е ръка, която с един или друг клавиш създава вибрациите на човешката душа."
Василий Кандински "За духовното в изкуството"
Геометрични и биоморфни абстракции
Когато избухва Първата световна война, Кандински, като руски гражданин, трябва незабавно да напусне Германия. През 1914 г. се завръща в Москва. Тук художникът среща Нина Андреевская, а през 1917 г. двамата се женят.
През този период Кандински рисува импресионистични пейзажи, романтични фантазии, а по-късно и реалистични платна. Неговите абстрактни картини стават все "по-геометрични", с което се усеща влиянието на руския авангард от първите години на Революцията.
"Разнообразни действия", 1941 г.
"Нова наука за изкуството може да се появи само когато знаците се превърнат в символи и когато отворено око и ухо проправят пътя от мълчанието към речта."
След революцията Кандински става почетен професор в Московския университет. Участва в музейната реформа и опазването на паметниците на изкуството, помага за откриването на регионални музеи из цяла Русия и преподава във ВХУТЕМАС (Висшите художествено-технически работилници).
Кандински се опитва да адаптира учебната програма към своята теория на абстракционизма. Много от колегите му се изказват срещу ирационалността в изкуството и в универстета се водели постоянно полемики за неговия метод.
През 1921 г. Кандински и съпругата му заминават за Берлин, където той участва в Първата изложба на руското изкуство.
Художникът никога повече не се връща в СССР. Постъпва на работа във Висшето училище по строителство и дизайн Баухаус във Ваймар. Тук той преподава стенопис и теоретични дисциплини. Учителите и учениците били очаровани от идеята за "Gesamtkunstwerk" - синтез на изкуства в едно произведение.
През тези години художникът и лидер на абстрактното изкуство вече е известен по целия свят.
"Цялата вселена може да се разглежда като затворена космическа композиция."
През 1925 г., след атаки на нацистите, Баухаус във Ваймар е затворен. Вторият период на Баухаус в Десау започва при много благоприятни условия за художника: Кандински и други художници получават възможност за творческа работа.
"Жълто-червено-синьо" е едно от емблематичните произведения, характеризиращи етапа на "студената романтика".
Една от най-известните картини на Кандински "Жълто-червено-синьо", 1925 г.
"Кръгът, който използвам толкова често напоследък, може да се нарече само романтичен. А сегашната романтика е много по-дълбока, по-красива, по-смислена и здравословна - това е парче лед, в което гори огън. И ако хората чувстват само студ и не усещат огън - толкова по-лошо за тя ..."
В Десау Кандински е увлечен с нова сила от романтичните идеи Gesamtkunstwerk (идеята за синтез на изкуствата в едно произведение). Тези идеи са въплътени в творбата "Жълт звук" под живописния съпровод на "Картини от една изложба" на Мусоргски.
Творчеството на Кандински от последните години на Баухаус е пронизано с лекота и странен хумор, които се появяват отново и в по-късните му парижки творби.
Те включват например картината "Странното", 1930 г., която предизвиква космически - египетски асоциации и е изпълнена с приказни символични образи в духа на Поул Клее, художник, с когото Кандински е приятел по това време.
През 1928 г. Кандински получава германско гражданство. Скоро обаче нацистите идват на власт. Баухаус става частно училище, авангардните художници са преследвани заради възгледите си, а емигрантите от СССР за потенциална комунистическа заплаха.
Василий Кандински емигрира отново, този път във Франция. Неговите картини от "френския" период често биват наричани биоморфни абстракции. В тях, наред с геометричните форми, се появяват и сюрреалистични елементи, които наподобяват най-простите биологични организми. В парижките години художникът рисува "Доминираща крива", "Синьо небе", "Различни действия".
През 1937 г. в Берлин платната на Кандински са показани на прословутата изложба на "Дегенеративно изкуство" (Entartete Kunst). Организирана с цел подигравка и осмиване, включва освен произведения на Oто Дикс, така и на Георг Грос, Ернст Лудвиг Кирхнер, Паул Клее, Георг Колбе, Емил Нолде, Курт Швитерс и др. Адолф Циглер конфискува също така и творби на чуждестранни художници като Пабло Пикасо, Жан Мецингер, Албер Глез, Пийт Мондриан, Марк Шагал и Василий Кандински. Много от картините на Кандински от този период са изчезнали.
Много от картините са унищожени. След окупацията на Париж от германците, Кандински решава да емигрира отново - този път в Съединените щати. След това обаче се завръща в столицата на Франция, където остава до края на живота си. НА 13 декември 1944 г., три дни преди да навърши 78 години, художникът умира в парижкото предградие Neuilly-sur-Seine.
Днес платната на Василий Кандински се съхраняват в най-големите музеи в Русия и Европа, както и в частни колекции по света. Неговите произведения са включени в списъка на най-скъпите произведения на руски художници.
Изглежда, че тайната на абстракциониста е не да мислиш толкова какво да нарисуваш или напишеш, а да чувстваш, доверявайки се на вътрешните си усещания.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}